Огдоада В Египетската митология Огдоадата включва осем божества, които са били на почит в град Хермополис. Първо култът е бил към Хатор и Ра; по-късно към Хатор и Тот, включително и към голям брой други божества; още по-късно Ра e бил асимилиран от Амон-Ра.

 Осемте божества били подредени в четири двойки - женско и мъжко - като женските божества били свързвани със змиите, а мъжките с жабите: Наунет и Ну, Амунет и Амун, Каукет и Кук, Хух и Хаухет.

 *********************************************************************************
 Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.

 Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Вярната и предана Изида успяла да открие посечения труп на мъжа си, извлякла по тайнствен начин скритата у него жизнена сила и заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец и съживил Озирис. Възкресеният Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

 В епохата на родовото общество, когато възникнал култът към Озирис, той се възприемал като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смятали го за бог на растителността (затова по онова време и подир това оцветявали изображението на тялото му със зелен цвят), на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По време на сеитбата имало обичай да се изработват малки фигурки на Озирис от кал, в които се пъхали житни семена. Така при покълването им се визуализира идеята за зараждането на новия живот от мумията на бога.

 В края на Старото царство култът към Озирис придобил общодържавен характер. От края на Новото царство го свързали с бог Ра и започнали да го изобразяват със слънчев диск на главата. Като бог на мъртвите и владетел на подземното царство Озирис бил смятан за съдия на мъртвите. Воден от бог Анубис покойникът му се представял, а сърцето се премервало на везни, праведника Озирис отпращал в райските поля.

 Химна на Озирис
 „Те идват, водите на живота, които са на небесата.Те идват, водите на живота, които са на земята...О, Озирис!Водите се надигат, очаква ни изобилие.Времето на разлива е неминуемо, носи го реката която тече в тебе, Озирис.Нека боговете ти дадат да се възродиш под името Орион!“

 Легендата за Озирис

 Легендата за бог Озирис разказва,че той бил първороден син на Нут и Геб. Те му дали власт над земята на Египет. Негова съпруга била сестра му Изида. Озирис бил убит и разкъсан на 14 части от брат си Сет. Той изхвърлил тези 14 части от тялото му в река Нил. Частите се свързват с четиринайсетте дни от цикъла на намаляващата Луна. Както Луната се изпълвала, така и Озирис възкръсвал, а от частите на тялото му пораствали новите растения. Бил възприеман като бог, олицетворяващ производителните сили на природата. Смята се за бог на растителността, на водите на Нил и въобще на напояването на земята. По - късно и като бог на мъртвите.

 Легенда за Изида и Озирис

 Богинята на небето Нут дълго време е любима на Ра. Тя му остава вярна, докато един ден богът на земята Геб не се приближава до нея с нежна любов и небесната Нут взима в обятията си земята. Не след дълго Нут зачева и носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрива тайната и в ужасния си гняв проклева измамницата, като забранява на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни на тогавашната година. В своето отчаяние Нут се обръща към бог Тот - ходатай и писар на боговете, вожд на душите на мъртвите, който в миналото я затрупва с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мисли какво да направи, защото знае, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъйкато той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроява хитър план. Веднъж в игра на зарове с луната Тот спечелва една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създава нови пет дни, които прибавя към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнася проклятието на Ра и така Нут всяка година дава живот на едно дете. Първата година ражда Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изида и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.

 Минава време. Озирис се жени за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взима за жена тяхната най-млада сестра Нефтис. Богът на земята Геб дава на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заема трона на двете империи и става велик, мъдър владетел, подобен на слънцето, което излъчва светлина и което подарява храна на земята. В своята държава Озирис укрепва правдата, разпростира надалеч границите на империята, царуването му създава мир и благосъстояние, а враговете се боят от смелостта му. Научава хората да почитат боговете, въвежда земеделието, употребата на огъня; жителите на Египет от него научават първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознава с брачния живот, преустановява дивите обичаи на народа. Не само хората, но и боговете вярно се подчиняват на Озирис. С все по-голяма завист гледа Сет на нарастващата власт на брат си, но нищо не може да стори срещу нея, защото Изида със своя ум и вълшебна сила бди над сигурността на своя мъж.

 Един ден Озирис тръгва на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитва да заграби властта, обаче Изида проваля всичките му коварни опити. След дълго хитруване той все пак успява да измисли капан, който причинява гибелта на брат му. Сет взима точна мярка на тялото на Озирис и приготвя чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни. Урежда пищно тържество в двора на Асо (негов другар). Изида напразно се опитва да предпази мъжа си, но Озирис приема поканата. Когато настроението на тържеството достига връхната си точка, Сет заповядва да внесат пищно украсения сандък, отваря го и казва, че ще го подари на онзи, чието тяло го запълни точно. Един след друг поканените полагат усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успява. Опитва се и Озирис и тялото му изцяло запълва чудния сандък. "Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе!", извиква Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскачат от скривалищата си, захлупват върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковават и го потапят във водите на Нил.

 Когато Изида научава за печалната съдба на своя мъж, отрязва едната си плитка, облича дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскача от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обикаля гори, поляни, планини и долини, разпитва всекиго, когото среща, с магическата си власт кара и животните да проговорят, но всичко е напразно - никой не й казва къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитаща се по брега на Нил, случайно попада на деца, които разказват на богинята по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлят във водите на реката чудно издялания сандък с тялото на Озирис, и как чудният ковчег, плуващ към морето, се оплита в корените на едно огромно темарисково дърво, което от този момент започва все повече да расте и с времето ковчегът се враства в огромния му дънер. Изида тръгва да намери чудното дърво, но не намира нито следа от него. Жителите на делтата й разказват, че огромният темариск е отсечен по заповед на Библоския цар, за да издялат от него колона за двореца му. Така колоната в палата приютява в себе си тялото на Озирис. Изида без колебание тръгва за Библос и след време попада при царицата, която й поверява един от малките принцове. Богинята остава в дома на библоския цар и толкова много обиква малкия принц, че всяка нощ с течение на времето се опитва да го направи безсмъртен, като го държи над жарава. Една вечер царицата се скрива в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката и разбира истината. Изида разкрива коя е и признава истинската причина за гостуването й в двореца - да търси тялото на мъжа си. Царицата проявява съчувствие и заповядва да разрежат дървената колона. Действително намират чуд- но украсения сандък на Сет, дават го на Изида и тя отплува с него обратно към двореца си.

 По време на отсъствието на Изида от брака на Сет и Нефтис се ражда дете. Наричат го Анубис - бог с глава на чакал, който става пазител на везните от подземния свят. Сет научава за пътуването на Изида и скоро стига до ушите му вестта за завръщането на египетска земя на тялото на брат му. Неговата ревност и омраза пламват отново, той не може да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се залавя да търси ковчега, но безрезултатно. Накрая му помага случайността - по време на лов един тигър му се изплъзва изпод стрелата, той тръгва да го преследва до късно вечерта и с появата на луната пред него блясва металния сандък, скрит от Изида. Див гняв обхваща Сет и той се нахвърля на ковчега, разбива капака и нарязва трупа на Озирис на четиринадесет къса, като ги разхвърля във водите на Нил, в тинята и по околните земи, за да не бъдат събрани никога.

 Щом Изида чува новината за новото злодеяние на Сет, отново потъва в мъка, като че ли току-що е изгубила своя обожаван съпруг. Вика на помощ своята сестра Нефтис, която довежда със себе си нейния и на Сет син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгват да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Претърсват цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успяват да съберат всички късове с изключение на един - детеродния орган на Озирис (той остава в Нил, където е погълнат от една лакома риба). С безкрайно търпение Изида слепва едно в друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворява ново. След това напръсква с вълшебна течност своя съпруг, произнася вълшебни слова и великият цар отново възкръсва за живот. Изпълнена от нежна любов, Изида пада върху тялото на Озирис, нощта прекарва с него и от тяхното единение се зачева момченцето Хор, славното дете-слънце. Обаче Озирис няма как да остане по-нататък в царството на живите - възкръсва за кратко време само за да даде живот на своя безсмъртен потомък и отива в царството на мъртвите. Там боговете, още помнещи неговата доброта и справедливост, го правят цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите. Изида приготвя подобаваща на трупа гробница, а Нефтис и Анубис го балсамират, увиват го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят. След това Изида се оттегля в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя ражда наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пази чрез своята вълшебна сила от престъпни покушения. Когато Хор става здрав и силен момък, Озирис го посещава и го кара да отмъсти кръвно за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.

 Хор намира съюзници в лицето на Нефтис, жената на Сет, намразила своя мъж заради престъпленията му и сина й Анубис. Успяват да съберат голяма войска и тръгват на бой срещу тъмнината. В жестоката борба боговете застават на страната на Хор и той успява да победи армията на Сет. Хор тръгва да преследва Сет и между двамата богове започва див двубой. Сет изважда окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязва детеродния орган на Сет. Така с изгубването на своето мъжество Сет за вечни времена е принуден да се откаже от надеждата за царуване на земята. Хор поднася изваденото си око на Ра, господаря на вселената, за да го отнесе на небосвода и сътвори от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царува мъдро и справедливо, от висините окото му животворно грее върху живите.

 *********************************************************************************

Иментет (Аментет) е богиня на Отвъдното от египетската митология, за която се знае много малко. Тя е богиня на Запада, откъдето произлиза и името ѝ — „Западната“. Неин атрибут е кацнала върху йероглиф на главата ѝ птица. Тя живее на дърво в края на пустинята, където посреща и въвежда мъртвите в Отвъдното. Иментет е очарователната страна на смъртта, затова е изобразявана красива и усмихната. Хатхор бързо я асимилира и заема нейната роля.

 *********************************************************************************

 Ихи е древноегипетски бог на музиката и музикантите. Син е на богинята на небето, любовта, женствеността и красотата Хатхор. Изобразяван обикновено със систра в ръка. По отношение на баща му има няколко версии: Хор Бехдетски, Ра, Гор.
 Ихи (Jḥ j) с йероглифи
 M17    V28    M17    M17
 {{{trans}}}

 Много негови изображения могат да видят на 60 км от Луксор - в древния град Дендера (известен като Тентирис в Древна Гърция), Горен Египет. Там има сцена с неговото раждане и до него изображение на богиня Хатхор.

