Магия

ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Veleroth в 13 Декември 2020 22:08:57, Неделя

Титла: Трайна травма
Публикувано от: Veleroth в 13 Декември 2020 22:08:57, Неделя

Има ли такова нещо като трайна травма?
Случвало ли ви се е, да сте направили една голяма глупост, която след това да ви боли и до ден днешен и да не знаете как да продължите напред, защото знаете, че не е края на дадената ситуация и това продължава, и не можете да сложете край на самата ситуация, защото сте твърде привързани?
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Solar в 13 Декември 2020 23:52:24, Неделя
Аз съм на мнението, че всеки от нас избира кое да счита за край и кое не, обаче в същото време трябва да се вземат предвид участниците в дадената ситуацията и тяхната оценка.Също така избирам да вярвам, че времето лекува всичко, доколкото е възможно разбира се. Трайна травма не бих казала, че съм изпитвала досега, защото обичам да анализирам ситуациите, които са ме огорчили или подействали по някакъв начин в миналото. С нов поглед върху нещата разглеждам причинно-следствените връзки и си обяснявам развоя на събитията. Това ми помага да ги приема такива, каквито са, и да продължа напред. След това си формирам заключение, според което решавам как да действам, в случай че подобна ситуация се развие отново. Съответно дори и да възникне нещо сходно, аз вече знам как да процедирам. Или поне имам един готов и премислен изход, който ще щади емоционалното ми здраве. Тоест учим се от грешките си, но и от грешките на другите. Поставяме се на тяхно място и се опитваме да филтрираме ситуацията чрез техните очи, за да можем да си изградим псевдообективна преценка за нещата (защото личните възгледи винаги са субективни, освен ако не са базирани на научно доказана теория, но дори и тогава нещата варират понякога).

Та, първа стъпка - приеми свършените факти. Втора - анализирай критично, помисли дали си струва да задълбаваш в ситуацията. Трета - претегли the pros and cons. И четвърта - извади си извод и създай план на действие. И пета - абстрахирай се, намери си ново хоби, завържи ново приятелство, обърни внимание на старо такова, запълни ежедневието си с неща, които ще те изградят като личност и остави тези, които те сриват като такава. Лесно на думи, но не и на действия. Ключови фактори - търпение и постоянство.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Libra777 в 14 Декември 2020 03:41:33, Понеделник
Ще прозвучи малко психопатско, но... Откакто не се привързвам (не и дълбоко) към никого и нищо, не съм изпитвала подобно чувство. Просто оставяш нещата да се случват и приемаш, че така е най-добре, така е трябвало да бъде.
За глупостите си също не съжалявам. Давам си сметка кои са довели до нещо добро, кои - не, и се старая да не повтарям вторите. Не, че не ги повтарям и потретвам понякога, но не съжалявам  [taunt] 
Каквото и да си направил, вярвам, че имаш силата да си простиш и да започнеш начисто със самия себе си. Свали товара, приеми, че всеки има право на грешки. Да, дори на "огромни, непростими, непристойни грешки"! ИМАШ право на това и не бива да съдиш себе си, че си я допуснал... Ти си направил глупостта в миналото, но си осъзнал, че не бива. Сега не си същият човек от тогава (макар че съдържаш в себе си неговите съзнание, тяло и душа). Сега си надраснал тогавашната си версия, превъзмогнал си някои нейни пороци и си надградил над нея емоционално, духовно, интелектуално... Намери сила да си простиш! Заслужаваш.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Cernunnos в 14 Декември 2020 14:15:06, Понеделник
Братле, оплескал си манджата с някое момиче, нали... или бъркам?
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Solar в 14 Декември 2020 16:15:57, Понеделник
И на мен на това ми намирисва... [umnik]
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: listentothewild в 14 Декември 2020 18:12:51, Понеделник
Трайна травма?! Има нещо такова... Но затова има и психолози - да ни помогнат да се отървем от тях.
За самата травма можеш да имаш ти вина, ако си оплескал нещо както казваш, но може да има и страничен човек, който е повлиял по една или друга причина.
И все пак остава спомена... Така знаеш какво да не допускаш отново и къде/с кого да внимаваш. Но определено, ако в живота присъства такава травма, трябва да се работи над нея.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: feniks75 в 14 Декември 2020 18:34:26, Понеделник
Няма трайна травма ако си силен духом.Подаш ,ставаш и тръгваш.Гледаш напред -животът  е движение.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: listentothewild в 14 Декември 2020 23:33:51, Понеделник
Феникс, искаш да ми кажеш, че съм слаба духом ли?


