adrianka е написала, че има установена от лекари параноидна шизофрения. За съжаление, това е нелечимо към този момент заболяване. Не е изяснена докрай причината за появата на болестта (adrianka не е с такова заболяване, защото слуша определен тип музика или защото е в някакво специфично обкръжение) и лечението е насочено към вземане на лекарства, които да контролират симптомите. Прекъсването на приема на лекарства води до връщане на симптомите. Важно е да се следват съветите на лекаря, който е предписал тези лекарства. Предполагам, че лекарят, който лекува adrianka, и е разяснил кои са признаците на криза и я е инструктирал как да действа. Част от симптомите на нейната болест са именно такива мисли за самоубийство.

Аз имам известни нарушения в слуха. На някой може да му се стори УЖАСНО, ако не е в състояние да чуе нещо, което останалите чуват. На някой може да му стори УЖАСНО и ако не може види нещо, което другите виждат. А на мен ми се струва УЖАСНО, когато някой започне да разсъждава по този начин.

 От моя гл.т. това, че не чувам всичко, не е нещо лошо, нито е нещо, което следва да буди съжаление или пък да ме прави едва ли не човек второ качество. Аз си харесвам тишината. Харесвам светът си такъв, какъвто той е. В него аз се справям. Както и напълно слепите хора си имат своите начини да се справят. Както аз "чувам" чрез образите, така слепите "виждат" чрез допира и чрез звука. Не е вярно, че слепите не знаят слънцето как изглежда, че не знаят каква е по-точно природата, че не могат да се насладят на прекрасните гледки, които предлага земята. Те си имат своите начини да имат всичко това. И го имат.

 Само онези, които не успявят да усвоят другите начини за възприемане на света (най-вече заради предразсъдъците, налагани от обществото), не се харесват такива, каквито те са.

За да прогониш някого от живота си, не е необходима магия. Стига хората да забележат лоши качества у "прогонващия".

 Ти нямаш магия.

bgwitches.hit.bg

Шаманизмът е най-стара магическа и мистична традиция. От шаманизма са произлезли всички религиозни изкуства и магически науки. Шаманските традиции се практикуват все още във всички южни континенти - Австралия, Африка и Южна Америка. Среща се предимно в ловуващите общества, но се запазва също и в полууседналия селски живот, където приема повече характера на вещерството. Нахлуването на съвременната цивилизация почти е унищожило шаманизма в Северна Америка, Океания, Северна Азия и Арктическия кръг. Известно шаманско знание е оцеляло в Европейското вещерство, докато в Средния Изток шаманизмът се е погълнал от жреческите култове на класическите цивилизации.
 Въпреки огромната географска изолация между шаманските култури, те използват един и същи методи. Шаманизмът е направлявал човешките общества и ги е поддържал в равновесие с околната им среда.
 Най-същественото за шаманизма е възприемането на един отвъден свят или поредица от отвъдни светове. Този тип астрално или етерично измерение, съдържащо различни сили и същества, позволява причиняването на реални въздействия върху този свят. Душата на шамана пътува в това измерение по време на екстатично или предизвикано от опиати трансово състояние. Пътуването може да се предприеме с гадателска цел, за лекуване на болест, за нанасяне на удар срещу врагове или за намиране на ловни животни.
 Бъдещите шамани могат да бъдат предопределени за шаманското обучение или да бъдат доведени до него от някоя сила, присъстваща в шаманската култура. Посвещението изисква едно пътешествие в отвъдния свят, срещане с духове и преживяване на смърт - прераждане. в преживяването на смърт - прераждане кандидатът има видението, че тялото му е разкъсано, най-често от фантастични същества или животински духове, и после възстановено. Новто тяло неизменно съдържа една допълнителна част, често описвана като допълнителна кост или вмъкване на магически кварцови камъни, или понякога животински дух.
 Шаманската традиция показва пълен асортимент от магически теми. Екзорсизъм и лекуване са главните умения, споделяни с обществото, и обикновено се предприемат в транс или екстатични състояния, по време на които се прави едно пътуване в отвъдния свят, за да се потърси лек.
 Някои шамани развиват огромен физиологически контрол, с което устояват на крайна топлина, студ и болка. Ходенето върху жарава, в което изгарянето на плътта е неизбежно се предотвратява магически, е най-обикновена характерна черта за тази традиция и се среща по цял свят.
 Срещата със света на духовете е най-обширна и включва различни духове на природата, животински и растителни същества, сенките на мъртвите, сексуални същества. Сънят, също както и трансът, са важни методи за постигане на достъп до отвъдния свят.
 Шаманските иструменти са най-разнообразни, но обикновено включват приспособление за вдигане на шум, такова като тъпан или дрънкала от змийски кости, за призоваване на духове и предизвикване на транс.

