А може би е проблемът, че разделяме жените на красиви и некрасиви и оттам тръгваме да си правим изводи...
Генерализирането като цяло води до грешни изводи. 
Една жена, която се приема за красива- това прави ли я арогантна? Или пък е добронамерена, защото е отраснала чувствайки се оценена? (Само)цел ли й е да я възприемат за красива?

Мисля си, че сме самотни предимно, защото търсим "мъж" или "жена", "някой, който да ни обича" ...и още 100 неща. Да е ловец, да е джентълмен, да еди-какво-си, и един такива дълги списъци с потенциални разочарования си носим в джоба, вместо да се отнасяме с околните с добрина и любопитство към характера и същността им.