Благодаря за споделеното, Соломон! Много ми е интересно да чета за ритуали, въпреки че в момента няма как да ги практикувам, когато домашните са си вкъщи 24/7.

Отпочинах си последните месеци и се улавям, че все по-лесно ми се получава да изпадна в медитация. Преди се мъчех и не се получваше. Сега идва лесно и неосъзнато. Много е приятно това усещане.

Гнуслива съм и то много и от малка не обичах да сядам на седалки в градския транспорт, току що освободени от някого. Не знам дали точно това с топлината е гнус, но да го кажем неприятно. Иначе ми става лошо от човешки миризми на немито, нечистоплътно тяло. От животни не ме е гнус, дори и да миришат.

Леле, Цеци, твоята история ми скри шапката. Иска се невероятна вътрешна сила да преодолееш нещо подобно.

Най-добрата защита е да няма защита и да се действа на момента, без индикация. Момента на изненадата обърква противника и дава прозорец да се махнеш от дразнителя ако е по-силен от теб или да го довършиш с твоята атака, ако е по-слаб.

А в тази липса на защита включва ли се допускането на някого до теб? Има много резон в думите ти, не съм го поглеждала от тази му страна. Дори се и сещам за такова поведение на човек, който е супер дружелюбен, отворен, весел, но някак успява да те постави на мястото, ако решиш да го докоснеш. Както аз казвам - плъзгав.

И аз съм имала много неприятни случки в училище. Бях в отбора на "смотаняците", обиждаха ме заради теглото, носът ми и какво ли още не, но най-вече защото бях доста по-свита от другите. Години наред съм търпяла какви ли не подигравки, май единствено в университета нямаше такова нещо, защото там колегите ми бях "народни" хора.
Ама животът обича да си прави майтапи с хората и общо взето всички, които ми се подиграваха, сега дълбаят дъното. Нито кариера имат, нито щастливи семейства. Едни посредствени хора, които се сливат с масата.
Горда съм, че съм възпитала дъщеря си в уважение към хората и от малка знае, че да се присмиваш на човек заради физически дефект, тегло, структура или за това, че има по-различно мислене, не е хубаво, дори е грозно.
Да поставяш етикети на хората говори само за твоето, не особено високо ниво на развитие.
В бившата ми работа имах една колежка - плюеше всеки. Сега говори с теб и оплюва Х. за начина му на работа, след това с Х. плюе по теб. Селските клюкарки пасти да ядат. Та тази същата много обичаше да сравнява хората, "ти като еди-кой-си" или "тоя като еди-кой-си", но от мен се плашеше, ама много. Всеки път, когато имах възможност да я смачкам публично, го правех без капка свян. Това не ѝ пречеше, разбира се, да ме плюе постоянно, но на мен ми носеше удоволствие да я поставям на мястото ѝ, защото другите хора ги беше страх. През годините ми правеше доста мръсотии, много страдах заради нея, но пък не научих как да се държа с такива и когато след години ми се удаде възможност да я натиря, го правех без угризения. След време стана по-ниска от тревата, но винаги имам едно на ум, когато контактувам с нея.


Относно изтриването на спомени, не мисля, че е добра идея, защото в такъв случай няма да извадиш поука и ценни уроци. 

Щом си жива и на земята, винаги има изход. Не си и помисляй да си вменяваш сама на себе си чувство на вина, още повече ла нещо, върху което нямаш власт. Силата за живот в теб е толкова силна. Използвай я и ще видиш как ще започнат да ти се случват хубави неща.

Обожавам аметист. Имам и една малка друза. Много ми харесва млечния му лилав цвят, действа ми успокояващо.