Всички тези неща вече съм ги минала. Борбата беше първата реакция.После мъката. Безпомощност. После дойде примиряването. Накрая свикването. Силните емоции са вече минало. Единствено неговото безразличие не се разви и си остана стабилното във връзката ни. Кризата не е нещо развило се а е нормолното в тази връзка. За желание за промяна е невъзможно да се говори.Пробвах всичко и всякакви пподходи. Не става ясно в разказите ми защото няма как да се разкажат години отношения в няколко реда.
 За компромисите в личен план - за да се направи компромис той минава много етапи. Разговори,
 опити, описание на чувствата, пак разговори, сълзи, скандали,разговори, напомняния с цялото търпение до умопомрачение накрая вдигаш ръце и вечерта си казваш нямам сили какъв е смисала и следващата вечер и следващия и така. Накрая Пешо ти се вижда като най добрия вариант, защото не е Пенка. Компромисите стават убежище за спокойствие. Започваш да отсяваш
 глупостите, като вечерите с Пешо и да се хабиш само за стойностни неща и пак нищо. Накрая
 вече толкова снижаваш критериите че вече нищо не искаш, нищо не очакваш. И сълзи няма, мъка
 няма, и чувство няма, нищо няма. Проблема е че накрая вече от никой нишо не искаш и не
 очакваш а не само от връзката. Накрая разбираш, че си направил всички компромиси на света, а
 не получаваш пак нищо. Единствено ангжиментите и отговорностите ти се увеличават като за двама. Този абзац е вметка за това с колко много неща е свързан компромиса.
 За обратната връзка -от роптаещите - да отива в приоритетния списък, но човека си остава същия и ангажиментите от оня ден отива в утрешния ден, за да се качи най отгоре в списъка този който най много роптае. А онези от утрешния ден отиват в нов списък. И все си е така. За всичко. Хората не се променят. Ето ти реален пример от вчера - Казва че иска кафе и 15 мин обикаляме да намерим някакво си там незнам си к'во кафе. Като намираме рафта най- накрая - ново решение "Не искам кафе". Ти ще избеснееш ли. Всеки ще откачи. А ако това е всеки ден, години наред. За всяко нещо. След години ще беснееш ли? Толкова съм тренирана вече, че медитативните състояния са ми станали естествени навсякъде по всяко време. Дишай дълбоко и запази спокойствие е това което всеки ще си повтаря.
 Дали приема че компромисите вече му се полагат по право - да, така е. Дали е неспособен да
 усети как се чувствам - да така е. Но живота ще продължава да го учи, защото с мен е лесно и може би заради това поиска да се съберем пак, а не от любов. Вече си мисля че това не е неспособност да разбере какво ми причинява а безразличност. За силните емоции - жалко, защото бяха истински. Иска ми се пак да мога да ги изпитвам така пълноценно, но тренировката на тая връзка ми дойде в повече. Нямам сили и желание за нищо вече и празнотата ме изпълва изцяло. И ми е достатъчна. Жалко е ама....това е резултата от всичко. Има и още много неща но не са за тоя форум. Има и фактори, които спестявам за да не става мелодраматично.

 princess мило момиче и аз това се питах дълги години. Живеех в този кошмар всеки ден и точно когато се успокоя и реша че всичко е любов и хармония у дома всичко се сриваше. Сърцето ми бе разбивано всеки божи ден докато накрая то не стана безчувствено защото вече не остана здрава част откъдето да се самовъзстановява. Сещото се получи и с всичките ми намерения свързани със семейството. Сутрин се събуждаш амосферата е една - вечер на другия полюс. Първо ти казва че те обича, че иска деца а на следващия че те напуска и че не иска деца. Сутрин планираме да празнуваме вечерта някой празник а вечерта него го няма. Изплаках всички сълзи докато не пресъхнах. Променяше си решението за всичко - за планираната почивка, за планираната покупка за каквото се сетиш. Цял живот съм била на тръни какво ме чака на следващия ден. Знам прекрасно как се чувстваш и искрено ти съчувствам princess с цялото си сърце.
 Опитай да го потърсиш поговори с него, разбери какво се върти в главата му, какви са мотивите му, ако си готова на всякакви компромиси ще успееш да го върнеш при себе си. Нещата зависят и от твоя избор. Това че имате дечица (родени и неродени) ще го вразуми ако не ти. Като разбереш мотивите му обаче опитай да помислиш това ли е най доброто за всички и за теб най вече. Дали всичко ще продължи по начина по който копнееш?
 Повярвай ми по-добре е това да ти се случи само веднъж и да го преодолееш само веднъж отколкото да ти се случва непрекъснато и все да си в очакване на кошмара.

