Нали написах точно, че ми е интересно, а пък не знам 
Едит: Случайно засякох професора и го питах. Не чух за коя година (2019 или 2020 каза), конкретно в България е имало малко над 900 удавени, а спасители са спасили от водата над 2000 души.
Като не ме мързи, ще проверя в нета да видим с огъня каква е статистиката. 

Идвам да се оплаквам и да ви развеселя малко с блондинските си размисли. 
На курс по водни спортове съм. От всички възможни опции избрах плуване, за да имам възможност да усетя максимално елемента Вода, да се потопя в него (буквално, хахахахх), да го свържа с някакви приятни усещания, да го разбера... Не казвам, че изобщо не се получава, но... Ами... Тази вода ми е навсякъде. По 6 часа на ден я дишам, плюя, вадя от очите и ушите си, лежа в нея, кашлям я. Въпреки че (хехех надувка) се справям много добре, никога не бих се занимавала доброволно с това. Излизането на сушата винаги го чувствам като облекчение. Не разбирам какво му е хубавото на водораслите по кожата, солта в носа и сбръчканите пръсти на ръцете и краката. Дори да се абстрахирам от тези усещания изцяло, пак ми е неестествено. Движенията са неудобни, не се чувствам като да съм създадена да стоя във вода... Единственото, което е наистина много-много хубаво, е синият цвят навсякъде. Морето и небето се сливат и се получава усещане за безкрайност и свобода.

---

И се замислих...
Защо хората реагират със силно тревожна гримаса, когато въртя запалено парче плат на вериги около себе си, но влизат от глава до пети в тази огрооомна локва, която може да ги засмуче, без грам страх?    На мен ми се струва, че независещите от нас фактори ги има повече във водата

Ще опиша малко по-подробно, защото ми се намери свободно време.
Усещането е много интензивно и "превземащо" тялото. В такъв момент си мисля, че не помня нищо от хореографията. Не знам как всеки път става така, че я следвам абсолютно точно... Разлика има само в чувството, което се влага в движението. Странно е, това точно не знам как да го обясня.
А абсолютно винаги когато импровизирам, сама изненадвам себе си и правя движения, които дори не са ми минавали през ума досега. "Идва ми муза", мога много неща, които по принцип не знам, че мога. Със сигурност има разлика в дишането и ритъма на сърцето, но съм твърде отнесена, за да обръщам внимание на това и да го анализирам. Не се сещам за нещо, на което да го оприлича, но мога да го съпоставя със сънуването. Ако насън всичко е замъглено, сетивата са притъпени и самоконтролът е по-слаб, то в това състояние е точно обратното - имам чувството, че контролирам съвършено тялото си. За жалост нямам клип на своя импровизация, за да се съпостави нагледно. Разликата е огромна.
Също така изчезват всякакви неразположения. Минава ми всякаква болежка, която имам - няма нито главоболие, нито стомашни болки, нито разтежения, нито мускулни трески. Често се хвърлям по колене на цимента и разбирам чак след като изгася уреда. При мен не е само от огъня, а е комбинация от него, от усещането, че съм пред публика, от силната музика, аромата на газ и хладния вечерен въздух. Много специфична атмосфера, която винаги ми докарва това състояние.
Ако случайно не съм в транс при огнено представление, си личи от километри. Съвсем различно е поведението и излъчването ми... Но се случва изключително рядко.

Цеци, при твоя любимец се случва заради самото танцуване и музиката, не е толкова от огъня. Той изцяло изключва, че нещо край него гори, даже често си затваря очите. С незапален уред се получава по същия начин.

Моят съвет е да намалиш гледането на анимета и да се ориентираш към друг жанр. Макар че героите са изградени доста детайлно, характерите им притежават дълбочина и философията да изглежда доста стойностна (факт е, че може да бъде много поучителна), все пак сюжетът е художествена измислица, а уменията на героите са далеч отвъд предела на едно човешко същество.
Не влизай в такива заблуди, защото можеш сериозно да навредиш на психиката си. Не губи връзка с реалността!

Ще пратяяя
Гордея се с това магаренце малко сладко 

Благодаря ти, сестричка
Далеч-далеч съм от балерина още, но за "огнена" доволно ще се съглася

Не изглежда като история, защото не се опитваме да разкажем история и хореографията не е с театрална тематика    Изглежда, че внимаваме за стъпките, защото е точно така... Това ни е първият танцов фестивал и е малко извън зоната на комфорт на всички. Хореографията е различна от досегашните и не ни идва "отвътре".
Нали съм гадната хореографка Либра - трябва да пробвам всичко възможно, за да ги измъча душиците. 

Overthink означава буквално "прекалено мислене". Това е когато задълбаваш излишно и мислите ти те отнасят твърде далеч... И често стигаш до грешни изводи или до задънена улица.