Има неща, които остават в теб и те променят. Когато аз разбрах, че съм стигнала до нещо такова, потърсих Сянка, който е уникален психолог и той ми помогна да разбера част от тези травми, да ги преодолея и да извлека от тях поука, може би така да го нарека. Но никой не е слаб духом просто защото е имал дадено преживяване, което е останало като травма.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Cernunnos в 15 Декември 2020 00:17:08, Вторник
Съгласен съм с Лисън. И аз си мислех, че съм много силен духом и заради това нищо не може да ме травмира... ама животът ми вкара такъв рязък шамар, че ми фръкнаха джапанките горе на блока! Две години не знаех къде се намирам. Сплескан сопол отвсякъде... Стъпах си на краката, но си остава белегът от травмата
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: listentothewild в 15 Декември 2020 01:24:07, Вторник
И даже не е нужно това да те сполети на години, в които можеш да осъзнаеш, че е "гръм от ясно небе", а може да се наслагва с години (от дете напр.) и да повлияе в доста сфери на различните "фази" от живота ти. Училище, приятели, любов, работа, та дори и загубата на домашен любимец (за обичащите) могат да "нанесат" своите последствия и в бъдеще. Вярно, така се градим като хора, но то си остава (макар и в кутийка в мозъка).


Cernunnos, П.С. Интересен ник... Какво значи, че аз таковата, блондинка съм си, наистина...  :D
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Светлина в 15 Декември 2020 01:57:44, Вторник
Травмата продължава докато попаднеш в подобна ситуация и този път се размине без травма. Това може да стане в следствие на твоите действия или просто да е случайно. Да се избягва същата ситуация цял живот си е само по себе си травма. Родителите нанасят множество трайни травми на децата и го наричат възпитание.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Декември 2020 06:41:36, Вторник
По някога пък се налага сам да си нанесеш такава "трайна травма" (нещо не ми пасва определението, но...).
Ама нали ме няма по обясненията да си почна с примерите.
При мен здравият разум винаги е надделявал над чувствата. Което не ме прави безчувствена обаче.
Та историята...
На 13г. (още играех със кукли) се запознавам с момче със толкова наситено зелени очи, че потъвах в тях. И се влюбих. Чисто по детски. Той обаче по-голям и си имаше гадже, а на мен гледаше като на хлапе. Аз обаче влюбена. И влюбена с години... Когато станах на 20 и той взе, че се влюби и... Е няма такова щастие! Приятелите ни (бяхме в една компания) се радваха за нас, а ние се допълвахме взаимно, но...

