Магия
Отворена дискусия => МАГИЯ => Темата е започната от: Solomon в 3 Юли 2020 12:32:41, Петък
-
Темата е за медитация и концентрация върху тялото...мои си разсъждения...
Забелязал съм, че по време на медитация (класическа или с визуализация), когато не е подготовка на съзнанието за друга практика ( а и да е, понякога пак...) много често фокусирам върху областта на главата и задната част на клепачите, очите, а не върху цялото тяло...Убеден съм, че тази грешка я правят много хора, я несъзнателно, я съзнателно - с цел да "активират" хипнагогични образи (онези образи които се появяват със затворени очи)...
Защо според мен е грешка - защото при по-често практикуване, това може да доведе до временно изместване на фокуса на тялото и в будно състояние...ако фокусът е изместен прекалено много към главата, тогава може да се появят проблеми с координацията и прекомерно използване на зрителното сетиво, замайване...ще кажете, че съм маниак на тема дереализация, но мисля, че може да доведе точно до това, защото при дереализация, човек има чувството, че гледа не през очите си, а някъде през тила (все едно гледа от вътрешната част на главата, tunnel vision - "тунелно зрение" му викат), примерно - това може да се случи, когато фокусът е изместен изцяло към областта на главата...Освен това съм чел, че дереализацията се свързва и с медитативните практики, може би именно заради тази грешка.
Според мен, най-правилно е фокусът да бъде равномерен - за цялото тяло...или пък в областта на Дан Тян - центърът на тежестта, това е естественият, заложеният фокус...
Моля да споделите мнение, опит...или поне да си признаете грешките [yahoo] ...и да напомня - медитацията съвсем не е от най-безопасните неща, които можете да вършите сами вкъщи...
-
ще кажете, че съм маниак на тема дереализация
[yes] И деперсонализация.
Постоянното изучаване на болести може да докара на човек хипохондрия...
На мен фокусът ми естествено пада на нивото на втора чакра, даже обичам да си слагам дланите там, но често отделям няколко минути внимание на главата, за да отпусна обиновено напрегнатите си мускули около очите. Не го смятам за грешка, защото ми се отразява много добре не само на психиката, но и на зрението... Чувството, че "гледам през тила" го имам, когато цяла седмица съм спала по два часа на денонощие, но не и когато правя тази практика и категорично не се появява по-често откакто медитирам...
А за другите евентуални проблеми заради медитация - смятам, че е нормално ако всички мускули в тялото се отпуснат, това да се случи съответно със сърцето и кръвоносните съдове и като резултат кръвното да падне.
ако фокусът е изместен прекалено много към главата, тогава може да се появят проблеми с координацията и прекомерно използване на зрителното сетиво, замайване
Звучи като проблеми с вестибуларния апарат. Често ми се случва, като кръвното ми реши да си прави майтапи (много е забавно... за околните [umnik] )
-
Добре правиш, но описваш релаксация...а релаксацията не е медитация. Медитация е когато отсъстват всякакви мисли (класическата) или се концентрираш върху образ, звук, мантра и т.н. (съзидателна, упражняваща един вид)...
Та, по време на медитация се случва така, че обръщам повече внимание на горната част от тялото...все едно "мислите ми са в главата, там трябва да ги спра"...което нали, е абсурдно...или искам да достигна хипнагогия (за забавление или нещо друго, понеже това е едно чудничко състояние)...и съм сигурен, че не съм единственият, който е допускал тази грешка...и при продължително практикуване, това води до промяна в осезанията, което не е редно да се случва точно по този начин...та, да предупредя...
За хипохондрията - искам, не искам, работа ми е да уча заболяванията...а и дп/др не е нещо през което да не съм минал... [yes]
-
Добре правиш, но описваш релаксация...а релаксацията не е медитация.
От релаксация постепенно минавам в състояние на медитация, обратното също. Доста по-лесно е първо да отпусна напрегнатите части на тялото, а после да оставя съзнанието да си почива... Фокусът някой път се измества или "изчезва", но понякога си остава в главата. Не виждам някое от тези като грешка.
Та, по време на медитация се случва така, че обръщам повече внимание на горната част от тялото...все едно "мислите ми са в главата, там трябва да ги спра"...което нали, е абсурдно... [yes]
Като "искаш да ги спреш", не се ли получава обратното? Тоест, трябва да ги пуснеш да си отидат по-скоро...