Към тази група принадлежат стотици природни и синтетични вещества, но у нас с известна популярност се ползват само няколко от тях. Всички те имат доста сходни ефекти, което се дължи на сходство в механизма им на действие. Класическите халюциногени активират рецепторите на серотонина в специфични неврони (ядрата на Рафе в средния мозък), които контролират мозъчната кора. Халюциногените се ценят от ограничен кръг “психонавти”, които общо взето добре ги познават, но повечето хора, които ги вземат, са изключително слабо информирани относно ефектите им и опасните последствия от употребата.
 Диетиламидът на лизергиновата киселина (LSD) е най разпространеният халюциноген, известен у нас като трип. Той се появява на пазара под формата на малки парчета хартия, напоени с LSD, на които има отпечатана специфична рисунка (Че Гевара, петолъчка, велосипедист и пр.). Типичната халюциногенна доза е 100 микрограма, като едно парче хартия (един трип) обикновено съдържа 2 до 4 дози. Ефектът настъпва ? до 1 час след поглъщането и продължава няколко часа.
 Псилоцибинът е алкалоид, който е намерен в десетки видове гъби. Псилоцибиновите гъби са разпространени почти по целия свят; у нас е най-популярна гъбката Psilocybe semilanceata, която расте в планините. Типичната доза е 10 – 20 гъбки, които съдържат около 10 милиграма псилоцибин. Продължителността на ефекта при поглъщане на гъбите (вкусът им не е особено приятен) е както при LSD.
 Мескалинът е алкалоид, който се съдържа в няколко вида кактуси. Най-познат у нас е кактусът пейот (Lophophora williamsii), който може да се отглежда в домашни условия. Дозата мескалин, която предизвиква халюцинации, е около 400 милиграма, за което трябва да се изядат няколко кактусчета (или един голям). Вкусът на пейота е противно горчив. Ефектът продължава няколко часа.
 Бромомескалинът (2С-В) е синтетичен продукт, много подобен на мескалина, който през последните години става все по-известен на Запад, в Русия, и е вероятно да се появи и у нас. Той се продава на таблетки; дозата е около 20 милиграма.
 Диметилтриптаминът (DMT) се съдържа в някои широко разпространени видове треви и в кората на някои акации, откъдето може да бъде извлечен по доста сложен начин. Той не действа, когато е приет през устата, затова обикновено се пуши. Ефектът настъпва за минута-две и изчезва до половин час. Южноамериканските индианци умеят да приготвят коктейли от растения, съдържащи DMT, съчетани с други, които съдържат специфични инхибитори на моноаминоксидазата (ензима, който разгражда DMT). По този начин се получава халюциногенната напитка аяхуаска, която има отвратителен вкус, но действа около 2 до 5 часа. Напоследък подобни коктейли стават известни и у нас, като индианските растения се заместват успешно с местните им еквиваленти.
 Халюциногенното преживяване често се определя като пътуване и неговото адекватно описание е изключително трудно – почти невъзможно. Пътуването може да бъде прекрасно и божествено, но може да бъде и ужасно, а понякога прекрасно и ужасно едновременно. Характерът на пътуването много силно зависи не само от приетата доза, но също така от характера и моментното настроение на конкретния човек, както и от обстановката.
 При приемане на по-малки дози (примерно два пъти по-малки от указаните) ефектите обикновено се ограничават в засилване на възприятията: цветовете стават по-ярки, контурите на предметите се изострят, звуците се променят. Могат да се появят халюцинации при затворени очи, които представляват бързо променящи се ярки геометрични орнаменти, подобни на персийски килим. При употреба в типичните халюциногенни дози геометричните форми постепенно преминават в сложни сюрреалистични картини, които изтощително бързо се сменят. При отворени очи външният свят все още се възприема, но по един изключително странен начин. Звуците могат да се изкривят до неузнаваемост. Особено типична за LSD е появата на синестезии – звуците се миришат, цветовете се чуват и т. н. Настроението може да се колебае от възхищение до ужас, като понякога тези противоположни чувства се сливат в едно. При употреба на по-големи дози може да се стигне до пълно откъсване от околния свят и от усещанията за собственото тяло и човек може да се превърне в представите си в звезда, бог, камък, чудовище, амеба, атом...
 Страничните ефекти по време на пътуването са слабо изразени (леко разширени зеници, повишен пулс) и не са опасни за здравето. При употреба на пейот и самодейни халюциногенни коктейли е възможно повръщане, най-вече заради отвратителния им вкус. Не е известно досега някой да е умрял от свръхдоза от изброените халюциногени.
 Проблемите при употреба на халюциногени са изцяло от психологическо естество. Най-непосредствена е опасността от неадекватни действия, които могат да бъдат опасни за живота.
 Специфично усложнение е т. нар. лошо пътуване, при което общият характер на преживяването е неприятен и даже ужасен (напр. в халюцинациите се появяват космати чудовища, които искат да ви изядат и т. н.). Лошото пътуване може да се случи и на най-опитния и подготвен психонавт, но е почти неизбежно, ако човек е нервен, напрегнат, намира се в неуютна обстановка, или има предразположеност към психози; в последния случай приемането на халюциноген може да извади наяве скрито психично заболяване. При лошо пътуване човек губи връзка с реалността и потъва напълно в своите кошмари. В такива случаи е важна помощта на един напълно трезвен човек (наричан втори пилот или бавачка), който с думи и докосване да помогне на пострадалия да се върне отново към реалността.
 Обратният проблясък се състои във внезапното възобновяване на халюциногенните ефекти, което може да се случи дни, месеци и даже години след последното пътуване. Това странно явление все още няма обяснение; то може да се случи при емоционален стрес, след употреба на канабис, или даже при бързо преминаване от тъмно на светло. В типичните случаи обратният проблясък трае секунди или най-много минути и не е опасен. При хора, които са имали лошо пътуване обаче, обратните проблясъци могат да бъдат твърде чести, продължителни и мъчителни; тогава е необходима помощта на психиатър.
 “Екстазът е тежка работа” – твърди един от най-известните психонавти. По тази причина употребата на халюциногени никога не е била особено масова. Те не предизвикват физическа зависимост, а психическата зависимост към тях е слаба. Малцина употребяват халюциногени повече от няколко пъти през целия си живот – обикновено употребата им се прекратява след първото лошо пътуване.

