Има ли такова нещо като трайна травма?
Случвало ли ви се е, да сте направили една голяма глупост, която след това да ви боли и до ден днешен и да не знаете как да продължите напред, защото знаете, че не е края на дадената ситуация и това продължава, и не можете да сложете край на самата ситуация, защото сте твърде привързани?

Много време мислех и бях залъган от света покрай мен, че човек се нуждае от "половинката си" за да е щастлив, но след две дълги и неуспешни връзки, бих могъл да кажа, че се научих да си бъда самодостатъчен, но това на страна. Защо хората очакват някой друг да им донесе щастие в живота, когато те самите не могат да си го подсигурят? Според мен, така само ще измъчват човека до тях. Другото, което мисля е, че ако човек не си е самодостатъчен, той дефакно нямам как да гради нагоре и върху себе си, защото постоянно ще има нужда от това някой да го подкрепя и да му помага, когато се затрудни. Какво разбирате под това, човек да си е самодостатъчен? защото все пак, различните хора го приемат по различен начин. Нужно ли е човек да бъде самодостатъчен ?

Практика със сигил.


Заявяване на намерението:
Правене и записване на песни и изучаване на музикална програма за обработка


Начин за постигането му:
Като начало, аз още от една седмица почнах да изучавам една програма и да пиша песни.
Ще полагам по 2 часа на ден (предимно вечер) да изучавам тази програма и отделно ще отделям по час и половина да пиша текстове на песни.
На всеки 2 дена, може и по-често ще записвам песните които съм направил.


Свързване на намерението със символичен носител:
Ще си направя днес сигила ...

Търсих из форума, но понеже е в затворената зона музиката за медитация си казах нека направя нещо като "Бар", където всички да могат да си споделят музиката за медитация и релаксация, как ви се струва? ако не ви харесва идеята, винаги мога да закрия темата.
Това са песните които напоследък слушам страшно много 

Както всички знаем, омразата е нещо което съществува и всеки човек я възприема по различен начин, но съм сигурен, че все някога сме казвали, че мразим някого или нещо поради някаква причина. Кои според вас са главните причини които предизвикват хората да изпитват омраза към някого ?
Другото което бих искал да ви попитам. Кога бихте казали на истина, че изпитвате омраза, а не просто гняв, как бихте могли да различите едното чувство от другото ? И последно, как бихте описали омразата ?

 Това едва ли ще е първата или последната нощ в която ще се намирам в такова състояние. По-скоро бих казал, че е поредната нощ безсъние изпълнена с мисли и въпроси които не могат да бъдат отговорени от обикновеният човек. Пиша с цел да споделя какво мисля и какво обикновено ми се случва да правя по това време на нощта. Както всички знаем, нощта е красива и изпълнена със спокойствие и капчица мистерия, или поне е така за мен . Скъпи сафорумници, какво е за вас нощта, каквото и да си говорим или пишем в нашия случай, всеки един от нас е имал една нощ в която е седял буден до късно или не е можал да заспи. Какви мисли са ви минавали на вас през главата ?
Въпросите които най-често си задавам са свързани със съществуването на хората и действията които правят, четене на книги или просто скитайки се из интернет търсейки информация която да запълни жаждата ми  на знание. Оставям ви с няколко въпроса да размишлявате…да…таковата…
Как запълвате жаждата за знание, когато искате да знаете доста повече по някоя тема за която имате ограничен достъп (не става въпрос за форума)?
Ако се стараем да напредваме като общество, защо тогава си вредим ?
Как да накараш човек да си отвори очите и да почни да мисли, вместо само да приема информацията и да я наизустява ? (става въпрос за нетрадиционни и не много често срещани методи).

Чувството на тъга без основателна причина.
През последните дни, от когато почнах университета, през повечето време ми е отпаднало и тъжно, а реално погледнато нямам основателна причина поради която да се чувствам така, затова се обръщам към вас с молба за идеи или съвети как да прекратя това състояние понеже малко или много афектира живота ми и не е приятно. Пробвал съм какво ли не, пробвал съм да медитирам, да се занимавам с неща които харесвам, да пиша, да говоря с хора, да разкажа за това на някого, пробвал съм и японския метод за релаксация с пръстите, да пия чай, да се изолирам от всички и честно казано, нямаше голяма полза от това. Благодаря ви.


Оставям ви с едно от нещата които най-много мислих тези дни и още ми е в главата, може вие да ми помогнете с вашата гледна точка  . Щом сме социални същества, защо хората се разделяме на групички? защо избягваме да контактуваме с хора които имат различна гледна точка или просто са различни от нас? Защо разделяме обществото според това кой какъв е, а не се стараем да си помагаме взаимно за да изградим заедно едно хубаво бъдеще, където да може да живеем всички щастливи?