Здравейте, вещици и таласъми! [wizard] Винаги съм чела бързо, особено на ум. Мислех, че при всички процесът на четене се случва по един и същи начин, но наскоро разбрарх, че повечето хора изчитайки някой текст, също го "изслушват" в мислите си; тоест четенето е със скоростта на естествената реч. Аз също "чувам" прочетеното, според моите усещания си е нормално като скорост, но реално преминава на speed x3
Също може да се каже, че "сканирам" думите - поглеждам думата като цялостно завършен елемент, вместо погледът ми да върви последователно по буквите, и така мисълта ми протича през цялото изречение. Не съм засичала точно време, но съм в състояние да прочета книга от 200-300 страници за една вечер... И да, запомням задоволително голям процент от информацията. Не е целенасочено бързане от моя страна; всъщност когато чета със скоростта на речта, вниманието ми се отнася из пространството и пред очите ми вървят някакви думи една след друга, но не възприемам значението им, а просто си текат като неосъзната информация.
Опитвала съм се да чета и по двата начина на български, английски и испански. Всъщност на английски чета със скоростта на речта и също възприемам информацията от текста с тази скорост, но на български и испански става само по метода "скенер"
...
Не, че на испански има особено голяма разлика в скоростта [taunt]
Някой запознат може ли да ми даде повече разяснения? Предполагам, че е свързано със сетивните възприятия, но не мога да схвана есенцията. А пък ми е интересно защо при някои хора е така, а при други - иначе