Магия
Отворена дискусия => МАГИЯ => Темата е започната от: Сиси в 12 Август 2017 10:14:36, Събота
-
Здравейте,нова съм тук с въпрос. Имам усещането за лошо въздействие върху мен. Прочетох за работа с яйце,за установяване. Купих,сложих във вода и го направих две поредни вечери. Направих снимки. Имаше побеляване на жълтъка и бели нишки. Кажете си мнението моля. Ето снимки.
-
Няма как с яйце да разбереш дали имаш каквото и да е въздействие. Трябва да питаш ясновидец. :)
Save
-
Жалко:( Аз четох из интернет,че може с яйце...поне прочетох,че се премахва негативната енергия...но дали е така? Какво е вашето мнение тук??
-
Сиси, това "енергия" е твърде общо казано... Все едно да се каже "кола", но ферари ли, лада ли- не се знае... Няма вид енергия с име "положителна", "отрицателна"... Все едно за марка на колата да посочим - червена... Няма марка "червена", марката е лада или ферари или нещо друго от типа... Енергията, с която се работи в магията е преобладаващо електромагнитна... Условно в електротехниката е прието, че посоката на електричното поле на положителните заряди е насочено навън от заряда, а на отрицателните – към заряда... Това няма антропоморфни характеристики, т.е. дали е положително или отрицателно, има съвсем друго значение, а няма значение на добро/лошо или на направена бяла/черна магия...
Както и Соломон посочи, процесите на гниене на кое да е яйце не определя дали имаш каквото и да е въздействие... Няма връзка "електромагнетизъм-яйце"... Единственото, което се случва на престояващото яйце са видове гниещи процеси- различни, според зависи разни фактори... Излишно вкарване във филм е гниещите процеси да се бъркат с направена магия или нещо подобно...
Разкажи в детайли кое те кара да считаш, че имаш въздействие върху теб... И ще имаш отговор (дали от мен или от други) дали има такова или не...
-
Добре. Благодаря ти, че ме насърчаваш да споделя. Ще опиша цялата си болка и съмнения,че върху самият ми род е направено негативно въздействие. Ще разкажа всичко,което ми тежи утре. Ще го напиша от компютъра,защото е твърде дълго. И като че ли от всички от този род, само аз осъзнавам нещата. Всъщност рода вече почти го няма.. останахме много малко живи. Но интуицията ми подсказва, че има родово проклятие или магия...направена от завист:((( Благодаря,че ме приехте, утре ще напиша историята.
-
Това с яйцето и прочие са суеверия. Разкажи историята си, моля. Само предварително да кажа - на всички ни се случват лоши работи - живот е, няма какво да се прави...и при моя род има нещо подобно...понякога болестите се предават генетично и човек си отива когато му дойде времето...пак няма какво да се прави...та, това не значи, че има направена магия. Всъщност, както беше посочено някъде из форума, далеч не всеки може да прави зловредна магия...тези които могат (в България) се броят на пръсти... :)
П.С. Даже заради това, по едно време си мислех, че прабаба ми е енергиен вампир...добре че не е.
Save
Save
-
Сиси, това с родовите проклятия е пълно суеверие, но пък действа безотказно. [biggrin]
Ще опитам да обясня подробно...
Първо магията е енергийно въздействие върху някой или нещо. Е няма човек който да има толкова енергия в излишък, че да въздейства върху цял род в продължение на поколения - физически е невъзможно. Можеш да въздействаш върху някого или група хора за кратко, но до там и след това ще трябва сериозно да поработиш върху възстановяването на собствената си енергия.
От друга страна действа безотказно понеже ние хората сме суеверни и склонни да си самовнушаваме какво ли не. Любимата ми героиня на Тери Пратчет Есме Вихронрав казва нещо от сорта: "Защо да го кълна, ако няма да ме чие?!"... Съответно като прокълнеш (пожелаеш нещо лошо) някого той ако е с по-лабилна психика и суеверен всяка неприятност ще я свързва с клетвата ти. От там насетне ще се сдуха тотално понеже нали е "прокълнат" и ще стане "магнит" за всякакви неприятности. И цялата работа не защото действително му е въздействано да страда, а той сам се е програмирал в следствие на вярата му в проклятието. Един вид... Като вярваш, че си под въздействие на проклятие то ти не се бориш понеже си убеден, че не обстоятелствата, а проклятието е виновно за проблемите ти. В същото време ходиш със вид на жертва и всеки започва да се държи с теб като жертва и...
И ето ти глупаво суеверие което действа, не защото е възможно, а поради самовнушение...
Моя позната е твърдо убедена, че родът им "прокълнат" да умират рано... Реално им е генетично заложено да имат проблеми със сърцето и куп специалисти и го казаха, но... Така и не мога да я убедя, че не е проклятие, а ген... Майка и обаче ми повярва и слуша лекарите, пие лекарства, не ходи по слънцето и вече е на около 70 и си е жива и здрава макар и със няколко стена... Ама суеверната и щерка пак не вдява, а е убедена, че майка и просто избегнала "проклятието" незнайно как...
Та... Не казвам, че нямаш енергийно въздействие, може да имаш, но може и да нямаш... Като кажеш повече ще можем да решим дали имаш или не и ще опитаме да ти помогнем по един или друг начин. Но това с "родовите проклятия" си го избий от главата - това е само суеверие.
-
Здравейте,ето историята на живота ми...доста накратко и хаотично,защото не мога толкова за кратко да опиша всичко.