 Според една от версиите, Хор се явява брат на Ихи. И раждането на младия бог се отъждествявало с обединението на Горен и Долен Египет.

 *********************************************************************************
 Маат е древноегипетска богиня на правосъдието, представяна като жена с перо на главата. За разлика от другите богове и богини, Маат е по-скоро концепция, а не действащо божество. Маат е и превъплъщение на бог Амон. Жена на бог Тот, с когото са имали осем деца, най-известното от тях бил бог Амон.

 Древен съд на Маат
 При муфифицирането сърцето умишлено било оставяно в тялото на мумията, защото се смятало, че след смъртта мъртвеца се изправял на съд. Този съд представлявал везни, на които от едната страна стояло перото на истината, което принадлежало на богинята на правосъдието Маат. От другата страна на везните се поставяло сърцето на покойника и ако везните се изравнят значи човекът е живял добре и душата му бива допускана в подземното царство. Ако пък сърцето се окаже по-тежко от перото на истината значи, че на него тежат много грехове и то бива изяждано от сърцеяда Аммут и така душата никога не намира покой.

 *********************************************************************************

 Мандулис е бог от египетската митология с нубийски произход. Малката му капела може да се види на острова на богинята Изида във Филе.

 Божеството се представя като лъв и култа към него е главно от птолемейската епоха. Мандулис е божество, което приема няколко различни форми и много често е представян под формата на птица с човешка глава, лъв или дори дете, седнало върху лотос: символ е на слънчевата младост. Основният му храм е издигнат в Калабча. Култът към него продължава до около шести-седми век.

 *********************************************************************************
 Мин египетско божество божество във форма на мъж. Бил е почитан от мъжете като бог на плодовитостта, а по-късно като дъждовен бог, който помагал за развитието на реколтата.

 Храм: Коптос
 Животно: бик
 Растение: маруля

 *********************************************************************************
 Мут е богиня майка и съпруга на Амон. Тя е царица на боговете и майка на всички живи същества. Почитана е наред с Амон и сина им Хонсу, особено по време на големия празник на Опет, където се извършвали приношения пред свещената им ладия. Често е изобразявана като бял лешояд, както и с короните на Египет върху главата си.

 Храм: Карнак
 Животно: лъвица

 *********************************************************************************

Египетска Митология:

 Акер е древноегипетски бог, пазач на залеза и изгрева. Изобразяван е като два лъва, обърнати с гръб един към друг, поддържащи помежду си слънчевия диск, уравновесен между източния и западния хоризонт. Хтоничен земен бог на преминаването. Известен от периода на Старото царство (от около 2700 пр.н.е. нататък). Контролира пространството между източния и западния хоризонт на подземния свят и пази портата, през която царят слиза в долното царство. Акер осигурява също така безпрепятствено преминаване на лодката на бога на слънцето през подземния свят нощем. Може да бъде видян като гнездо, в което е закрепена мачтата на платнохода. Смята се, че закриля срещу ухапване от змии. Представят го като двойка гледащи в противоположна посока човешки или лъвски глави.

 *********************************************************************************
 Амон е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От 17 век пр.н.е., когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амон бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Името на бог Амон означава „скрит“. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога — символ на плодовитостта — или като човек с шапка от пера.

 *********************************************************************************
 Амон Ра е събирателно божество и е станало върховен бог през 18 династия. Първоначално Амон (невидим, тайнствен, безграничен) е Тиванския върховен бог творец. Тива е столица на Горен Египет. Атум (създал сам себе си) Ра (живот, слънце) е върховният бог на Долен Египет със столици Мемфис и Иуну (Хелиопол). След като се възкачва Тиванската 18 династия( 1584-1342 г.пр.н.е.), тя слива двете божества и се получава Амон Ра. Така че при сливането на двете божества се получава-тайнствен, безграничен,невидим създател на живота. Интересно е, че египтяните наричат Амен-ти (Истинския дом) - задгробния живот. Амон Ра често е изобразяван държащ символа анх -кръст с кръг на върха, който означава безсмъртие.

 *********************************************************************************
 Амунет
 В египетската митология Амунет (наричана още Амонет, Амаунет, Аментет, Аментит, Иментет, Именит и Амент) е приемана за женския еквивалент на Амон. Според древноегипетския мит за сътворението на света от Хермополис, Амунет и Амон са божества на въздуха, на невидимостта („тези, които са скрити“) и са сред осемте божества, съставляващи т. нар. Огдоада.

 Както и другите три женски божества в Огдоадата, Амунет е изобразявана като кобра, или като жена с глава на змия.

 *********************************************************************************
 Анубис (Инпу) — бог, съпровождащ душите през тъмнината в древноегипетската митология. След смъртта води душата в небесния Дуат. Роден е от случайното съчетаване на Озирис с Нефтида – съпругата на Сет. Звездата Инпу е също така Звезда на Изида — Сириус - пътеводна звезда. Земното изображение на Сириус е град Кхем (на гръцки - Летопол). Това е град, разположен право на север от пирамидата на Хуфу,тоест хеопсовата пирамида. Анубис е бил изобразяван като чакал или човек с глава на чакал. Помогнал е на Изида да събере частите от тялото на Озирис, след като Сет ги разпръснал из цял Египет.

 *********************************************************************************

 Анук (или още Анукет, а също и Анукис) е богиня на Първия праг на реката Нил в древноегипетската митология. Тя е дъщеря на Хнум и Сатис. Нейното име се свързва с разливането на Нил, което осигурява развитието на селското стопанство. Поради тази причина Анук е наричана още носителка на живот, богиня на плодородието и храна за полето и често изобразявана като газела, антилопа или стрела (символ на скоростта на реката).

 *********************************************************************************

 Апедемак е бог на войната, плодородието и покровител на царската власт в митологията на древна Нубия (Куш), почитан главно в епохата на царството Мерое.
 Апедемак (петият отляво). На колоната най-вляво отново е изобразен Апедемак като змия с лъвска глава. Изображение от стена на храм в Нага (Naqa).

 Главното му светилище и център за поклонение е в Мусаварат-ес-Суфра, северно от шестия нилски водопад. Другите му главни светилища се намират в Нага и Мерое. Негови свещени животни са говедо и африкански слон. Изобразяван е с глава на лъв и човешко тяло, в ръката си държи скиптър със седнал на върха му лъв. В храма в Мусаварат-ес-Суфра е изобразен с лък в ръката, водещ вързан пленник. Предполага се, че там са се провеждали тържества, символично утвърждаващи силата на царя и способността му да управлява. В храма в Нага Апедемак е изобразен с лъвска глава, като змия с глава на лъв, както и триглав и многорък. Измествайки Озирис, тук той е представен като съпруг на Изида.

 *********************************************************************************
 Апис е древноегипетски бог, символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплътил душата на Озирис. Апис е божеството на древния град Мемфис, което се превъплъщава в бял бик на черни петна, отглеждан в храма. След смъртта си, животното бивало балсамирано и погребано с тържествена церемония в погребална галерия.

 *********************************************************************************

Какво е магията?
 От древността и до днес магията съпровожда човечеството.
 Всички ние всеки ден правим опити за добра магия. Когато казваме „добър ден", когато се поздравяваме за празници, когато си пожелаваме успех или плисваме вода пред ученика - това е все добра магия.

 Чукаме на дърво, плюем против уроки, не прекаляваме с радостта си към малки деца и домашни любимци от желание да се предпазим от злото или да не навлечем някому зло.
 Малко хора си дават сметка, че правят точно това – добра магия. А тя си има своята дълбока логика.

 Живеем потопени в потоци от енергии.

 Зная, че твърдението вече е много изтъркано, но мислила ли си, че музиката по радиото, цветовете, които харесваме или не, електричеството, протичащо в стените на жилищата ни, дори и слънцето, на което дължим живота на Земята, всичко това е енергия. Енергия също са думите, мисълта и, естествено, те носят своя заряд.

 Едно време хората са знаели много по-добре от нас как да поддържат равновесието между себе си и околната среда, за да пазят вътрешната си хармония. Днес в цивилизованите времена до нас е достигнал само спомен от опита и знанията на човечеството в това отношение.

 Магия на ежедневието
 Обикновено механично изпълняваме казаното от баби и прабаби при раждане и смърт, правим обредни трапези по празниците, без да си даваме сметка, че това е то - уравновесяването и запазването на хармонията. Ние правим магия. Това е безсъзнателната магия на ежедневието.
 Когато енергията на мисълта е концентрирана и насочена към даден човек и е предназначена да му повлияе в определена посока, това пак е магията на магьосниците.

 Като се каже магьосник, инстинктивно си представяме горящи свещи, черна котка, миризливи билки, врящо котле, от което се издига ту бял, ту син пушек...

 Всъщност, нещата обикновено не стоят точно така. Вярно е, че различните магьосници използват различни начини за концентрация на мисловната си енергия и различни методи за усилването й, а и целта е все една и съща - вмъкване на определена програма в енергетиката на човека на фините нива и оттам нарушаване на вътрешната хармония.

 Най-разпространеният вид магия у нас е магията на подобието. Възел - за завързване на късмета, ключ - за заключване на щастието, заравяне на предмети в гроб и т. н.

 Още от първата клетка всеки от нас е кодиран на физическо ниво (пък и не само). Това е генетичният код, който носи цялата информация за нас от цвета на очите и косата, през спецификата на функциониране на нашето тяло до склонността към заболявания и
 продължителността на живота.

 Направени са много филми на ужасите с различни варианти на намеса в генетичните кодове на човека и животните, които илюстрират опасностите в тази насока.

