Ревност? Защо?
Все пак мога да я разделя на "обсебваща" и може би "здравословна" (не съвсем правилна дума, ама нещо такова)
Та, обсебващата е ревността, която не е добре да присъства при никой - нито в него, нито в отсрещния. Връзката се получава задушаваща, вечния страх провокира мислите (тия за евентуална изневяра в бъдеще) и рано или късно всичко се обрича на провал. Минала съм през нещо такова и определено влияе и на бъдещето и на човешката градация, и на куп куп неща.
На здравословна ревност ме научи кучето ми. Когато говоря с някой, то идва бута се в мен, гушва се и ревнува естествено
(но е сладко). По свой собствен начин (който не отива на хората), то ми показва без сплетени, караници и агресия, че ме обича и съм му важна. Как пък там един човек ще взима неговото внимание? Кой е той? 
Съвсем по-различно е при хората, но основната идея е тази... "Здравословната" ревност - с нея показваш, че обичаш някой и ти е ценен, без да му поставяш граници и съмнения. Ако той го оцени - прекрасно, ако не - ясно е на къде вървят нещата...
Пък и нещо важно... Ако човек иска да стори нещо (изневяра например) нима една ревност ще го спре?