Здравейте отново. Аз бях преди година зависим от хазарта. Почти всеки ден отивах в казиното и не отивах заради надеждата да спечеля ,а просто да играя. В началото беше надежда, после стана зависимост... отивах защото така трябваше. Но дойде ден и казах "КРАЙ" и това е. Така ,че дойде ли момента мисля ,че всеки може да спре.

Тодорова неделя ( Църна неделя, Тодорица)

 Тодоровата неделя е седмицата след Сирни Заговезни, свързана с много забрани. За предпазване от зли духове хората са изпълнявали различни ритуални действия. Обичаят да се тримири (спазване на строг пост) през първите три дни й е дал още едно име на седмицата - Тримирна неделя, а в народната обредност е било широко разпространено схващането ,че това е "хаталия" (лоша) седмица.

 Понеделник (Песи понеделник, Куковден, Кукеров ден, Куклен ден, Джумалов ден и др.). В понеделник рано сутринта жените задължително почиствали с пясък и дървена пепел домашната посуда. Почиствали и цялата къща, като изхвърляли събраната смет на улицата, за да прогонят бълхите. Най-възрастната жена в къщата при изгрев слънце удряла с точилка момите в къщата, за да се оженят през годината. На този ден се приготвяли обредни хлябове и ги раздавали, за да се предпазят от ухапване от змия през лятото. В някои части на страната се спазвала забраната за запалване на огън, за да няма суша през лятото.
 Кулминацията на обичаите били кукерските игри. Тази традия в някои селища се е запазила и до днес. Началото на кукерските игри се губи в далечното езическо минало и обичаят е свързан с мечтата на земеделския стопанин за здраве и голямо плодородие. Чрез този ритуал хората в миналото се стремели по магически начин да въздействат на природата, като вярвали, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури и колкото по-далече се чували звънците им, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите сили и болестите.
 Участващите са маскирани млади мъже и ергени, които в понеделник след Сирни Заговезни се събирали в центъра на селото с шумни подвиквания и закачки. Единия от тях избирали за цар или водач (берберин, баба) на групата – той трябвало да бъде женен, с първо мъжко дете или баща на близнаци. Маскираните изпълнители се наричали мечкари, къпачи, джамалджии, бабугери, камилари, джамали, кукове, маскари, дракуси, старци и др.
 Кукерските дружини се състояли от 15-20 мъже, като някои от тях имали специални роли – магаре, поп, булка с детенце, аджи боба, циганин, баба, берберин, харачари. Участниците се маскирали като зверове или като типични персонажи (бабата, царят, булката, бирникът и др.), облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, на кръста им били закачени звънци (чанове) и дървени саби, а в ръката си държали камшик и дървен прът с вързано накрая парче плат (пометаш – служел за измитане на пещта). Харачарите (бирници) носели синджир и въже, с които хващали хората по улиците и събирали от тях „неизплатени” данъци. Друг участник бил берберинът (бръснар), който доброволно или насилствено „бръснел” с дървената сабя мъжете от селището и събирал такса за труда си. На някои места вместо кожи кукерите обличали женски сукмани и фусти, завързвали на кръста женски забрадки или кърпи, намятали на гърба си шарени губери. За ролите на мадоженци (булка и зет) избирали млади ергени с маски и със сватбено облекло, като булката била набелена и начервена, с подчертани женски форми и често държала в ръце бебе от парцали. Кукерската баба или циганка бил мъж, облечен в дрипави женски дрехи, със силно начервено лице, забраден като старица. Бабата също носела дете, направено от парцали, дърво или кратунка. Участниците, които охранявали маскираната дружина, били в дрипави облекла и приличали на цигани, араби, турски заптиета, въоръжени с лъкове, синджири и тояги.
 Друг персонаж в кукерската дружина била камилата (джамал, рогач), в представяне на която вземали участие няколко момци, носещи на раменете си дървен скелет, висок около два метра и дълъг около пет, покрит с черга или чул, с оформена глава на камила или елен с големи разклонени рога. Отзад поставяли опашка, а отпред звънци (хлопки). Върху камилата сядал здрав и силен момък, за да може да играе и при среща с друга „камила” да я победи.
 В древни времена човекът е вярвал, че светът на живите и мъртвите е едно цяло, а в неговата идеология водеща е била идеята за плодовитост на земята, животните и хората. Убеден бил, че предците му имали необходимата свръхестествена сила да помагат и затова търсел връзка с тях във всеки важен момент от живота си. За него маската била средство „да премине оттатък”, за да допринесе за собственото си благополучие. Смятал, че тя стои на границата между двата свята и затова при изпълнение на ритуала за прогонване на злото кукерите носели специални маски (гугли), състоящи се от две части – долната била кука и покривала главата, а горната над главата. Те били островърхи, пресечени (подобие на трапец) или като качулка. Гуглите се изработвали най-често от вълнен плат или заешка кожа, с отвори за очите и устата, с пришита дръжка от кратуна за нос, с рога от папур или от сухо царевично стъбло и брада от заешка опашка или пера от петел. Най-често те символизирали различни видове животни или изобразявали човешки фигури – жени, баби и старци.
