Нормално ли е да се появява чувство на самота, докато си заобиколен постоянно от хора? А да усещаш липса на общуване сред множество от разговори; да имаш чувството, че говориш много, без да си казал нищо? Или пък графикът ти да е препълнен, почти да нямаш свободна врене... А да имаш чувството, че нищо не правиш и да ти е празно, монотонно, скучно...Самотата, или по-скоро самотността, е въпрос, по който напоследък доста мисля (но в крайна сметка нищо не измислям). Любопитно ми е да чуя и още мнения... Какво за вас означава да бъдеш сам? Различно ли е от това да си самотен? Лошо ли, е добро ли е, кога и защо се случва, на кого се случва?
Всичко е много относително, много зависи от хората с които си заобиколена, какво правиш, носи ли ти удоволствие, добре ли се чувстваш с хората които са покрай теб. Да, нормално е да се чустваш сам, когато си заобиколен от хора които с IQ на златна рибка и затворен начин на мислене. Нормално е, да имаш чувството да самота в такава ситуация.
За мен да бъдеш сам е да няма никого покрай теб, да няма към кого да се обърнеш, когато имаш проблем и да няма на кого да споделиш. За мен това е да си сам. Самотността от друга страна е нещо хубаво ако е добре приложена, защото каквото и да си пишем, хората, когато са сами, не ползват това време да подобряват себе си а да не правят нищо. Да си сам е доста хубаво, защото имаш време в което ти можеш да се изградиш като човек, но да не забравяме, че сме социални същества и не е препоръчително да се отделяме от обществото, защото идва един момент в които ти, като социално същество се нуждаеш да общуваш с хора