До колкото аз съм чел по въпроса, точно при славянските народи, човек който се занимава с езотерика и окултизъм се нарича знахар, а учението знахарство. Вещерството, като учението което познаваме, а не като дума, е по-тясно свързано, както theshadow казва, с келтските култури и митове. Но тук идва тънкият момент, че до нашите земи са стигали келти и то не малко и не веднъж, а и славяните имат родствени корени с тях, но за пътищата и роднините на келтските племена дори и историците не са много убедени.

В последно време се появиха съобщения и от санктпетербургските медици. С помощта на апаратура за инфрачервено виждане е заснето, че в момента на смъртта, от човека се отделя някакъв полупрозрачен енергиен обект с елипсовидна форма. Впоследствие той се разтваря в пространството. В съобщенията се отбелязва, че изследванията в тази област продължават доста интензивно. (125, с. 11)
 В-к "Аргументи и факти" (№ 44 и 48, 1996 г.) съобщава факти, в които просто е трудно да се повярва. В статията "Пресаждане на душа" (64), кореспондентът на вестника описва посещението си в една от тайните доскоро организации.
 "И така, аз съм на гости при акад. Виктор Хромов, д-р м.н., завеждащ лаборатория в ВНИИРП ". В. Хромов разказал на журналиста, че лабораторията му се занимава с пресаждане на ... душа. Пресаждането на главен и гръбначен мозък, както той казва, е отдавна усвоено – от 384 операции, проведени в лабораторията на ВНИИРП, 293 от случаите били успешни. Основната трудност била с пресаждането на душа – околните много бързо проумявали, че имат работа с подмяна, че човекът "не е този". Наскоро, буквално преди година и половина, най-сетне била създадена "лабораторията на душата" на Хромов и започнали реални опити по улавянето "на душевната субстанция" и "кондензацията й".
 Началото поставят научните разработки в тази област на засекретения и до днес учен-неврофизиолог Олег Бехметиев, успял най-сетне да открие физическата природа на явлението, което наричаме "душа". Става ясно, че душата на човека не е продукт на мозъка, а представлява излъчване на всички без изключение живи клетки на човешкия организъм. Енергийната «ос» на душата пронизва цялото тяло на човека, от темето до петите.
 Душата може да се придвижва неограничено в пространството. Съществува възможност някои особено надарени хора напълно реално да пътешестват сред звездите.
 Според последните съобщения в "Аргументи и факти" (№ 51, 1969г.) става известно, че "лабораторията на Хромов вече е пуснала по света 12 екземпляра от своята "продукция", три от които са известни на цялата страна. Заради астрономическата цена на операцията (средно 1 около 35 млн. долара) и по етични съображения, пресаждането на мозък I и душа става само по нареждане на висшето ръководство на страната".
 След публикуването на горепосочената статия, в редакцията се обадил началникът на лабораторията на военно-промишления комплекс ген. Ю. Калиниченко (56). Той съобщил, че "описаните в интервюто "Пресаждане на душа" опити са детски забавления в сравнение с това, с което се занимава неговото подразделение".
 На кореспондента на вестника било предложено (срещу определена сума, заплатена на лабораторията от вестника), да опита някои неща сам.
 — Не се страхувайте, убожданията не са много болезнени. Това не са наркотици. Това са концентратор и тревелер. Специални вещества, първото от които ще събере душата ви – като волята – в юмрук, поточно, в енергиен концентрат, а второто ще даде на този концентрат допълнителен импулс, за да можете без затруднения да преодолеете "бариерата". Днес все още не можем точно да изясним мощта на вашата лична душевна енергия – дали собствената й енергия стига за полета. Все още проведените експерименти са твърде малко и не са създадени уреди с необходимата чувствителност на измерване. Дори ако вашата енергия е достатъчна, един допълнителен импулс не е излишен – по време на полета ще изразходите по-малко душата си. Не знаем също дали тази възможна загуба при завръщането към земния живот няма да се превърне в катастрофа за вас.
 "Сложиха ме в саркофаг, напомнящ много на барокамера. Наблизо в също такъв саркофаг легна моят водач, генерал Калиниченко". Две убождания, твърде болезнени. Съзнанието пропада в проблясващия мрак. Усещането на тялото мигновено се "сви", но не се изгуби съвсем. Краката се "опряха" в земята, а главата се изду до гигантски размери и се издигна над облаците. Силен поток – като порив на вятъра – ме изтръгна от самия мен и ме отнесе в един сияещ свят".
