Единственито място където мога да споделя този случай, без да се притеснявам е тук, и го правя
Значи преди мноого години /та до днес/ установих че много често в съзнанието ми изниква пейзаж, какъвто реално никога не съм виждал. Един и същ, и без промяна. Така имах време да го осмисля, и дори предварително да си наумя на какво да обърна внимание като изникне отново. Винаги го виждам от едно място и гледна точка, от хълм с борова гора, а под хълма сграда. Винаги сезонът си е късна пролет, и вятърът лек бриз, без промяна в интензитета. Мога да направя само няколко крачки, и съм бос, и чувствам игличките на боровете, и ситни камъчета. Абсолютно реалистично !!!
Времето в което този образ изниква е винаги около пет минути. Опитвах да сляза до сградата, но не се получава. Както казах, с пети чувствам земята, и аромата, и лекия вятър, но сам не мога да се видя, да си видя ръцете или краката. Толкова пъти виждам това място, че мозъкът ми почти го е приел за реално. Отбелязвам си че явно посещавам един и същи момент в дадено място многократно, винаги е едно и също. Като да въртиш момент от филм. Та чуденката ми е дали е спомен от ранното детство, който не съм запомнил в спомените, макар осезанията да са го отразили... Или от минал живот , ако приемем теорията за прераждането... Или момент от бъдещето за който да внимавам, макар лично аз да смятам че бъдещето не би трябвало да съществува, защото не се е случило. Или просто мозъкът ми е "забил" на създаден по негови асоциации образ... !? Не че ми е проблем, просто ми е странно. Ами ако един ден наистина видя това място, какво да направя , освен че ще се развълнувам ! Не знам в случая въпрос ли задавам или просто споделям, но...все едно ! Исках да го споделя , но на стандартните хора ако им кажа подобно нещо ще ми подарят жълта книжка с разбираща въздишка и поклащане на глава. А този форум е празник на нестандартното мислене, и ми е радост че открих това място. Някак ми е като ... "вкъщи"