1462
« -: 26 Януари 2014 12:04:58, Неделя »
Всеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността – когато се появява съперник/ца и заплашва да отнеме „неговото“. Тогава ни обзема страх, омраза към „натрапника“,самочувствието ни е смазано…Какво е всъщност ревността, „добро“ или „зло“ е тя, от къде идва, какво стои в основата и?
Ревността съществува още в най-ранна възраст. Дори едно съвсем малко дете започва да ревнува, когато в семейството се появи друго дете. Ако имате куче, сигурно сте забелязали как то ревнува,когато погалите друго куче. В ревността се крие най-дълбокото желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И когато се появи някой
„съперник“, който би могъл да ни отнеме това усещане за важност, ние започваме да ревнуваме. Чувстваме се застрашени, страхуваме се, че ще загубим мястото си, което сме заемали до сега, страхуваме се, че ще престанем да бъдем значими и обичани и ще бъдем изтикани на заден план. Този страх предизвиква дори омраза, отмъстителност към този, който е „дошъл да отнеме нещо наше“.Защото всъщност най-дълбокия стремеж , заложен у човека, е: Желанието му да бъде ВАЖЕН
Та да си поговорим за ревността… Но не само за тази към половинката ни, а към приятелите ни, към децата ни… Защо ревнуваме? От страх да не ги загубим или от страх, че някой ще бъде в техните очи по-добър, по-умен и по- от нас?