Раждам се в щастливо семейство.Майка и баща с разлика 14 години.Хора на изкуството.Имам по-голям брат със само 2 години и половина.Растем щастливи,обградени от любов.Но и с лишения, не ни задоволяват прищевките постоянно.Майка ми израснала без баща в бедно семейство,защото той се пропил, бил баба ми.Майка ми била свидетел като дете на това.Затова се жени за татко ми ,който е 14 години по възрастен от нея. Обичат се.В рода на татко ми, нещата са горе долу спокойни.Само дето неговият баща бил по тежък характер, коцкар.Тормозел жена си-майката на татко ми,тя била домакиня.Като умира тя, той се жени за някаква ,която да го гледа и той и предписва имотите си.Както и да е...просто създавам картината.Татко ми -известен в творчеството си, майка ми скромна, слаб характер...пред обществото.Това го разказвам от дистанцията на времето, вече осъзнала и прозряла доста неща.В момента съм на 45 години. Не говоря за магии за смърт! Ще разберете по късно за какво говоря.
Та живеят мирно и скромно,известни са, музиканти.Техните деца - брат ми и аз ставаме също музиканти.Брат ми - в семейството е повече на почит,аз мълчалива и тиха.Не говоря много,все ме обвиняваше майка ми, че не взимам думата.Все ме подтискаше като казваше ,че брат ми е по красив от мен,по добър и т.н. Тя каква красавица била на времето, а аз как съм приличала на другия род.Тя не харесваше рода на татко ми - били прости.Такаааа , с годините осъзнавам,че майка ми е голяма манипулаторка.Прави се на светица,а тайно ходи и говори на всеки един от севейството против другите.Така насъскваше татко срещу мен а най -много брат ми.Това според мен ТЯ НЕ ГО ОСЪЗНАВА. Не го осъзнава и до сега, това е част от характера.На 40 годишна възраст, майка ми се отказва от кариерата си,била е можеща, скромна....но сега аз осъзнавам, слаб характер за да се бори в тези среди.Оправдава се с децата си - да ги гледала.Ама какво има да ни гледа, като сме на по 16-18 години.Както и да е.Спира да работи и започва да се събира с съседките да пият ракия и да ядат салати и да гледат тъпи сериали.И това си спомням много добре, как всеки ден със съседките вечер, през деня готви, чисти.Татко ми нон стоп работи, социален човек, с контакти,уважаван.След 20 години - майка ми е завършена алкохоличка.Тя си криеше шишетата в гардероба,никой не знаеше това, но аз виждах. Татко негододуваше срещу това,имаха разправии.Брат ми на около 25 години заживя самостоятелен живот,ходеше по чужбина да работи.В средата на 80години,родителите ми започнаха строеж на къща - вила в близък до града ни град.Всички помагахме да се строи,тогава бяхме ученици.След като се построи къщата,нашите ходеха често там.Но брат ми нахален, със самочувствие започна да се нанася лека полека там,купи си кола и обсеби къщата.Нашите все по рядко ходеха.Татко ми от 40 годишен е получил диабет.Този диабет рушеше тялото му,байпас,операции...какво ли не.Държеше се и работеше.Солиден човек.Но аз винаги съм имала страх от него, както и брат ми. И сега осъзнавам,че това е наложено от майка ни.Тя ни го е представяла в тази светлина.Та когато тази къща се построи,тогава майка ми още не беше алкохоличка каза: 1вия етаж за нас, втория за сестра ти, третия за теб.
Аз нямах среда....бях ученичка,после студентка.....но винаги исках да съм с компаниите на брат ми.Той некога не ме желаеше.Взимаше ме,но се държеше грубо с мен, не като кавалер.Това виждаха неговите приятели и се държаха и те неуважително с мен.Имахме обща професия и изяви.На тези изяви той отново се държеше лошо с мен,подтискаше ме, комплексираше.Аз страдах много.Но продължавах да го обичам,брат ми е.Уважавах творчеството му,както и до днес....защото е талант,а вече и много известен.На 19 години заминах с приятелка,на почивка.Там бях изнасилена.На никой в живота си не съм казвала това.Не отидох и в полицията.Бяха страшни размирни години,началото на 90те.Никой в къщи не разбра.Притъпих болката си и продължих живота си.Когато още живеехме при нашите, се еслучвало брат ми от злоба към мен да ме заключи.Т.е излизам с приятели и се връщам вкъщи и не мога да отключа..а е късно.И от страх не звъня, за да не ги събудя.