boginqta.hit.bg

Мескалинът е първият добит и изолиран в чисто състояние халюциноген. Години наред минималната му активна доза се е използвала, като единица мярка за сила на всички вещества, предизвикващи цветни халюцинации.

Първоначално е добиван чрез екстракция от мексиканският кактус Lophophora williamisii. На повечето хора това растение е известно единствено с името пейот, но по името на "откривателя" му, първото западняшко наименование на пейота е било Anhalonium lewinii. Поне хиляда години, преди да бъде изследван за първи път, Anhalonium lewinii се е използвал от различни индиански племена във латинска Америка и по-специално Мексико. Дори нещо повече - първите европейски завоеватели на "Новият свят" твърдели, че някои индианци го считат за нещо много повече от техен приятел - те са се отнасяли към него, като към божество.

Всъщност индианците, които са го употребявали, винаги избягват думата пейот, но не биха го и наричали с истинското му, дадено от тях име пред обикновен човек. Свещеното му наименование е Мескалито (тези от вас, чели Карлос Кастанеда са се досетили). Именно от това име идва и названието на мескалина (и 2 от никовете ми в mIRC).

Lophophora williamisii освен мескалин съдържа и негови N-модифицирани производни (например N-ацетилмескалин, N-метилмескалин и N,N-диметилмескалин). Тези хомолози се срещат натурално и в други живи организми, но опитно е установено, че не оказват психично или физиологично влияние върху човек, поне в дози, които са стандартни за мескалина. 4 прости N-модифицирани аналога, като например N-ацетилмескалин се съдържат в минимални количества и в хората.

