Аз при медитация изключвам тотално. Не усещам ни от вън, но от вътре. Даже като работя нещо не го отчитам, просто ръцете ми го правят на самотек.

И при мен понякога се случва така като краен резултат, но не знам как ти успяваш да го постигнеш ей така, между другото. Аз трябва първо да полежа/постоя 10 минути и съзнателно да се отпускам, отпускам, отпускам... Докато мозъкът ми реши да спре да мисли. Вниманието ми понякога остава върху усещането на главата или корема, или понякога дланите и ходилата, но друг път "се разнася навсякъде" и изобщо не знам усещам ли, не усещам ли нещо.

Другият аспект, който в началото нарочно не споменах е движението на енергията...тя следва вниманието...и прекалено много внимание към главата - за монасите, целящи просветление някакво, може би е окей, но постоянно такова внимание - тц, не ми се струва...

Надали монасите постоянно имат дереализация, soo...? Трябва доста упорито да се опитваш, за да си "пренатовариш" главата с енергия и да се получи дисбаланс в тялото ти... Освен това вниманието там по-скоро би раздвижило потока на енергията, отколкото да я застопори и видиш ли, да ти натежи главата. Най-много да си засилиш кръвообращението и да зачервиш малко бузките.

Нали знаеш какво казват - докторите минавали през всички заболявания, които изучават...

За да помагаш на другите да оздравеят, давай и личен пример...   Не бъди диетолог с наднормено тегло или очен лекар с 10-ти диоптър (това, разбира се, в кръга на шегата)

Това вече зависи от практикуващия и неговите собствени възприятия, усещания, нагласа...

ще кажете, че съм маниак на тема дереализация

  И деперсонализация.
Постоянното изучаване на болести може да докара на човек хипохондрия...

На мен фокусът ми естествено пада на нивото на втора чакра, даже обичам да си слагам дланите там, но често отделям няколко минути внимание на главата, за да отпусна обиновено напрегнатите си мускули около очите. Не го смятам за грешка, защото ми се отразява много добре не само на психиката, но и на зрението... Чувството, че "гледам през тила" го имам, когато цяла седмица съм спала по два часа на денонощие, но не и когато правя тази практика и категорично не се появява по-често откакто медитирам...
А за другите евентуални проблеми заради медитация - смятам, че е нормално ако всички мускули в тялото се отпуснат, това да се случи съответно със сърцето и кръвоносните съдове и като резултат кръвното да падне.

ако фокусът е изместен прекалено много към главата, тогава може да се появят проблеми с координацията и прекомерно използване на зрителното сетиво, замайване

Звучи като проблеми с вестибуларния апарат. Често ми се случва, като кръвното ми реши да си прави майтапи (много е забавно... за околните )
 

Имам предвид дали има книга на тази тема?

Добре написаните книги за приложна психология от типа "Как да превърнем мислите в реалност" са добро четиво за основа, макар че в жанра не пише езотерика/магия...

Вечно си мисля че хората са лоши и накрая ще страдам аз. Но обожавам да съм сред животни и природа, там се чувствам истински щастлива  

Не са. До преди няколко години(преди да вляза в гимназията) и аз си мислех нещо подобно, защото подобно на теб страдах заради различността си, но когато започнах да се вглеждам по-дълбоко в мотивите, които задвижват определени "лоши" действия, разбрах, че хората са просто хора... Няма добри и лоши. Ако си мислиш, че целият свят иска на теб да ти е зле - лъжеш се. Никой няма да си посвети живота на твоето нещастие. Най-вероятно повечето хора, които са ти навредили, дори не са се замислили какво могат да причинят действията им на някой друг... Така става, когато се сблъскаш с някой по-неосъзнат. Той просто си има своите мечти, цели, тревоги, вълнения, задръжки, комплекси, страхове и не си дава сметка, че като слугува на някое от тях, може да срине целия свят на друг... Не приемай всичко лично и целенасочено. Опитай се да разбереш ЗАЩО група от хора или отделен човек има нещо против теб. Ако искаш да се впишеш в това общество, промени нещо в себе си. Ако смяташ, че не са прави, запази същността си непокътната и сложи бариера между теб и тези зловредни хора и се ориентирай към намирането на "себеподобни"(със сигурност ще намериш такива, ако се престрашиш). Това, че трудно се вписваш, не дава задължително на теб или останалите хора етикета "лош". Но ако си в твърде много аспекти различна от останалите и не умееш да разбереш техния мироглед, нито да представиш твоя по разбираем за тях начин, не бива да ги обвиняваш, че си останала неразбрана... Хората не са лоши!

Съгласна съм с теб... Това обаче е още по-далеч от възприятията на типа хора, посочен в първия пост.

Значи неразбирателството идва от там, че аз това изобщо не го виждам като проявление на омраза...