И на какво отдаваш, че някои бебета се държат и ръмжат като животни, а други са далеч по-уравновесени и с приятно държание.
За мен си личи, кога човек е по-примитивен и кога обратното. То се вижда още като се роди.

Ако щете ми вярвайте, но не помня някога да ме е било страх от смъртта. Говоря да имам мисли за нея (страх). Може би на подсъзнателно ниво я има, незнам.... никога не ми е било в главата това.
Разбира се в екстремна ситуация инстинкта за самосъхранение ще се включи, но все пак...
Много е тънка границата обаче да не стигнеш до другата крайност - да искаш смъртта.

Нямам достъп

И какво имаш в предвид. Програмиране, тип Силва ли?

Виж, аз не казвам, че описанието ти на либер нулл е грешно - напротив.
Твоите знания няма как да бъдат предадени на човек, който няма основата и най-важното умението да се анализира сам и получената информация, а не да ги попива като гъба.
Моето мнение е свързано с целта на програмата МММ и самото водене на дневник.
То далеч не е някаква схема, която да следваш сляпо, точно обратното.
Всяко едно упражнение може да се конфигурира по 100 начина и точно това е целта - човек да види кое/ как и защо действа при него, защото всички сме различни и учим различно.
Знанието не идва с четенето, а с усещането и преживяването от практиката. При мен идва най-бързо на база проба/грешка и вътрешното осмисляне и прозрения на база нещата, които правя. Най-ценни според мен са точно тези прозрения, които ти светват като чужда мисъл в главата, когато си разгадал нещо и ЗАЩО то е проработило при теб и също така защо не е проработило. Таза програма е идеална за това и е един самоучител.
Дневника влиза точно в тази графа - самоучител и наблюдател на стореното и изстрелва намерението на това, което си се хванал да правиш. Далеч съм от мисълта, че вечно трябва да водиш дневник, но поне на първата стъпка го смятам за доста полезно. Пак казвам, че се изисква огромна воля да завършиш програмата и това си е акт на доказателство, че си сериозен, а не просто комерсиално привлечен от магията (каквито са може би над 90 %).
Точно това казах и аз, че резултатите след 6 месеца далеч не са толкова велики, камо ли да си завършен "маг". Но за сметка на това се придобиват много други качества, които за мен са много важни. Все пак медитативните техники според мен са доста важни и не знам защо ги отричаш. Може през твоята призма и текущи умения, да - маловажни са, но за един начинаещ нещата стоят по коренно различен начин. За да научиш някой на нещо, ти малко или много трябва да слезеш на неговото ниво и да погледнеш през неговите очи. Все едно някой добър боксьор да започне да учи ученика си с целия арсенал, който разполага и т.н - безсмислено.
В заключение съм съгласен, че няма смисъл от следване на шаблони и готови рецепти, защото те просто не действат ако вътрешно не си осъзнал как се случват нещата. Малък е смисълът и да четеш на някого как се случват нещата, защото между осъзнаването и наученото чрез четене няма почти нищо общо.
Да, ти имаш знания и умения, които сам си си придобил и разработил и на база на предходните разсъждания стигам до извода, че е почти невъзможно да ги предадеш на някой просто ей така. Виж за насоки и съвети ДА - полезни са.
Аз винаги съм уважавал възгледите ти и начина на разсъждение и точно за това съм тук

Ще си позволя да изразя мнение, което няма да се хареса, но нали затова са дискусиите, за да се чуват различни гледни точки.
Това е система за обучение, която не случайно е на стъпки и трябва да се извършва през определени периоди. Прегледах дневниците и там всичко е мешено.
Не случайно МММ се прави половин година, като ежедневно се попълват ДВА дневника. За мен това е вид изпитание на волята и намерението на обучаващия се. Усилието всеки ден за половин година да отделяш време и после още толкова да го впишеш в дневника е ОГРОМНО. Усилието да запазиш желанието си да го правиш е още по-голямо, а най-трудно е да не се поддадеш на инерцията и да си кажеш "е днес ще пропусна" какво толкова. Резултатите съвсем не са толкова бързи и очевадни, както  би му се искало на всеки който започва. Със сигурност всеки започнал среща трудности и апатия, които са непреодолими за средностатистическия човек и точно тук е отсявката на това просто да ти харесва идеята да си "магьосник" и наистина да имаш намерението да тръгнеш по този път. От една страна се развиват концентрация и воля и от друга човек започва да вижда и усеща различното продиктувано от практическия му опит.
Та моя съвет е да се следва програмата както е написана - тя дава достатъчно свобода за изява, но правилата от продължителност и дневници да се спазват. Голяма част от практиките може да се внедрят в ежедневието и човек да си ги наглася както си иска.
За мен е безсмислено да се прави нещо половинчато. Най-вече и най-големия урок - трениране на волята и тест за истинското намерение. Това са базови упражнения взети от йога и от къде ли още не, които след като се практикуват достатъчно време може да покажат на човек, че това изобщо не е неговия път или точно обратното.

Като отсеем художествената измислица и това, че той препредава през неговата прагматична призма, учението и информацията в книгите му са изключителни. Хората със слаб характер и слабо лично мнение не бива да го четат. Препоръчвам [size=1.125rem]Алексей Ксендзюк и неговото тълкуване на Кастанеда. Книгите ги има в спира Лата и се почва с виждане на нагуала. [/size][/color]

Виж, аз не свързвам Бафомет със злото, а с нещо друго. Странно беше защото усетих буквален прилив на енергия в мен, не беше само приятно усещане. Както и да е в момента са ми интересни други неща, а не ритуали. Виждам как ритуалната магия е само един от МНОГОТО начини, но не единствен. Човек трябва да се научи да достига една цел по много пътища, защото иначе ставаш зависим.