 И в-к "Известия" не остава настрана от сензационните съобщения. В броя си от 26 февр. 1997 г. той съобщава за уникални разработки, водени в супер секретния ВИИ "Бунар", влизащ в състава на Руската академия на медико-техническите науки. Нуждата от печелене на пари е принудила НИИ да разкрие около 20% от работата си. Кореспондентът на вестника С.Лесков пише в статията си "Душата е разшифрована" следното (45): "Гласността си е гласност, но все още има такива тайни лаборатории, за които зорката общественост дори не се досеща. В един такъв НИИ, където вече четвърт век в най-строга тайна изследват биополето на човека, за първи път влезе кореспондент на вестник "Известия".
 Генералният директор на ВНИИ "Бинар", д-р т.н. Е. Крюк заяви, че "е намерен отговорът на един от най-мъчителните въпроси на науката. Има биополе! И то е измерено! Определен е диапазонът му – 7-8 милиметра, т.е. в радиочестотите. Доказано е още, че човекът е отворен резонансен контур, че акупунктурната точка е вълнови диод, а целият световен ефир е пронизан от виртуални фотони, за които няма никакви прегради".
 В светлината на тези интересни сведения и в аспекта на новите научни концепции, се оказва напълно реален фактът на пресаждане на душата на тибетския лама Лобсанг Рампа. Примерът с Лобсанг Рампа е интересен с възможността да се узнае, какво чувства душата, въплъщавайки се в чуждо физическо тяло.
 Във връзка с тежките и многобройни болести, налегнали физическото тяло на Рампа, Съветът на ламите решил да пресадят душата му в ново физическо тяло – на човек, който доброволно е съгласен на това. Душата на този човек трябвало да се отправи в Финия свят. Такова съгласие било получено при срещата на астралните тела на ламите и подбрания кандидат. Първата среща се състояла, когато този човек паднал от дърво, ударил главата си и изгубил съзнание.
 Този човек, англичанин, бил крайно недоволен от живота си, ненавиждал живота в Англия, несправедливостта й, привилегиите за избраните. Когато било получено доброволното му съгласие (на астрално ниво), му дали указания, какво и как трябва да направи. (53, с. 248). "Един от дошлите с мене лами казал на този човек: "Ще трябва още веднъж да изтърпиш падането от високо дърво, както това вече стана, когато за първи път се обърнахме към теб. Трябва да изпиташ най-силно разтърсване, тъй като нишката ти е прикрепена много здраво".
 Човекът се качил на височина няколко фута и отпускайки ръце. рухнал на земята с глух стон... Един от ламите уловил астралната форма на този човек и плъзнал дланта си по сребърната нишка. Изглеждало, сякаш я превързва, както се превързва пъпът на новороденото.
 — Готово! – казал един от свещениците. Човекът, освобождавайки се от свързващата нишка, отплувал, съпроводен и поддържан от третия свещеник. Аз почувствах изгаряща болка, такава страшна и мъчителна (в този момент разкъсали сребърната нишка на самия Рампа), каквато никога не бих искал да почувствам отново, след което най-старият лама казал: "Лобсанг, можеш ли да влезеш в тялото? Ние ще ти помогнем".
 Появи се тягостно усещане за пурпурна тъмнина. Почувствах, че се задушавам. Почувствах, че нещо ме души, вкарвайки ме в твърде тесни за мен рамки. Започнах да се блъскам напосоки из тялото, чувствайки се като сляп пилот в кабината на съвременен сложен самолет, без да знам как да накарам това тяло да се подчинява. А ако нищо не се получи? – помислих си уплашено. Отчаяно се мятах във всички страни. Накрая видях червеникави проблясъци, после малко зеленина. Като се поободрих, удвоих усилията си – и изведнъж като че ли някой дръпна завесата. Аз прозрях! Зрението беше същото, както преди, аз видях аурата на минаващите хора. но не можех да помръдна. Двама лами загрижено се взираха в моето застинало неподвижно тяло.
 — Лобсанг! Пръстите ти трепнаха! – възкликна един от ламите. Набързо поднових опитите си. Неудачно движение отново доведе до временна слепота. С помощта на ламите излязох от тялото, огледах го и внимателно влязох отново. Този път стана по-добре. Видях, че мога да мърдам ръцете и краката си. С огромни усилия станах на колене, но веднага се залюлях и рухнах по очи. След това, сякаш носейки на рамената си бремето на целия свят, станах на треперещите си крака".