22
« -: 18 Април 2020 23:19:29, Събота »
Аз съм много наивна,ама много. За жалост се разкривам пред хората много лесно.Понякога сама на себе си се ядосвам,защото винаги си патя,казвам си,че повече няма да се разкривам,няма да помагам на този и на онзи,няма да споделям (бла,бла) и накрая дори този,който ме е предал да ме помоли за помощ, аз пак ще помогна и пак ще си изпатя.Наскоро една "приятелка" такива мизерии се опита да ми направи,че просто не е истина.Чувствам се толкова зле,защото въпреки,че я познавам от година,аз все вярвам,че хората са добри и когато се запозная с някого,въпреки че виждам само червени лампи,ама направо като светофар,аз пак си знам моето- Не,този човек е добър,не би ми навредил,след като аз нищо лошо не му правя. Когато се запозная с някого,съм забелязала,че само след около 30 минути,прекарани с мен, веднага започват да ми споделят много лични неща и накрая се чувстват добре,знаейки че ще им пазя тайните. Странното е че аз явно не мога да разпознавам хората какви са. Не,всъщност аз ги разпознавам, но въпреки червеният светофар,който стои пред мен,аз пак си знам моето.