Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Sirens

Страници: 1 2 3 [4]
46
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / "мълчана вода"
« -: 18 Август 2011 00:15:29, Четвъртък »
Благодаря, за което. А може ли да си избера повече от една секция в практикумите , защото започнах да ги разглеждам и в до сега виденит има по нещо , което ме интересува и влече. rolleyes

47
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / "мълчана вода"
« -: 15 Август 2011 23:42:57, Понеделник »
Моля няма за какво и на мен ми се стори доста интересно и реших да го споделя smile

48
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / "мълчана вода"
« -: 14 Август 2011 14:52:05, Неделя »
Какво е "мълчана вода"?

 Мълчана вода – магията на чистата енергия

 Мълчана вода е един от основните магически елементи при извършването на различни видове ритуали в българската традиция. Силата на мълчаната вода се крие в нейната чистота, в съхранения неутралитет на енергийната й структура, който е основа за понататъшното й зареждане с желаната енергия и гаранция за успех при постигането на определените ритуални цели. В този смисъл мълчаната вода е фундаментът при вибрационното надграждане в магическата работа на българите в един свят от най-разнородни обичаи и обреди.

 Според традицията мълчаната вода се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, през нощта преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва, за да се запази магическата й сила.

 Палитрата на ритуалното ползване на мълчаната вода е широка и пъстроцветна. На Нова година, Васильовден, Гергьовден и Еньовден в бяло котле с мълчана вода се топят китки цветя, завързани със сребърни накити, за гадаене за сватба, здраве и плодородие. С мълчана вода се приветства и невестата в новия дом. С тази магична течност наричат и новороденото при първите му дни на тази земя.

 На Гергьовден с мълчана вода се замесват обредните хлябове, приготвени от най-едрата пшеница, от квас, замесен с билки и три пъти пресято брашно. Във водата предварително са сложени билки и цветя, за да поеме хлябът тяхната енергия. На този ден се къпе в роса за здраве, берат се крушови клончета и коприва, с които се кичат вратите на дома, палят се свещи и се пие по три глътки мълчана вода за лек.

 За лечение и гадаене при залез слънце срещу Еньовден се взима мълчана вода и се оставя да пренощува на открито в глинен съд с китка еньовче, здравец и сребърен пръстен. Сутринта с тази вода, заредена със силата на звездите и луната, се пръска къщата за изгонване на болест. От мълчана вода се дава на болно дете да отпие три глътки, за да оздравее.

 На Еньовден се изплитат големи венци от цветя и билки, които се извиват символично като порти с арки. Според народните поверия всеки трябва да премине под арката бос, за здраве през годината, а на излизане бива поръсван с мълчана вода.

 Русалиите, които лекуват болни от съмодивска болест, също използват мълчана вода за изцеление. Приготвя се ново глинено гърне, напълнено с мълчана вода и билки, подбрани от ватафа; покрива се с кърпа, дарена от болния. В хода н аспециален ритуал, с тояга се пръсва гърнето с мълчаната вода и билките, която трябва да опръска всички присъстващи. Смята се, че това е мигът на изцелението.

 Мълчана вода се ползва за защита против уроки, черна магия и всякакъв вид зло, като семена и стръкчета от лечебни билки се накисват в полунощ в чаша топла мълчана вода. Тихо се нарича заклинание за пречистване, за сила, за здраве и благоденствие.

 За лечение с мълчана вода се избира ден на новолуние; в нея се приготвя отвара от билката желтениче или трабузан, заедно със синя тинтява и върбинка. Отварата престоява на открито под светлината на звездите. При изнасяне на съда се повтаря името на човека, за когото се приготвя лечебната течност и се напява заклинание свързано със звездата, която е закрилница на болния, да му донесе изцеление.

 Мълчана вода е част и от самостоятелни ритуали за привличане на любовта в живота. Китка от билката върбинка, завързана с червен конец, с два сребърни пръстена, се потапя в глинен съд с мълчана вода; с водата се напръскват дрехите, единият пръстен се слага на дясната ръка, а другият, заедно с билката, се оставя до икона на вашия светец-закрилник.

 Някога, на третия ден след раждането на дете, орисници се събирали да благославят рожбата. Ритуалът се изпълнявал под светлината на пълна месечина, на самодивска поляна, над бял котел с мълчана вода, символ на чистотата и невинността на новороденото. Орисниците наричали съдбата на детето за здраве, щастие, късмет, благоденствие и любов. Така да бъде! Магията на речената дума оставала закодирана в молекулите на водата!

 Днес ние можем да направим същото. Вдъхнете важите желания в мълчана вода и оставете вселената да свърши останалото!