Минаваха годините, така живеехме,майка ми вече алкохолизирана,татко с болестите работи,брат ми завзе цялата къща,даже не допускаше и татко ми да отиде да си почине там....направи ремонт на цялата къща по свой образ и подобие...луксозен.Татко страдаше,че не може да иде да подиша чист въздух. Не разказвам нещата хронологично.Имах баба - чайка на майка ми.Тя мже да се каже ,че ме е отглидала,много се обичахме.От малка засвидетелствах обич към нея,винаги и помагах.Гледаше ме в апартамента си кйто когато съм била на 10 години ,ми го завеща.Като дарение.Изглежда майка мия е хванало много яд,че майка и не и предписва на нея апартамента си ,а на мен.ПРез годините, ходех при нея,честих,подреждах и се обичахме с моята баба. Аз до 33 години,работех най-различни неща,само и само нещо да работя,защото вкъщи се държаха лошо с мен.Виж брат си какъв станал,а ти нищо не направи в живота си...това са думи на майка ми.Цял живот само спиш.Ходех по това време н работа в една фирма с най ниската заплата 200лв.И един път дадох всичките 200лв,за да направя дограма на банята вкъщи.Защото ме обвинаваха ,че нищо не давам за вкъщи.И така....майка ми ,готвеше и и се свидеше,че ми сипва порция манджа от храната.С една такава физиономия,на гнус.Говореше лошо за баща ми,че нищо не правил,че само и цапал вкъщи.И аз за да няма скандали постоянно чистех.Та тази моя баба-Бог да я прости,получи инсулт на 85 години и двете с майка ми се грижехме за нея.В последствие, както споменах че нямам компания ,си излизах сама в квартала и там срещнах бъдещия си мъж.Няма по прост очовек от него.Никога не съм го харесвала, той беше много влюбен, дойде да се запознаем в квартално кафене.3 години по млад от мен.И аз от глупост и скука започнах да излизам с него.Виждах ,че е грижвен,но е било заблуда.Той е майстор.Нашите го харесаха,сирак бил...съжаляваха го.И така той ми постави ултиматум.Да си имаме дете, да се съберем.Казах че ще помисля.И така след месец му казах -добре.Да си имаме дете.Легнахме и го направихме.Забременях.Той няма родителиняма имоти,нищо.Беше на квартира.И като забременях и всички разбраха,заживяхме при баба ми...която беше след инсулта.Тя в едната стаяние в другата.Мислехче майка ми ще ми помага,поне да гледа баба ми.Но не!!! Тя идваше и си тръгваше след два часа.Така бременеех трудно.Баба ми като малко дете,ела за това ,ела за онова,не можех да се наспя.Бях нервна,мъжа ми/живеехме без брак/,по цял ден на работа.Родих секцио на 35.Детето ми е аутист,сега е на 10. 5-6 години го водихме по лекари,не е най тежкия случай но е такъв.Та така ,аз от семейство интелектуално и на изкуството, се събрах с прост човек, от когото родих дете с увреждане.В началото нищо не личеше, най хубаво бебенце.Растеше трудно,със забавяне във всичко.Майка ми пак не ми помагаше,пиеше,пушеше, кашляше.Идваше и си тръгваше.Разправии.Татко ми и той беше доста болен,но идваше и искрено му се радваше и го обичаше.А мойта майка и брат ми не.От раждането не обичат детето ми,а тогава не се виждаше че ще стане аутист.За нищо не помагаше нито за детето, нито за баба ми.Идваше и си тръгваше да си грледа сериалите.Така живеехме,баба ми падаше,чупеше таз,ръка....по нощите,напикаваше се и т.н и аз по цял ден чистя, и бебето си гледам.После след хиляде скандали с майка ми ,тя взе собствината си майка в апартамента където живеят с татко ми.И там я довърши.Обиждаше я, с псувни....тормозеше я....и един ден баба ми пак падна.Как плачеше клетата ми баба,че собствената и дъщеря в която се вричаше от обич, я обижда и псува.Приеха я в болница и майка ми се съгласи на 92 години да и направят операция. И така баба ми почина нещастна в болницата 2010та година. Изгори я с кремация без да и мигне окото за да се отърве от нея.На следващата година татко почина.В болница след операция...ампутираха му краката.Много страдах,много тъгувах за татко ми.След ампутацията то беше като в кома.А майкй ми и брат ми си стояха спокойни и се радваха,че той ще си отиде.Ходих и се молех в болницата да ме пуснат да го видя за последно.Какво съм изживяла аз си знам.Детето на детска,а аз отивам да видя татко на смъртно легло в реанимация.Пуснаха ми като видяха как рева.Отидох погалих го по главата,той трепереше...не ме виждаше адали ме е чул не зная.Стоях и плачех до него.Цунках го и си тръгнах.Почина след 1 ден....мойка ми веднаха го кремира...за да се отърват и двамата с брат ми.Няма при тях болка, няма тъга......но продължих да поддържам контакт с тях.....
Така.....моя мъж след 3тата година на детето се промени.Видя че почиват мои роднини и оставам съмъ.Виждаше лошото отношение на майка ми и брат ми ккъм мен и как не ме обичат.Как не обичат и детето ми.И започна да си прави каквото иска.А най лошото че живееше в моя апартамент ,а е е плащал сметките.След скандали 7 години пред очите на детето той напусна.И ми остави 10 000лв неизплатени сметки.Осъди ме топлофикация и какво ли още не.Майка ми и брат ми,обаче го изолзваха да им прави ремонти,защото е майстор и поддържаха лицемерно отношение с него.Но той виждаше че са фалшиви.
Миналата година майка ми ибрат ми ме извикаха на разговор в апартамента на майка ми.Да ми държат сметка как съм щяла да живея така, че ще остана на улицата,че съм лош човек.Че съм си изпъдила мъжа.Как ще живея с лудо дете и аз съм щяла да вляза в лудницата.И понеже отявлено ме мразят ,брат ми ме нарича с най обидни думи.А забравих да кажа че нарича и детето ми луд,ненормален и карлуково. Ти си с болно дете,не те очаква нищо добро...ти си лош човек. И когато аз на всяка дума се опинвах дда се защитя словесно той стана и започна да ме бие.Така миналият август 2016 той ме преби пред очите на майка ми.С юмруци по главата. 30 минути ме биеше.Аз бях в несвяст.Записах побоя на телефона защото усещах че са ми приготвили капан.Усещах,защото те много настояваха да отида там. Когато си тръгнах отидох в полицията,извадих медицинско.Дадох записа.Но когато инспектора ги е викал,той изглежда ги е подкупил,защото по късно получих писмо от прокуратурата ,че няма да водят такова дело.Той е известен,много известен и ще му съсипя кариерата.Аз нямаше да водя никакво дело.Исках просто да спрат с лошото отношение към мен и детето ми.Лошото отношение към мен от детството ми още.А към детето откакто се е родило.А той моля ви, ходи да участва на благотворителни мероприятия за хора с увреждания.А иначе нарича племенника си карлуково и не го поглежда. Детето ми не е стъплио на фамилната вила.Както татко ми навремето.Детето ми можеше да израстне на чист въздух там,но майка ми....никога не каза на брат ми...затвори втория етаж - той е за сестра ти.На тази среща дето ме пребиха,разбрах че тя си е предписала нейния дял на него.