 Знаеш ли има една карта "Смъртта" в картите Таро. Тя ми се появяваше през всички години когато си гледах за връзката ни, за наши деца, за бъдещето ни и всеки път просто отвръщах поглед защото се ужасявах от зловещата карта. Тази карта означава край на нещо, приключване, умиране на миналото и аз всеки път се опитвах да забравя за тези предсказания и да ги омаловажа, казвах си че това са просто карти. От друга страна се опитвах да променя пресказанието, защото картите не те подчиняват а само те съветват и ти показват пътя ако бездействаш. Сега обаче виждам нещата по друг начин. Разбирам че картата е всъщност най-хубавата за тази връзка и е моето спасание, защото съм нещастна. Картата означава и ново начало, нова надежда. Когато нещо умира идва друго на негово място и това може да е по-хубавото бъдеще. Болката ще отмине, ако не ще я притъпиш и тогава ще можеш да видиш нещата по-обективно и ще продължиш напред а нараненото ти сърце ще се възстанови. То има тази спсобност. Бъди силна.

RagioL моля те прати ми книгите за медитация и на мен. Сега започвам и разбирам че това е най - важната основа . Пробвам разни неща но всъщност май не знам какво точно правя или си го правя но не знам дали е правилно а в нета цялата информация е пръсната като пъзел. А и по някога не знам дали не събирам парченца от различни пъзели. Нужна ми е система.

Това с чашата и олиото дали важи и за любовните магии. В мойта чаша олиото си е отгоре. Имам обаче сериозно съмнение дали не ми е направена любовна магия. Или поне такава коята засяга само личния ми жовот и емоции. В другите сфери всичко си ми върви ок. За да обясня ще разкажа за какво става дума.
 В живота ми има мъж от доста години. Той винаги се е опитвал да ме пропъди (още от първата година) сякаш никога не е държал на мен особено и му е било все едно за мен. Опитите му да ме пропъди или той да си тръгне или да се занимава с други жени и всичко което си представите лошо за една връзка, което търпях се повтаряше на около два месеца Аз сякаш бях kато умопомрачена. Каквото и да направеше както и да ме нараняваше аз не го пусках да си иде. Няколко години събирах сили и смелост да се преборя с невидимото нещо което ме държеше при него каквото и да сгавеше и колкото и да нехайстваше за мен. Само да спомена че аз съм много силна по принцип. Не позволявам да ме тъпчат и винаги съм се защотавала. Почти е невъзможно да преглътна убида или нещо такова защото смятам че както аз уважавам правата и свободата на другите така и те трябва да уважават моите. Но в тази връзка не беше така. В нея съм роб на лошите ми емоции и мъката. Накрая събрах сили, напуснах го, запознах се с друг мъж и започнах нова връзка. Другото момче се влюби много силно в мен (това става миналата година). Един ден обаче бившия ми разбрал за бързо развилата ми се нова връзка и че не е незаменим полудя. Почнаха увещания, молби, извинения (всичко което смяташе че искам да чуя). Не му вярвах а и вече бях изхабена от живота си с него. Беше ми омръзнало да съм нещастна. Обаче, някак си ме склони и пак си го прибрах. От първия ден знаех че правя грешка и го осъзнавах всеки божи ден с всичкия си разум и цялото си същество. ОБАЧЕ ...
 През годините с него усещах че не съм естествена, и че съм се залепила за него против всички правила и причини. Обичта ми нямаше логично обяснение дори за мен. Мисълта ми беше все при него денем и нощем. Вече не може да се говори за любов във връзката ни. Страст = нула. Както всякаква близост. Може би има обич и привързаност, но има толкова „но-та” че вече ми омръзна да анализирам тия кривопредставени чувства. Говоря само за невидима притегателна сила и то силна и ефективна. Съмнявах се мйка му със всичкото си свободно време да не ни е посветила някоя "благословия". После преди да го прибера пак той най сърцераздирателно ми обясняваше че е готов на всичко само да се върне при мен. Постигна го. След няколко месеца стана ясно че хората не се променят. Тъпо е знам но всеки път когато обсъдя с него раздялата и взема решение нещо се случва и ми пречи да го напусна. Всякакви фактори, ситуации, събития се изпречват на пътя ми и ме връщат в началната точка. ( Само да вметна че той не ми посяга и не изпитвам страх от него). Една уж веща жена ми каза че ми е четено нещо не е направено както трябва и затова се пропуква от време на време. Не й вярвам не ми вдъхна доверие. На нея не и разказах нищо от тази истоория. Но вярвам че вие ще разберете дали е така и дали тя е права.
 Пропъдих другото момче с всички сили, средства и думи и спрях да се срещам с него. Не беше лесно. ОБАЧЕ... той продължава да се надява и да вярва че аз съм майката на децата му и не се отказва. Не знам дали да кажа че това е истинска любов и страст или ако кажа че е вманиачен незнам дали ще преувелича, Готов е на всичко. Чудя се какво ли значи "на всичко" в неговата глава. Все ходи при врачки и гледачки и не приема никакви отговори освен тези които му харесват. От години съм в емоционална дупка. И все сама и самотна. А от две -- три години в нищото. С един крак в миналото с един в бъдещето и не правя нищо по въпеоса. Компенсирам с работа и в останалите ми поприща в живота. Моля ви кажете ми как се нарича силата която ме тегли надолу? В емоционално отношение много се промених? По принцип съм жизнерадостна, усмихната, амбициозна, много любвеобвилна и всеотдайна, а от известно време съм безразлична нехайна и сякаш съм се предала. Преди мислех и мечтаех за деца семейство а сега вече ми е все едно? Ако ме познавахте щяхте да знаете че тази мисъл по принцип би трябвало да е чак на другия полюс далече от моята същност. Сега ми е все едно дали ще съм с някого или не. Дали ще живея с някого или не - еднакво ми е усещането. А за мъжете в живота ми - който и да се почувства привлечен от мен за мен сякаш нещо е изсмукало всичката химия от мен и всичко ми е безинтересно. Деца няма. Всеки опит и подготовки се проваляха въпреки че можехме да имаме. (Изследвания лекари минахме през всичко). Изобщо каквото се сетите в личен план е все надолу.
 Сега вече и аз незнам защо угаснах. Къде отиде живеца ми и страстта ми за живот.....уморих ли се просто... изстощих ли се.... магия ли има няма ли.... И от кого вече и аз не знам - от майка му, от него или от другото момче. А между впрочем имам и приятелки които си мислят че имам мечтаното страхотно семейство така че и те имат потенциал зареден със завист и злоба. Да им се чуди човек за какво ми завиждат.
 Може и да е просто една историика това за повечето , но за мен това е една трета от живота ми и всичко само се насъбираше в мен. Драпах дълго и за любов и за щстие и за покой вкъщи, за уважение, за семейство, деца, сплотеност, а после за промяна, за изход, за сили, за нов път и всичко опитах с всички сили и нищо не е достатъчно и винаги нещо ме връщаше в начална позиция.
 И аз не знам дали да се обърна към психолозите тук или към магьосниците, но който и да е ако помогне и намери начин да ми върна страстта за личен живота ще съм му безкрайно благодарна.