 Освен по този начин, всеки от нас е кодиран още в утробата от непосредствената си околна среда. Всичко, което се случва с нас, особено в безпаметните вътреутробно и кърмаческо времена, заляга в подсъзнанието и заедно с по-нататъшното възпитание и опит кодира нашата психика. Това е начинът, по който гледаме на света, собственото разбиране за нещата, нашите методи за запазване на равновесието вътре в нас и с обкръжението ни.

 Генетичната информация е текла без прекъсване от първия жив организъм на Земята до всеки един от нас и продължава в децата ни. А психиката ни носи спомена и отпечатъка от всички преживени предишни прераждания. Така всяко живо същество на Земята е уникално и точно тази уникалност се използва за целите на магията.

 И така, какво е магията?
 Магията е вмъкване на чужда програма в нашите психически кодове. В този смисъл тя е нещо като психически вирус. За разлика от вирусите обаче, които заменят със себе си част от генетичния код на клетката, за да се възпроизведат, магията заменя част от психическия код, но без да се възпроизвежда.

 Механизмите, по които става тази замяна са няколко. Най-често срещаните са два: образуване и подхранване на мисъл-форма и зареждане на предмет с енергия.

 Първият вид може да действа на различни нива, но обикновено се насочва към емоционалното и създава неоправдан от нищо емоционален дискомфорт.Той руши хармонията и, естествено, се отразява на съзнанието, думите и постъпките на човека. Трудно се поддържа, макар че много хора го правят. Лесно губи силата си. Изисква много енергия от магьосника. Понякога става и несъзнателно, от завист, злоба, противоположни желания. Всеки неоправдан емоционален дискомфорт е съзнателен или несъзнателен удар от този вид. Сигурно сте забелязали, че има хора, които като ги срещнеш, целия ден не ти върви. А защитата е проста. Изолираш се от носителя и най-важното не се боиш от него.

 Когато се зарежда с енергия предмет, той става генератор, който предизвиква същите състояния като гореказаните, но е по-лесно изпълнимо. Не е необходимо непрекъснато енергийно подхранване. За защита е най-добре да се използва обратен генератор на положителна енергия, какъвто е огънят.

 Ефективна защита също е и течащата вода. Затова е добре да завършваме деня си пред запалена свещ след освежителен душ. Освен че се чувстваме уютно, това ни предпазва и от волно или неволно насочените към нас отрицателни енергии.

154 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ ЗАГИНЕ ТЯЛОТО

 Озирис, божествен мой баща, здравей!
 Ето пред теб пристигам да балсамираш тялото ми,
 нареди да балсамират тялото ми,
 та аз да не загина
 и да стана на бог Хепри подобен,
 господар на превъплъщенията!
 Той гниенето не познава.
 О, ти, Озирис, форма дай ми,
 да бъде на този бог подобна!
 Дай ми също власт на дишането ми,
 о, ти, владетелю на дишането,
 закрилника на всички теб подобни,
 и твърд, непоклатим ме направи, владетелю на саркофазите! И направи така, че да проникна в царството на траенето безгранично,
 понеже то на тебе беше дадено,
 тъй както и на Тум, божественият ти баща,
 защото тялото му не позна ни гниене, ни разрушение.
 Наистина не съм направил нищо, което мразиш, о Озирис!
 Всред всичките любящи
 и почитащи нетленния ти двойник
 аз славел съм те непрестанно!
 Нека не стане тялото ми на червеите плячка!
 Спаси ме, избави ме,
 както самият себе си избави и спаси!
 Да мога след смъртта да не узная гниене,
 всеобща участ на всичките животни
 и всичките пълзящи твари,
 създадени от различни богове и богини!
 Когато след смъртта душата в полет се издига,
 трупът втечнява се,
 разместват се и се разхлабват неговите кости,
 плътта, изпълнена със смрад, изгнива
 и крайниците се разпадат,
 променя се плътта в зловонна течност,
 гъмжаща купчина от червеи, само червеи...
 Това е краят на човека...
 Загива той под погледа на Шу,
 както загиват всички богове, богини
 и всички птици, всички риби,
 и всички твари, бягащи или пълзящи,
 и всички същества, и всички същества...
 И затова, като ме видите, о, богове,
 ще паднете върху лицата си!
 Страхът от моето явяване ви вцепенява!
 Истина, всички същества ще се боят от мене след смъртта:
 били животни, птици или риби,
 пълзящи твари
 или живеещите в труповете червеи...
 Нека трупът ми не узнае разложение!
 Нека не служи за храна на червеи!
 Нека не се промъкват в различните си форми
 да ме нападат и разяждат!
 Нека предаден да не бъда на палача,
 който в подземието си измъчва и посича своите жертви
 и сам невидим на купища остава ги да гният!
 Наистина живее той, за да убива и трупове да унищожава.
 Заповедите му ще откажа ли да ги изпълня?
 Нарежданията му не ще ли следвам безусловно!
 Защо да съм предаден в неумолимите му пръсти?
 Над мене той да няма власт,
 защото ти решаваш участта ми!
 Озирис, божествен мой баща, здравей!
 Ще бъдат вечно твои на тялото ти органите,
 не гние тялото ти и не става на червеите плячка,
 не се подува като мех,
 не се разлага, нито се разпада,
 не става куп гъмжащи червеи.
 За себе си Хепри съм, бог на ставането
 и с моя труп във вечността оставам.
 Не се разлага той, не гние,
 не се разпада, от червеи не е разяден,
 под погледа на Шу не се втечнява.
 Аз съществувам, наистина, аз съществувам!
 Аз живея! Погледнете, аз живея!
 Усещам силите живителни в мен да преливат!
 Ето, в мир събуждам се...
 Не гния аз, не се разлагам,
 около мене смрад не се разнася,
 и небитието не изчезвам,
 окото ми не гасне,
 чертите на лицето ми не се загубват
 под маска течна,
 ушите ми за звуците на словото не се затварят,
 главата ми от тялото не ще е отделена,
 езикът ми - изтръгнат,
 косата ми - обръсната,
 ни веждите - оскубани.
 О, знайте, богове, неправда
 с моя труп не ще се случи.
 Тялото ми ще бъде неизменяемо и здраво завинаги.
 Няма да бъде разрушено на земята
 за вечността.

 155 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ЗЛАТЕН ДЖЕД

 Стани, Озирис!
 Сега гръбнак ти имаш,
 бог със сърце замряло!
 Закрепена и заздравена бе шията ти.
 Възкачи се на престола си, Озирис!
 Ето, върху нозете ти вода светена плисвам.
 От злато Джед ти нося. . .
 Зарадвай се, Озирис, на това магическо изображение!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тази глава ще бъде изпълнена над златен Джед, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветя анкхем. Да се постави споменатият Джед на шията на покойния в деня на погребението. Тогава в отвъдния свят той ще стане посветен и съвършен дух и на Нова година той ще бъде подобен на духовете от свитата на Озирис действително, постоянно, вечно...

 156 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН ОТ КОРНАЛИН

 О, Изида!
 Кръвта ти нека действува!
 Сиянието ти нека действува,
 силата на твоята магия нека действува!
 Закриляй този дух могъщ, богиньо
 и надалеч от злите духове пази го,
 те ужас вдъхват му и отвращение!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изричат тези думи над халка от корналин, престояла във вода на цветя анкхам (или анкхем), вдълбана в дървена плоча от смокиново дърво. Споменатата плочка ще се сложи на шията на мъртвия в деня на погребението. След като се направи това, силите на Изида ще пазят органите на мъртвия. Хор, синът на Изида, ще се зарадва, като го види всред мистериите на пътеката и когато едната ръка ще бъде протегната към небето, другата ще бъде насочена към земята действително, постоянно... Не допускайте никой никога да види този текст.

 157 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ НА ШИЯТА НА ПОКОЙНИЯ ТАЛИСМАН, ИЗОБРАЗЯВАЩ ЯСТРЕБ

 Изида над своя град в полет се издига.
 Тя тръгва да търси дома скрит на Хор
 в мига, когато от блатото си сред тръстики той изплува.
 Повдига нараненото му рамо тя...
 Ето, в лодката божествена се изкачва той,
 Владетелят свещен на световете,
 защото храбро се е бил.
 Наистина не ще потънат скоро подвизите му в забрава!
 Пося той страх и ужас.
 Изида, майка му, великата богиня,
 закриля го със силата на своята реч магическа
 и му предава своето могъщество.

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни тази глава над ястреб от злато, върху който тези думи да бъдат издълбани; да се постави амулет на шията на покойния, за да го закриля в деня на погребението, постоянно и непрекъснато.

 158 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ОГЪРЛИЦАТА ОТ ЗЛАТО

 О, татко мой, Озирис! О, Хор, ти братко мой!
 О, Изида, майко моя!
 Ето, свалени са превръзките,
 които главата и тялото ми стягаха...
 Започват очите ми да различават съществата, които ме заобикалят.
 Пред мене виждам бога Кеб...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изрече тази глава над огърлица от злато, върху която думите да бъдат гравирани, да се постави на шията на покойния в деня на погребението.

 159 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН УАДЖ ОТ ИЗУМРУД

 Ти, който всеки ден от своя храм излизаш!
 Ето, богинята велика... Гласа й слушай!
 Тя кръговратите си изпълнява
 около вратите на двойното светилище.
 Тя овладява магическата сила на баща си.
 (Тази сила е славно тяло, вселено в свещения бик на богинята Ренут!)
 Приема благосклонно тя
 онези, които по пътя си намира готови да я следват,
 защото тя обратно пак се връща
 и пътищата някогашни преминава.
 Добра сполука дава на онези,
 върху които нещастията връхлетяват...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълни тази глава върху амулет Уадж от изумруд, поставен върху шията на покойния с думите на горенаписаното заклинание.