За хипохондрията - искам, не искам, работа ми е да уча заболяванията... [yes]
Учи ги, но... Не е задължително сетивно да минеш през всичките. [taunt] Тази работа е все пак осъзнат избор.
-
Фокусът някой път се измества или "изчезва", но понякога си остава в главата. Не виждам някое от тези като грешка.
Казвам "грешка" защото става лош навик, свиква се просто. Лош навик, защото не е естественото усещане за тялото. Свиква се, аналогично на свикването на усещането на енергията, примерно...или нещо такова...
Като "искаш да ги спреш", не се ли получава обратното? Тоест, трябва да ги пуснеш да си отидат по-скоро...
Тук исках да покажа в какъв ред на мисли хората насочват вниманието си към главата...не че ги спирам с някакво кранче...
Учи ги, но... Не е задължително сетивно да минеш през всичките. Тази работа е все пак осъзнат избор.
Нали знаеш какво казват - докторите минавали през всички заболявания, които изучават... [taunt]
Не съм минал през всичките, само няколко...и интересното е, че в повечето пъти се оказвам прав когато спекулирам. [yes]
-
Това вече зависи от практикуващия и неговите собствени възприятия, усещания, нагласа...
-
То реално винаги зависи от практикуващия. :)
Май трябва да отворя секция "магъзническа патология"... [yahoo]
-
Май трябва да отворя секция "магъзническа патология"... [yahoo]
[yes] Нямаме си такава още
-
Нали знаеш какво казват - докторите минавали през всички заболявания, които изучават... [taunt]
За да помагаш на другите да оздравеят, давай и личен пример... [cvete] Не бъди диетолог с наднормено тегло или очен лекар с 10-ти диоптър (това, разбира се, в кръга на шегата)
-
Аз като работеща вещица нямам време като вас младите да медитирам в усамотение и да следя къде и какво напрежение се натрупва. Просто в момента в който започна да върша нещо монотонно дето не иска мислене си оставям мислите да текат. И мозъкът ми скача от мисъл на мисъл, а аз гледам да не се задълбая в никоя от тях докато в един момент мислите свършват и мозъкът ми се изключва за кратка почивка и те ти медитация. Няма напрежение, няма нищо при все, че тялото ми не е в покой, а си върши монотонната работа като вчера например да слага кабелчета на работа.
-
Цеци, това е сигурно защото фокусът ти е насочен "навън"...
По мое усмотрение - при медитация фокусът може да бъде изместен навън или навътре...навън - осезанията около тялото, навътре - осезанията в тялото...Може да се тренират и двете в зависимост от това каква е практиката ти, в смисъл с какъв тип магия ще се занимаваш...
Нищо чудно, че Лисън(тудъуайълд) усеща какво има около мене, а аз по-скоро усещам какво има в нея, когато магъзничестваме...Това най-вероятно защото е свикнала фокусът да е навън, а аз съм свикнал на обратното...и в зависимост от способностите, които искаш да придобиеш, може да се тренират видовете ...остава само Лисън да потвърди, че докато медитира, по-скоро усеща "около нея" и ще стигнем до някакво знание... :)
Другият аспект, който в началото нарочно не споменах е движението на енергията...тя следва вниманието...и прекалено много внимание към главата - за монасите, целящи просветление някакво, може би е окей, но постоянно такова внимание - тц, не ми се струва...
Не знам дали днес се обяснявам като хората... [yes]
-
Така е, Соломонче.
Вероятно усещам повече какво е "около мен (теб)", отколкото в мен/теб ... Нито мога да го обясня по научномУ, нито... М-да, който може да опита. Аз не съм много в кондиция в момента.
-
Соломон, бъркаш сливане с медитация. Или пък медитация над нещо с обикновена дълбока медитация целяща мозъкът ти да се рестартира един вид.
Аз при медитация изключвам тотално. Не усещам ни от вън, но от вътре. Даже като работя нещо не го отчитам, просто ръцете ми го правят на самотек.
-
Соломон иска да каже, че при сливане той усеща мен (положението на тялото ми), а аз - какво има около него (предмети, хора).
-
Аз при медитация изключвам тотално. Не усещам ни от вън, но от вътре. Даже като работя нещо не го отчитам, просто ръцете ми го правят на самотек.
И при мен понякога се случва така като краен резултат, но не знам как ти успяваш да го постигнеш ей така, между другото. Аз трябва първо да полежа/постоя 10 минути и съзнателно да се отпускам, отпускам, отпускам... Докато мозъкът ми реши да спре да мисли. Вниманието ми понякога остава върху усещането на главата или корема, или понякога дланите и ходилата, но друг път "се разнася навсякъде" и изобщо не знам усещам ли, не усещам ли нещо.