 инфото е взето от http://www.malchanavoda.com

49
БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ / Нестинарството
« -: 8 Август 2011 23:42:15, Понеделник »
Нестинарската общност представлява своеобразна парацърковна структура и е принципно чужда на Православната църква. Като устойчива предхристиянска общност, тя е усвоила през християнския период външни елементи от християнския култ, интегрирала ги е в своята култово-обредна система и ги е подчинила на паганистичната си специфика. Усвоените външни прояви на християнския култ имат периферно значение за нестинарството и са придобили характер на ритуален декор.
 Смята се, че нестинарството е християнизиран езически обред. За П. Р. Славейков обредът е християнизиран тракийски, а носителите му са българи, някои от които погърчени. Гръцкият автор Хурмузиадис счита, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Проф. М. Арнаудов вижда връзка между нестинарството и „средноазиатския шаманизъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни лекувания”.
 Нестинарите се придържат към свой особен празничен календар, който задава структурата-модел на обредния им цикъл. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са три-дневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник съвпадащ с дните, през които Църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 - 20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата по време на тези празници се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им.
 Нестинарската обредност се отличава от традиционно православната. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват най-светия за тях ден - Св. Константин и Елена.
 За нестинарите нашият Спасител Господ Иисус Христос не е живо и реално присъствие. Персонификация на реалната божествена сила, която управлява техния живот, е наместникът на Бога - св. Константин, наричан Светока или Великия баща. Във вярата им Бог и св. Константин много често се препокриват.
 Светокът е доминирал, а дори и досега доминира до известна степен целия живот на нестинарите и на селищата, в които обредността е подчинена на неписания нестинарски закон. В представите на огнеходците той е добър и осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан и когато не е обиждан. Редовно му се принасят жертви и стриктно се спазва обредността, свързана с култа към него. Във вярванията на странджанските нестинари св. Константин и Елена са носители на предхристиянската идея за божествата. Те трябва да бъдат ухажвани и славени, да получават дарове и жертви, за да бъде спечелено тяхното благоразположение, защото Светокът въплъщава и доброто, и злото и направлява човешките съдби. Счита се, че името на император Константин е внесено вторично в нестинарската обредност, много по-късно от епохата, когато е живял равноапостолният император.
 Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Огнеходството несъмнено е съществен момент, но с това далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е и система от устойчиви през вековете вярвания и обредни действия по нестинарския календар, които се извършват от йерархично организирана общност. Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, наподобяваща църковната, със свои места и постройки, наречени конаци, а също икони, свещени култови предмети и имущество.
 Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на нестинарите. По-старите конаци, които са се намирали в домовете на главните нестинарки, са били и средище на общността. Според схващането на огнеходците конакът е дом на божеството, в който пребивава, и бива ритуално изнасян, за да обиколи храма, за да отиде до свещения участък с извор в гората, да посети домовете на вярващите и да играе в огъня, носен от нестинарите (става въпрос за изображението на св. Константин, когото идентифицират със своето божество). В конаците най-сакралната част е огнището. Пред него се играе зимно време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. На 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик или агне.
 Други атрибути, които присъстват в сакрално-култовото пространство на конака са нестинарските икони. Отношението на нестинарите към иконите е забелязано от изследователите отдавна и е определяно като отношение „като към идоли”. В нестинарските икони гръцкият автор Хурмузиадис съзира очебийно отклонение от каноните на православната иконография. Една от причините, той да пледира за изкореняването на нестинарството, е същественото несъответствие на езическото суеверно почитане на иконите с православните канони и специалното отношение към иконите от страна на нестинарите като към идоли.
 Несъмнено за членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи с колективното съдействие на останалите, блага за всички от Светока. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна.
 Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен аргумент в полза на становището за езически произход на нестинарството.
 Нестинарите се намират в състояние на особена духовна прелест. Това се изразява и в твърде показателния факт, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество - Светокът, е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия бог.
 В светската литература нестинарството се причислява към фолклора, както и други подобни фолклорни обреди, свързани с честването на някои светци от църковния календар. Това създава впечатление, че подобни обреди са ако не църковни, то поне не противоречат на църковното благочестие и могат безобидно да се впишат в обсега на тъй нареченото битово християнство.
 В духовно отношение обаче не съществуват неутрални явления. Необходимо е православните християни да имат предвид, че участието и дори присъствието на нестинарските езически ритуали не е безобидно. То влече след себе си съответните душевредни последствия, води до зависимост и обремененост от бесовските сили и е опасен досег с демонизма, магията и окултизма. Неразличаването на духовете е голяма опасност, за която ни предупреждава още св. ап. и ев. Йоан Богослов: „Възлюблени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (1 Йоан. 4:1).
 
 Стефан Стефанов

Страници: 1 2 3 [4]