 160 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЗАКРЕПИ ТАЛИСМАН УАДЖ ОТ ИЗУМРУД

 Това е талисман Уадж, от изумруд изсечен.
 Той срещу удара на всяко зло закриля.
 Тот подарява го на своите поклонници,
 избягващи това, което боговете не обичат.
 Ако този талисман успех донася, аз успявам;
 ако не бъде сполетян от зло, и мен зло няма да ме сполети;
 ако от него няма нужда, няма нужда и от мен.
 Ето говори Тот. Словата му
 гръбначния ми стълб запазват.
 Той казва:
 "Ето те, ти пристигаш в мир,
 о, ти, владетелю на Пе и Хелиопол!
 Шу идва да те срещне; той е в Шенму.
 Нсхем е името ти.
 Ти обитаваш крепостта на бога всемогъщ...
 Наистина ще оцелеят крайниците ти,
 защото Тум самият ги закриля..."

 161 ГЛАВА
 ЗА ДА СИ ПРОПРАВИШ ПЪТ КЪМ НЕБЕТО

 Ето думите, разкрити от Тот, за да се проникне безпрепятствено вътре в слънчевия кръг...

 1

 Ето проправям пътя си към слънчевия кръг.
 Наистина, живее Ра!
 Костенурката е мъртва!

 2

 Ето, пречистен е трупът ми
 и на Озирис костите пречистени са...
 Наистина живее Ра!
 Костенурката е мъртва!

 3

 И обитателя на саркофага
 няма да се бои от допира на злото.
 Наистина, живее Ра!
 Костенурката е мъртва!

 4

 Ето, от Кензенуф е пазена
 плътта, нетрепваща на мъртвия,
 защото Ра живее!
 Костенурката е мъртва!
 Слушайте! Резетата на вратите се отварят!
 Аз мога да премина прага!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 След като тези заклинания бъдат изречени пред трупа, неговото славно тяло Саху ще премине четирите отвора на небето: Първият, на северния вятър, принадлежи на Озирис; вторият, на южния вятър, се управлява от Ра; третият, на западния вятър, се управлява от Изида; четвъртият, на източния вятър, се подчинява на Нефтис. Всеки един от тези ветрове в мига, когато покойния проникне в небето, идва към неговите ноздри. Тези, които не са били посветени, не знаят тези скрити неща, защото това е една мистерия, непозната за непосветения. Не го споделяй с никого, освен с баща си и със сина си. Помни: тази велика мистерия, която никой никъде не знае, беше разкрита на тебе...

 162 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ СЪЗДАДЕ ЧУВСТВО ЗА ТОПЛИНА ПОД ГЛАВАТА НА МЪРТВИЯ

 Здравей, бог-лъв, владетелю могъщ,
 с двойното перо, красящо твойта диадема
 и с камшика страшен, знак на управляване!
 Ти, мъжко същество могъщо, твоят блясък
 сияе в дълбините на небето;
 многобройните ти форми и превръщения
 на твоето създаване са скрити
 в окото слънчево.
 Зоват ли те, о, скороходещо всесилен с големи крачки,
 към молещите спускаш се на помощ.
 Нещастният закриляш ти от този, който го гнети.
 О, чуй ти моя вик на отчаяние!
 На помощ ми ела!
 Наистина, аз кравата свещена съм!
 Божественото твое име е винаги на устните ми!
 Изслушай ме, когато възвестявам:
 Хакахакер е името ти!
 Аурауаакерса-Анк-Ребати е името ти!
 Херсерау е името ти!
 Херсата е името ти!
 О, бог, помни, аз всички твои имена почитам,
 защото наистина съм кравата свещена!
 О, господарю, чуй гласа на моята молитва:
 когато наредиш да бликне топлината на живота
 под главата на Ра от Хелиопол,
 благоволи покойния да пазиш пред вратата на небето,
 та той да стане като онези, които земята населяват.
 Наистина, той е душата ти, от тебе непризната.
 Към мен се приближи, защото съм Озирис!
 Стори под моята глава да бликне топлината на живота,
 защото аз съм живата душа
 на тялото огромно и безжизнено на бог.
 То в Хелиопол почива и името му е:
 Ху-хенер-уру-баркхата-джау...
 Ела, о бог! Дух направи ме в божествената твоя свита,
 защото, ето, аз съм ти!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Тези заклинания се изричат над изображението на свещена крава, направена от фино злато и сложена на шията на покойния. Да се направи освен това надписът, който следва, върху неупотребяван папирус и да се постави под главата му. Тогава покойният ще почувствува голяма топлина в цялото си същество, сякаш е жив на земята.
 Този талисман притежава голяма защитна сила, защото някога е бил създаден от Свещената крава за нейния син Ра, когато неговата жизнена сила е отслабнала и неговия дом е бил обкръжен от духовете на огъня. По този начин покойният ще стане божество в отвъдния свят и неговото славно тяло няма да бъде отблъснато пред никоя от вратите на Дуат. Ето думите, които трябва да се изричат, докато поставят изображението на богинята на шията на покойния: "О, Амон! Амон! Ти, който гледаш
 от висините на небето към земята!
 Лицето си сияйно обърни към тялото безтрепетно
 на твоя син многообичан!
 Направи го силен, пъргав, страшен
 в света отвъден!"
 Това заклинание е велика мистерия. Недопускай някой да го види! Ще бъде ужасно то да стане известно на всички. Крий го грижливо. Неговото име е: "Заклинанието на скрития дом."

 Славно тяло - в митологията на Египет - нематериално тяло, което има свещен произход и може да се движи във всички страни на пространството без препятствия. Добрите дела и хармонията, постигнати в земния живот, създават условия за неговите очертания.

 Амон - слънчев бог, идентифициран с бог Ра, почитан в Хелиопол и Тива по времето на XI династия (2160-2000 г. пр.н.е.). Покровител на синия цвят. Провъзгласен за главен бог (Амон-Ра) от владетеля Аменемхат I (2000-1970 г. пр.н.е.)

 Нубия (история) - страна в Североизточна Африка.

144 ГЛАВА
 ВЛИЗАНЕТО ПРЕЗ АРИТИТЕ

 Първият Арит.
 "Многолико същество с глава провесена надолу" зове се пазачът му.
 "Разпитващият" зове се надзорникът му.
 "Глас, който става тих" зове се вратарят му.
 Вторият Арит.
 "Прослава надалеко" зове се пазачът му.
 "Обърни лице" зове се надзорникът му.
 "Господар" зове се вратарят му.
 Третият Арит.
 "Яде нечистотия" зове се пазачът му.
 "Лице, което бди" зове се надзорникът му.
 "Викащият" зове се вратарят му.
 Четвърти Арит.
 "Отблъсква лице с различни гласове" зове се пазачът му.
 "Сърце, което бди" зове се надзорникът му.
 "Белязан, който побеснелите отблъсква" зове се вратарят му.
 Петият Арит.
 "Поглъща змии" зове се пазачът му.
 "Ненаситник" зове се надзорникът му.
 "Лице хипопотамово - страшилище за непокорните" зове се
 вратарят му.
 Шестият Арит.
 "Месач на хляб - издига глас" зове се пазачът му.
 "Държи лице" зове се надзорникът му.
 "Лицето на пазителя на езерото да не посичаш" зове се вратарят му.
 Седмият Арит.
 "С ножа не играй" зове се пазачът му.
 "Глас гръмогласен" зове се надзорникът му.
 "Страшилище за духовете зли" зове се вратарят му.
 Арити, поздрав!
 И на вас, които на Озирис в името
 направихте Аритите да се покажат, поздрав!
 Вие, над тях които бдите
 и всеки ден уведомявате Озирис
 земите две какво желаят.
 Ето аз ви познавам и зная имената ви,
 защото към живот се връщам аз в Ре-Стау;
 провъзгласен за дух свещен на двата хоризонта.
 Прославен бях в град Пе и във Ре-Стау,
 приветствуван като тяло славно,
 същество, пречистено в гърдите на Озирис,
 от богове обиколен, обхождам къщата на хоризонта,
 защото съм сега един от тях,
 на тях подобен и още техен предводител.
 На посветени духове признат за предводител, стоя начело
 на празниците месечни и полумесечни.
 О, ти, извършващ кръговратите небесни,
 Гледай!
 Живея под пламтящото око на Хор.
 И падне ли нощта,
 когато в лодката си аз пътувам по океана на небето,
 на Тот ръката над мене се простира
 и лодката на Ра свещена ме закриля...
 Наистина, по-силно името ми е от вашето,
 по пътя на истината-правда над вас аз тържествувам.
 На помощ Хор иде ми, син любим на Ра, син първороден
 и в мен се вливат силите магически на бога-лъв
 и затова отблъснат няма да съм пред вратите на Аритите.
 Всеки ден
 пречиствам се в близост на Озирис, владетеля на Аменти
 и в полята на мира работя,
 живея обкръжен от посветени и от маги
 и с духове,
 които под закрилата на силната ръка на Тот
 дарове донасят...
 По заповед на Анубис те наблюдават злите духове
 и пречат им да грабнат тези дарове.
 Ето на Хор равен по великолепие пристигам,
 Ра влизането ми през Аритите на хоризонта разрешава
 и боговете с възгласи на радост ме поздравяват.
 Небт, злият дух, не може да ме приближи,
 пазачите на Аритите не ще ме върнат,
 защото тялото ми е закриляно от амулети,
 лицето ми - покрито с плътно було;
 заобиколен от посветените на богиня Хатор,
 стоя аз в полумрак свещен във храма й.
 Ето аз сътворявам множеството човешки същества,
 аз гибелната власт на Апопи сразявам
 и допринасям да се приближи Маат до Ра.
 Ето отварям път през небосвода
 и бурите сковавам, на приближените на Ра живота връщам.
 Сега накарах даровете да се пренесат
 към място за мене подходящо
 и лодката си след като приготвих, плувам в мир;
 Отварям пътища, по своя воля ги обхождам.
 Лицето ми лице на бог могъщ е,
 на всемогъществото аз повелителят съм...
 Ето на хоризонта отпускам.
 Наистина достатъчно съм силен, вас, духове на злото, да сломя!
 На моя път напред не се опълчвайте!
 Мен, господаря ви Озирис, не отблъсквайте!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Това заклинание ще бъде изречено над рисунка, изобразяваща небесните йерархии и изпълнена в жълт цвят върху "кораб на Ра". Ще им бъдат направени дарове от: домашна птица и благовония; благодарение на това мъртвият ще оживее; той ще усети силите си удвоени всред боговете, които го заобикалят; той няма да бъде отблъснат пред пилоните на подземния свят. Освен това да се направи една фигурка, изобразяваща мъртвия; да се постави пред рисунките и да се придвижва последователно към всяка една от тези врати. Това заклинание да се изрича пред вратата, нарисувана поотделно за всеки Арит, и да се сложи пред нея дар: бут, сърце, глава и стъпало от рижав бик и четири стъкленици, пълни с кръв, но не от сърцето, амулети, шест бели хляба, осем хляба Шенс, осем хляба Хенфу, осем хляба Хбену, осем кани с бира, осем крини зърно, четири кани, пълни с мляко от бяла крава, зелена трева, зелени маслини, масло за мазане на очите, масло хатет и запален тамян. Да се изрича това заклинание два пъти над всяка една от каните. След като се направят тези рисунки, на четвъртия час да се обикаля в кръг около тях през деня, като се внимава много и като се пресмята времето по небето. Докато ти изпълняваш тези церемонии, описани по-горе, внимавай да не те види някой; благодарение на тези церемонии мъртвият ще има голям напредък на небето, на земята и в отвъдния свят. Това ще му бъде полезно за всичко, което предприеме; той ще получава всичко, от което има нужда действително, постоянно, вечно.