 Някои от маските имали две лица. От едната страна носът бил чип и лицето добродушно, а от другата – носът бил гърбав, а лицето зловещо. Това символизирало доброто и злото, които съществуват неразделно в света. На върха на маската поставяли уши или задни крака на одрана коза. Отгоре правели и сложни композиции от пера на птици, кожи от домашни и диви животни, от животински глави и даже от цели птици. Често задната страна на тези високи маски била украсена богато с разноцветни хартиени и платнени ленти и шарени царевични листа. Целият лик бил осеян с разноцветни мъниста в най-ралични форми и съчетания, но подредени с вкус – на лъчи, на цветя, на звезди... Голямо значение за символиката на гуглите имали и цветовете на украсата. Преобладавал червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня, черният цвят олицетворявал земята, а белият бил символ на водата и светлината.
 Кукерските игри целели чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, за да имали богата реколта през следващата стопанска година. Първият обреден момент в обичая бил обхождането на всички домове, където чрез редица обредни действия пожелавали здраве, плодородие и благополучие, при което получавали подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца, орехи и др.). Минавайки по улиците кукерите плашели, гонели и разсмивали хората, като разигравали комични сценки – връзвали мъже и им искали откуп, агресивно нападали млади жени, за да са плодовити и др.
 Кукерски маски
 При влизане в къщата булката целувала ръката на стопанина и слагала кърпа на рамото му , в която той трябвало да сложи подаръците. В същото време кукерите вземали всичко, което им давали и го поставяли на магарето. В това време бабата с детето обикаляла из къщата и градината и просела подаръци за „детето си”, като често била скривана и крадена от стопаните. Затова кукерите разбутвали всичко и удряли когото сварят, докато не я намерят. Главният кукер повдигал високо децата и удрял символично подред всички, за да са здрави през годината. Стопаните черпели цялата дружина с вино, а сред двора кукерите играели специално хоро с високи подскоци, за да ехтят по-силна звънците и да растат по-високи посевите. Често в центъра на населеното място кукерите разигравали съдебен процес. „Съдията” заставал до импровизирана бесилка, а пред него се явявали виновните- обикновено идвала циганката, която се оплаквала от мъжа си за многото деца; оплаквала се и булката, че мъжете я щипели и закачали; бабата плачела, че си нямала дядо и т.н.
 Обредното оране и засяване бил върхов и най-често заключителен момент на кукерските игри. След обхождане на къщите преди залеза на слънцето всички от селището се стичали към мегдана. В този момент главно действащо обредно лице ставал главният кукер, който с почести бил качван от кукерите на кола с два колесника и откарван на мегдана на селището. Там имало трапеза с топла пита, пържени яйца и бъклица вино. Помагали на кукерския водач да се нахрани добре и след това прекарвали през гърдите му въже ,за което било вързано рало.
 Царят впрягал кукерите и символично заоравал леха, като на три пъти дружината дърпала въжето и царят падал. Падането символизирало надеждата да натежат от зърно класовете на житата. След това се изпълнявало обредното засяване, при което водачът хвърлял семе по вече направената леха, а събарянето му се повтаряло три пъти. По време на обреда той благославял за голямо плодородие. След засяването водачът търкулвал шиника (съда със семето) и всички гледали как той ще падне на земята- ако отворът бил нагоре било знак за добра бъдеща реколта и това предизвиквало всеобщо оживление и радост.
 След приключване на обредите заораване и засяване кукерите „убивали” символично водача си, а след това той възкръсвал. Представа за умирането и съживяването на природата, характерна за култа към бога, изразена чрез убийството и възкресяването на главния кукер, имала за цел да осигури плодородие, плодовитост и здраве за хората. Накрая се извивало общо хоро, на което се хващали всички присъстващи.

 Вторник (лош, сух, глух, усовски вторник).
 Вторникът се смятал за най-лошия от всички вторници през годината и на него се извършвали магически действия, имащи за цел да предпазят домашните животни от опасни болести. Затова опушвали оборите с орехова шума и други благовонни треви и билки. Според народната вяра хората го почитали и за предпазване от суша, от глухота и от прострелване (уроки). Не започвали нова работа на този ден, за да не предизвикат буря.

