Магия

Отворена дискусия => БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ => Темата е започната от: Blackwolf в 11 Април 2017 12:30:42, Вторник

Титла: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Blackwolf в 11 Април 2017 12:30:42, Вторник
Напоследък в социалните мрежи, а и в някои медии доста се върти името на една авторка - Розмари де Мео и нейната книга "Стопанката на Господ".
Вероятно сте я забелязали. Авторката претендира да е наследник на стара народна традиция с наричания и усилено рекламира своя продукт.


Лично аз не знам дали тази система работи или не, но смятам, че тя не е традиционна, а е продукт на съвременни интерпретации (в случая на г-жа Де Мео), т.е. имаме едно типично Ню-ейдж явление. Лошо няма -аз не съм противник на Ню-ейджа, стига да си признава, че е такъв...  8)


В случая обаче се претендира, че това е нещо съвсем автентично - ама не е. И нещо друго. Г-жа Де Мео изключително напористо рекламира своя продукт, отричайки крайно агресивно всякакви други системи, начини и практики.
Демек ако се истински българи - това е нещото. Зарежете всякакви медитации, концентрации и асани (примерно). >:D


Ще ми се да подискутираме, пък и да пораздвижим форума.  ;)
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Solomon в 11 Април 2017 14:50:50, Вторник
За съдържанието на книгата: ''Една веща баба все повтаря, че ще дойде време, в което българинът ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата. "Стопанката на Господ" разказва как реченото й може да бъде сторено.''

Та явно книгата е посветена на българската традиционна магия...магия от време оно - от времето на Тангризма.
Blackwolf, май ний с тебе си бяхме писали за Тангризма и ти ми беше казал, че няма такива магически (а и не само) практики от Тангризма, които да са оцелели до днес. Но все пак дали не е възможно в някои кътчета на България да са се запазили част от шаманските традиции ? Е...аз лично не мисля...особено след християнизирането на българите и след османското владичество...

(Малко оф топик) Напоследък виждам, че в Турция и другите тюркски страни се опитват да възродят Тангризма...което ми харесва...дано това да застигне и България...:) 
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Blackwolf в 11 Април 2017 16:12:37, Вторник
Именно, опитват се да възродят. Както в Европа се опитват да възродят Асатру, или в Гърция има групи, които се опитват да възродят древногръцката религия, в Русия т. нар. родноверние (има и други имена) и пр. и пр.
Иначе в Турция при тази засилваща се ислямизация на сегашния режим къв тенгризъм, кви пет лева? ;) 



Т.е. нещо, което го няма като пряка традиция по фолклорни мотиви, по исторически сведения и пр. да се възстанови. Окей, лошо няма, но да се каже, че това е нещо възстановено. Т.е. старото, на което претендират, че са наследници едва ли е било точно такова, меко казано.
Когато няма директно конкретно предаване на традицията от човек на човек, без прекъсвания, става въпрос за свободни съчинения...  :::)
Да са се запазили някакви части - може. Но това са именно части, при това неголеми. А тези неща работят когато са цялостни.


А приказки за корени и пр. са чиста проба реклама и хвърляне на прах.
Живеем вече в 21 в., не в средновековието, където хоризонтът се е ограничавал до околните пет села... Човек има информация и може да се обърне към тези неща, които са му по сърце, които му говорят, които припознае като отговарящи на неговата същност.
И ако ще да са от Занзибар...


Именно тази агресивна реклама с битово-цървулен привкус и агресивно отричане на всичко останало ми е хем смешна, хем съвсем неприятна.
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Solomon в 11 Април 2017 17:34:36, Вторник
Иначе в Турция при тази засилваща се ислямизация на сегашния режим къв тенгризъм, кви пет лева? ;) 
Именно против ислямизацията го правят. Иначе...Турция е на път да стане като другите ислямски държави.