Сам по себе си, а и в сравнение с останалите растения пейотът е нещо уникално. Както ни е известно, почти изцяло растенията са изградени от вода (колкото и странно да звучи понякога). Краставицата да речем е 98% вода. Кокаинът в тези части от растението кока, от които се добива, е с концентрация около 0.2%. В кактусът Сан Педро, мескалинът има максимална концентрация също около 0.2%. Това е нормално, понеже говорим само за вторични метаболити (каквито са и всички или почти всички алкалоиди), отговорни главно за изхранването на растението или на бъдещите растения, които то ше роди (без значение, че ние ги уползотворяваме по малко по-различен начин). Освен вода и интересуващите ни халюциногени, опиати или т.н., в растението се съдържат всички онези вещества, отговорни за растежа и развитието му - изграждащи неговите живителни клетки - огромно количество химични съединения, напълно разнообразни по химичен строеж и състав и именно поради това съдържанието на психотропните вещества е съвсем малко - според предназначението им, ролята им; не е нужно повече. Концентрацията на мескалин в пъпките на кактуса Lophophora williamisii е 6%.

Изразът "The Doors", който може да забележите на различни места, най-често свързан с музика или вещества, влияещи на човешкото съзнание, първоначално се разжда, като част от разказa на Олдъс Хъкзли, The doors of perception - Дверите на възприятието. Самият разказ представлява описание на първата среща между автора и мескалина.

/*Следващият си разказ - "A brand new world", Хъкзли е написал, докато е бил в така нареченото "лунно състояние". То се предизвиква от редовна употреба на халюциногени, като мескалин, LSD-25, MMDA и др. Най-общо казано, изпаднал в подобно състояние, човек вижда заобикалящите го предмети и обекти със сияние около тях (най-често то е с различен цвят, в зависимост от настроението, което поражда) и променени по определен начин цветове, като преобладава червеното. Самият човек е сравнително отпуснат, донякаде лекомислен, винаги усмихнат и в приятно настроение.

За всички халюциногени, предизвикващи цветни халюцинации е хакартерно понякога обагряне на възприеманият свят в определен основен цвят. В случая всеки от тези цветове съответства на определено настроение. Червеното, тъмносиньото и жълтото по различен начин символизират приятни усещания, светлосиньото студени и неособеноприятни, а зеленото - в зависимост от случая.*/

" Съществуваме заедно, действаме като едно и си влияем взаимно, но винаги, при всички условия си оставаме ние самите. Мъчениците излизат на сцената ръка за ръка, но са распвани сами. Прегърнати, влюбените отчаяно се опитват да слеят собствените си екстази в една трансцеденталност, но напразно. Благодарение на собствената си природа, всеки въплатен дух е прокълнат да изстрада и да се наслади на самотата. Усещания, чувства, прозрения, фантазии - всички те са лични и единственият начин да се предадат е да бъдат разказани и обяснени. Можем да споделим информация за преживяванията, но никога самите тях. От семейство до нация, всяко човешко обединение е общество от островни вселени. Повечето островни вселени си приличат достатъчно, за да има дедуктивно разбиране помежду им и дори взаимна съпричастност или усещане за 1 цяло. Така припомняйки си собствените си загуби и унижения, можем да съчувстваме на останалите в аналогични ситуации и да се поставяме (разбира се, не в буквалният смисъл ) на техните места. Но в определени случаи общуването между вселените е непълно или дори липсва. Умът е сам по себе си и светът, обитавани от лудите и изключително надарените е също различен от светът, в който живеят обикновените мъже и жени, така че основата, служеща за разбирателство или чувство за близост липсва или е много малка. Думите са изречени, но не осведомяват. Предметите и събитията, към които се отнасят символите, принадлежат на взаимно недостъпни светове от преживявания. ...

Да се виждаме така, както другите ни виждат е най-голяма дарба. Не по-маловажна е дарбата да виждаме останалите, както те самите се виждат. Ами ако тези други принадлежат на различни от нас видове и населяват коренно различна вселена? Примерно, как може нормалният човек да разбере какво е усещането да си луд? Или един вид, да се прероди като ясновидец, медиум, или музикален гений. Как бихме могли да посетим световете, които за Блейк, Шведенборг и Йохан Себастиан Бах са били дом? ... За човек следящ единствено повърхностното в поведението, подобни въпроси за безсмислени. Но за тези, които теоретично вярват, че това което знаят практически е вярно - именно, че преживяванията са както външни така и вътрешни - поставените проблеми са истински и кой от кой по-важен за битието. Някои са напълно нерешими, други са решими само при определени условия и чрез методи, недостъпни за всеки. Всъщност излиза, че аз никога няма да знам какво е да си Сър Джон Фалстаф или Джо Луис. От друга страна винаги ми се е струвало възможно чрез хипноза, примерно или автохипноза, постигната чрез средствата на систематичната медитация, или пък чрез приемане на подходяща дрога да променя моя обикновен вид съзнание, за да разбера същността на това, което казва знахарът, медиумът и дори мистикът. ...