Това е в най кратко. Не говоря просто за смърт, а за проклятие.....усещам че има нещо.
Когато нашите са били млади,с голям успех кариерата,сигурна съм че много съм им завиждали.Майка ми е била красавица и много талантлива.Но кажете ми, какво се случва че това семейство се разрушава по най долния начин??? Няма ли намеса?
Ами моя живот? На никой нещо лошо не съм направила, скромна,талантлива.....от семейство.А взех най простия човек и подих аутист.Сама съм без роднини,без подрепа.Сама си тегля трудния живот,без приятел....а хората които ни обичаха ,ги няма на този свят.Баба ми, татко ми,леля ми.
Когато леля ми почина, сестрата на татко...те също накрая на живота си не си говореха.Тя почина,той беше на погребението и страдаше много...и след два месеца и той си отиде.
-
Сиси, чета те и...
Извинявай, че ще бъда може би груба в твоите очи, но... Сама си го причиняваш всичко това...
Първо брат ти е манипулатор и използвач като майка ти, но ти въпреки всичко си се натискала да излизаш с него и компанията му... Колко трябва да не се цениш и самоуважаваш, за да излизаш с някой който се държи грубо с теб? Заключвал и не си смяла да позвъниш?! Това от страх да не навикат ли?
Взела си мъж без любов... Защо? Ти сама казваш, че е прост. Защо си го взела тогава? И по мое мнение той може и да не е глупав или прост както казваш, но като не го обичаш, пък и снобизма ти... Извинявай, но това, че родителите ти талантливи и "от сой" не прави останалите които са без куп висши и с престижни професии прости...
Та мисълта ми е, че след като не си обичала мъжът си то той в един момент го е усетил и това го е настроило срещу теб от което пък логично си е тръгнал. Аз също не бих съжителствала с някой който мисли, че съм проста и не ме обича, затова и съм разведена...
Накрая... Знаела си, че майка ти и брат ти ти кроят капан и си отишла... Защо??? И като не ти е съдействала полицията, за теб няма ли "Господари на ефира" примерно? Или те е страх да не злепоставиш брат си? Той те бие, а теб те е грижа за имиджа му?!? Не разбирам...
Мъж ти не плащал сметките и те оставил в дългове... Ти къде беше през това време да видиш, че сметките неплатени? Не получаваше ли известия?
От моята камбанария, най-добре е да си извадиш документ за наследници и да си потърсиш наследството от баща си, най-добре чрез адвокат. Полага ти се около една шеста от всички имоти които са имали общо с майка ти. С тези пари си плати сметките и се отърви от агенциите по вземания, намери си работа и си гледай детето и живота, и забрави, че имаш други роднини...
На 45 би трябвало все да си завъдила някакви приятелства... Ако не, то започни от сега. И не дели хората на прости и другите дето са "от сой", защото... Леля ми е като теб... Много умна, начетена и чувствителна, но за нея хората са прости и "от сой"... Накрая на стари години и се наложи да разбере, че читавите са тези дето не са "от сой"... И го разбра по трудният начин и и беше болезнено...
И не позволявай да ти обиждат детето! Дори и да нямаш волята да защитиш себе си, намери сили да защитаваш него. Аутистите общуват по-трудно, защото са свръхчувствителни, но са и изключително умни... Има много филми за аутисти и основното в тях е, че тези деца приемат много повече информация от останалите и им е трудно да я "смелят", те просто нямат филтър който да отсее излишното и маловажното, но това ги прави специални, а не ненормални. Та не позволявай на разни невежи идиоти пък било и "известният" ти брат да ти обиждат детенцето.
Майка ти пък и да е била добър и скромен човек, алкохола я е променил - алкохола не прощава на никого и прави човека жесток. Приятелката ми се пропи и се обеси пред вратата на детската стая точно преди бала на синът си... Още не мога да и простя травмата която нанесе на син си, а тя сигурно вече е изгнила...
Та според мен, ти нямаш магия, просто си слабохарактерна, позволяваш от дете да те тъпчат и обиждат, приела си да си вечната жертва и всеки съответно се държи с теб като със жертва.... Ами спри да се носиш по течението и да чакаш някой друг да взема решенията вместо теб! Поеми отговорност за живота си. Трудно е! Много е трудно, но пък е адски удовлетворяващо...
-
Аутизмът е с причина гени... Ако не е имало аутисти във вашия род, значи е било в рода на мъжа ти... Получават се аномалии в мозъчната кора и от там възприятието на света е по-различно и не е болка за умиране... Няма да допускаш отношение към детето си като към лудо... В психиатрията такова заболяване лудост няма... Детето ти е по-различно заради заболяването си, по-специално, с по-различни нужди... В практиката ми на психолог работех и с деца с аутизъм... Категорично твърдя, че не трябва да допускаш отношение към детето си като към човек второ качество... Това не е така и не отговаря на истината... Сред гениите има и аутисти, т.е. не е обосновано да се гледа на аутизма като на присъда за "лудо дете" (иначе да вземем да изкараме гениите с аутизъм луди ли?), ти също в никакъв случай не си лош човек, само защото детето ти е с аутизъм... Горе главата... Убедено ми е, че детето ти е разкошно и спокойно можеш да игнорираш мнението на всички, които не могат да оценят детето ти...
Това, което описваш, то не е проклятие... Мога да ти дам обратна връзка за ставащото и поводи да си помислиш, от позиция на психолог, понеже магия няма, а случаят касае областта на психологията... Желаеш ли такъв отговор като психолог от моя страна?