 Арити - вратите на седемте области на отвъдния свят.

 145 ГЛАВА
 ПИЛОНИТЕ НА СЕХТ-ИАНРУ

 1

 На тебе нося поздрава на Хор,
 о, пилон върви на бога със сърце замряло.
 Ето пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено познавам,
 както познавам аз духа до теб на стража.
 Ето името ти:
 "На ужасите господарка -
 закриляна от стени непреодолими,
 творец на словото магическо,
 отблъсквам силите на хаоса и пътника закрилям
 по пътищата на небето".
 "Нерау" казва се духът, който на стража е.
 Знай: пречистих се аз във водите,
 в които Ра самият се пречиства,
 когато източния хоризонт напуска.
 С масло "хати" от кедрово дърво намазан бях,
 аз нося обредната дреха "менх".
 Държа в ръка направен от дърво "хети", скиптър.
 Духът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 2

 На тебе нося поздрава от Хор,
 о, ти на храма пилон втори,
 където "богът със сърце замряло" се намира!
 Ето пътуването си завърших.
 Познавам името ти скрито,
 както познавам аз духа до теб на стража.
 Ето името ти: "Владетелка върховна на небето, на двата свята - господарка,
 която сее ужас на земята
 дори в нейните дълбочини..."
 "Мес-Птах" нарича се духът до теб на стража...
 Знай, пречистих се аз във водите,
 където в древни времена Озирис се пречисти,
 където лодките "Сектет", "Манджит"
 докарани бяха, когато от Ам-Урт излезе той
 и под пилоните премина.
 Намазан бях с масло, използувано по празници,
 и обредната дреха "сешет" нося.
 Пристигам със скиптър от дърво "бенбен" в ръка.
 Пухът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 3

 На тебе нося поздрав от Хор,
 о, ти, на храма пилон трети,
 където "богът със сърце замряло" се намира!
 Ето, пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено познавам,
 както познавам аз дух до теб на стража.
 Името ти е:
 "Владетелката на пилоните, на която безбройни дарове са отредени,
 тази, която ги раздава и е на боговете мила,
 тази, която деня на плаването към Абидос на лодката Нешемт насрочва;
 "Бек" нарича се пазачът ти.
 Наистина аз във водите се пречистих,
 където Птах се е пречистил по време на пътуването на слънчевата лодка
 през празниците, когато е било лицето му отбулено,
 с "Хати", "Хекену", "Тахену" намазах се.
 Аз нося дрехата "схези", в ръка със скиптър от дървото "ихи".
 Духът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 4

 На тебе нося поздрава от Хор,
 о, ти на храма пилон четвърти,
 където "богът със сърцето замряло" се намира!
 Ето пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено съзнавам,
 както познавам аз дух до теб на стража.
 Ето името ти:
 "Владетелка върховна с ножове въоръжена; господарка, която на бога със сърце замряло на две земи сразява враговете,
 която в отчаянието на нещастните помага.
 "Удри добитък" нарича се пазачът ти.
 Пречистих се в същите води, където доброто същество пречисти се,
 след като то над Сет победа удържа.
 Със "сунит" и "сенен" намазах се.
 Аз нося дрехата "шеза"
 и от дървото "тау-атуту" скиптърът ми е направен.
 Духът на пилона отговаря: "Премини!
 Ти чист си!"

 5

 На тебе нося поздрава от Хор,
 о, ти на храма пилон пети!
 Ето пътуването си завърших.
 Знай, името ти тайнствено познавам,
 както познавам аз духа до теб на стража.

 (Следва под същата форма изброяване на 21 пилона)

 146 ГЛАВА
 (Вариант на предходната глава)

 147 ГЛАВА
 (Вариант на 144 глава)

 148 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ СНАБДЯВА МЪРТВИЯТ С ДАРОВЕ

 Една винетка изобразява мъртвия в светилище, когато възхвалява Ра. Съвсем близо има седем крави, един бик и техните дарове. Зад тях се виждат четири кормила - символи на четирите главни посоки на пространството.
 О, ти който светиш в слънчевия кръг, поздрав!
 Ето че ти, душата на всемирния живот, явяваш се на хоризонта.
 Наистина познавам те и името ти зная.
 И имената на тези седем крави и на бика.
 О, вие, духове, които храните с дарове мъртвите в отвъдното,
 на мен ми ги донесете и между вас ми позволете да остана. О, ти, "красива сила", кормилото на севера!
 О, ти, "На обиколките извършител на земите две пътеводител", кормилото на запада!
 О, ти, "Мълниеносец, на боговете видими в храма", кормилото на изтока!
 О, ти, "Обитател на храма на божествата червени", кормилото на юга!
 Пред мене даровете да се появят наредете!
 Дайте ми живот, победа, здраве, сила
 върху земята, на небето и в света отвъден!...
 О, вие всичките, бащи на боговете
 и вие всички техни майки,
 освободете ме от пречките, по пътя ми изправени
 от силите на тъмнините,
 от нападенията на злите сили,
 от техните уловки, от ножовете им свирепи,
 от всички бедствия на наказанието,
 които срещу мене могат да бъдат предизвикани
 било от хората върху земята или от боговете,
 било от духовете посветени на покойните
 или от душите, осъдени на вечни мъки,
 било то денем или нощем,
 по празниците месечни или пък полумесечни,
 през цялата година или през нейните сезони...

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изпълнява, когато Ра се появи над рисунките, изобразяващи боговете. Да се сложат даровете пред тях: хляб, месо, домашна птица, благовония. Благодарение на това покойният ще получи надгробно ядене в лоното на Ра. Ще се радва на голямо изобилие от храна в отвъдния свят и ще бъде избавен от злото веднъж завинаги. Никой не трябва да бъде тук по време на изричането освен самият ти.
 Наистина Ра ще стане за покойния кормило, което ще го закриля, ще унищожи неговите врагове на небето, на земята и в подземния свят и покойният ще се радва навсякъде на голямо изобилие действително, постоянно, вечно...

27 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОХИТЕНО СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ

 Здравейте, божества ужасни,
 които хващате и унищожавате сърцата!
 На трайното владетели, на вечността властители!
 Сърцето мое "Иб", ни моето сърце "Хати"
 не хващайте
 (и) нека слова на обвинение
 изказани за мене да не бъдат!
 О, вие, които водите през превъплъщения,
 според деяния минали сърцето на човека,
 нека и поведението ми на земята
 пред вас несправедливо опетнено да не бъде
 в отвъдното!
 Понеже ей това сърце принадлежи на бог един -
 на имената чудодейни господар,
 словата му всесилни са в неговото тяло.
 Насочил е сърцето си към своята утроба
 и то пред боговете го е обновило.
 На този всемогъщ не се говори вече
 За онова, което е направил на земята!
 Сърцето му и крайниците му се подчиняват на неговите заповеди.
 Сърцето му не ще го изостави!
 Така че като победител ти повелявам
 да ми се подчиняваш в света отвъден
 и в царството на вечността!

 28 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОХИТЕНО СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ

 Здравей, о, бог с образа на лъв двуглав!
 Към мене погледни! Разцъфнал цвят съм!
 Ето защо дръвникът на смъртта ми всява ужас!
 Да би могло от моята утроба изтръгнато сърцето да не бъде
 от боговете на Хелиопол, които се сражават настървено!
 О, дух ти благотворен, повил с превръзки
 мумията на Озирис;
 ти, който си издебнал, нападнал и Сет си повалил,
 към мене погледни! Това сърце, което в мене е,
 то пред Озирис плаче.
 То силно моли се за мене.
 Ето че в храма на бога с лице ужасно
 изпълних всички негови желания
 и в Хемену аз присвоих за него дарове.
 О, духове! Сърцето повече не ми изтръгвайте,
 защото ви оставих до неговия дом да се домогнете.
 Така ще можете по-късно
 това сърце с вас да отнесете
 в полята на блажените...
 И силно направете го и защитете го
 от всички, вдъхващи му ужас!
 От вашата храна духовна не го лишавайте,
 защото моето сърце на заповедите на Тум остана вярно.
 Изкла той враговете си на Сет в скривалищата тъмни.
 Нека това сърце "Хати"
 сменено от сърцето "Иб" не бъде
 пред божествата на света отвъден!
 И този, който кост от моя крак намери
 или превръзки - част от мумията ми,
 да би могъл грижливо да ги погребе.