 Сряда
 Срядата от седмицата наричали „луд” ден и за да се предпази от умопомрачение на този ден никой не работел. Смятали, че който работи може и да окуцее. Забраната за работа била и като предпазна мярка срещу градушка.

 Четвъртък
 Четвъртъкът също смятали за лош ден и в някои региони го наричали „въртоглав”. На този ден се спазвали редица забрани за предпазване на хората и домашните животни от световъртеж. Затова устройвали общи трапези, а жените си раздавали една на друга специално приготвен обреден хляб, от който по един залък (хапка) всеки заравял извън двора на къщата, като мярка против мишки, мравки и други вредители. На този ден не трябвало да се сади дръвче, защото имало поверие ,че ще изсъхне.

 Петък
 Най-лошият ден от „Църната неделя” бил петъкът. На този ден не се работело, защото според народното поверие – каквото се захванело все наопаки свършвало. Наричали го още „черен” петък, защото на такъв ден се случвали само лоши неща: според библейската история в петък е разпънат Исус Христос на кръста; на този ден от седмицата отсекли главата на Йоан Кръстител; Каин убил Авел.

 Събота
 Съботата бил на особена почит, защото е Тодоров ден, известен като Конски празник или Тодоров ден.
 Източник : Бит, Традиции и  кулинарно изкуство - Яна Христова

Като се заговорихме за автори , мисля да прочета "Как да печелим приятели и да влияем на другите" - Дейл Карнеги -свали 
 Права си и ти.

Символите и цветовете за празника

 Още от древността хората се мъчили да умилостивят природата и затова си създавали талисмани (амулети). Такава е и мартеницата по нашите земи - според вярванията тя прогонвала злото и привлича доброто. Белият цвят символизира мужкото, а червеният - женското начало. В някои райони мартениците се правели с помощта на разноцветни конци, но най-често освен бял и червен присъствали синият и зеленият цвят. В народните представи зеленият цвят символизира възраждането на природата, а синият е свързан с небето и водата, и е знак на божествена вечност.
 Традицията повелява жена да усуква мартеницата, като посоката на превъртане на конеца задължително била наляво. Към пресуканите вълнени конци в миналото са прибавяли и други предмети - паричка, халка, скилидка чесън, мъниста, дряново клонче, черупка от охлювче, косъм от конска опашка и други, за да се предпазят от зли очи. Едва по-късно във времето се появяват най-различни декорации, пискюли, куклите Пицо и Пенда и други.

 Вярвания и поверия

 - Не се изнасяли бели дрехи и тъкани на открито ,за да не пада градушки и слани през годината.
 - През целия ден старите жени не излизали от къщите си,за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизали само  момите и младите булки , за да им се радва и да затопли времето.
 -Не трябвало да се слага черен съд на огъня ,за да не се развали реколтата от жито и царевица.
 - Ако на този ден месечината била с рога и обърната към морето- лятото ще е дъждовно.
 - Ако на първи март паднел гръм - годината ще бъде много плодородна.
 - При връзването на мартеницата на плодно дърво човек трябвало да си пожелае нещо , което непременно се сбъдвало след това.
 - Ако свалена мартеница била поставена под камък, след девет дни се гадаело по това дали там са се настанили мравки , което било знак за много овце през годината , или червеи - знак за много коне, или едри буболечки - плодовитост при едрия рогат добитък.

За празниците през месец март
 Названието "март" идва от латинското "Мартиус", т.е. Марсов, посветен на Марс - богът на войната, син на Юпитер и Юнона. За римляните Марс бил божествен войн, който водел непрестанни битки със злото в света и с демоните в природата, които господствали през зимата. Смятали го за всеотдаен покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и обновление през март.
 С месец март се свързва началото на пролетта, започва съживяването на природата, затова на първи март българите си връзват мартеници, която е най-българският символ на магическите сили, скрити в Слънцето и в Земята.

