Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - keysha

Страници: [1]
1
Понеже в този форум откривам някаква, леко изкривена представа за съдържанието на книгите на Кастанеда, в тази тема ще се опитам да представя описаните техники от малко по-различна гледна точка. Понеже медитацията беше спомената в друга тема ще започна от нея.


Във "Втория пръстен на силата" е описана тадиционната техника за статична медитация (вероятно отговаря в накаква степен на дхарана, дхиана при йогите). Наричат я втренчване. Цитатите по-надолу са от същата книга:



Накара ме да седна на твърдо утъпканата земя с гръб, опрян на един дебел кол, висок около петдесет сантиметра, забит в земята почти до стената на къщата. Имаше още четири такива кола, забити в редица на около шейсет сантиметра един от друг.
...
Човек трябвало да седи на земята върху мек килим от листа или върху възглавничка, направена от естествени влакна. Гърбът трябвало да е опрян o дърво, дънер или гладка скала. Тялото трябвало да е напълно отпуснато. Очите никога не бивало да се фиксират върху обекта, за да не се изморяват. Втренчването представлявало много бавно сканиране на обекта, в който си се втренчил, обратно на часовниковата стрелка, но без да движиш главата си. Тя добави, че Нагуалът ги накарал да забият онези колове, за да подпират на тях гърбовете си.
...
-Първото нещо, което Нагуалът направи, бе да постави едно сухо листо на земята и да ме накара да го гледам с часове. Всеки ден носеше по едно листо и го поставяше пред мен. Отначало мислех, че листото е едно и също и той го пази от единия ден за другия, но след това забелязах, че листата са различни. Нагуалът каза, че когато разберем това, вече не гледаме, а се втренчваме. Ако се втренчваш в купчина листа с часове, както той ме караше да правя, мислите ти стихват.  Трудността при втренчването е да се научим да стихваме мислите си. Нагуалът каза, че предпочита да ни учи как да правим това с купчина листа, защото лесно можем да си набавим всички листа, от които се нуждаем, винаги, когато искаме да се втренчваме. Но и всичко друго би свършило същата работа.


От цитатите се вижда, че споменатото в другата тема "търкаляне по земята" няма нищо общо с търсенето на място за медитация. За смисъла на тази техника ще пиша в някой от следващите постове.

2

Теорията:


Теорията, че живеем в симулация тръгва през 2003 г. от световно известния философ Ник Бостром. Тази теория твърди, че света, в който живеем не е нищо повече от компютърна симулация. Нещо, което много други умове са подозирали от векове насам, но не са имали понятието „компютърна“, за да могат да формулират логически издържани теории. Според съвременните учени, които се занимават с тази теория, може да има милиарди симулирани светове и само един реален. Ето защо вероятността да сме в реалния е изключително малка…


Вероятно всичко това ти звучи абсурдно на фона на това, което виждаш с очите, чуваш с ушите си, помирисваш с носа си и усещаш като допир. Не забравяй, че всичко, което имаш като възприятия и преживявания са всъщност мозъчни импулси в твоята черепна кутия. Чрез въздействие върху определни мозъчни центрове може да бъде постигнато абсолютно всяко едно усещане, без да можеш да го отличиш от това, което наричаш „реално“. Ето защо дори хора с ампутирани крайници понякога усещат болка в липсващите крайници. Всичко е в главата…




И Кастанеда :


Дон Хуан ми обясни, че светът, който възприемаме, няма неоспоримо съществуване. Тъй като сме свикнали с него, вярваме, че това, което възприемаме, е един свят от предмети, които съществуват такива, каквито ги възприемаме, докато всъщност няма свят от предмети, а по-скоро една вселена от излъчвания на Орела.


Тези излъчвания представляват единствената неоспорима реалност. Това е една реалност, която обхваща всичко, което съществува, това което може да се възприеме, и това, което не може, познатото и непознатото.
Виждащите, които "виждат" излъчванията на Орела, ги наричат команди заради тяхната неоспорима, безапелационна същност.
Всички живи същества са принудени да използват излъчванията и ги използват, без дори да разбират какво представляват те. Обикновеният човек ги интерпретира като "реалност", а виждащите, които "виждат" излъчванията, ги интерпретират като правилото.
Въпреки че виждащите "виждат" излъчванията, те не могат да знаят какво е това, което "виждат". Вместо да се обвързват с догадки, виждащите се занимават с функционалния въпрос как могат да се интерпретират командите на Орела.
(Шест обяснителни постановки. Карлос Кастанеда)


Забелязвате ли приликата?

Страници: [1]