Т.е. нещо, което го няма като пряка традиция по фолклорни мотиви, по исторически сведения и пр. да се възстанови. Окей, лошо няма, но да се каже, че това е нещо възстановено. Т.е. старото, на което претендират, че са наследници едва ли е било точно такова, меко казано.
Когато няма директно конкретно предаване на традицията от човек на човек, без прекъсвания, става въпрос за свободни съчинения...  :::)
Да са се запазили някакви части - може. Но това са именно части, при това неголеми. А тези неща работят когато са цялостни.
Ясно. :)
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 16 Април 2017 10:00:42, Неделя
Темата която обсъждате ме заинтригува и даже се разрових за книгата и авторката. С книгата ще се сдобия в края на май, че финансов срив в момента, но...
Заинтригува ме наричането защото съм го научила от баба си и прабаба си та искам да видя дали мога да науча нещо повече.
Гледах и няколко интервюта с авторката и съм съгласна, че рекламата и е доста агресивна, но и провокираща. :)
Все пак ще прочета книгата...
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Solomon в 9 Февруари 2019 02:09:58, Събота
Вижте на какво попаднах, докато разпусках, четейки хейт относно Петър Дънов...

''Розмари Де Мео присвоява труда на големия наш учен, етнографа Димитър Маринов, вплита в него свои нововъведения, подменяйки и изкривявайки българския фолклор'' - https://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/ (https://www.ploshtadslaveikov.com/stopankata-na-gospod-plagiatstvo-i-izmislitsi/)


Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 9 Февруари 2019 20:20:41, Събота
Четох не само този, но и още други подобни материали и да плагиатка е писателката. Ама за разлика от куп професори стига до читателя, защото поднася информацията по увлекателен начин. От друга страна всеки който е прочел книгата няма как да не е попаднал и на критиките и обвиненията в плагиатство и току-виж взел, че прочел и трудовете на Димитър Маринов които иначе едва ли би погледнал.
Според мен губещи няма...
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Solomon в 10 Февруари 2019 00:15:00, Неделя
Губещи няма, но не е редно да представя обработени чужди материали за свои открития и да придобива такава слава, каквато не заслужава...
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 10 Февруари 2019 04:45:00, Неделя
Соломон, прав си!
Обаче... Всичките етнолози които я критикуват (защото тоя Мишев не е сам) казват как трябва да помним обредите си и да запазим българското в нас, но нито един от тях не е седнал да поднесе информацията по достъпен начин. И сега се появила Де Мео дето я свършила тая работа и те сърдити...
Ами да я осъдят за плагиатство вместо да хленчат и да и правят реклама по този начин.
Аз харесах книгата при все, че има много неща които не са баш както ги казва. Разгледах и сайта и в който има магазин и предлага куп неща включително и наричания?!?  Направо ме втресе като ги видях... Аз работя с наричане. От бабите си съм го научила и съм добра и действа. Наричане обаче на хартия или на какво да е друго изписано не действа. То затова е наричане, а не написване. И се прави в транс и се влага енергия. И това с добросторниците ако ще не само Де Мео да го е писала, ами и куп още професори е пълна глупост. Наричане има не само за добро, но и за лошо. Тея хора приказки не са ли чели? Кръстницата (обикновено фея) нарича... А в "Спящата красавица" сърдитата фея нарекла принцесата да умре, пък последната фея отменила наричането на сто годишен сън понеже не могла да го премахне съвсем.
Та и аз не съм съгласна с куп неща в книгата и мога да изпиша много (особено за наричането) и да я обвиня, че печели пари с тези наричания на хвърчащи листчета дето са по-скоро като късметчета в новогодишна баница ( и тоя ни обичай с късметчетата сме го изкелиферчили тотално), но не пиша и не плюя. И не го правя не за друго, а защото не искам да и правя допълнителна реклама. Тя и без това печели достатъчно от лековерници.
Но пък книгата изплагиатствана или не, си струва. И си струва защото е написана на достъпен език. Защото сухите трудове на тоя или оня етнолог ме затормозяват със всичката излишна информация. Обикновено Сянка се затормозява да чете тонове такава суха материя, а аз като една калпазанка чакам той да отсее зърното от плявата и да го постне тук да го прочета и да науча нещо.  [ok]
И изобщо писанията на Де Мео са като всички писания за магия, трябва да четеш и мислиш и да си отсееш зърното от плявата.
А тоя Георги Мишев споменава и Тери Пратчет като оприличава баба Магда с Баба Вихронрав. Ако беше чел Пратчет не само като забавно фентъзи щеше да види, че той разкрива много от тайните на магията в книгите си. И като се замисля... Всяка вещица (вещер - маг) дето си отбира от занаята в един момент неизменно става като Баба Вихронрав, леля Ог, Маград или и като трите заедно. Просто в образа на всяка има по нещо което придобиваш в характера си докато се учиш на магия.
Отклонявам се от темата, но аз чета и препрочитам романите на Пратчет в които пише за магия редовно, защото всеки път ми се набива в очите нещо ново за магията което до него момент не съм прозряла...
Последното което ми се наби в очи беше във "Дребнио волен народ" Там Пратчет пише така:
 "— Там е работата, че вещерството — заобяснява Госпожа Вихронрав — изобщо не е като училище. При нас първо изкарваш изпита, а после може да ти отнеме години, докато разбереш как си го изкарала. В това отношение то си е съвсем като живота."
И аз влязох преди години в този форум да разбера като как ми се получават нещата и още уча...

