Някъде през януари 2008г. сътворих нещото по-долу и, когато ми стане тегаво, понякога, препрочитам нещата. Та, по-добре да споделя и от какво се дозареждам:

 Медитация - КРЪГОВРАТ

 С всяка стъпка аз пристигам
 в своя храм от тишина.

 Тук житейската интрига
 не пристъпва. И така -

 ярка, сребърно-лъчиста
 се разтварям. В светлина.

 .........

 Мигове - порой мъниста -
 отредени в оня свят

 тук не могат да ме стиснат
 в менгемето на обхвата.

 Мой е жизне-кръговрата
 на земята, на водата;

 тоя вечен огън свят,
 що не тлее, а блести,

 що разлиства ме в лъчи...
 И аз чувам светлината;

 аз Съм въздуха, водата.
 Аз - ядро. Сърцевината.

 Времето не е замряло.
 Стъпвам - стигам

 във началото.
 То е краят на нещата.

 Кръговратът се върти...
 И завихрям се във хаос,

 и разтварям се всецяла.
 Претворявам в звук и в лъч.

 Тук - движение неспирно,
 енергийно и всемирно

 - част съм малка от това.
 Тук е моето начало.

 Тук съм цялостна,
 в Цялото от Светлина.

 ......

 Ето ме - така красива,
 истинска, немирно-жива -

 звук и блясък, мекота.
 Връщам се. И пак пристигам.

 Тук съм, а пред мен е книга
 със всевечните слова.

 Майката около мене.
 Съм. Тук бях родена.

 Тук - отново сътворена,
 претворена и нетленна,

 се зареждам със света.