373
« -: 27 Април 2019 15:32:26, Събота »
В днешни дни често се чуват изказвания от рода на: "Външният вид няма значение"; "Не е нужно да си красив, за да си добър"; "Може тялото ти да не е в добър вид, но да имаш красива душа" и т.н. Древните гърци, от друга страна, са вярвали в точно обратното - че външният вид и вътрешният свят на човек са едно неделимо цяло, тоест какъвто ти е характерът, такова ти е и тялото...
Аз лично съм привърженик на второто твърдение. Смятам, че симетричните и правилни черти съответстват на уравновесена и балансирана личност, докато асиметрията е признак на някаква разколебаност... Вярвам, че притежателите на остри черти на лицето имат и по-остри характери, докато тези с меки черти имат и по-меки характери... Който добре се грижи за здравето на тялото си, по-добре се грижи и за емоционалното и духовното си здраве...
Разбира се, хората не могат да се разделят на "хубави и грозни", нито на "лоши и добри", тъй като тези категории са твърде субективни, но със сигурност може да кажем, че има такива, които са симпатични на повечето хора и такива, които са по-скоро антипатични на обществото. Да вземем за пример новопостъпилите осмокласнички в гимназията - Теди и Вики *примерно де* Теди ходи пригърбена, има бледа кожа с нездрав вид и много пъпки, дрехите ѝ са леко намачкани, зъбите ѝ са криви. В същото време Вики има изправена стойка, чисто лице, прави бели зъби и добре оформено тяло... Не е нужно да си ясновидец, за да се сетиш, че Вики ще общува по-добре със съучениците си, докато Теди има потенциал да се превърне в аутсайдер и да не намери общ език с другите... Най-вероятно ще се окаже, че втората е по-срамежлива, неуверена в себе си, плаха, с по-слаба воля и по-тясна зона на комфорт от първата...
Ако обаче си роден с гърбав нос *пак само примерно*, не значи, че щом си роден с "грозен" нос, си обречен да носиш грозен характер до края на живота си и просто Вселената не ти е оставила друг избор... Напротив. Смятам, че ако един човек е с добър характер и в същото време се старае да изглежда добре, може да бъде хубав и с несъвършенствата си, и даже някое от тях да се превърне в най-големия му чар.
Вие какво мислите по въпроса? Има ли връзка между външния вид и вътрешния свят на човек или само повърхностен човек би казал така?