Идва и задължителното НО. Той скорпион и ревнив, аз пък тотално не търпя да ми налагат каквото и да било. И се замислих. Докато сме гаджета ще мрънка за късите поли, грима и това, че имам много момчета за приятели, но като се оженим? Защото натам отиваха нещата... Като се оженим мрънкането щеше да премине в скандали и любовта да отиде по дяволите. Съответно му дръпнах един зверски рев у дома, после се срещнах с него и скъсахме. И понеже той не се даваше и ме убеждаваше как ще се промени, а аз познавайки го вече 7-8 години знаех, че те това не е възможно накрая му изкрещях, че не искам да го виждам никога повече. И не го видях. 15 години не го видях.
Няма да обяснявам колко тежко преживяхме раздялата и аз и той. За него научих от общ приятел който ми каза след време и ме разрева докато ми го казваше. Но живота продължава и двамата се оженихме, аз успях и да се разведа. И въпреки всичко аз така и не преживях тази любов. И няколко години след развода си реших, че начина да го забравя е да го видя отново след толкова време. Поисках телефона му от същият приятел който ме разрева като ми каза колко е страдал и звъннах. Казах "Добър ден" и загубих дар слово, защото не знаех как да продължа. Аз устатницата не знаех... А той отговори, че няма да пита кой звъни понеже знае. Та се срещнахме, говорихме и... И сега пак сме приятели и когато се събираме старата компания вече не се крие, а идва на купоните. Нали споменах, че 15 години не го бях виждала, при все че с компанията ми се събираме ежегодно.
Той обаче не се е променил. Ревнив и деспотичен, та чак се чудя как го търпи жена му. Той седи като дерибей на масата, а тя го обикаля и му угажда. Много го обичам (все още), но не бих го изтърпяла за нищо на света такъв.
И рядкото пъти като разменим по някоя дума насаме не пропуска да ми каже "Ама ме заряза!" с крайно обвинителен тон. Но ако не го бях зарязала до сега щяхме да сме се намразили. А така той си остава единствената ми голяма любов и ми е приятно да бъда в неговата компания веднъж годишно на сбирките ни.
Та трайните травми винаги оставят следа. Просто трябва да се научим да живеем с неугасналите чувства.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Libra777 в 15 Декември 2020 08:47:43, Вторник
Цеци, научи ме.  [rev]
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Декември 2020 09:02:28, Вторник
Цеци, научи ме.
Всичко опира до здрав разум и инат.Винаги съм можела да направя трезва оценка и на себе си и на гаджетата си без да се влияя от чувства.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Libra777 в 15 Декември 2020 09:04:44, Вторник
Аз пък знам какъв е човекът и какво може да стане накрая, но... С рогата напред. Винаги.  [taunt]
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Solar в 15 Декември 2020 09:26:25, Вторник
Понеже говорим за любов, аз не разбирам защо хората сме си втълпили, че в живота ни има само една голяма любов. Аз мисля, че това ни влияе на несъзнателно ниво, като предотвратява всякакви възможности за нещо много по-хубаво. Като си кажеш "а, не, аз вече веднъж обичах, това няма да се случи отново", само предопределяш границите на собственото си щастие. И в крайна сметка, единственият човек, който може да ти попречи да обичаш, си само и единствено ти. Ти ограничаваш себе си, ти се пазиш от неизживяна любов, затваряш се и не допускаш хората в живота ти, а пък и тези извън него, да ти покажат, че любов има много, трябва просто да се отвориш за нея.
А относно неугасналите чувства, те се видоизменят, любовта не е черна или бяла, има много нюанси. Едно е да обичаш и съвсем друго е "да обичаш". Съответно няма как да са неугаснали, защото по дефиниция това ще рече, че не са се видоизменили. А пък начинът, по който си се чувствала преди, не е начинът, по който се чувстваш сега. Дори и да продължаваш да обичаш определен човек, не го обичаш по същия начин.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Декември 2020 09:31:02, Вторник
Като си кажеш "а, не, аз вече веднъж обичах, това няма да се случи отново", само предопределяш границите на собственото си щастие.
Аз не съм се ограничавал. И съм се влюбвала отново.Човек може да се влюби безкрайно много пъти. Влюбването е феромони и други химии. Обичането е друго нещо. И можеш да обичаш много хора едновременно. И преди някой да ми опонира... Обичаме родителите си, приятелите, децата си и домашните любимци. Защо да не можем да обичаме и двама мъже/жени едновременно? Просто избираме един от тях.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Solar в 15 Декември 2020 09:39:48, Вторник
Както баба казва: "Влюбването е до време, накрая просто свикваш и ти става ежедневие, рутина." Колко е права, тепърва предстои да разберем.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 15 Декември 2020 09:44:43, Вторник
Един приятел преди време ме строи в две редици до син си и дъщеря си и ни дръпна лекция на тема "Как се избира партньор".Избира се не под влияние на хормони и феромони, а със здрав разум. Защото докато сме млади градим кариера, отглеждаме деца и т.н. и нямаме много време един за друг. Но когато остареем ако нямаме какво да си кажем, ако нямаме сходни интереси и морал в домът ни ще настъпи ад.Послушах го и си избрах мъж (вторият път) по разум. А любовта... Ми тя се гради както приятелството.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Cernunnos в 15 Декември 2020 12:01:32, Вторник
Цеци, много съм съгласен за любовта! Човек не бива да се ограничава да обича. Обяснявам им на хората, че мога да обичам няколко момичета, защото всеки човек си има красива душа сам по себе си и щом ми е направил и впечатление по начало..... ама те ми викат, че съм идиот и да съм си бил направил харем!
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: listentothewild в 15 Декември 2020 12:02:30, Вторник
Солар, тук и с Анджеликс, и с Либра сме едни заклети романтички, които вярват във вечната любов. На времето са ги женили родителите повече, литературата е била съвсем различна (поне като достъпност в България). И понеже съм писателка, от години ме влече тая идея да разбера как е било едно време - от бита до влюбването, във живи истории, от различни баби и дядовци и краища на китната ни страна. Та, провеждала съм си куп мои такива "изследвания", в които съм разпитвала и попивала много истории и... Ми, друга представа са имали за любовта едно време.


