/според мен/
 В голяма степен приятелството е въпрос на избор.
 Не е "взаимно и едновременно теглене на талига" - това опорочава идеята.

 Приятелството е усещане, връзка, взаимно разбираема принадлежност към нещо -  кауза, мислене, светоусещане.

 Да, в голяма степен е любов.

 От тази, която не следва да се приема за даденост - а следва да се пази, развива и обогатява.

 ---------
 Според мен, добре е не се товарят приятели с битовизми или /не/осъзнати душевни лутания или пък с някакви спорни лични драми.

 Приятелството е партньорство.
 Не взаимен обмен на негативи.
 Или позитиви.

 И е доста надценявано от една страна.
 От друга - много подценявано.

 Стереотипите са навредили на подобен тип връзки между хората.

 Дали вярвам в приятелството? - да, но по един суров, осъзнат и адски отговорен начин.
 Това е мой начин, обаче.

Струва ми се, Lia говори за пОсветените...някак в разговора думата се изгуби и се заговори за пРОсветените...

 По темата за пОсветените - да, там, където има обща доктрина с иерархическа структура на управление - има и нива на посветеност.

 Те не разкриват дълбоки тайни и истини за света - представляват имагинерни стъпала, предварително зададени от структурата условия, които желаещият да се посвети ще изкачва и изпълнява, за да достигне горните нива на схемата, в която е попаднал.

 Примери - извън илюминатските - армията, МВР...

 Закон за мълчанието в подобни структури е естествен.
 Друг е въпроса, че това мълчание не опазва Велики тайни - то пази системата от атака и разпад.
 ----------
 А за ПРОсветените - малко съм изненадана от реакцията...

 Не всички просветени са непременно гурута и месианци?
 ------------
 Поставен до едно детенце от Южна Сомалия - един фанатичен католик ще изглежда просветен - за западните разбирания на пост-римската ни цивилизация.
 Зависи кой ще оценява. По какъв критерий.
 Местния шаман ще вижда точно обратното...
 -------------------
 Аз разглеждам просветлението като движеща сила на цивилизационния прогрес - но това е в доста ренесансов смисъл...
 Да Винчи е просветен човек.
 Жул Верн, Ломоносов...

В началото ми беше трудно
 да ги запомня. Вниманието ми се разсейва....Помогнаха ми неща като това: /но не това конкретно/ -

иначе - особено днес - за вдъхновение

EdiT - Май е редно да обясня и аз защо точно това парче пускам...Съдържа познати и приятни за мен звуци, тонове и музикални схеми, не изисква специална концентрация от моя страна, за да "вляза" в него - превежда ме през няколко необходими за мен състояния на психиката, достатъчно многолико е - това ми помага слушайки да забравям бързо и без остатък предния му пасаж /което понякога също е важно /, достатъчно въздействащо ми е...