Много се замислих за това дали е добре да се включа в група. Дали бих се включила? Моите за:
 1.Много бих искала да се присъединя към да кажем общество от хора, които да ме насочват и помагат, за да не стъпя на криво по тънкия лед.
 2. Мога да науча по-бързо нови неща, защото мога да видя и да почувствам. Да съм в центъра на събитията. Тук се питам: ако аз вече съм в група и дойде нов как ще възприеме всичко, което вижда, какви са познанията му, може ли да медитира, какви техники владее, как ще си помогнем взаимно. Това ме води към недостатъците.
 Тези са сигурните „за”причини. Причини „против” или какво ме спира на този етап:
 1.   Субективните табута – Магията е област в която всеки сам за себе си би трябвало да определи скоростта, с която да прекрачва собствените си психически препятствия и предразсъдъци, за да напредва. Както и областите, в които да се развива. Смятам че в група членовете трябва да имат сравнително еднакво ниво на възприемчивост към различните подходи, макар и с различно ниво на умения. Не вярвам че мога да попадна в организация в която всички да са еднакво отдадени на това което правят просто защото тяхното ниво на възприемане ще е различно и на всеки ще му трябват различни усилия, освен ако не са много отдавнашна организация и вече да работят като едно цяло, но пък в този случай едва ли ще са отворени към нови членове, които само биха внесли дисхармония към малкото им семейство.
 2.   Не искам да попадна в измислена група където да си обменяме взаимно заблуждения. Особено в област като тази, в която съм широко отворена и все още не достатъчно напреднала и границата ми между приемането че всичко е възможно и способността ми да отсея истинските практики от измишльотините е силно снижена.
 3.   Силно се съмнявам, че в групата всички ще са еднакво отдадени. Винаги ще има някой, който ще се е объркал и мястото му няма да е там. Та ако ще и само като тип характер. Мисля, че в такъв тип група трябва да има освен отдаденост на идеята също и доверие между членовете. Може и да не е така, но това ме спира, защото не знам дали е така, което ме води към следващата причини.
 4.   Липса на предварителна информация. Като няма информация къде отивам и какво да очаквам - няма да се реша дори и да съм отчела много предимства на тази идея. Това не е нещо достъпно за всички. Не е като да си търсиш курс по английски и да звъннеш по телефона и да питаш как протича, подходящо ли е нивото ми, каква система се прилага, какво се очаква от мен, колко чести са срещите и т.н.
 5.   Няма да се присъединя към група, ако областите, в които работи и крайните цели на практиките не съответстват на това с което аз искам да се занимавам и на прага на моите цели. Например аз не искам да се занимавам с вуду магия (защото не искам) или с инвокация (защото не съм подготвена) или други опасни техники, за които чета тук като Кундалини и не искам да се чувствам притисната само защото имам ангажимент към тази група. В групата не може да си сам за себе си. Тази точка май е свързана с точки 4 и 1.

 Хубаво би било да можеш да си избираш ментор, който да те води, а когато се почувстваш готов – друг ментор в друга област. Мисля, че такъв човек, на който вече имам безрезервно доверие, бих последвала за присъединяване в група.