Лилит, добре, че винаги съм добре запасена с лимони... В момента ръбам един... кисел такъв... ама след твоето образно описание...вкусът му е направо божествен. Ти знаеш ли, че си вещица??? И нека после Сянката да си приказва, че в думите нямало магия... аз съм вече омагьосана. До сега се задоволявах да пия само сока на лимоните - сега съм го метнала като ябълка тоя сочен и ароматен лимон.

NEFERTITI72, сега ще те науча на едно много приятно отслабване... Първо си вадиш една снимка на която се харесваш особено много като тегло и визия и я слагаш на видно място, да си я гледаш всеки ден. След това ядеш само каквото ти се яде в момента. Просто послушай тялото си, то знае какво ти трябва в момента. На мен често ми се случва да има свинско (обожавам го), но да ми се яде проста сирена попара и... си я правя хвърляйки всички в тревога относно умственото ми здраве. Вярно, че утре може да няма свинско, но ако се насиля и... ето ти тегло в повече. И накрая ако като мен не си падаш по безсмислените разходки и упражнения - танцувай. Аз си организирам дискотека всеки ден. Пускам си музика и си танцувам, ей така за собствено удоволствие. Обикновено слушам диско от 80-те и 90-те и латино, а за финиш един чист ориенталски кючек. При кючека участват почти всички мускули и най-вече коремните и бедрените. После се чувствам като спортист след тренировка само дето ми е весело. Та избери си музика която те кефи и танцувай. До един месец ще имаш резултати които ще те зарадват неимоверно.
 Успех!

Делта, имам едни съмнения, че и ти като моята половинка си падаш по апокалиптични филми. Тея дето: Ами ако един метеорит ни хакне или пък един вулкан изригне, а след него друг и цунами след това и.... След тях и аз сънувам кошмари... и после нещото дето ми ги е пуснало стои гладно понеже аз съм в "депресия" от кошмара и се "лекувам" с комедии.

Ами като влезеш в откритата секция почваш наред. Първо трябва да натрупаш информация, а после да практикуваш. Аз лично първите три месеца само четях при все, че имах някакъв опит, а чак след това започнах с практиките. И там някъде има и тема за книги за магия.
 Успех.

Атон, май те разбирам... или поне се опитвам. С тази тема и всичките мнения и аз взех да се чудя дали съм за или против доверието. И все пак... ако спра да вярвам на хората ще спра да съм аз струва ми се.

myself, човек не винаги има време и възможност да провери. Преди два месеца си смених работата. Работя на барака за вестници и цигари с още две колежки. Още първият ден като се събрахме, непознати, не знаещи нищо една за друга и притеснени естествено (все пак работим с пари) видове шефове от София и Варна се постараха да ни кажат как екипите били такива и онакива. Не комуникирали помежду си и не им излизали ревизиите. Ние пък вместо да изпаднем в шок и ужас (както явно се очакваше) решихме, че ще се доверим една на друга и нашият екип ще е най-добрият.  За два месеца се сработихме, разпределихме си задачите според кой къде е най-добър и... Миналата седмица беше първата ревизия. Дойде ревизорката изброихме всичко и накрая когато приключихме тя ни каза, че сме първият екип на който му излиза ревизията от раз. Документацията ни е изрядна и всеки си знае задълженията. И най-хубавото беше, че не и е било толкова весело и забавно на ревизия много отдавна. Естествено това ни вдигна самочувствието и желанието да сме още по-добри. Но мисълта ми е, че ако ние трите не бяхме избрали да се доверим една на друга и да дадем всичко от себе си да се сработим (някой да не си помисли, че и ние нямаме търкания - имаме си ги), нямаше да се получат нещата.

magic_dream, и Foxy, май сте прави и двамата. Преди години не чаках да опозная отсрещния, за да се доверя и често страдах от това. И сега по някога страдам, но се понаучих да внимавам.