410
« -: 25 Юли 2014 01:08:00, Петък »
Имам приятел - Антон. Занимава със строителни ремонти и аз му помагам понякога. Все е с едни маскировъчни дрехи. Така си ходи из града, с дрехите за работа. Стоим пред едно заведение зимата, минава възрастен мъж, а Тони отдалеч го поздравява. Човекът го позна, идва и се заговаря. Колегата се усмихва, обяснява внимателно - че не е негово заведението, че е строителен работник, с какво точно се занимава и че ще се радва, ако може да бъде полезен. Странна работа! Той работи по големите сгради в близките курортни комплекси. Един ремонт там трае месеци, а понякога и години. Това заведение е на негов приятел. Бях там като Тони му отказа работата и прати друг колега. Момчето дойде и каза, че не знае как да го направи, а Тони му вика - " ти ще водиш монтажа, каквото не знаеш ще го направим заедно". Започнахме, след два дни Съби пада от една стълба и влезе в реанимация. И ние довършихме работата. Един ден собственика вика на Тони, че е идвал човек да го търси за някаква баня, имало проблем и поискал телефона. Тази пролет беше много дъждовна, тъкмо да започнем по-сериозен ремонт и Тони ми казва, че трябва да видим една баня. Банята малка, с вана. Ваната тясна, омазана със силикон по ъглите. Зад нея стена с прозорец и завеса от найлон. Пред нея също завеса - дърпаш ги двете, пускаш ги вътре и се къпеш. Това е системата! На тоалетната чиния, меката връзка скъсана и тече зад плочките, които не са фугирани. Горе кранчето за казанчето - същата работа. Казваме им, че трябва да се махне ваната, да се направи хидроизолация , да се сложат нови плочки на пода. Домакинята кърши ръце, ''не може ли да не се сменят плочките, да не се вади ваната....". Антон гледа, гледа пода, обърна към мен и каза тихо - "остави ме, сам ще я оправя". След една седмица се върна, започнахме работа. Звъни му телефона, и той вика - "... да, да можете да се къпете, има още работа, но нека да завали, тогава ще дойда ... . Не, не съм писал никаква сметка, не мога да я напиша ... , добре ... ще напиша сметка за материалите... " Попитах го защо не може, а той ми вика: "как да я напиша, като човекочасовете там станаха повече от стойността на нова баня. И двамата са пенсионери. А това е Марин Господинов." После ходи да довърши работата и ми се обади да свалим инструментите. Тръгваме, а домакинята иска сметката. Нали я оправихме, смее се Тони. "Но това беше сметката за материалите... труда къде е ... не можем да не го платим." Изчака ги да се наговорят и им каза съвсем сериозно - " Плати го Марин. Кога го е платил "-недоумяваше домакинята. "Преди тридесет години Марин ми помогна. Пое риск, а не беше длъжен. Сега мога да му върна жеста. Аз не си спомням това "- каза домакинът." А аз няма да ти го припомня "- отвърна му Антон. Аз много рядко пиша. Забравил съм правилата, простете ми. Ще ги науча отново. Историята е истинска. Не мога да кажа много за Антон, мога да Ви разкажа за Марин Господинов.