А моята малко като виц... Нали съм вещица... Изгори ме той през 1608г., пък аз се върнах сега да ме обича (говедото, както ще каже Цеци)  ;D ;D ;D
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Libra777 в 15 Декември 2020 13:21:09, Вторник
Също и "Мъжете са идиоти"  [witch]
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: feniks75 в 15 Декември 2020 14:35:47, Вторник
Брей ,много се феминизира тази тема.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Veleroth в 18 Декември 2020 21:21:50, Петък
Ще започна с едно голямо благодаря на всички, които са оставили тяхната история и гледна точка, защото докато четох някои от постовете ми даде и възможност да погледна и от десети ъгъл това, което изпитвам.
Аз също съм голям романтик и привърженик на любовта и тази девойка си остава "моята голяма любов", с която се надявам някой ден да си оправим отношенията поне до някаква степен на-малко, защото е човек с акъл в главата и може да се говори с нея.
Относно всичко останало, аз съм голям инат и се опитвам да преборя емоциите със здрав разум, но не винаги ми се получава и поради тази причина реших да създам тази тази тема, на която отговорите бяха много полезни поне за мен.
Благодаря ви.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 19 Декември 2020 00:40:41, Събота
аз съм голям инат и се опитвам да преборя емоциите със здрав разум, но не винаги ми се получава
Ама ти да не мислиш, че на мен винаги ми се получава? Неее! И си страдам, ама тихичко и насаме. Е, по някога пред най-близките си приятели. Но пред света ходя с вдигната глава и го играя непукист!
Най-трудно е да вземеш решение въпреки чувствата си. Т.е. да оставиш да те ръководи ума, а не емоциите!
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Libra777 в 19 Декември 2020 09:07:00, Събота
Ще се справиш, вярвам в теб. Силен си, ти също го знаеш! Колкото и голяма слабост да ти е един човек, ти все пак си силен...  [fire]
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Jadis в 26 Януари 2021 09:34:12, Вторник

Има ли такова нещо като трайна травма?
Случвало ли ви се е, да сте направили една голяма глупост, която след това да ви боли и до ден днешен и да не знаете как да продължите напред, защото знаете, че не е края на дадената ситуация и това продължава, и не можете да сложете край на самата ситуация, защото сте твърде привързани?


Според мен е неотработена травма. И да, мисля, всеки има такива неща, за които съжалява и не може да прости на себе си. Уж времето лекувало, но има ситуации, в които времето само усилва болката. За да се преодолее по-лесно си мисля, че човек трябва да дава повече, за да се балансира енергията. Пример - наранил си любим човек с твои действия или бездействия и това не ти дава мира. Започни да даваш повече любов и грижа, за да обърнеш ситуацията.

Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Veleroth в 28 Януари 2021 00:18:49, Четвъртък
Времето не лекува, просто свикваме да живеем с това, както свикваме да живеем и със загубата на хора, които сме обичали и вече не са между живите.
Титла: Re: Трайна травма
Публикувано от: Jadis в 28 Януари 2021 10:13:35, Четвъртък
И празнината от загубата никой не може да я запълни...