 Баба Марта ( Лешник, Ново лето - 1 март)

 По стар български обичай на първи март всички си подаряват мартеници и си пожелават здраве и благополучие, щастие и късмет през годината. Празникът се свързва с пролетното затопляне и с възраждането на природата. Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или Марта.
 Библейска история на празника
 На първи март православната църква отбелязва деня на св. Евдокия. Според църковната легенда монах на име Герман, се връщал от поклонение и спрял да пренощува в дома на беден християнин в град Илиопол. По време на неговите молитви го чула Евдокия, която била известна в града с бляскавата си красота, голямото си богатство и своя лекомислен и греховен живот. Проповедите били толкова искрени, че трогнали духа на грешницата. Тя поискала да се разкае и да приеме христовата вяра. Седем дни прекарала в усамотение, пост и молитва, след което раздала богатството си на бедните християни и станала монахиня. Заради вярата си била посечена с меч в 126 година по времето на римския император Адриан.
 Легенди за празника
 * Във фолклора Баба Марта била своенравна и доста капризна жена, която имала двама братя - Голям Сечко и Малък Сечко. Тримата гледали лозе, което една година родило много грозде и те направили три бъчви руйно вино, за всеки по една. Всяка вечер двамата братя си пийвали от чудния еликсир, докато изпили своята част от виното. Тогава тайно започнали да пият от бъчвата на сестра си. Когато дошъл месец март Баба Марта решила да почерпи за здраве. Отворило своята бъчва и с голямо удивление видяла, че е празна. Ядосала се и се разсърдила на своите братя, но много скоро гневът й преминал и се разсмяла от сърце. Затова старите хора казват, че месец март е "женски месец", и вярват, че времето се променя така, както и настроението на неговата именница, която ту се сърди, ту се смее.

 *Преди да почине бащата на хан Аспарух - хан Кубрат - събрал синовете си и им поръчал никога да не се разделят, за да бъдат по-силни. Не след дълго прабългарите били нападнати от хазарите, начело със злия хан Ашина. След жестоката битка била пленена дъщерята на хан Кубрат - Хуба. За да освободи красивата девойка от плен хан Ашина поискал от братята да го признаят за свой владетел. От всички братя единствено най-големият Баян се съгласил. Останалите се уговорили с Хуба и Баян да тръгнат в различни посоки, за да потърсят земя за племената си и когато намерят подходяща територия, да изпратят гълъб със златна нишка на крачето, за да могат да ги известят за откриването на нова земя. Не след дълго хан Аспарух намерил място за своето племе и изпратил гълъб на брат си и сестра си, за да могат да избягат от злия хан. След като получили известието Хуба и Баян избягали и стигнали до река Дунав. За да намерят път и да минат от другата страна на реката, те използвали бял конец, който завързали за крачето на гълъба, а другият край на конеца - за ръката на Хуба. Тогава се появили войниците на хана, които ранили Баян и неговата кръв обагрила конеца. В това време на другия бряг се появил хан Аспарух и като го видели хазарите избягали. Така братът и сестрата се спасили. Хан Аспарух взел окървавения конец и го вързал в двата края. След това завързал на ръката на всеки от войниците си част от него и казал, че това е знак за величието на българите и този ден трябва да е свят за тях. Така се родила първата мартеница.

 * Друга легенда разказва, че преди много години прабългарският хан Исперих тръгнал от дома си към далечните Тибетски планини, за да търси плодородна земя за народа си. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, облечени в бели дрехи, му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с всичко, което раждала тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото тъгувал за дома и близките си. Отишъл до брега на близката река и сълзи покапали по загорялото му лице, а погледът му се отправил молитвено към слънцето. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка, на която той разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите на прабългарите и разказала с човешки глас на сестра му Калина, че нейният брат е намерил нови земи за народа си, но тъгувал за нея. Зарадвала се Калина и решила да прати нещо на своя брат. Свила зелена китка, усукала червен конец, направила възелчета на конеца за поздрав и дала китката на лястовичката да я отнесе. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Исперих. Ханът радостно взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си м и я закачил на гърдите си. След това повелил всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи март, а традицията е жива и днес.

 *Според една легенда месец март някога бил мъж, който имал две жени - едната била стара и грозна, а другата - млада и хубава. Когато Март погледнел старата жена времето ставало студено и мъгливо, а когато погледнел младата- слънцето грейвало с цялата си сила.

 * Много отдавна, когато дните на Баба Марта били 28 на брой, в едно китно селце, сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. В последния ден на месеца греело слънце и тя изкарала козлетата на припек в планината. Но нали била заядлива, не пропускала да се подиграе на Марта, че вече си отива. Ядосала се Баба Марта, че нейното време свършвало, полетяла към брат си Февруари и го помолила да и даде назаем три дни от своите. Братът се съгласил и тогава Марта се развилняла : излязъл зъл вятър, който сковал цялата земя и вледенил бабичката с двете козлета. Оттогава месец март е станал с три дни повече , а народът не работел в трите дни от месеца полска работа, за да не разсърди старицата и тя да погуби реколтата му.

 A не е ли възможно твоите предци да грешат? Не се заяждам, а просто питам ,защото аз съм от хората ,които рядко са толкова категорични за нещо .

Не забравяйте заглавието на темата "Шарлатаните в магията" .