именно. Част от шизофреничната ми същност, Администраторът, ще банне една от другите ми личности.

 ПП - няма да трия нищо. Кой ли не се забавлява из тоя сайт, чешейки си литературните сърбежи...Аз все се удрях през пръстите, да не започвам да репликирам...ма ся, така ме напъна отвътре да си покажа нокътченцата, поне мъничкоу...

Направо ме сърбят пръстите за множеството разнопосочни коментари на горното - кой от кой по-...
 Ма що да не помълчим, в почит към...оргазмите.

 .....
 Тц. Това си е чиста покана, да бъде по-настоятелна - тая, хм, приятелката.
 С такива, обтекаеми за чужди дертове хора, се разговаря само в прав текст. В момента, в който усетят  най-дребно колечанийце, изсипват нова серия свои "неволи" - до тогава, докато изповедникът се пречупи (с голата надежда, че ще спре някак от само себе си, монолога на "приятелката")...
 Едно "Извинявай, но в момента имам по-важна работа от това, да си губя времето да слушам твоите глупости" ще свърши по-добра работа от "Извинявай, ама ме боли главата" (или нещо от сорта).
 Е, поне на мен ми върши работа. И тези, които успяха да оцелеят напреки моята рязкост; тези, отсятите приятели, дето в шепата ми се побират, ми се ще да ги  попитам "А вие, приятели, в мене какво намирате?!"....
 ПП-леко перифразирах едно стихче на Ст.Пенчева

Разиграй на ум най-лошия най-благоприятния вариант, първо:ако махнеш нежеланата персона от фирмата и второ:ако я оставиш на работа. Просто бъди подготвен за всички варианти и извърши съответните действия, в полза на решението си. А ти си го взел вече, ама се правиш, че не знаеш, че е така... За какво всъщност е питането?! За мен няма никакъв "казус", само варианти на прилагане на твоето решение. Е, избери този с най-малкото негативни за фирмата и теб последици. Толкова е просто, когато изриташ емоциите извън съзнанието си... Наел си този човек да върши определена работа, срещу съответно заплащане. Но той те товари с допълнителни тревоги... Спирам.
 ПП- Бе, де да знам, може пък и затова да си го наел - до има кой да ти трови живота...Те, някои хора за това и се женят, да има с кого да пият и кого да бият (визирам служителя ти, защото работа си е като брак - за едни е за цял живот, за други - поредния "опит")...

Ето и малко правна информация - за дисциплинарното уволнение.
 Най-често "пада" в съда по две основни причини - неспазена процедура или неспазена форма (на заповедта).
 Процедурата - задължително трябва да изискаш от служителя писмено обяснение за допуснатата от него грешка, датирано поне ден преди заповедта. Товма е основно положение. Ако не се спази, съдът изобщо не се занимава за основателността на самото уволнение.
 В заповедта за уволнение, работодателят най-често изпуска мотивите, обосновали решението му. Или само изписва съответния номер на члена и точката от КТ, без да препише самия текст... или други такива "дребнички" нещица, свързани със задължителното съдържание на тази заповед за дисциплинарно уволнение.
 След като тези, казаните две неща са издържани правно (т.е. спазена е и процедурата, спазена е и формата -съдържа всички задължителни атрибути - на заповедта) едва тогава съдът гледа дали уволнението е основателно, т.е. - дали посочените в заповедта факти (съответстващи на фактите, за които служителят е писал обяснението за прличините за неспазване на трудовата си характеристика) отговарят на истината. Е, тук вече опира до свидетелски показания (които пък свидетели могат да бъдат дискредитирани, по различни причини)...
 Но - надявам се, схемата ти е ясна.
 Напълно подкрепям становището на Химера, за икономическата страна (плюсове и минуси) на въпроса.
 На прима виста, от обща култура и без да съм запозната с казуса ти - толкоз.

Та, ето и от мен едно стихче (т.е. - Б.Брехт го е написал):

 ДОБЪР, НО ЗА КАКВО

 Излез пред строя: Чуваме,
 Че си добър човек. 
 Неподкупен си, но и мълнията,
 Която трясва в дома, също е
 Неподкупна.
 Държиш на думите, които си изрекъл.
 Но какво си изрекъл?
 Честен си, казваш своето мнение.
 Но какво мнение?
 Смел си.
 Но срещу кого?
 Мъдър си.
 Но за кого?
 Не търсиш облаги за себе си.
 А за кого?
 Добър приятел си.
 Приятел ли си на добри хора? 

 Тогава слушай:
 Знаем,
 Че си наш враг.
 Ето защо
 Сега ще те изправим до стената.
 Но предвид на твоите заслуги
 И добри качества
 Стената ще бъде добра и ще те разстреляме
 С добри куршуми от добри пушки и ще те заровим
 С добра лопата в добра земя. 

 Б.Брехт, 1931

Духовност = Осъзнатост (чувство за собственото аз, усещане за собствената значимост, съществуването с определена цел)... И от тук - питането ми - защото в процеса на мисли изниква едно ново понятие, а именно:

 Как стои въпроса с Духовното Его? 
 
 Защото "духовност" е философско понятие, предизвикващо фриволни интерпретации, свързвани с религии и изполвано от църквата с различни цели... Докато в някакъв момент, под въздействие на странични внушения, "вярващият" започва да се себеопределя като "по-духовен" (т.е. - по-"извисен", стърчащ такъв един над масовката, себенаречащ се по-"качествен" субект)...и, ей го на - егото в светлината на духовността, речено иначе - духовно его....

 ПП - те какво се получава, когато седейки, се пробвам и да мисля...хм, нетипично занимание...я по-добре само да си седя...