-
Благодаря ви за отговорите. Да ще се се радвам да ми пишеш, каквото решиш от психологична гледна точка.
Аз имам хубава работа от 6 години. Започнах я в годината,в която татко почина. Той щеше да се радва да ме види на тази длъжност. Искам да подчертая, за по горния коментар. Никога не съм се смятала за нещо велико и не съм делила хората на прости и интелектуалци. Точно поради тази причина прекалено се унизих като взех такъв мъж. Защото никога не съм имала самочувствие. А това също идва от семейството ми, което не е вярвали в талантите ми. Защото може би съм имала нужда да чувствам повече насърчение и подкрепа. Аз съм зодия риби. Твърде чувствителна. Може би за генерални неща съм слаба,но има моменти в които съм и доста силна. Например в тази работа, която работя сега. Има много завист и недоброжелатели, но още като ги усетя ги отстранявам от себе си, да не ми пречат на щастието от факта,че работя това. Имам колежки,които се опитват да ми влияят и енергийно. Една даже,без да имаме никакви отношения,миналата година искаше да ми подари рокля. Че не и ставала,а на мен щяла да стои добре. И аз за да не я обидя.. я взех, но директно я хвърлих в контейнера. Усещам ги в работата...кои са доброжелатели и кои не. Усещам положителната и отрицателната им енергия. Що се касае до брат ми и майка ми....просто винаги са ме притискали и да се налагали над мен:( Знаех,че крият нещо лошо.. .но не можах да избегна това.. оттогава не са ми се обаждали слава Богу...то и извинявай, няма да помогне,но ще се вслушам в съвета ти най накрая да заведа дело, за да си взема своята част....не от алчност, а за да ги влагам в детето си. Наистина ви благодаря. Пишете ми още...
-
Много се радвам също, че ми казвате че няма магия. Аз вярвам в способностите ви, все пак не случайно сте в този сайт и форум. Тогава какво е всичко това? Това падение,деградация във фамилията? Или съдба или грешните избори...или слаба обич към себе си? Миналата година една колежка ми гледа на карти Таро. Каза че имам магия. Питах я във връзка с едно увлечение по мъж. Каза ми,че каквото се опитвам да направя няма да мога да стигна до щастливи отношения, те мъжете просто ще бягат от мен,докато не се развали магията. А за да се развали, да отида в църква да ми четат Киприанови молитви...но аз не отидох...защото няма кога:(
-
Никога не съм се смятала за нещо велико и не съм делила хората на прости и интелектуалци. Точно поради тази причина прекалено се унизих като взех такъв мъж.
Ето... Ти смяташ, че си се унижила като си взела обикновен работник за мъж... Демек, ако си имала самочувствие си щяла да вземеш някой по-добър...
Момиче, като си избираш мъж се избира по любов, по взаимни интереси и не материални, а духовни. Ти си го взела понеже бил влюбен в теб и ти поставил ултиматум... И как си представяше, че ще си щастлива с него???
А колежката ти ти е подарила роклята от сърце, но ти с времето си станала твърде мнителна и вече нямаш доверие в никого... Има добри хора! И тези добри хора са сред нас. Те не са идеални, правят грешки, по някога и те си имат лошите дни и се държат по-грубо и дръпнато, но са добри, справедливи и дадената дума за тях е закон и тежи повече от подпис и печат... И ако допуснеш такива добри хора до себе си животът ти ще стане една идея по-лек и приятен...
-
Миналата година една колежка ми гледа на карти Таро. Каза че имам магия. Питах я във връзка с едно увлечение по мъж. Каза ми,че каквото се опитвам да направя няма да мога да стигна до щастливи отношения, те мъжете просто ще бягат от мен,докато не се развали магията.
Мъжете ще бягат от теб, не заради магия, а защото усещат инстинктивно, че ти нямаш самоуважение, не харесваш сама себе си и... И съответно гледат на теб като на лесна плячка и бройка... Казвам го от личен опит това. Някога в младите си години (веднага след развода си) имах такъв момент, но за щастие имам добри приятели които бързо ми помогнаха да изляза от него. И в момента в който си върнах вярата в себе си и в собствените си сили, в момента в който осъзнах, че не ми трябва мъж, за да съм щастлива, че мъжът е приятно допълнение, но щастието ми зависи само от мен самата и нещата се наредиха, връзките ми от кратки и нещастни станаха качествени. И вече 9 години имам партньор в живота с който се чувствам добре, но и с ясното съзнание, че ми е хубаво с него, но мога и без него. И си мисля, че точно тази липса на зависимост ни държи заедно и ни прави щастливи.
-
Благодаря ти. Покрай мен наистина откакто останах сама ,Господ ми праща добри хора. Хора,които искат да ми помогнат. За тях благодаря на съдбата, че го има. А специално тази колежка не. Тя се опитваше да ми навреди в работата, и доста време търпях. И наистина когато се появяваше, понеже работата ми е свързана с говорене пред публика, започвах да блокирам,да правя грешки. Просто от присъствието й. Държеше се нагло грубо и надменно. Всячески се мъчеше да ме има в обкръжението си. Но аз такива хора, не бих приела. И върха на всичко беше тази рокля. Аз я попитах" защо не я дадеш на....другите си близки колежки"? Та аз нямам нищо общо с нея.. разбираш ли? Ами защото била точно за мен. О не....интуицията ми рядко лъже.
-
Ок, може и да греша за колежката ти...
Само се замислих за мъжът ти...
Той е бил влюбен в теб и е поискал да се съберете и да имате дете... Ти не си го обичала, мислела си, че е прост и т.н., но въпреки всичко си го взела...
