ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА

Доверието

<< < (5/6) > >>

theshadow:
zeroon, има нещо вярно в думите ти...

aves:
Далеч ти дръж невежата тълпа от дверите на моя храм... И т н
 Нали така учи уиканското стихче

 Замислих се също и за това, че СЛЯПОТО доверие нещо хич не си пасва с архетипа на мистика/окултиста, сред чиито идеали е и проницатерността. Следователно, би трябвало да се стремим да сме толкова наблюдателни и задълбочеващи си, че да разпознаваме максимално бързо на кого колко можем да се доверим

aves:
Конфуций казва:
 "Да не говориш с човек, който е достоен за разговор - значи да изгубиш този човек. Да говориш с човек, който не е достоен за разговор - значи да изгубиш думите. Мъдрият не губи нито хората, нито думите."
 

Цеци_Вихронрав:
Цената на доверието

 Така съм създадена,
 Че предпочитам
 Да се усмихна, вместо да се намръщя,
 Да погаля — вместо да ударя,
 Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

 Много пъти са ме лъгали.
 Дори най-скъпите, най-близките.
 Обичта ми са тъпкали
 С думи са ме оплитали —
 И пак ме гледаха в очите.

 Може още сто пъти да ме излъжат.
 Нека.
 Едно не искам: заради стоте измами
 Веднъж да не повярвам само
 На очите, които наистина
 Са били искрени.

 Станка Пенчева

LyLyth:
Не мисля, че мога да се разкрия пред някого на 100%. Колкото и да мисля, не се сещам за никой друг, освен мен, който да ме познава толкова добре. Затова и не считам, че е нужно да се разкривам изцяло. То всъщност нямам нужда и от много приятели, защото за мен тази дума "приятел" е специална и в нея влизат малък брой хора. Може би питаш за по-мистичните неща, за онези, които бих предизвикали хули, неразбиране и присмех, евентуално. Тук най-вече си мисля, че е въпрос на ... интуиция, на опознаване на другия, на подход. В Пловдив попаднах на уика случайно, но предпочетох да не давам индикации за себе си, макар че съм убедена, че беше жена, от която мога много да науча и която е улегнала и далеч от самозаблудите. И въпреки това - аз съм си аз! Така го почувствах.
 А иначе... мисля, че всичко, от което се нуждаят хората около нас, е разбиране, внимание, загриженост и подкрепа. Това е достатъчно, за да се зароди приятелство. Колко ще се опознаем - един бог знае. Аз лично не допускам твърде много навътре.
 

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

[*] Предходна страница