Промяната в света не беше нещо революционно. Половин час след като погълнах веществото, изпитах уплаха от бавно танцуващи златисти светлини. Малко по-късно се появиха прекрасни червени повърхности, извиращи и разпространяващи се от ярки енергийни възли, които въбрираха с продължително променящ се мотив за живот. В друг момент, затварянето на очите ми разкри коплекс от сиви постройки, в който бледо зачервени сфери се сливаха в нещо истински здраво и слели се бавно и безшумно се хлъзгаха нагоре. Моментално се появяваха лица и форми на хора и животни. Не видях величествени пейзажи и огромни пространства, магически появяващи и изграждащи се постройки, нищо общо с драма или иносказание. Светът, в който мескалинът ме допусна не беше свят на видения; той съществуваше там - в това, което можех да видя с отворените си очи. Голямата промяна беше в царството на обективната действителност. Това, което се случи със субективната ми вселена беше без значение.

"Приятно ли е?" попита някой. ( По време на тази част от експеримента, всички разговори бяха записани на диктофон и имах възможността да си припомня казаното.)

"Нито е приятно, нито е неприятно," отговорих аз. "Просто е."

Istigkeit - не беше ли това думата, която Мейстър Екхарт обичаше да използва? "Е-ене." Битието на платоновата философия - като изкючим това, че Платон явно е направил огромната, гротескна грешка да раздели битието от подобаващото и да го утъждестви с математическото разбиране за идея. Горкичкият, никога не би могъл да види букет цветя, сияещи със собствената си вътрешна светлина и всичко друго, но не и треперещи под натиска на собствената си значимост, с която са заредени; не би могъл да възприеме, че това, което розата и перуниката, и карамфилът толкова ярко показват е нито повече, нито по-малко това, което те са - мимолетност, която все още беше безкраен живот, безкрайно загниване, което в същото време бе чисто битие, минутен сноп, уникални особености, в които поради някакъв неизразим и все пак очевиден парадокс, предстои да бъде видян божественият източник на цялото съществуване.

Продължавах да гледам в цветята и в тяхната жива светлина сякаш забелязвах качественият еквивалент на дишането, но дишане без връщане в начален момент, без периодични издишвания, а само повтарящо се преливане от красота към нещо още по-красиво, от дълбоко към още по-дълбоко значение. Думи като "грация" и "преобразяване" дойдоха в съзнанието ми. Очите ми се местеха от розата на карамфила към перестият пламък на гладките свитъци от съзнателен аметист, представляващи перуниката. Блаженото Виждане, Sat Chit Ananda, Битие - Съзнаване - Блаженство - за първи път разбрах, не на нивото на езиковото значение, не чрез непълни намеци, а прецизно и напълно какво означават тези чудесни думи. Тогава си припомних пасаж, който бях чел в едно от есетата на Сузуки. "Какво е Дарма - Тялото на Буда?" ("Дарма - Тялото на Буда" е друг начин, да назовеш Съзнание, Определеност, Празнина, Божеството.) Въпросът е зададен в манастирът Зен от ревностен и озадачен послушник. С коректната неуместност на един от братята Маркс, Учителят отговорил: "Плетът в средата на градината". "И човекът, осъзнаващ тази истина." Монахът неохотно запитал: "Мога ли, да попитам какво е той?" Ядосан, учителят го ударя по раменете с тоягата си и отговаря: "Златогрив лъв."

Когато го четох беше просто една ужасно обременяваща безсмислица. Сега е ясно като ден и убедително като Евклид. Разбира се Дарма - тялото на Буда бе плетът в дъното градината. Едновременно и не по-малко очевидно беше също и тези цветя, беше всичко, което аз или по-скоро благословеният не-аз, отдели за момент от задушевното си обкръжение - вгледах се загрижено. Също като цветята - когато ги поглеждах те блестяха с по-ярки цветове, с по-дълбоко значение. Книги, червени като рубини; емералдени книги; книги, подвързани в бял нефрит; книги от ахат; от аквамарин, от жълт топаз; лазурно сини книги, чийто цвят бе толкова интензивен, с такова вътрешно значение, че сякаш бяха на прага да напуснат рафтовете и да привлекат още по-силно вниманието ми.

"А в пространствено отношение?" запита изследователят, докато гледах книгите.

