Здравейте, вещици и таласъми!

---

Каква ирония - сполетя ме абсолютно същото нещо! Най-добрата ми приятелка, с която нищо не можеше да ни раздели от 3-годишни, започна откровено да ме игнорира. Издържахме на време, обстоятелства, разстояние, на дълги периоди без комуникация, на кавги, на всииичко... И точно една седмица от 2024 година беше достатъчна, за да прекрати всичко. Без абсолютно никаква обективна причина.

При положение, че решението е взето еднолично - недей да търсиш в себе си отговора на въпроса "Защо", няма да го намериш.

Скоро най-вероятно ще привлечеш нови хора на същото ниво, с които да израствате заедно, да се променяте и пак да се разделяте. Когато една врата се затваря, друга се отваря. Всичко около нас е един цикъл, а наша работа е да намерим как да се радваме по пътя.

 

Страхотен съвет, ScorpioVenus. Благодаря ти


Писа ми. Правилните хора може би наистина се връщат към теб, когато трябва.

Тъй като и на мен ми се е случвало нещо подобно - ще си кажа мнението. Спрях да общувам с най-добрата си приятелка преди 3 години. Причините бяха много, но важно е какъв е отзвука в бъдещето. В началото като спряхме да се търсим една друга, бях много разстроена. Чудех се има ли смисъл да възстановявам комуникация или не? Мислех си, че щом не ме търси, тя предварително е решила, че не сме най-добри приятелки вече. И стигнах до извода, че в този момент от живота сме на различна вълна. В крайна сметка, когато двама човека са на различно ментално ниво, тъй като според това ниво и околната среда е различна - тези двама човека попадат в “различни реалности” - самите обстоятелства дори могат да стимулират раздялата (както е при теб и мен). И това ми даде толкова много мир в душата. От тогава знам, че аз съм й приятелка със сигурност. Тя на мен също. Помощ не бих й отказала. Ако живота ни срещне пак - от моя страна сърцето и намеренията са чисти. За това се казва и “Старата любов ръжда не хваща” (може да се приложи и за приятелство според мен). Та, като стана дума за любов, някои вечери като медитирам и се сетя за нея - й изпращам любов и благодарност за това, че е била част от огромна ера в живота ми.


Моя съвет е - Увери се, че е добре на първо място. Ако си сигурна, че е добре, пусни я без да се противопоставяш. Приеми раздялата като част от живота и без много сантименти. Може би сегашното ти аз е израснало или така да кажа - качило е нивото  . Скоро най-вероятно ще привлечеш нови хора на същото ниво, с които да израствате заедно, да се променяте и пак да се разделяте. Когато една врата се затваря, друга се отваря. Всичко около нас е един цикъл, а наша работа е да намерим как да се радваме по пътя. 

Самотно ми е, а съм заобиколена от хора. Осамотяването не помага, не "намирам" нищо, освен депресия. Мисля, че нещо ми е сбъркано.
Уж не съм водолей, но... Не знам... Може мама да ме е излъгала кога съм родена

Къде намирате себе си, когато се изгубите сред тълпата?

Ми водолейчето в мен невинаги се радва на самотата (въпреки че в 90% от случаите хорското присъствие му идва в повече, задушава го) и затова често си поплаква. Оплаква се, тръшка се, програмира ситуации и Вселената вземе да му бутне някакви хора в живота и му напомни защо всъщност му е най-хубаво самичко. Ако разочарованието някога го подмине, ще издаде тайната. Дотогава просто си стани най-добър приятел, обичай се и се грижи за себе си.