Хайде сега си помисли... Представи си, че ти си влюбена в някой и поискаш да се съберете и да имате дете и дом. Тоя някой се съгласява, събирате се, заживявате и... И скоро след това разбираш, че тоя някой не те обича, не те цени, мисли, че не си му на нивото, че си проста и те е взел само защото... Примерно защото е мислел, че друга няма да го вземе... Та как би се почувствала ти? Така се е чувствал и мъж ти със теб...
Като бях дете майка ми и баща ми ме учеха винаги да се поставям на мястото на другия и с времето развих завидна емпатия. Сега често карам близките си да се замислят какво причиняват на околните преди да започнат да се сърдят...
-
Здравейте отново, само ще допълня някои факти,че снощи като писах, много бързах.
Относно избора с този мъж. Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(
Преди него, една година преди това се бях запознала с един италианец. Той дойде специални да се запознаем. Харесахме се, отиде си и започнахме всеки ден разговори по телефон и интернет. Но така минаваше времето. Месец,два,три .. година. Очи които не се виждат се забравят. По това време срещнах бащата на детето ми. :( По късно италианеца дойде. ..но нищо не бе останало у мен. И историята приключи с него. Понякога съжалявам..но явно е съдба да бъда с българина и да уча тежките си уроци.
Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди. Бащата също е много стиснат, една стотинка не иска да раздели с мен за уроци при психолог и логопед. Само пари ще взимат и нищо няма да научи- това са думите му. Но иначе дава парите си за айфони и таблети които увредиха детето му. Само за това дава. А детето обожава баща си само заради това. Търси го и го иска ,защото в очите му той е добрия. Аз лошата защото живеем заедно, защото се опитвам да поставям правила, защото аз търпя кризите му и не издържам. А като дойде баща му, айде на мола, айде с айфона и таблета.. грозна картинка. Здраво право дете с провиснала глава гледаща таблет по градинките, където децата скачат и тичат. Аз водя детето по социален живот, по улиците, по магазини да се социализира, в работата ми. А той го води по места където няма хора, по дупки и градинки където няма жив човек и му връчва телефона за да си стои седнал. Много комплексиран и злобен човек. Завижда на хората с пари, с професия. Кара се и псува като кара колата си. Засича ги по пътя от злоба. Българин който не знае български. Не може да пише, една книга не е прочел. Бездуховен,първичен. Със средно образование със завършено с 3. Та....аз взех такъв човек. Но да подчертая, той не се показваше такъв в началото. А и не можеш да го разбереш. Все мълчеше и се усмихваше. И хората си мислят - бреййй какво добро момче...
-
Сетих се да ви споделя още нещо.
Преди 16 август 2016, датата на която ме извикаха да говорим майка ми и брат ми- датата на побоя.
На 1 ви август си спомням,че сънувах моя почунал татко, който беше много хубав, дойде при мен, прегърна ме и ме целуна. Беше много усмихнат.
Чудех се какво ли значи това. Суеверна съм и знаех, че не е случайно. Но забравих този сън. 16 дни след това случи побоя. И сега от дистанцията на времето си давам сметка, че той се е явил за да ме предупреди:( Че ме чака това изпитание. Аз има силна връзка с татко ми. Още приживе си четяхме мислите. Силна мълчалива духовна връзка. И до ден днешен гледам портрета му и му говоря. Той е свидетел от онзи свят на мойте ежедневни болки и сълзи. И по време на съжителството ни със зетя му. Виждал е как страдам всеки ден. Целувала съм портрет а му и съм се молела да ми помага. На мен и най вече на детето. Преди няколко години една негова ученичка живееща в чужбина, ми каза че го сънувала и и казал как страда за мен. И досега знам,че ми помага и в работата:) Понеже отчасти ми е свързана с писане, като не мога да се сетя някоя дума или израз, го питам. Тате как беше това? Коя беше думата? И след миг думата идва в съзнанието ми:)
-
Както споменах, вкъщи се държаха лошо с мен. Постоянно ми нстякваха как нищо не съм направила и постигнала в живота си. На майка ми и свидеше,че ми сипва порция от манджата. Че съм живеела като на хотел. Нейното пиянство, разправиите с татко ми ми бяха непоносими. Тогава нямах нормална приятелска среда- компания с която да излизам. А бях млада,излизаше ми се с хора от моя творчески кръг. Работех вьв фирма нямаща нищо общо с това което съм учила. И така от самота си излизах сама...просто да пия кафе в кварталното кафене в което срещнах този. Подтикната и от лошото отношение към мен от нашите. Видях че този ме харесва, въпреки че аз не...и се впуснат в тази не добра връзка:(
С риск отново да изглеждам лоша и груба...
В горните си постове пишеш, че сте се обичали много с баба ти и тя ти е оставила жилището си. Защо тогава не отиде още тогава да живееш при нея и да избегнеш лошата обстановка в къщи? Можело е и въпреки самотата си да не се хващаш със мъжът си който все наричаш прост или "този"...
Даваш ли си сметка, че цял живот си оставяла друг да поема отговорност за твоят живот? И даваш ли си сметка, че добър или лош то ТИ си подвела този мъж? Ти не си го харесвала и обичала, но си заживяла с него и сега той ти е виновен, че имате различни разбирания за живота, за възпитанието на детето и за това, че не е образован и не ти е на нивото... И те попитах как би се чувствала ако някой те подведе теб така, но ти продължи с нападките по негов адрес...
Момиче, не те нападам, за да се оправдаваш. Нападам те, за да се осъзнаеш! Сянка би ти обяснил от гледна точка на психолог защо вземайки мъж без любов страдаш, ако баба ми обаче беше жива щеше да ти каже нещо от типа: "И Господ каил не е станал, че си излъгала момчето и сега те наказва!"...