Беше трудно да отговоря. Действително перспективата изглеждаше малко странна и стените на стаята сякаш вече не се срещаха под правилен ъгъл. Но не тези факти бяха важни. Важното беше, че пространствените връзки донякаде бяха загубили значението си и съзнанието ми възприемаше света в граници, различни от тези на пространствените категории. Обикновено окото се занимава с проблеми като Каде? - Колко далече? Какво разположение, спрямо какво? Под действието на мескалин подразбиращите се въпроси, на които окото търси отговор са от друг порядък. Мястото и разстоянието престават да са от особен интерес. Съзнанието вижда интензивността и дълбочината на съществуващото, вижда сродства в образец. Виждах книгите, но позицията им в пространството въобще не ме вълнуваше. Това, което забелязах, което впечатли съзнанието ми, беше фактът, че всички те сияеха с жива светлина и че някои бяха по-красиви от останалите. В този смисъл местоположението и трите измерения бяха изгубили смисъла си. Естествено пространството не беше премахнато като категория. Когато станах и се поразходих, се справях сравнително добре и не бърках местоположението на предметите. Пространството все още беше там, но то вече не преобладаваше. Разумът се интересуваше повече от битие и значение, отколкото от мерки и местоположение.

Наред с безразличието към пространството, се появи дори още по-голямо безразличие към времето. "Сякаш го има в изобилие," беше отговорът ми, когато изследователят ме попита какво чувствам спрямо времето. Изобилие, но точно колко беше напълно без значение. Разбира се можех да погледна часовника си, но знаех че той бе в друга вселена. Това, което действително преживявах беше и все още е с неопределена продължителност или иначе казано - безспирно настояще, изградено от непрестанно променящ се апокалипсис.

От книгите изследователят премести вниманието ми на обзавеждането. Малка машинопистка масичка стоеше в центъра на стаята. От моята точка на наблюдение зад нея стоеше плетен стол, а зад него бюро. Трите оформяха заплетен образец от хоризонтали, вертикали и диагонали - образец, изключително интересен, по отношение на това, че не може да бъде обяснен в пространствено отношение. Масичката, столът и бюрото се включваха заедно в композиция, приличаща на нещо от Braque или Juan Gris, неподвижен живот, задължително свързан с обективния свят, но явил се без дълбочина, без какъвто и да било опит за фотографски реализъм. Гледах обзавеждането ми, не като утилитаристът, който трябва да сяда на столове, да пише на бюра и масички, не като кинооператор или научнен секретар, а като чист аестет, загрижен единствено за формите и техните връзки със зрителното поле или фотографичното пространство. Докато гледах, тази чисто аестетична картина породи нещо, което мога единствено да нарека тайнствено проникновение за реалност. "

... истинският, чист мескалин започва да действа видимо след много време, нужни са 1 - 2 часа скрит период на действие и натрупване в мозъка. Често, малко преди халюцинациите да започнат, човек се чувства неразположен и му се повдига; предполага, че го очаква "bad trip" и се отчайва. Изведнъж като ударна вълна целият свят около него се променя по възможно най-смешен и мил начин и следва истеричен смях.. естествено не винаги всичко е толкова хубаво.

Действието на мескалина се основава на близостта му със серотонина, в химично отношение - частично двете молекули се припокриват пространствено и като състав, съответно мескалинът е способен да взаимодейства със някои серотонинови рецептори в специфични мозъчни клетки, да им предава импулси. Това поражда халюцинации. От друга страна мескалинът инхибира ензим, отговорен за натрупването на захар в главният мозък. Понижените нива на захар в определени участъци от мозъчната кора предизвикват съсредоточаване единствено върху най-прости и съществени неща, премахват до определена степен (в зависимост от дозата) всякакви преструвки и задръжки, освобождават мисленето.

Минималната активна доза, предизвикваща псайхъделичен ефект е 3,85 мг/кг чов. тегло (грубо казано около 300 мг). За среден по тегло човек нормалната доза е 400 - 550 мг, силна е 600 - 800 мг, а дози над 800 са направо опустошителни. Често пътуването е с голям интензитет, човек се чувства превъзбуден и изпълнен с много енергия.

Славянският бог на мрака, господар на злото и смъртта, причинител на страдания, болка и скръб. Чернобог властва над мъртвите в Долната земя и е противоположност на светлия Белобог.