Другият аспект, който в началото нарочно не споменах е движението на енергията...тя следва вниманието...и прекалено много внимание към главата - за монасите, целящи просветление някакво, може би е окей, но постоянно такова внимание - тц, не ми се струва... [yes]
Надали монасите постоянно имат дереализация, soo...? Трябва доста упорито да се опитваш, за да си "пренатовариш" главата с енергия и да се получи дисбаланс в тялото ти... Освен това вниманието там по-скоро би раздвижило потока на енергията, отколкото да я застопори и видиш ли, да ти натежи главата. Най-много да си засилиш кръвообращението и да зачервиш малко бузките. [taunt]
-
Соломон, бъркаш сливане с медитация. Или пък медитация над нещо с обикновена дълбока медитация целяща мозъкът ти да се рестартира един вид.
Аз при медитация изключвам тотално. Не усещам ни от вън, но от вътре. Даже като работя нещо не го отчитам, просто ръцете ми го правят на самотек.
Изумително е как изпадаш в такава дълбока медитация по време на работа!
Аз говоря за не дотам дълбока медитация...при която все пак отчиташ нещо, не анализираш върху това, но отчиташ...и това което отчиташ дали е вън от теб, или вътре...а може и двете...
-
Надали монасите постоянно имат дереализация, soo...? Трябва доста упорито да се опитваш, за да си "пренатовариш" главата с енергия и да се получи дисбаланс в тялото ти... Освен това вниманието там по-скоро би раздвижило потока на енергията, отколкото да я застопори и видиш ли, да ти натежи главата. Най-много да си засилиш кръвообращението и да зачервиш малко бузките.
Tunnel vision може да се получи при преимуществено усещане на горната част на тялото, главата...тъй да се нарече...
Будистките монаси не правят точно това. При тях има придвижване на енергия (Ян Ци) към мозъка и поддържането й там чрез спокойствие (Цао Чан) за достигане да просветление.
А придвижването на енергия към главата е опасно...както при всяко придвижване, тя може да отиде на неправилно място и не само да не подобри циркулацията, но и да се натрупа в т.нар. кухини и да влоши движението й в тялото...
Тъй че, "най-много да си засилиш кръвообращението и да зачервиш бузките" може да ти докара парализа, ако не се прави внимателно...
-
Нали говорим за обикновена медитация, при която вниманието ти е насочено към главата... Медитация! Тоест, не мислиш нищо и не правиш активни опити да си играеш с енергията в тялото, а си ням зяпач, така да се каже (не ми харесва изразът, но за по-подходящ не се сещам). Как това може да натрупа твърде много енергия в кухините и да ти докара парализа?
-
Това само по себе си не може да ти докара парализа (а и монасите го правят по време на медитация, и ние имаме подобна, ако не същата практика), но при постоянна практика се получава неоптимално (така да го кажа) протичане на енергията...дисбаланс...и ходиш да ти баят!
-
Това само по себе си не може да ти докара парализа
Нали именно за това говорихме...
при постоянна практика се получава неоптимално (така да го кажа) протичане на енергията...дисбаланс...и ходиш да ти баят!
Това вече е различно нещо
-
Либра, говорим за това как неопитният практикуващ може да се подведе...
Ти се спря на монасите и аз ти обясниих как при тяхното ниво на практика могат да се получат гафове...като засядане на енергия в кухините, опасност от парализа и т.н...затова биват наблюдавани от учители...
И казвам, че на ниво медитация, без друга практика, чак пък да се парализираш е нереално...но ако се прави неправилно (както посочих как) може също да доведе до дисбаланс...значи вместо да се хармонизиираш след една сладка следобедна медитация, ако вършиш нещата неправилно, може и да се прецакаш...не да се прецакаш яката както при монасите, но все пак...
Темата не е философска, както други теми във форума. Темата е за споделяне на знания и опит...И не намирам причина да отговарям на такива въпроси, освен ако целта ти е по-различна от това да си в позицията на опозиция...примерно да научиш нещо... :)
-
Соломон, усещанията на всеки практикуващ са различни и това, че "темата не е философска" не означава, че не може да има различни мнения по въпроса, произтичащи от личния опит с дадена практика... Нямам за цел да ти опонирам, но на места ми се губи нишката причина-следствие в постовете ти, защото в един момент говориш едно, а аз оставам с впечатлението, че говориш за друго. Затова зададох въпроса. Ако си го приел лично, моля да ме извиниш...