 Ка - едно от най-трудно обяснимите понятия в "Книга на мъртвите". Всеки човек притежава своя "Ка". Това е божественият дух, трепетът на живота, вечната форма на една човешка индивидуалност, нейната иманентна духовна същина, която съществува след смъртта и търси да се съедини с тялото. Олицетворява жизнената, духовната и сексуалната сила на човека.

 29 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОХИТЕНО СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ

 Вървете си! Махнете се, вестители на господаря на отвъдното!
 Дали не идвате сърцето ми да похитите, дарено със живота вечен?
 Наистина не ще ви бъде то предадено!
 Ще забележат скоро боговете, че колкото напредвам,
 моления и дарове в моя полза
 отвсякъде прииждат:
 над тях, под тях, всичко на място е...
 Ето над моето сърце власт имам!
 То никога не ще ми бъде похитено,
 защото владетелят съм на сърцата
 и давам нова трайност на сърцата,
 които в справедливостта живеят.
 Аз Хор живеещ в сърцата съм,
 в центъра на телата.
 Живея аз чрез силата на моето слово.
 Нека не бъде похитено сърцето мое "Иб"!
 Нека остане без промяна сърцето ми "Хати"!
 Нека над личността ми никакво насилие да няма!
 Това е тъй, защото аз живея в тялото на Кеб, баща ми,
 и в тялото на Нут, божествената моя майка!
 Не съм допускал действия, отречени от боговете!
 Дано победа увенчае изпитанието ми!

 30 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ СЪРЦЕТО НА МЪРТВИЯ ОТБЛЪСНАТО

 Сърцето "Иб" съм наследил от майка ми небесната,
 от земния живот - "Хати" сърцето ми.
 Свидетелства лъжливи нека за мен изречени да няма,
 нека божествените съдници не ме прогонват.
 Да бъдат доказателствата истинни,
 постъпките ми на земята потвърдили
 пред този, който над везната бди
 и господар божествен на Аменти е!
 Здравей, о "Иб", ти сърце мое!
 Здравей, "Хати", ти сърце мое!
 Здравейте, вътрешности мои!
 Здравейте, божества величествени със сияйни скиптри,
 владетели с коси свещени!
 О, нека силата на словото ви пред Ра за закрила моя!
 Пред Нехеб-Кау вие ме направете силен!
 Наистина какво че тялото ми е съединено със земята,
 не ще умра, защото ще бъда посветен в Аменти...
 О дух, поставен на съдбовните везни,
 знай, ти моят Ка си,
 защото ти си в очертанията на тялото ми.
 Ти си на Хнум духът-излъчване,
 ти даваш сила и живот на моите крайници!
 Ела в местата на блаженството,
 към тях ще се отправим заедно!
 Зловонно, нито осквернено името ми да не бъде
 в очите на владетелите всемогъщи -
 ваятели на съдбини човешки.
 Да се развесели ухото на безсмъртните,
 сърцата им да са изпълнени с доволство,
 когато моите слова ще се претеглят
 върху везната на присъдата!
 Изречени заблуди нека няма
 пред бога всемогъщ, владетел на Аменти.
 Ще съм велик наистина в деня на моята победа!

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ
 Да се изричат формулите над бръмбар от камък, украсен с мед и снабден със сребърна халка. Да се постави на шията на мъртвия. Горното заклинание е намерено в град Хемену (Хермопол Магна) под постамента на статуя, изобразяваща този пресвещен бог (Тот). Надписът, издълбан върху къс желязо с почерка на самия бог (тоест в йероглифи), бе открит по времето на фараон Мен-Кау-а (Менкера), 2700 г. пр.н.е. от престолонаследника Херутатаф, когато е пътувал на оглед из храмовете.

 Хемену - става дума за Хермопол.

 31 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ДУХОВЕТЕ С ГЛАВА НА КРОКОДИЛ

 Назад! Махни се ти Суи, зъл дух с глава на крокодил!
 Ето власт над мене нямаш,
 защото като дух пречистен съществувам
 от силата магическа, която у мен живее!
 Пред теб на божеството властно името изричам,
 та то да те даде на своите вестоносци в ръцете,
 един от тях наречен "Господар на двата рога",
 а другият на име: "Лицето ти към истината-правда гледа."
 Кръговратите на небесата
 по ритмите на времената стават.
 Тъй също силата на словото ми
 владенията ми огражда и закриля.
 Магията, която от устата ми излиза,
 създава мрежа непристъпна
 и зъбите ми стават остри като кремък.
 Зъл дух на стража, впил поглед неподвижен
 в могъщото ми слово,
 знай, не ще успееш да ми го грабнеш!
 Зъл дух с глава на крокодил,
 за теб словата всемогъщи, изтръгнати със сила,
 единствена храна са и опора на живота,
 знай, ти не можеш да ги грабнеш.

 32 ГЛАВА
 ЗАКЛИНАНИЯ, ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ДУХОВЕТЕ С ГЛАВА НА КРОКОДИЛ

 Голямото и древно божество е повалено, паднало.
 С лице в земята то на едната си страна лежи,
 небесните йерархии докато го вдигнат...
 И ето, идва моята душа, с небесния баща приказва...
 От ловната засада на осем духа с глави на крокодили го избавя.
 Наистина аз зная имената им
 и зная от какво се хранят.
 От примката на тези лоши духове божествения си баща спасявам.

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на запад!
 Аз знам, от знаците на зодиака ти се храниш!
 Чуй - в моето сърце аз нося
 това, което ти най-силно ненавиждаш!
 А! Ти спускаш се към челото на Озирис!...
 Знай: аз съм Ра!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на запад!
 Знай, духът - змия Наау в гърдите ми живее.
 Аз срещу тебе ще я пусна,
 та да не може твоят огън да ме стигне.

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на изток!
 Ти храниш се с такива, които ръфат нечистотии!
 Това, което нося в сърцето си,
 най-силно ненавиждаш!
 Гледай! Вървя! Наистина съм аз Озирис!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на изток!
 Богинята - змия Наау в гърдите ми живее!
 Ето аз срещу теб я пускам!
 Не ще ме стигне твоят огън!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на юг!
 Живееш върху гадост и нечистотии!
 В сърцето си аз нося онова, което ти най-силно ненавиждаш.
 Нека пламъкът червен не бъде в ръката ти!
 Виж! Слънчевото божество Септу съм!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на юг!
 Гледай! Аз здрав и читав съм!
 Вървя сред цветове разцъфнали!
 Знай: не ще ти бъда аз предаден!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на север.
 Ти живееш от насилия,
 от тях се ти възползуваш в нишката на часовете!
 В сърцето си аз нося онова, което ти най-силно ненавиждаш!
 Над мен отровата ти да не се излее,
 защото, истина, аз Тум съм!

 Бягай, зъл дух с лице на крокодил,
 ти, който имаш дом на север!
 Гледай! Богинята Серкет живее в гърдите ми!
 Ето аз богинята съм с изумрудени очи.
 Подвластни на ръката ми са сътворените неща,
 а колкото до бъдещите светове,
 до кълновете неродени,
 затворени са те в гърдите ми.
 Брониран съм със силата велика на слова магически.
 Изтръгнати от космоса отгоре бяха те,
 от космоса под мен отдолу,
 а колкото до съществото ми, то бе пречистено, възвеличено.
 Поставено е гърлото ми в сърцето на небесния ми татко,
 велик бог древен.
 Предаде той в моя власт на мъртвите страната,
 красивата Аменти,
 с онези, дето са обречени, и другите, които ще живеят,
 а пък самият бог, със сила някога изпълнен,
 остава все още там безтрепетен и неподвижен...
 Ето лицето ми отбулено е!
 Сърцето ми на мястото си се намира!
 Главата ми с венец от змии е украсена,
 защото аз съм Ра, ще съумея да се защитя,
 Наистина не ще ме стигне никакво нещастие!

 33 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ЗЛИТЕ ДУХОВЕ-ЗМИИ

 Спри, Ререк! Назад зъл дух с главата на змия!
 Виж! Ето Шу и Кеб преграждат пътя ти.
 Не мърдай! Остани, където си,
 защото ти се храниш с плъхове, за Ра погнуса,
 и глождиш костите на гниещата котка!

 34 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ИЗБЯГНАТ УХАПВАНИЯТА НА ЗЛИТЕ ДУХОВЕ-ЗМИИ

 О, ти, богиньо с главата на змия, погледай,
 аз пламъкът съм, който милиони години идни осветява,
 Ето на моята хоругва е изписано:
 "Насреща ми разцъфва бъдното",
 защото съм богинята с глава на рис...

 35 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕШ РАЗКЪСАН ОТ ДУХОВЕТЕ-ЗМИИ

 Шу, погледни! Ето Джеду!
 Гледай, Джеду! Това е Шу!
 Те двамата короната на Хатор притежават,
 загрижени, с дълбока нежност те обграждат
 мумията на Озирис.
 Ето два духа зли се приближават
 и готвят се да ме разкъсат,
 но от Сексек, от злия дух, незабелязан, аз помежду им се промъквам.
 Това същество съм аз самият, Озирис! И то ви умолява,
 за неговия гроб се погрижете!
 Окото си на него спира владетелят на боговете и го пречиства,
 съгласно равносметката
 той му отдава своята дан от истината-правда.

 36 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНЯТ ЗЛИТЕ ДУХОВЕ

 Назад! Върви си ти, зъл дух със зееща уста!
 Аз Хнум съм, владетелят на Псену,
 на Ра донасям думите на боговете,
 за тукашния господар послание!

 37 ГЛАВА
 ЗАКЛИНАНИЯТА НА ИЗИДА И НЕФТИС

 Изида и Нефтис, вие, сестри - богини, поздрав!
 Аз известявам ви словата ми на сила.
 Ето от слънчево сияние обкръжен,
 аз плувам в моята небесна лодка.
 Наистина аз Хор съм, син на Озирис.
 Аз идвам тук баща си, бог Озирис, да погледам!

