Магия
ОБСЪЖДАНЕ => СВОБОДНА ЗОНА => Темата е започната от: Solar в 16 Март 2021 23:20:40, Вторник
-
Създавам я тази тема, защото моята интуиция винаги е била изключително остра и силна, пък ми е интересно да разбера кога/дали други хора се уповават на нея.
Първо, какво значение влагам в "остра" и "силна"? Считам интуицията си за силна, защото винаги е била ясно изразена при мен. Независимо от есенцията на ситуацията, винаги имам вътрешно чувство, което в повечето случаи диктува действията ми. Остра е, защото като ме удари, ме удря силно. Цялото ми същество се "изпълва" с нея и не ме напуска. Но най-силна е, когато трябва да преценявам хората. Няма случай, за който да се сещам, когато интуицията ми да е сгрешила за даден човек. Веднага мога да си създам впечатление за заобикалящия ме свят, въпреки че е първосигнално, но първосигналните впечатления често са изключително точни. Особено моите. В осми клас, когато се запознавах с новите ми съученици, ми направи впечатление една девойка, която просто не ми харесваше. Впоследствие разбрахме, че е много умно и интелигентно момиче; развива се във всестранни сфери, има много таланти и изглежда много добре; красива е. Привидно мила девойка, изключително възпитана на всичкото отгоре. На пръв поглед нямаше причина да не ми харесва, но на мен просто не ми допадаше. Та, тази девойка започна гимназия с много приятели от класа, но завърши с нула. Вярно, отне 5 години, за да излезе наяве това усещане, но в крайна сметка се оказа, че интуицията ми е била оправдана. Момичето се оказа много манипулативно, проправяше си път с подмазване и мили очи; вярно - работеше, но не работеше достатъчно упорито за отличията, които в крайна сметка взе. Все някой друг вършеше тежката работа, а тя по тъч линията успя хем да завърши с изключително висока диплома, хем да влезе в университет без да си е мръднала пръста.(Това в сравнение с други мои съученици, а не че хич не е положила усилия. Не е готин характер и това се пренесе върху отношението на околните към нея.)
Затова до каква степен позволявате на интуицията си да направлява цялостното ви отношение към някого, както и действията ви спрямо тях?
-
Всеки път е различно участието на интуицията в моите оценки и действия. По интуиция мога да се оженя например. Което означава, че понятието интуиция при мен включва всичко, до което може да се докопа дясното ми полукълбо.
-
Да уточня - след два часа запознанство.
-
Най-хубавите неща са ми се случвали благодарение на интуицията, най-лошите - въпреки нея.
-
Да уточня - след два часа запознанство.
Мисля, че няма да стигна по-далеч от запознанство, ако интуицията ми ме алармира. Веднага сменям подхода и понякога дори не си позволявам да правя по-обхватен анализ.
Най-хубавите неща са ми се случвали благодарение на интуицията, най-лошите - въпреки нея.
Много добре казано, Астарот!
-
С времето все повече се убедих, че трябва да се осланям на интуицията си, тя е сетиво както зрението, обонянието и т.н.
Случвало ми се е да се запознавам с хора /по работа няма, как да го избегна/ и веднага , няма и час прекаран в компанията им, усещам или знам ,че вече не ги харесвам, че има нещо нередно в този човек, при все, че изглежда добре, усмихнат, готин, бъбрив.. нещо на заден план ми казва, че не е ок и в последствие се е оказвало точно така.
Най-често когато не съм се вслушвала в това усещане съм бъркала.
Смятам, че трябва да се развива защото го имаме вродено и може да се стигне до невероятни резултати!
-
Добре дошла във форума ни, Плам! [witch]
Напълно съм съгласна с по-горе написаното. [taunt]
-
Интуицията е първосигналната( вярната) реакция или мнение. Когато след секунда включим мисленето,можем да се объркаме и да вземем грешно решение. Важно е да се доверяваме на интуицията ( за мен тя е връзката с божественото),но на тази първосигналната,а не на импулса,който вече е *замърсен" с мисъл.
-
За мен интуицията е най-вярното чувство, нещо като инстинкт е, но и той се крепи на опита.Мисля,че не би работило добре ако човек няма добър опит...
-
Понякога интуицията за нещо , при мен е изключително силна .Случвало се е да послушам разума не интуицията и тогава винаги греша ... Чудесна тема . [yes]
-
Интуицията или законът за синхронизацията ме сполетя в момента не зная. Тъкмо ми попадна клип за интуицията, който гласеше "вярвай в интуицията си". В следващия момент като гръм ме удари да влезна във форума и хоп -тема за интуиция. Интересно съвпадение... :))
Вярвам, че Вселената общува с нас постоянно чрез другите си елементи, а в определени моменти можем да разберем какво ни казва. Този кратък момент на осъзнатост или кратък момент на мъдрост, който идва изневиделица го наричам интуиция. Лично при мен интуицията е работила чрез сънищата главно. Имало е няколко случая в живота ми, в които даден сън или кошмар оставя толкова силно чувство у мен (и съм се научила да го разпознавам), че задължително дава отзвук и наяве. Случвало се е, както за хубави неща, така и за лоши и разбира се в зависимост от това имам чувство на лекота или тежест. Моето обяснение е това - кратък момент на синхронизация с "гласа" на Вселената. Представям си го сякаш несъзнанието ни "разчита" обстановката около нас толкова ясно, че за момент прави връзка със съзнанието. И може би това е и причината при мен да се проявява насън...