Аз не съм психолог като Сянка и не съм баба си, и не мисля, че Бог те наказва, но... Ти сама носиш последствията от действията и бездействията си...
И не си мисли, че те съдя... Аз самата съм правила много по-големи грешки и дивотии от теб и за всяка съм си платила с лихвите... Единственото което опитвам е да те накарам да осъзнаеш, че живота си е твой и само ти носиш отговорност за това как ще го изживееш...
Друго което ме притесни...
Друго искам да подчертая относно простотията му. Когато се виждаше,че детето е различно и трябва много да общуваме с него, баща му гледаше с лека ръка на това. Изведе го на разходка и за да не го гони по градинките, му тикаше в ръцете телефона. Така детето се пристрастяваше и се зомбираше. Молех го, недей това вреди, учи го да се качва по пързалки, на нормални игри....все едно го казвай на вятъра. Ежедневни скандали имах за телефона, но той бе нагъл и продължаваше да си прави каквото иска. Самата аз криех компютъра 5 години,криех и телевизора....но баща му му връчваше текефоните. В момента това здраво физически дете нищо не може да прави. Нищо като връстниците си. Само седи на пейка и гледа телефон. Изпада в истерии ако няма интернет. И си говори сам от чутото по клиповете. Та простия баща доувреди и без това увреденото си дете. Не му помогна за развитието а го доувреди.
Детето ти е специално и със специални нужди. Такива деца трудно се вписват в общата картинка и общуването със връстниците им става трудно, затова и предпочитат интернет и компютър. Не твърдя, че мъжът ти е прав като му тика телефона в ръцете, напротив, ти постъпваш правилно в случая опитвайки да социализираш детето, но... От друга страна баща му е намерил своят начин да общува със синът си и дори този начин да не е правилен все пак общуват и се разбират.
Не забравяй, че този мъж за теб е прост и всякакъв, но за детето е баща му и детето го обича... Колкото и да не се разбирате двамата не трябва това да влияе на детето и не трябва да опитвате да настройвате детето един срещу друг. Аз съм разведена от 18 години, синът ми е вече на 23, но никога не е чул аз да кажа лоша дума за баща му и обратното. А с бившият ми мъж определено не се търпим много и нито той харесва възпитателните ми подходи, нито аз неговите, но се карахме по телефоните и не в присъствието на детето. Моят съвет е колкото и да не се понасяте пред детето винаги да говорите само хубави неща за другия и да не опитвате да го настройвате един срещу друг понеже това съсипва детската психика.
Друго... Нямаш магия, позволила си да те мачкат в семейството, направила си грешка да се събереш с мъж който не само не обичаш, но и не понасяш и си си платила за грешката. Сега е време да се вземеш в ръце, да оставиш миналото, да се освободиш от натрупаните гняв и омраза и да поемеш напред. Всеки сам кове своята съдба. Животът е пред теб... Той има навика да е пъстър, понякога е лек и весел, друг път осеян с препятствия, но винаги имаме избор и този избор очертава бъдещето ни. Спри да оставяш избора на случайността икли на друг човек и ще заживееш по-добре...
-
Много ти благодаря!:)
-
Браво, Цеци!
-
Сиси, ето го и моят отговор...
Твоята семейна среда (взаимоотношенията между майка ти и баща ти и отделно към теб и брат ти визирам) е оставила доста сериозен отпечатък върху теб... Това те е спъвало доста в живота, а ако не вземеш мерки да поработиш върху себе си, вероятно ще продължи много да те спъва и за напред... И в любовта включително... Не от магия, а от неосъзнато повтаряне на чужди грешки... Ето какво имам предвид...
Първото, което се набива не само в очите на Цеци–Вихронрав, това е отношението към бившия ти мъж... Да, несъмнено е имал недостатъци, минимум те е оставил да затънеш в дългове, а и за скандали съобщаваш, водени включително пред очите на детето, а е имал и поведение от негова страна, несъобразено с нуждите на заболяването аутизъм...
Но това е само едната страна на медала... Ти възпроизвеждаш отношението на майка си към баща ти и рода на баща ти... Неосъзнато...
Какво имам предвид... Споделяш, че си го взела мъж ти без любов, подтикната от лошото отношение от вашите... Това е видим признак на огромно влияние- ти правиш изборите си, включително за мъж, под чужд напор... Ако този напор го нямаше, животът ти би се развил в съвсем друга посока, нали? След това погрешно решение, правиш следващи грешки, пак под напор, отново без да го осъзнаваш...
Може да се направи едно сравнение-
Това пишеш за думи на майка ти-
"Тя не харесваше рода на татко ми - били прости."
А това са твоите думи към мъжа ти-
"Та така ,аз от семейство интелектуално и на изкуството, се събрах с прост човек, от когото родих дете с увреждане."
Усвоила си лоши неща от страна на майка си и ги прилагаш неосъзнато... Мъжът ти сама пишеш, че в началото не е бил такъв, а в последствие е станал нещо нелицеприятно... Сама почти осъзнаваш кое го е променило, като пишеш-
"Видя че почиват мои роднини и оставам съмъ.Виждаше лошото отношение на майка ми и брат ми ккъм мен и как не ме обичат.Как не обичат и детето ми.И започна да си прави каквото иска."
Това са очевидни влияния върху него от страна на твоя род... С каквито хора се събереш, такъв ставаш... Но не само от страна на твоя род- самата ти си попила от поведение от рода ти, което е доувредило взаимоотношенията ви с този мъж, освен дето изначално е тръгнала връзка без взаимни чувства...