Чернобог е представян като жесток воин с ужасяваща външност. Винаги носи черна броня, а в ръка - магическо копие, готово за удар. Където удари, сее страх и мъка. По следите му се влачат всевъзможни зли сили. Вечно се бори с Белобог.

За да омилостивят Чернобог, славяните му жертват коне и хора, защото вярват, че всяко зло е в негова власт. Балтийските славяни имали обичай да пият от обща ритуална чаша пред идола на Чернобог и преди да отпие, всеки изричал проклятие. Това било част от култа към Чернобог.

Според легендите, в началото на света Чернобог се опитал да попречи на Белобог да изгради света на хората Яв, поради което бил прокълнат да живее в подземния свят и да страда наравно с грешните души.

Чернобог е отъждествяван с Черноглав от "Книтлингасага". Той е споменат в "Chronicon Slavorum", "Миснейската летопис" и "Веда Словена".

Да се върнем на описаното от теб синьо ковчеже със златна панделка и рядка диамантена огърлица вътре. Да допуснем, че имаме няма такава нужда от него. Дето се казва, няма да може да дишаме, ако не го получим.

Да разгледаме реалността. Достатъчно ли е, просто да си го поискаме чрез магия? Ей така, искаме си го, задаваме си някакъв краен срок и чакаме да ни се стоварят всички потенциални пътища към целта.

Започваме с "Моята воля е да получа синьо ковчеже със златна панделка и рядка диамантена огърлица вътре и не по-късно от една седмица".

Какво направихме?
 Може ли по същия начин да се отнасяме към Реалността на Вселената? Примерно утре да ни достави пингвин, защото такава е нашата воля?

Не можем. В нарушение сме на причинно-следствените връзки, които изискват не само да искаме, но и да знаем конкретните стъпки да получим това, което искаме, да следваме тези стъпки. И да искаме според Реалността на битието.

Всъщност може да искаме и неопределени неща, които стига да са реални, може да се случат. Само че няма да се случат, защото сме ги поискали, а защото винаги си има процент шанс нещо да се случи. Колкото е по-обикновено, толкова по-голям е процентът да се случи. Примерно е много голям процентът да се случи комшията да изпие чаша вода, ако ние преди това искаме по силата на волята си комшията да изпие чаша вода. Нормално е някак да се случи, хората пият вода. Също така чат пат боледуват, оздравяват, раждат се, умират, влюбват се, разлюбват се и т.н. А времето има навика да е хубаво или лошо, облаците имат навика да се появяват или да изчезват, вятърът и той така. Само с воля и срок, ние примерно сняг в разгара на топъл летен ден няма да получим.

За да има следствие, първо трябва да има причина. Ако искаме нашето синьо ковчеже със златна панделка и рядка диамантена огърлица вътре и не по-късно от една седмица, може да си останем с едното искане, ако не сме стартирали поредица от причини да го получим.

За да стартираме поредицата от причини да го получим, ние трябва да знаем не само, че има потенциални пътища към целта, но и кои са тези потенциални пътища. И трябва да ги активираме, за да се върви по тях. Иначе то пътищата ще си има, но няма да са активни.

Ние можем да получим само онова, което знаем как да получим. Ако искаме да завали сняг по средата на горещ летен ден, но не знаем как да го получим, значи няма да го получим, независимо каква е волята ни, какви срокове сме дали и колко са потенциалните пътища да се случи онова, което искаме.

Малко объркано обясних нещата, но се надявам да се разбра какво имам предвид.

Автор:Мирослав Минчев

Стотици каменни формирования с кълбовидна форма, пръснати в различни кътчета на планетата, продължават да крият своята тайна. През 30-те години на миналия век “Юнайтед Фрут Къмпани” започва да разработва устието на костариканската река Рио Дикис за изграждане на бананови плантации. Представители на компанията се натъкват на странни каменни кълба от втвърдена лава или гранит с размери, вариращи от тези на детска топка за игра до 2,5 м в диаметър и максимална тежест над 16 тона. Подробните изследвания доказват, че сферите са идеално полирани и съвършени като геометрична форма. Голяма част от тях са разположени по групи от три до петдесет, като образуват видими от птичи поглед прави линии, триъгълници, квадрати и кръгове на разстояния от десетки километри, а някои от правите линии са ориентирани точно по посоките север-юг.

