Магия
ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Astaroth в 23 Май 2019 13:08:39, Четвъртък
-
Човек е свободен до момента когато не вземе решение какво действие да предприеме. След това става заложник на избора си. А заедно с него идват и последиците. Предвид създали се обстоятелства, в мен се роди въпроса. Как когато предприемаме някакво действие винаги да бъдем освободени от емоциите които накланят везната на едната или другата страна.
-
Като се осъзнаеш като част от цялото. Средата на везната е и пясъчен часовник, разбира се. :)
-
винаги да бъдем освободени от емоциите които накланят везната на едната или другата страна.
Емоциите са израз на чувсвата ни. Нима искаш да станеш безчувствен?
-
Емоциите са израз на чувсвата ни. Нима искаш да станеш безчувствен?
Казват , че има само две чувства: СТРАХ и ЛЮБОВ (тук не се има предвид Любовта в сексуален смисъл , а онази дето и казват "безусловна")
Всичко друго са техни поризводни , които се именуват Емоции (положителни и отрицателни) , или както казваш и ти , "емоциите са израз на тези чувства".
На практика е невъзможно да се игнорират чувствата и да остане човек безчувствен. Те съществуват и ще съществуват винаги.
Но Емоциите породени от тях могат да се контролират , управляват и дори да се изолират.
Един от методите на контрол и управление на Емоциите породени от СТРАХ е .... "немисленето" тука видях такъв израз , а аз му викам "Спиране на ВД (вътрешния диалог)" и действите от тази позиция в това състояние.
Това важи преди всичко за критични и животозастрашаващи ситуации , когато няма време за колебания и размисъл от рода на: ама сега в ляво ли да тръгна , какво ще стане ако ..и т.н.
Всеки спортист и военен (който е бил в гореща точка) са запознати с феномена "Спиране на ВД" и действие от позиция да си празен и без мисъл - пълен автоматизъм. Дори се стига до там , да имаш чувството че все едно се гледаш отстрани , а друг човек действа вместо теб.
Другото което може да се каже за Емоциите предимно негативни , колебания дали решението е правилно , страх от последствия , както и на начините за освобождаване от тях , имам обяснение , както и има две медитативни практики (статична и динамична) , но те са на Сефиротите (които няма да проповядваме тука) и не знам как да ги обясня по друг начин.
Всъщност , веротно мога да ги опиша така: емоциите са допустими до момента в който вземеш решението. Вземеш ли го веднъж и започне ли действието , просто си действай без значение какво се случва и какво изпитваш.
-
Пътят на самураят е пътят към смъртта. Който може да се освободи от този страх е много по-свободен.
-
Бих казал, че страхът е порок. Ноо, той управлява хората. И господарите са такива благодарение на него.
-
емоциите са допустими до момента в който вземеш решението. Вземеш ли го веднъж и започне ли действието , просто си действай без значение какво се случва и какво изпитваш.
С това ме съгласи.
-
Прекрасна тема, Astaroth! Като представител на зодия Везни, одобрявам... [ok]
Когато сме поставени пред избор, везните обикновено се клатушкат между разума и емоциите и все не можем да решим кое от тях е по-правилно да слушаме... Само че и двете често ни подвеждат - като му мислим много, бъркаме; като сме много емоционални и позволим на емоцията да ни управлява действията, пак бъркаме... Според мен в такъв случай трябва да се вслушаме в интуицията, защото точно тя стои по средата на везната. Тя не е нито мисъл, нито емоция. Винаги е обективна - без очаквания и без субективизъм. Важното е да не я бъркаме с предразсъдъка, което е съвсем различно нещо, но понякога може да ни подведе, че е гласът на интуицията...
Пътят на самураят е пътят към смъртта. Който може да се освободи от този страх е много по-свободен.
Това ме замисли доста...
-
Намерих отговора на своя въпрос. Благодаря!
-
Пътят на самураят е пътят към смъртта.
То ако погледнем реално , всеки Път е Път към Смъртта. Досега никой не се е откачил и от първия дъх поет при раждането и натам все си вървим към Смъртта.
В този цитат който посочваш (той всъщност е малко по-друг) се има предвид , че в ситуация "или/или" никога не можеш да направиш правилния избор.
И след като не можеш - избери Смъртта. Ако перефразираме , то избери най-негативния вариант и действай според него.
И по този начин си свободен
Но на мен ми харесва една друга сентенция по отношение на Пътя.... или това дето му викат ДАО.
"Човек може да върви по много Пътища. И нито един от тях не е по-добър , или по-лош от другия. Но само един от тези пътища има Сърце".
Как може да се разбере , дали Пътя по който вървиш в момента е твоя ? Това е един от най-често задаваните въпроси и отговора е потресаващо елементарен:Да изпитваш удовлетворение и удоволствие - от работата , от положението си , от резултатите , от грешките и от неудачите по него.
-
Да, променил съм сентенцията. Идеята е - страхът от грешка или пълна загуба трябва да бъде преодолян. Това спестява много енергия и време. Когато си изправен пред реален двубой (понякога е всекидневие) сигналите, които излъчваш, са на няколко нива. Усещат го и част от животните, насочили се към тебе.
-
Няма среда на везната.
-
"Ако човек държи меча си непрестанно изваден и както обикновено става, размахва оголеното острие, то хората не ще се приближат към него, така че той няма да има съюзници. Ако мечът е винаги прибран, той ще ръждяса, острието му ще се притъпи и хората ще си мислят същото и за неговия собственик."
-
Везната е в динамично равновесие, свързано с предходни взети решения. Но иделната среда е абстракция.
-
Опорната точка, която хоризонтира рамената на везната е нейната среда. В двуизмерна равнина, само тя не променя своите координати. Ако е център на система - равнините може да са повече от една.
-
Тука стереометрия, тригонометрия, абциса и ордината... Поне 6 пъти четох поста на posleden, докато го проумея [taunt]
Но иделната среда е абстракция.
Или доста висока крайна цел, стремежът към която ни води към израстване?
-
Стремежът към идеала е заложен в нас от раждането. "Важен е самият път, а не достигането на целта." Ако трябва да генерализираме, не можем да не отчетем социологическия аспект на теория на хаоса. Характерът е резултат от външни влияния и тяхна субективна интерпретация. А вземането на решение е свързано както с него, така и с резултати от взети на по-ранен етап решения или чужд споделен опит. Да го разгледаме като физическа задача: за да постигнем идеален резултат, трябва да отчетем всички външни сили, оказващи както пряко, така и косвено влияние. Невъзможно, нали? Остава единствената възможност, да се опитаме да вземем под внимание максимален брой известни величини. Тогава резултатът от избора може да бъде доближен до реалния.