 
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: asa в 10 Февруари 2019 14:49:21, Неделя
Иначе в Турция при тази засилваща се ислямизация на сегашния режим къв тенгризъм, кви пет лева? ;) 
Митичната планина Алтай. Там е разковничето. Истинската власт е скритата. Миналото е настоящето, което е и всъщност бъдеще. Нищо не се е променило от векове.
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: posleden в 10 Февруари 2019 16:44:59, Неделя
 [victory] 
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Solomon в 11 Февруари 2019 08:57:49, Понеделник
И като се замисля... Всяка вещица (вещер - маг) дето си отбира от занаята в един момент неизменно става като Баба Вихронрав, леля Ог, Маград или и като трите заедно. Просто в образа на всяка има по нещо което придобиваш в характера си докато се учиш на магия.
Интересно, може ли да ги опишеш ?
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 16 Февруари 2019 20:10:10, Събота
Като за начало ще ти дам определението на уикипедия за трите вещици на Тери Пратчет
"Ланкърското (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D1%8A%D1%80) сборище е групата вещици, която е най-често описвана в романите от поредицата "Светът на Диска (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0)", и основната в романите от поредицата, които спадат към серията за вещиците.
Прототипът му са трите вещици в "Макбет (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B1%D0%B5%D1%82)". Също така, те са пародия на трите прототипа - Девицата, Майката и Старицата - които съставят Триликата Богиня (https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F&action=edit&redlink=1).
Поотделно, всяка от трите е пародия на различен стереотип за вещиците. Баба е класическата вещица от приказките, Леля е селската знахарка и баячка, а Маграт е модерната романтична последователка на Уика и духовните израствания.
В книгите от поредицата се споменава, че за сборище са необходими три вещици. Ако са две, почват да си лазят една на друга по нервите. Третата им помага да се обединят и да почнат заедно да лазят по нервите на някой друг. Ако вещиците са повече от три, всяка почва да лази по нервите на всички останали."
Отделно всяка вещица/вещер (така и не възприех чужденецката дума маг) в един момент развива тотално чувство за лична собственост което изглежда долу-горе така: Моята общност, моят кръг от приятели, моите близки и т.н. Като тя/той може да наказва своите си за прегрешения, но пази Боже друг да им посегне и тоя другият го отнася тотално.
Също така вещиците/вещерите се чувстват длъжни да пазят баланса в своята си мера. При нужда раздават правосъдие, но ако е възможно гледат да не се намесват. Знаят всичко за всеки, поназнайват от лечителство, а някой направо са спецове и т.н.
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Solomon в 17 Февруари 2019 23:46:20, Неделя
Ясно, благодаря!  :)
Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: posleden в 18 Февруари 2019 00:02:17, Понеделник
А, ако е посегнал с право? Какво би направил вещерът тогава! 🙂

Титла: Re: За "Стопанката на Господ" и още нещо
Публикувано от: Цеци_Вихронрав в 18 Февруари 2019 02:17:56, Понеделник
Мисля, че вече отговорих...
Като тя/той може да наказва своите си за прегрешения, но пази Боже друг да им посегне и тоя другият го отнася тотално.

Та тоя другия по-добре да поиска вещия в мерата да бъде съдник. :)