Аз съм леко объркана, защото от прочетеното стигам до извода, че въздухът е по- доминантен при мен. Това е плод на дългогодишното ми вярване, че съм свързана със стихията, защото неведнъж се случва повей да изникне от нищото, в следствие на мисъл за движението на въздуха.
 От няколко дни ме тормози мисълта, че разумът ми взима контрол над емоциите. Днес се регистрирах в сайта и прочетох за стихията на интелекта.  Но това изречение- " Хората, при които има недостиг на въздух откриват, че са твърде ангажирани с останалите. " , породи объркването ми, защото това чувство също ме тормози силно.
Въпросът ми е- Как мога да разбера дали въздухът при мен е много или липсващ? Как да го балансирам?