Quote (cecivalchanova)
Добри и помагащи на другите хора стават тези деца които в детството си са били обградени, не от материални блага, а с много любов и добрина.
На логика би трябвало да е така, но на действителност...
Според мен... Възпитанието си е възпитание, но изглежда накрая всичко е в ръцете на самия човек...
Quote (cecivalchanova)
Пак се увлякох... Ама ти, си виновен като слагаш такива вълнуващи ме теми. Веднага застани в ъгъла с вдигнати ръце за 5 минути.
Издебна ме, не успях да се справя достатъчно бързо с триенето на написаното от мен и ето сега- пак наказание! Не ми върви! Отивам в ъгъла...
Идеята ми беше, че от личния избор зависи какъв да си. Че ние избираме и можем да бъдем всеотдайни без значение колко лоша може да е околната среда...
По това-
Quote
И все пак има добри хора и като ги търсиш намираш още от тази порода. Би трябвало някой научен институт да се заеме с проучване и да разбере как щастието, любовта и добрината да станат заразни и да ги разпространи.
Ти обърна внимание на нещо- то е т.нар. феномен "Предай нататък". По филма "Предай нататък", в който учител дава на учениците си задачата да измислят начин да променят света и да го осъществят, а едно от децата дава идеята за "Предай нататък". Според детето всеки трябва да намери трима души, за които да направи по едно добро дело и то такова, което да е нещо, отнемащо време и усилия. После трябва да помоли хората, на които е помогнал, „да предадат нататък”, да помогнат безкористно на трима други нуждаещи се.
Според мен "Предай нататък" обаче изисква по-специфично разбиране. Да разбере чуждата болка може само този, който сам е изпитвал болка.
Допадна ми, че на клипа са уловили и този момент... Момчето пораства, става лекар и видно от снимките, помага и на обикновените хора, които не могат да си позволят огромната сума, нужна за лечението... Но всичко е започнало от това, че като майката е била болна, това дете е срещнало един човек, който не само му плаща лекарствата, които е задигнало, а и му дава храна да занесе у дома си. Т.е. малкият първо е имал собствена болка.
Бащата казва на дъщеря си да донесе храната... Момиченцето не е накарано от правилите клипа усмихнато да носи супата на баща си. То е показано като неразбиращо същността на жеста на баща си и даже леко ядосано, че му се налага да отиде за храната и все пак отива. Един вид, дъщерята не схваща какво прави нейният баща. Тя просто го приема, че той е такъв.
Момичето пораства и осъзнава какво е правил нейният баща едва тогава, когато попада в тежка ситуация- когато баща и пада покосен... И е стигнала до момента да продава бизнеса на баща си, за да му плати лечението- но вижда платената сметка за лечението му с описание как сметката е платена преди 30 години с лекарствата и супата...
Quote (theshadow)
Да разбере чуждата болка може само този, който сам е изпитвал болка.
Не съм много съгласна. Познавам хора които са били облагодетелствани от живота и никога не са изпитвали кой знае какви страдания и пак са добри, отзивчиви и щедри. По-скоро е въпрос на личен избор. Или на нещо заложено вътре в човека от самото му раждане.
Наблюдавал ли си малки деца (от 1 до 3 год.) в компанията на куче или котка? Някои са толкова нежни с животните, други се плашат от тях, а накои са направо жестоки. От тея последните не вярвам да станат добри хора.
И... Сянка имам едни 2 въпроса, ама ще ти ги пратя на лични.