Благодаря за включването, Соломон!
Не знаех, че начинът на изпращането на сигил е от значение. Първият път, когато ми стана много леко и отпуснато, използвах потапяне в студена вода. Вторият път използвах кихане. Може да е смешно, но четох, че може и така. Има разлика и в други детайли. Например, първия път създадох и изпратих сигила вечерта, след продължителна вечерна автомобилна разходка, по време на която се подготвих и настроих за това, което ще правя. Идеята за втория сигил дойде спонтанно на другия ден заради проблем, който отдавна и всячески се опитвам да реша. В един момент просто преливах от нетърпение да направя този сигил, а нерешеният проблем да ми се махне от главата. Създадох сигила с цялата енергия на негативите, трупани две години и го изстрелях. След това се почувствах така, сякаш цял ден съм орала и копала. Полежах малко, като гледах тавана и ми просветна.Това е в общи линии.

За мен на първо място е тишината. Силният шум, врявата просто ме влудяват. След това идва разходката привечер в зимната гора и на трето място е водата - плуването в басейни или в морето или стоенето близо до езеро, река, водопад.