Та, ставаше дума за последствията от концентрирането на вниманието в главата по време на медитация... Ако наистина е само медитация, аз лично не виждам проблем преди пълното отпускане "мислите да са в главата". Ако практикуваш по-сложна работа с енергия, вече съм съгласна с теб, че не е редно без да знаеш какво точно правиш и ако нямаш добър самоконтрол да концентрираш много енергия в главата...
-
Няма лошо нещата да се препрочитат... :)
-
В случай, че нещо не е ясно...
Говоря за фокус...Аналогично с плетенето - когато си начинаещ в плетенето, се фокусираш върху ръцете...не следиш какви са усещанията в левия ти крак или в дясното ти ухо...след достатъчно практика не ти е нужно да се концентрираш в такава степен и не мислиш аджеба коя игла къде се мушкаше...а след време може въобще да го правиш автоматично и хем да държиш фокус там, хем да следиш усещанията на левия си крак или да гледаш телевизия, примерно...но имаш фокус там, дори и да не ти се налага да контролираш ръцете си както при първия опит...
Та за такъв фокус говоря...и казвам, че не бива да е изместен в главата по ред на мисли "мислите са в главата, там трябва да фокусирам та да ги спра някак си"...защото е грешно мислене...или ако е изместен фокусът по ред на мисли "дай да се концентрирам супер усилено върху задната част на клепачите, защото може и по-бързо да се появят някакви интересни фигури", или по някаква друга причина...и казвам, че при продължителна практика това фокусиране по време на цялата медитация става навик и продължава да присъства и когато не медитираш...а понеже не е нормалният начин на фокусиране върху тялото, казвам че МОЖЕ, но не е задължително да доведе до някакви проблеми...казвам, че този фокус обикновено трябва да е върху центъра на тежестта на тялото ( трябва да е там когато вървиш, а не да е в горната част на тялото )...
Примерно ориентиране в пространството предимно чрез очите или положението на главата, а не с цялото тяло, което води до завайване, проблеми с баланса и т.н....Преимущественото ползване на очите за неща, които може и да не изискват използване на очите (защото просто ти става навик да ги ползваш директно за щяло и не щяло...казвам директно, защото има нещо наречено периферно зрение и си ни върши работа да идентифицираме феномените около нас без пряко да се фокусираме върху тях) може да доведе до преумора и tunnel vision дето му викат...ала бала...
А както споменах, нарочно не загатнах аспекта за енергията по причини - първо сме в отворени секции, второ - това е много по-обширна тема, която изисква повече познания и тук не може да спекулираш - я знаеш, я не знаеш, защото си е жива анатомия...а Либра взе, че точно за това се залови...
Сигурно мога и по-подробно да се обяснявам...и ако трябва ще го направя, само да се добера до компютър...Та това е за фокуса и как се свиква и защо не е хубаво така да се свиква...
-
Не разбирам за какво съм се хванала, като през цялото време се опитвам да се придържам към основната тема за обикновена медитация, при която фокусът е изместен в главата... И да, хубаво е да се обяснява подробно и последователно, особено когато е засегната такава обширна тема. Благодаря за отговора :)
-
При обикновена медитация, за да не се получават описаните от Соломон нежелани последици, начинаещите е хубаво да започнат с релакс. Лягат и започват с отпускане мускулите първо на единият крак, после на другия, торса, ръце, рамене, врат и глава. Аз лично в началото заспивах още на раменете. :) После се научих.
-
Реша ли, че ей сега ще медитирам и някакси не ми се получава. Започва да ми изтръпва тялото, да ме боли кръста, да ме сърби нещо, да ми е неудобно в позата, независимо дали съм на постелка на земята или в леглото. И това изпраща сигнал на мозъка ми я да се поместя, я да си взема възглавница. Всичко, но не и да се отпусна и медитация не се получава.
Затова вече не се насилвам да медитирам, ами просто зарейвам погледа си нанякъде и тогава оставям мислите да препускат, без да задълбавам. Тази практика я практикувам откак се помня.
А когато успея да се "наместя" и по някакво чудо не изпитвам физически дискомфорт, се опитвам да гледам в клепачите. Не съм по усещанията, а по визуализациите. Малко от типа "око да види, ръка да пипне".