 38 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ЧРЕЗ ДИХАНИЕ (Папирус Ну)

 Аз бог Рерти съм, първороден син на Ра и Тум.
 Онези духове, които имат домове незнайни,
 подготвят пътища за мен
 сред бездните небесни.
 Ето аз правя обиколките предречени
 по пътя, от лодката на Тум преминат.
 Застанал прав в средата на лодката на Ра,
 изричам думите на посветените
 и моля се за тези, чието гърло е увредено
 в изпитанието на смъртта.
 Ето че вечерта се спуска...
 Баща ми в небето делата ми претегля и ме съди.
 ... На моята уста печат е сложен,
 защото бях от вечния живот нахранен.
 Истина, в Джеду живея,
 аз нов живот живея след смъртта.
 На Ра подобен всеки ден се раждам.

 38 ГЛАВА
 (Папирус небесни)

 Бог Тум съм аз, излизащ от океана някогашен,
 обхождащ бездните на небесата.
 Ето в царството на мъртвите за мене има отредено място.
 На духовете посветени заповеди давам,
 които имат домове незнайни,
 и на служителите на бога с глава на лъв двуглав.
 И като пея химни, небето преминавам с лодката на Хепри.
 Дъх животворен ме подхранва.
 От него, седнал в лодката на Ра,
 аз придобивам власт магическа.
 За мене Ра подготвя пътищата
 и портите на Кеб отваря.
 След мене живите повличам
 в свитата на божеството всемогъщо.
 Предвождам тези, които са в гробниците
 ........... боговете Сети Хор
 Показвам пътя на водачите на хората,
 аз влизам в царството на мъртвите, оттам по своя воля си излизам.
 И гърлото ми здраво е и читаво
 и на богиня Маат в лодката аз плавам,
 минавам после в лодката на Ра.
 Стоя до този бог в небесните му домове,
 всред следовниците му, които го обграждат.
 Ето ме жив подир смъртта във всеки ден от моето съществуване
 и се усещам силен,
 на бога с глава на лъв двуглав подобен.
 Наистина живея след смъртта и съм избавен!
 Аз се разливам по земята и я пълня,
 разтварям се като зелена лилия,
 в двете царства аз бог Хотеп съм.

 Хнум - бог, който моделира образа на човека. Представя се като мъж, който носи в ръцете си две човешки фигури: едната - тялото на човека, създадено от материята, другата - неговото Ка, одухотвореното начало на съществото му.

 (Във френския текст тези глави имат една и съща номерация)

 (Една част от стиха не е запазена)
 Хотеп - бог на мира след смъртта, който носи успокоение и блаженство на душите.

 Акер - божество в образ на лъв с две глави.

 Хатор - богиня на смъртта, на любовта и на вечността, владетелка на царството на мъртвите, неин символ е смокиновото дърво - олицетворение на дървото на живота.

 Ам-Аау - дух на злото.

 Хай - дух на злото.

 39 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНИ ЗЛИЯТ ДУХ АПОПИ

 Бягай! Назад! Махни се, дух на злото Апопи!
 Ако ли не, удавен ще си в бездните на езерото на небето,
 където Тум, небесен твой баща, подготвил беше твоето погубване!
 Към края роден ти на Ра не приближавай!
 Наистина от него се страхуваш!
 Виж! Аз съм Ра! Аз сея ужас!
 Зъл дух, върни се
 пред острите стрели на светлината ми, за тебе болка.
 Ето че боговете твоите гърди разкъсват.
 Богинята с глава на рис смразява крайниците ти.
 Богинята с глава на скорпион
 излива върху тебе своя съд на разрушение,
 богинята Маат от твоя път далече те прогонва.
 Изчезни, Апопи, враг на Ра!
 Ти искаше на изтока небесните царства да преминаваш
 и сред светкавици погром да сееш.
 Но ето че внезапно Ра на хоризонта портите отваря
 в мига, когато Апопи се появява,
 и той се сгромолясва.
 Наистина, когато го нападам и съсичам,
 о, Ра, аз твоите повели изпълнявам.
 Аз правя онова, което е разумно да се прави,
 мирът на Ра да се запази.
 Приготвил съм, о Ра, въжетата ти
 и ето дърпам ги...
 Повален е Апопи! Завързан, обуздан е
 от божествата на изтока, на запада, на севера и на юга!
 Те всичките го обуздаха
 и Ра е радостен.
 Извършва в мир небесните кръговрати!
 Сразен е Апопи! Врагът на Ра отстъпва!
 Усещам силно наказанието, наложено
 на теб от богинята-скорпион!
 Сега ти страдаш!
 Наистина към тебе тя постъпи страшно.
 Скопен ще бъдеш ти завинаги, ти, Апопи, на Ра врагът!
 Ти никога не ще вкусиш на любовта насладите!
 Ра те принуди да отстъпиш. Той те мрази!
 Виж! Той те гледа! Върни се, Апопи!
 Главата ти той удря. Разсича ти лицето.
 Троши ти костите. Отсича крайниците ти,
 защото, истина, това е негово царство.
 Ти, Апопи, на Ра врагът
 от бог Акер ти бе осъден.
 Божествените духове свитата ти, Ра,
 пресмятат, изчисляват пътя ти, когато се издигаш,
 и възцаряваш мир около тебе.
 Ти ту се спираш, ту пак пътуването си поемаш
 и твоето око напред се движи неотклонно.
 Да мога от устата ти присъда нежелана да не чуя!
 Окото ти божествено към мене да е благосклонно,
 защото аз съм Сет, аз бурите небесни пускам,
 тъй както прави и Неджеб-иб-ф.
 Ето говори Тум. Той казва:
 "Бъдете смели воини на Ра,
 защото злия дух Ненджа отблъснах!
 Изгоних го от погледа на боговете!"
 Кеб казва: "На троновете си непоклатими стойте
 в лодката на Хепри.
 Път с копие в ръка прокарайте!"
 Хатор говори: "Ножовете си стиснете здраво!"
 Нут казва: "С мен елате, Ненджа, духа ужасен да прогоним,
 проникнал в светилищата на господаря на вселената,
 пътникът самотен...
 Небесните йерархии извършват своите обиколки
 около езерото изумрудено.
 Елате! Възхвала на този бог да отдадем! Да го избавим!"
 От неговия храм излязоха небесните йерархии.
 Да го обожаваме и възхваляваме!
 Вие всички към моите молитви се присъединете!
 Ето, на боговете Нут, за мен като твори, реди най-сладки думи:
 "Виж! Той върви напред! Той търси и намира пътя си!"
 Тогава ме улавят боговете и ме притискат в своите прегръдки.
 Ето че Кеб върви в цялата си всемогъща сила.
 Йерархиите вървят напред към сливане с Хатор,
 която всява ужас.
 Наистина над Апопи Ра удържа победа!

 40 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРОГОНИ ЗЛИЯТ ДУХ АМ-ААУ

 Назад, върни се, зъл дух Хай, ужас за Озирис!
 Главата ти от Тот отсечена е.
 Злодействата, извършени с теб от мене
 ми бяха наредени от небесните йерархии.
 Назад върни се, зъл дух Хай,
 ти, който вдъхваш ужас на Озирис!
 От лодката ми, носена от ветрове попътни, ти отдалечи се!
 Небесни богове! Сразихте вие враговете на Озирис
 (и) боговете на земята ширна на веселба са.
 Оттук се махай, зъл дух Ам-Аау!
 Владетелят на царството на мъртвите те ненавижда!
 Познавам те! Познавам те! Познавам те!
 Махни се, зъл дух! На мен не се нахвърляй,
 защото аз съм чист и съм съзвучен с космическите ритми.
 Не приближавай ти, ти, който идваш, без да си повикан!
 Ти, зъл дух, не ме познаваш!
 Не знаеш ти, че имам власт
 над заклинанията на твоята уста!
 Знай, аз съм защитен от ноктите ти хищни,
 зъл дух Ха-ас!
 Извитите ти нокти ето Хор реже!
 Ти бе при Пе и Деп унищожен, наистина
 ведно с войските ти от злите духове, в боен ред строени!
 На Хор окото е твоят победител!
 Ти все напираш, аз те спирам!
 С дъха на моята уста те победих!
 Теб, който мъчиш грешните и с тях се храниш!
 Знай, няма зло у мене!
 Върни ми плочата за писане
 с всички обвинения, които тя съдържа!
 Аз грях не съм извършил против боговете!
 Не ме нападай!
 Вземи това, което сам ти давам!
 Със себе си не ме повличай!
 Не ме разкъсвай,
 защото аз съм господарят на живота,
 владетелят на хоризонта!

 41 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ КЛАНЕТАТА

 О, Тум! Достигнал божеството с глава на лъв двуглав,
 да можех да съм посветен!
 Да може този бог велик пред мен на Кеб вратите да отвори!
 В поклон аз падам
 пред бога силен на света на мъртвите!
 Отвеждат ме при йерархиите небесни на Аменти,
 Ти дух - пазител на вратата,
 дъхът живителен ти остави да ме изхранва.
 Нека един всесилен дух към лодката на Хепри да ме води.
 Ето че иде вечер.
 На духовете, седнали в лодката, ме оставете да говоря.
 Да мога там по моя воля аз да влизам и излизам!
 Да мога тайнствата вътре в лодката да съзерцавам
 и да изправя божеството бездиханно...
 Ето, към него се обръщам с думите:
 "Всесилен бог! Това съм аз!
 Преминал през вратите на смъртта,
 аз съществувам и живея.
 А вие, хора на земята, които дарове донасяте,
 вие, които на моя труп отваряте устата,
 покажете ми да видя списъка на приношенията
 и въздигнете на престола й Маат, богинята,
 и покажете плочата на миналите ми деяния.
 Маат пред бог Озирис поставете, на вечността владетеля,
 безтрепетен той отброява годините отминали.
 Ето, достигнали до него думите, от островите долетели,
 и той във въздуха ръката лява вдига,
 и заповеди към боговете древни дава.
 Наистина той праща ме при съдниците
 на света отвъден."