Него няма как да го промениш, но можеш да промениш себе си, заради детето си и евентуално за бъдеща връзка, да не свърши отново зле... Мога да ти кажа какво трябва, а дали ще го направиш, това зависи само от теб-
Трябва да си оправиш самочувствието и да спреш да очакваш нападение от всякъде... Толкова си нападана от собствения си род, че го прехвърляш като очаквания върху всички останали... В случая с роклята... Енергийно чрез рокля е невъзможно да ти се влияе... Чрез предмет не може да ти се направи магия, защото, както писах, енергията, която се използва за направа на магия, е електромагнитна... Ток, по народному казано... Съответно и направата на магия не е нещо като широка употреба... Много малко хора са в състояние да направят магия... Твоята колежка, там, с роклята- със сигурност не може да ти направи такава... Сред колежките ти, със сигурност нито една не е в състояние да ти повлияе енергийно... Ти би го усетила като токов удар от разстояние, ако можеха... Роклята, по принцип предмети разни- не могат да ти навредят енергийно... Освен ако сама не се вкараш във филм... Там вече самовнушението големи поразии може да направи... Но няма да е магия, а самовнушение, което привлича лош късмет...
Случва се друго... Ти си наранявана... Прехвърляш го към останалите... Живееш в страх да не те наранят отново и от там ставаш кълбо нерви, което пък се разчита грешно от околните и получаваш проблеми от тяхна страна... Това трябва да го прекратиш... Не казвам изобщо да спреш да се пазиш от другите... Има си недоброжелатели и никой не е застрахован от среща с тях... Пази се, но смени начина и причините, по които се пазиш... Сведи суеверието до минимум... Суеверието в случая ти е последица от това, че си била много наранявана... Трябва да го изоставиш максимално това суеверие...
Поработи върху себе си в частта с личния ти мироглед... Изхвърли от себе си всичко, което ти заприлича на нездраво поведение, усвоено несъзнателно от майка ти... Промени си отношението към себе си първо, после и към другите... В момента се опитваш да гониш най-доброто, пак несъзнавано под влияние на систематичното нараняване от страна на сравняването с брат ти... Смени причината да искаш най-доброто... На майка си и на брат си няма да угодиш, дори от ей сега кралица да станеш... Причината е, че не е проблемът в това какво ти не си станала, а проблемът е в това майка ти и брат ти в какво са се превърнали... Проблемът е в тях, не в теб... Това осъзнаеш ли го, от тук насетне вече ще търсиш най-доброто за себе си по един нов начин, с нови причини и те уверявам, че ще имаш хубави крайни резултати, които ще те удовлетворяват...
Изхвърли от употреба и сравненията от типа "прост" и т.н.
Имаш потенциал да се справиш... Това ще промени коренно живота ти... Ще ти даде и шанс за пълноценна връзка с правилния мъж от един момент нататък...
-
Няма как с яйце да разбереш дали имаш каквото и да е въздействие. Трябва да питаш ясновидец. :) Save
Не всеки ясновидец може да види магия и развали такава. Аз не съм ясновидец, но я усещам. Това е толкова рядко явление като халеевата комета. Иначе много хора са филмирани на тази тема :)
-
Понеже наскоро ми се насъбраха случки, идвам да ги споделя, пък и май забелязвам някакъв модел на действие.
Вчера бях на концерт на Imagine Dragons, изкарах си страхотно, 10/10 препоръчвам. Имаше много хора, които познавам, но всички се бяхме разпръснали из стадиона и почти беше невъзможно да се нацелим. Като жена, живееща в 21 в., трябваше да обмисля добре как ще се прибера след концерта и с кого. Оказа се, че ще се прибирам сама, тъй като приятелката ми я взеха други нейни приятели. Най-големият ми кошмар е да пътувам в метрото вечер сама. И през цялото време си казвах "ами ако засека някого, когото познавам?". Естествено, при 30 000 души, 25 000 от които се прибират с метро - трудна работа. Да, ама не. Точно влизам в метрото и отнякъде ми изскача една друга приятелка, с която си пътувахме след това заедно.
Две случки от днес. Съмнявам се да не сте чули за шествието днес пред Съдебната палата. Тъй като заемам твърдата позиция, че обществото ни се нуждае от феминизъм, чрез който да осигурим едно свободно и спокойно съществуване на жените в свят, създаден за мъже, пък и съм доста емпатичен човек, исках да заявя гражданската си будност. Питах двама души, които биха имали интерес, но се оказа, че имат работа. Затова отидох сама. Хиляди хора се бяха събрали. По едно време се замислих, че ще е нереално, ако видя познат, което наистина си беше нереално при тези условия. Да, ама след двайсетина минути отгоре ми падна една приятелка, с чиято приятелска група отделихме няколко часа за шествието. В момента, в който реших да не се притеснявам има ли с кого да отида, за да не съм сама, нещата се наредиха.
И последното за днес също е от шествието. От доста време искам да си взема слънчеви очила, но нямах желание да давам пари или да се обременявам с избирането на модел и цвят, твърде ангажиран ми е животът и без това. Но тази нужда си ми върви на заден план. И днес на шествието приятелката ми извади едни очила, които намерила в работата си преди година, но никой не си ги потърсил, и ми ги подари, понеже не й стояли добре. На мен от друга страна ми отиват доста на червената коса и на структурата на лицето. Дори и да исках, по-хубави сигурно сама нямаше да си избера.
Идеята ми е, че когато силно се съсредоточа върху нещо, то не става, независимо колко усилия влагам. Докато, когато не си го слагам чак толкова на сърце, нещата се случват и сами.
-
Идеята ми е, че когато силно се съсредоточа върху нещо, то не става, независимо колко усилия влагам. Докато, когато не си го слагам чак толкова на сърце, нещата се случват и сами.
Вече си усвоила и момента "забравяне" след изстрелването на дадено програмиране. Браво на умното ми Соларче, гордея се с теб. Честито! [wizard]