nox_effigies , не знам до колко трябва да има заложено нещо... Колегите тук казват, че всеки се ражда със заложби, които в повечето случаи не развива. И аз смятам така, с добавката, че може би при някои заложбите са по-видими, по-силни.
 При мен например нещата са твърде хаотични и неясни. Винаги съм ЗНАЕЛА, а не вярвала, че има нещо - в мен, около мен. До сега карах нещата на усещане и по интуиция, някакси сама се учех. Това е единственият сериозен форум на тази тема, където аз съм попадала. Не че съм се ровила много да търся съмишленици, де А тук попаднах съвсем случайно, разгледах, четох, хареса ми и се регистрирах. Сега се мъдря тук, чеша си клавиатурата, но като цяло гледам да си правя моите си неща, в моите си срокове. И колкото повече неща научавам, толкова повече разбирам, че всъщност нищо не знам и че съм тооолкова назад с материала в сравнение с някои потребители, че ми иде да се ухапя Но както казах, следвам собственото си темпо и нагласа.
 Някои споменаха децата - не смятам, че някаква определена възраст е важна. Аз на моите деца никога не съм говорила конкретно за магия, чудеса и ала-бала. Но от както са се родили се старая да им предам това, което знам; под формата на игра, някак между другото, в ежедневните, злободневни битовизми.

 И една моя мъка да споделя (пак ми иде да се ухапя): поосъзнала се вече магесница , си давам сметка колко много съм загубила от това, че нямам вече баби и дядовци. Сега, когато започнах да обръщам повече внимание на тези неща (магията да го наречем), искам толкова неща да ги питам: за билки, за лечение, магически тайни , за това, че в кръвта на рода ни са заложени музиката и танците по един по-особен начин... обаче тях отдавна ги няма, а когато бяха живи, аз явно не съм била готова да получа такава информация...

 П.П. Искам като в "Тайният кръг" - да метна един обелен поглед като Каси и да чупя чинии голям купон ще е

И какво им дреме на агентите от ДС защо примерно брат ми е започнал да заеква, че да ходи да казва на Ванга, че тя да каже на майка ми... глупости.

И аз съм нова и слушам всичко Това в кръга на шегата.
 Писах в друга тема, че с горещ душ и с МУЗИКА се прочиствам. В нашите родове, моя и на мъжа ми музиката и танца заемат специално място. Носим ги в душата си, особено българската народна музика.
 Аз лично си имам различна музика за различно състояние, а като ударя две водки, мога и Азис да слушам
 А когато правилният тип глас изпълнява дадената песен и влага чувство и душа, тогава се получава най-силанта музикална магия.

Определено магията не е за всеки. Тя е като властта, много е опасно да попадне в ръцете на неподходящи хора.
 Съвсем наскоро водих спор с колежка по този въпорс и се опитах да и обясня, че не е нужно даденият човек да има не знам си колко висши и стаж в кариерата, за да заслужава да е на пост, който му дава определена власт... било в някаква фирма, било в правителството да речем. Страшно е, когато неподходящ човек вземе властта в ръцете си и започне да си разиграва коня, да манипулира.
 Когато притежаваш власт, тя ти е дадена, за да я използваш и да бъдеш от полза на останалите. Мисля, че същото е и с магията. Трябва да си добър балансьор и да се опитваш да спазваш правилото на златната среда. Всичко крайно е вредно.
 Сами за себе си доброто и злото не са полезни, те са нужни заедно, без едното не можем да разберем другото.

Явно българинът е повече индивидуалист.
 abramalin - ти какво имаш предив под проект, дай някакъв пример (стана ми интересно).

Колкото ясно, кратко и точно е желанието, толкова по-лесно и пълно се случва.
 Моите деца много боледуваха като бебета. Една вечер, поредната кошмарна, синът ми бебе, не спира да кашля с часове... Бях развила физическа непоносимост към звука на всякакъв вид кашлица. Имах чувството, че това е предела на силите ми и ако пордължи, ще се побъркам или направо ще умра. В един момент несъзнателно започнах да се моля. Молитвата/ желанието ми беше следното: да спре да кашля детето. Няма значение как, защо и т.н. ... може и да не оздравее веднага, исках просто да млъкне. Дори с цената на моето здраве. Бях съгласна неговото неразположение да се прехвърли на мен... просто исках да спре този ужасен звук...
 Не нзам колко време съм се молила. Беше след полунощ. В един момент започнах да осъзнавам, че детето е започнало да се успокоява, кашлицата се разреди и до сутринта съвсем изчезна.
 За вас лъжа, за мен истина... на другия ден детето ми беше видимо по-добре, не кашляше изобщо и след контролния преглед при лекарката се оказа, че е почти оздравял. До 2 дни той се оправи съвсем, повече не изкашля, нямаше и следа от бронхита... а мен ме приеха в болницата със съмнение за менингит. Лежах 1 седмица. изписаха ме с обяснението, че менингита ме докопал, но не можал да ме скопоса )