 42 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ КЛАНЕТАТА

 Това е царството,
 където с корона бяла на главата,
 и с жезъла заповеден в ръката
 божественото същество е седнало.
 Пред него стигнал, лодката си спирам
 и произнасям тези думи:
 "О, бог всесилен! На жаждата владетел,
 към мене погледни! Сега родих се!
 Сега родих се! Сега родих се!
 И богът отговаря: "На дръвника на наказанията
 излизат наяве постъпките ти лоши.
 От всеки друг ти най-добре ги знаеш.
 Аз ще събудя спомена за твоите грешки."
 Аз отговарям:
 "Аз Ра съм, който прави силни ония, които той обича.
 Аз възелът съм на космическата участ,
 скрит в чудното дърво пресвято.
 Ако напредвам, Ра напредва.
 Наистина, ти гледай!
 Косите на главата ми са същите коси на бога Ну.
 Лицето ми е слънчевият диск на Ра.
 В очите ми богиня Хатор силата живее.
 В ушите ми звънти душата на Уп-Уаут.
 В носа ми обитават силите на бога Хенти-Хас.
 И устните ми са устни на Анубис.
 И зъбите ми са зъби на богиня Серкит.
 И шията ми шия на Изида.
 И двете ми ръце ръце са на господаря властен на Джеду.
 Това е Нейт, на Саис господарка,
 която в моите ръце живее.
 Гръбначният ми стълб е стълб на Сет.
 И моят фалус е фалусът на Озирис.
 И моят черен дроб е дробът на повелителя на Хер-Аха.
 Гърдите ми са на владетеля на ужаса гърдите.
 Коремът и моят гръб са на богиня Сехмет.
 И силите на окото на Хор дълбоко в моя кръст в кръг се движат
 И краката ми на Нут краката са.
 Стъпалата ми на Птах са стъпалата.
 И пръстите ми пръсти са на двойния сокол божествен,
 който във вечността живее.
 Истина, частица от тялото ми няма,
 която да не е божествена!
 А колкото до Тот, той е закрилата на цялото ми тяло.
 На Ра подобен, аз всеки ден се обновявам.
 Не може никой да скове ръцете ми,
 ни китките ми да обсеби
 ни богове, ни духове свещени,
 ни прародителски души, нито души осъдени,
 ни посветени, нито ангели небесни.
 Аз този съм, който напред върви,
 и името ми е мистерия.
 Аз вчерашното съм.
 "Който милиони години съзерцава"
 е името ми.
 Пътеките небесни извървявам.
 Владетеля на вечността ме назоваха,
 провъзгласиха ме за бог на ставането
 и повелител на всевластната корона.
 На космоса в яйцето и в безсмъртното око на Хор живея. Това око ми дава вечния живот,
 когато се затвори - пак ме пази.
 В сияние потънал, аз вървя напред по пътя си.
 Навсякъде прониквам по воля на сърцето си.
 Аз съществувам и живея.
 Аз Хор съм, който милионите години извървява.
 Мълчание и слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал, заповеди давам.
 Наистина сега разместени са мойте форми.
 Аз Уннефер съм, съществото съвършено,
 бог в хармония с ритмите на времената.
 В моето същество е скрита същността ми.
 Сам съм... Сам... Сам...
 Единствен аз космическите самоти обхождам.
 Живея аз наистина на Хор в окото
 и никакво нещастие не би могло до мен да стигне.
 Ето вратите на небето аз отварям
 и пращам раждания към земята.
 Детето, раждащо се,
 нападано не ще е по пътеката, отвеждаща го към земята.
 Аз вчерашното съм,
 аз днешното съм
 на поколенията неизброими.
 През всички дни на вашия живот аз ви закрилям!
 О, вие, обитаващи земята и небето,
 вие от север и от юг, от запад и от изток,
 наистина страхът пред мен сърцето ми смразява,
 защото сам съм се създал и сам съм си изваял форма. Повторно няма да умра.
 Лъчи от мойто същество гърдите ви достигат,
 но пазя формите на моето проявление, дълбоко скрити в мене,
 защото този съм, когото никой не познава.
 О, вие, духове на злото кървавочервени,
 напразно лицата си обръщате към мене.
 С тройно було съм прикрит.
 Не ще се върне времето далечно,
 когато беше за мен небето сътворено,
 когато бе земята от небето отделена,
 когато всички същества,
 родени от земята и родени от небето,
 разпределени бяха.

 Ха-ас - дух на злото.

 Уп-Уаут - става дума за две божества, почитани в Ликопол (град в Горен Египет), придружители на бог Озирис. Представят се в образи на чакали.

 Нейт - богиня на наводняването и на дрямката, покровителка на изкуствата, закрилница на вътрешностите на мъртвия. Придружава Изида и Нефтис в отвъдния свят.

 Саис - град в Долен Египет.

 Ун-Нефер - бог на непрекъснатата доброта, почитан в Джеду.

 43 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ОТРЯЗАНА ГЛАВАТА НА ПОКОЙНИЯ

 Самият владетел, аз син съм на владетел;
 дошъл от огъня божествен, на огъня аз бог съм,
 тъй както главата на Озирис не бе отнета,
 така и моята глава след покушенията ще е възстановена.
 Като се подмладявам аз и обновявам,
 запазвам съществото си многообразно непокътнато,
 защото съм Озирис, владетелят на вечността.

 44 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ УМИРА ЗА ВТОРИ ПЪТ В ОТВЪДНОТО

 Осквернени бяха тайните ми домове,
 разкрити бяха скривалищата ми
 (и) духовете посветени бяха захвърлени в мрака.
 Но вечното око на Хор ме е посветило
 и Уп-Уаут ме нахрани с мляко от гърдите си.
 Сега се крия между вас звезди непомръдващи.
 Наистина челото ми челото е на Ра.
 Открива се лицето ми. Сърцето ми е точно на мястото си.
 Аз съм владетелят на знанието свещено и на магическото слово
 и като Ра самият аз съм си закрила,
 не може никой да ме пренебрегва, ни зло да ми направи.
 Баща ти, истина, небесният за теб живее.
 О, ти, син на богиня Нут!
 При тебе идвам, владетел на боговете,
 аз син съм твой и на мистериите ти бях свидетел...
 Възвеличан за цар на боговете,
 не ще умра за втори път
 в света отвъден.

 45 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ВЪЗПРЕ РАЗПАДАНЕТО НА ТЯЛОТО В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ

 О, ти, като Озирис безтрепетен и неподвижен,
 - неподвижен и безтрепетен като Озирис, комуто крайниците са смразени,
 излез от твоето вцепление, та крайниците ти да не изгният!
 Те да не се разпаднат
 от тялото ти и тебе да оставят!
 Да не изгние плътта ми,
 защото съм Озирис!

 46 ГЛАВА
 ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ ОТНОВО В ПОДЗЕМНИЯ СВЯТ

 Деца на Шу, здравейте! Деца на Шу, здравейте!
 Ето в утрото на всеки ден
 завладява божеството своята диадема.
 Това то прави за поколенията идни...
 Наистина, ако отново аз се раждам, Озирис ражда се отново.

 47 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ БЪДЕ ОТНЕТ ТРОНЪТ НА МЪРТВИЯ

 Това е мястото ми в света отвъден
 и ето трона ми!
 Като минавам кръг след кръг, до него приближавам
 и произнасям тези думи:
 "Аз господар съм ви, о, богове!
 Към мен елате! Стъпките ми следвайте,
 защото аз съм син на господаря ви!
 Моят баща небесен ви създаде,
 О, богове, за мен да съществувате!

 48 ГЛАВА
 (Повторение на 10 глава)

 49 ГЛАВА
 (Повторение на 11 глава)

 50 ГЛАВА
 ЗА ДА НЕ СЕ ТЪРПИ НАКАЗАНИЕТО (Папирус Ну)

 На шията си прешлените наредих
 аз на небето, както на земята.
 Ра след деня на смут и изтребления
 изгражда и нарежда той за закъснелите
 колоната от прешлени високо над краката им.
 Ето и Сет с помощта на своите йерархии
 на шийните ми прешлени възвръща живостта на времето
 отдавнашно.
 Тях нищо нека не помръдне!
 О, дайте сила на съществото ми да устои
 пред убийците на моя баща небесен!
 На моите две земи аз влизам във владение
 и ето Нут самата съединява шийните ми прешлени...
 И те по вид са, както бяха някога
 във времената, когато беше богинята Маат невидима все още,
 когато боговете, плуващи в пространствата небесни,
 не бяха се родили още.
 Наистина на богове велики съм наследник!

 51 ГЛАВА

 52 ГЛАВА

 ЗАКЛИНАНИЕ ПРОТИВ НЕЧИСТОТИИТЕ
 Ненавист! Отвращение!
 От тях не хапвам нищо,
 защото са за мен погнуса, отвращение,
 нечистотии наместо дарове за моя дух!...
 Да не изпитвам никога това желание!
 Да не ги докосна никога с ръцете си
 и със сандалите си върху тях аз да не стъпя.
 - От какво ти ще живееш?
 - Аз виждам, боговете към мене идват,
 те седем наречени за мене хляба носят
 и тези хлябове ми дават сила да живея,
 те същите, които някога на Хор и на Тот били са носени...
 "Какво желаеш да ядеш?" - запитват боговете.
 "Да мога под свещеното дърво на моята богиня Хатор аз да ям" - отвръщам!
 "Да може моят ред да дойде
 сред тези духове, способни да политват
 и върху даровете да се спускат!
 Полята в Джеду на мен да бъдат дадени!
 Да мога да напредвам в Хелиопол!
 Храната ми? Това са хлябове, омесени с пшеница бяла.
 Питието ми? Това е бира, от пшеницата червена правена.
 (И) формите на моя баща и на моята майка,
 да бъдат тук доведени на моята врата пазители!"
 Ето чрез речта всесилна на устата ми
 напред напирам и разширявам пътя си,
 и там оставам, където моето сърце ми казва!

 (Във френския текст двете глави (51 и 52) имат една и съща номерация)
 (Вариация на 52 глава)
 (Във френския текст двете глави (51 и 52) имат една и съща номерация)