Всъщност за този календар единственият източник е Именникът на Българските Ханове и самият календар е съставен най-вече по подразбиране и предположения на съвременни учени. Да не говорим, че е изключително несериозно да се говори за съставяне на изключително точен календар през 5505 г.пр.н.е. при положение, че това е 3000 години преди създаването на каквато и да е писменост или държавност! За бога, дори колелото тепърва е навлизало в употреба! Нека бъдем реалисти...

Съвета на Химера е много хубав и аз те съветвам да го последваш. Въпреки това, ако все пак искаш да потърсиш някакво заклинание, съдейки по това, че пишеш във форум за практическа магия, то има много такива за отключване на късмета. Най-разпространени са тези, в които символично се отключва късмета, чрез отключването на катинар и изричането на определена заклинателна формула. След това катинара се пази така, както е отключен. Можеш да потърсиш в тази насока. Успех!

Авторът тук прави доста сериозна грешка, приравнявайки всички образи на змията в един. Боговете със змийски характеристики, както и змията, като свещен символ, са тачени все още по целия свят. Дори аз почитам божества свързани със змията и познавам десетки хора, които също го правят, така че този реквием, който г-н Чернов е написал е малко нереален.

Всъщност посоченото "заклинание" е народна песен, която описва вид любовна магия. Поместеното след това "Спускане на Луната", от своя страна няма нищо общо с традиционната българска магия. Предполагам връзката му с горепосочената народна песен е вярването в българския фолклор, че магьосниците са способни да "доят месеца", което до известна степен е близко със разпространеното на запад "Сваляне на Луната", или както е тук "Спускане на Луната".

 В традиционната българска магия няма такива инструменти като жезъл, няма такива термини като вибрации, "астрално същество", конус от енергия и т.н.

 Предполагам ритуала, публикуван в споменатия сайт е модерно тълкуване и опит за съставяне на обрет, на базата на народната песен и споменатата асоциация на "доенето на Месеца" и "свалянето на Луната", но в никакъв случай не може да се определя като традиционно "българско заклинание за любов".

 За тези, на които ще им е интересно, ето пълният текст на самата песен:

 Рада си нива женеше,
 на нихне нива голяма;
 женала, що е женала,
 че си жетвата остави,
 отиде Рада за билки,
 билките да си набере:
 омана и въртигата,
 пустата дюлюлянката.
 А омана е набрала
 на личен ден ми Гергьовден,
 а въртигата, е набрала
 на личен ден ми Еньовден,
 а дюлюлянка й набрала
 на личен ден ми Петровден.
 Радо ле, магьоснице ле!
 Ново е гърне купила,
 че си огъня наклала;
 турнала й билки да вари,
 варила и наричала:
 "Омано, омай ми либе!
 Въртиго, завърти либе!
 Пустата дюлюлянката,
 дюлюлянко задели либе
 от пътя, от кръстомпътя,
 при мене либе да дойде
 двамата да се земиме!"
 Либе из пътя вървеше,
 дюлюлянка либе задели
 от пътя, от кръстомпътя,
 че го при Рада насочи.
 Либе при Рада отиде,
 Рада на либе думаше:
 - Хайде, либе, да те наръся,
 много е, либе, горещо,
 та да се, либе, разхладиш.
 Че си го Рада наръси, -
 като го Рада наръси
 либе се не разхладило,
 ами се още сгорещи,
 че си при Рада отиде,
 отиде да я пригърне.
 Либе си Рада пригърна
 и си на нея думаше:
 - Радо ле, магьоснице ле!
 Че как ме, Радо, магьоса,
 та ме от пътя отдели,
 от пътя, от кръстомпътя?
 Рада на либе думаше:
 - Ази те, либе, не деля,
 ами те, либе, отделят
 моите билки хубави:
 омана и въртигата,
 пустата дюлюлянката.