Напълно неясни са перипетиите около преместването на изходния материал през естествената бариера от блата и гъста тропическа растителност от отстоящите на десетки километри каменоломни без съвременна подемна техника. Изследователите на костариканските артефакти са безсилни да определят датировката и да разкрият тайната на перфектната шлифовка. Пионерът на палеоастронавтиката Ерих фон Деникен счита, че кълбата са били поставени в прастарата джунгла още преди да се развие буйната растителност. Най-смелите опити за датиране възрастта на кълбата като плод на човешкия разум достигат до зашеметяващата възраст от половин милион години! На противоположния хронологичен полюс е становището, че са изваяни от прадедите на съвременните индиански племена към ХІV-ХV век след Христа. Теорията, според която кълбата първо са били грубо издялани от каменни блокове и след това полирани с по-малки камъни и използван като шкурка мокър пясък, не се подкрепя от никакви следи наоколо от употребявани инструменти или отделяни при изработката материали.

Защитавайки тезата за естествения произход на каменните кълба, д-р Робърт Смит счита, че те са резултат от кристализацията на разтопена вулканична пепел, отделена при геологична активност през Третичния период (отпреди 6 до 65 милиона години). Заключението обаче е несъвместимо с наличието на явни следи от технология за гладко полиране при значителна част от сферите.

Три от големите “топки за игра на боговете”, намерени в края на 70-те години в мексиканския щат Гуадалахара, били доставени в Университета на щата Ню Йорк, където били раздробени. Никакви следи от материална култура не били открити в сърцевината им. Специалистите се обединили около версията, че артефактите не са дело на човешки ръце, но е твърде вероятно да са продукт на непознати на човечеството висши технологии. Изследването на вътрешната структура на кълбата показало, че е изградена от сплави на рядко срещани на земята химични елементи, многократно “усукани” в спирали. Микроскопските наблюдения с променящо се увеличение открили, че сплавите образували сложни и непонятни “рисунки”.

Въпреки, че повечето изследователи на палеозагадките свързват странните кълба главно с района на Коста Рика, феноменът се проявява и в други части на земното кълбо. Каменни кълба са намерени и в Никарагуа, Гватемала, Бразилия, а също и в Непал, Кавказ, Египет и дори в Румъния. Прочутият изследовател на Мезоамерика д-р Матю Стърлинг съобщава за откриването на 6 гнезда от кълба на площ от 500 кв.км близо до Лос Аламос в щата Ню Мексико (САЩ) и на 22 полузарити кълба с диаметър 1,5 до 2,5 м в планинските райони на мексиканския щат Халиско. В необитаеми местности на Северна Австралия са открити огромни ерозирали каменни кълба, наричани “топчетата на дявола”. Каменни сфери са открити и в Нова Зеландия в залива Моераки, северно от Дънедин. Разстоянията между отделните огнища придобиват колосални измерения с откриването на огромни гладко полирани каменни кълба с диаметър между 1,5 и 3 м на остров Чамп (Франц-Йосифова земя) в Баренцово море.

Изследователят на феномена и водещ научен сътрудник на руския Институт по органична и обща химия Валентин Глазов се позовава на проучвания, според които около кълбовидните мегалити съществува “аномално поле”, което разстройва показанията на електроприборите, блокира часовниците и нарушава биоритмите на живите организми. Установено е, че намиращи се в периметъра на кълбата хора често страдат от учестяване на пулса, изменения в координацията на движенията, разстройство на съня и частична амнезия.

Какво е предназначението на каменните кълба? Според д-р Луис Гомес те изобразяват небесните тела от Слънчевата система. Възможно е каменните сфери да са материализиран израз на представите за съвършенството на планетите, изобразявани от ацтеките като кръгъл предмет или топка, с която боговете играят. Руският учен Александър Казанцев допълва, че би могло да става дума за проекция на звездно небе, “паметник за посещаването на Земята от друг разум”. Същевременно по форма каменните сфери напомнят и регистрираните в цялата човешка история светещи “небесни кълба”, обожествявани или следени с ужас от вярващите в намесата на дявола. Уфологично пристрастните тълкуватели на феномена приемат, че кълбата образуват ограничителни линии и са ориентири, по които космическите изследователи определят своя курс за приземяване на построен от тях космодрум. Други хипотези ги определят като “космическо око” - маяци, усилващи изпращаните или постъпващи от бездните на Вселената послания от “висшия разум”.

Легенди и предания от цял свят свидетелстват за периодични природни катастрофи, унищожили огромни библиотеки, съхранявали събирани от всички предходни епохи знания за Всемира. Дали заедно с тях не е изгубена и тайната на каменните кълба?