ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Доверието
Цеци_Вихронрав:
magic_dream, и Foxy, май сте прави и двамата. Преди години не чаках да опозная отсрещния, за да се доверя и често страдах от това. И сега по някога страдам, но се понаучих да внимавам.
Aton:
cecivalchanova, казвам ти..бавно загрявам....пак не разбрах.....защо ми е изобщо да се разкривам...плюсове ,минуси....и т.н......от това следва ,по презумпция, че през останалото време съм прикрит и потаен.....А пък когато някой ми каже „Имай ми доверие!“ ...е точно тогава ми идва да избягам с 200......Цеци, какво толкова му доверяваш на отсрещния.....я довери и на нас ...
theshadow:
The owls are not what they seem... In a town like Twin Peaks no one is innocent...
Таковата, много се старая да не съм това, което съм, особено като ме прихване да се демонясвам... Или не, обърках се, май беше обратното...
myself:
Р.Рейгън го е казал - "Доверявайте се, но проверявайте.". По-ясно не мога да измисля.
Цеци_Вихронрав:
Атон, когато си крив и заядлив най-много те обичам! (тоя пост не го показвай на жена си) И ако искаш да знаеш, в тоя форум доверявам много повече неща за себе си отколкото пред обкръжението си. Това не ме прави прикрита и потайна. Просто има хора с които можеш да споделиш проблемите и слабостите и такива с които не. Ако тук споделя комплексите си - всички ще се опитате да ми помогнете да се справя с тях. Ама бившият ми мъж като ги научи ги обърна срещу мен и ми докара такива нервни кризи и последваща депресия, че едва се оправих... Та така за доверието.
И пак не ми отговори. Как без доверие създаваш приятелства. Така ли няма някой от приятелите ти за когото да кажеш, че му вярваш? А с колектива?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия