Автор Тема: Умението да се помага на хората  (Прочетена 9246 пъти)

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Умението да се помага на хората
« -: 21 Септември 2013 18:52:09, Събота »
Попаднах на една реклама (на тайландски телекомуникационен провайдър), която много ме впечатли... Наистина много... Освен, че ме впечатли, повдигна у мен и някои въпроси... У нас всички реклами и изобщо цялата култура е станала античовешка... Въпроси, свързани с това как да се съхрани умението да се помага на хората... Ей така, без да се очаква нищо...

 Изгледайте го... С превод на английски е... А за който не схваща този неверен език... Накратко... Детето краде лекарства за майка си, която е болна, а мъжът му помага... 30 години по-късно направеното от него добро се връща... Момчето, на което е помогнал, е станало лекар и на свой ред помага на онези, които не могат да си позволят да платят за лечение... Няма необходимост от думи... Просто гледайте... И кажете- как според вас може да се съхрани умението да се помага на хората...

 
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #1 -: 21 Септември 2013 19:20:00, Събота »
Имам чувството, че малките деца, те всички имат умението да си помагат едни на други... И после порасват и някак това умение мнозина го губят...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #2 -: 21 Септември 2013 23:21:54, Събота »
Всички деца се раждат добри и с потенциала да бъдат колективни и подкрепящи се. И наистина ние възрастните ги осакатяваме с действията и думите си. Как да стане добър човек някой, който в детството си е слушал неща от сорта: "Ако не слушаш няма да те обичам вече!", "Ако продължаваш да ме ядосваш, аз ще се разболея и ще умра и после какво ще правиш без майка?" или пък хлапето е паднало, а майката вместо да попита:"Нарани ли се?"; "Боли ли те?", крещи като изумена, че си изцапал или скъсал новата дреха??? 
 Добри и помагащи на другите хора стават тези деца които в детството си са били обградени, не от материални блага, а с много любов и добрина. Лошото с тази демокрация у нас е, че загърбихме ценностите и правим от децата си материалисти. Преди 3-4 години когато синът ми беше още ученик, дойде един ден разплакан при мен (работех в магазин до училището). Директорът го наказал и ме викал в училище защото ударил свой съученик. А той ударил въпросният съученик понеже му се подигравал, че носи кофата с вода на чистачката. Синът ми е висок и едър, а чистачката - една дребна, болнава женица... нормално за него да и помогне (така съм го учила). Та идва синът ми и пита: " Защо да съм добър и да помагам на другите, като ми се подиграват и ме наказват за това?" Естествено яхнах метлата и връхлетях в директорския кабинет. Горкият директор в чудо се видя с мен. Обясних му, че от него педагог не става и ако не си влезе във функциите на възпитател ще го направя медийна звезда и не го оставих докато не се извини на синът ми. Но като се замисля... колко още такива учители, близки и дори случайни хора влияят на децата ни и изграждат характерите им... Цяло чудо е, че много от тях успяват да се съхранят като добри и помагащи хора.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #3 -: 21 Септември 2013 23:46:27, Събота »
Докато гледах клипа и после изливах мислите си, попаднах на една история която показва как околните ни влияят по един или друг начин. Много искам да я споделя с вас, защото мен ме размекна и разплака и ме усмихна едновременно и.... четете:
 Всеки от нас познава някой, като този, за когото се разказва в тази история.Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл.Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си: „Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо
 да не е наред”.Бях си планирал чудесни почивни дни (събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобяд), така че поизпънах рамена и закрачих към
 къщи.Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта.
 Очилата му полетяха и паднаха в тревата на около три метра от него. Той
 вдигна поглед и видях ужасна тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него.
 Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше опипом очилата си и
 видях сълзи в очите му.Подадох му очилата и му казах: „Тези са големи загубеняци. Остави ги.”Той ме погледна и каза само: „Благодаря ти!”Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които изразяват истинска благодарност.Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го
 виждал… Каза ми, че преди това е бил в частно училище. Никога не бях
 общувал с някого, който е бил в частно училище!Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му. Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе
 футбол с мен и моите приятели, той каза: „Да”.Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха
 същото за него.Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници. Спрях го и му казах: „Виж, човече, ще направиш страшни
 мускули, ако разнасяш тези учебници всеки ден!” Той просто се разсмя и
 ми връчи половината.През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.* * *През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще
 сме приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да
 стане лекар, а аз мислех за бизнес или футболна стипендия.Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва
 да говори пред всички.Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в
 гимназията. Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с
 очилата си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го харесваха.
 Човече, понякога го ревнувах! Това беше един от онези дни.Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по рамото и му казах: „Ей, умнико, ще се справиш!” Той ме
 погледна с един от онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и
 каза: „Благодаря”.Прокашля се и започна речта си.„Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са ни помогнали да преминем през тези години – родителите,
 преподавателите, близките, може би треньорът… но най-много на
 приятелите. Искам да ви кажа, че това да бъдеш приятел на някого е
 най-големият подарък, който можеш да му направиш. Сега ще ви разкажа
 една история”.Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше
 как разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му
 да го прави след неговата смърт.Погледна право към мен и леко се усмихна.„За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи”.Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя
 живот. Видях майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на
 благодарност. До този момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото
 се…НИКОГА НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ СИЛАТА НА СВОИТЕ ДЕЙСТВИЯ!С един малък жест можете да промените човешки живот – към добро или към лошо… Всички ние сме свързани и си влияем взаимно по един или друг
 начин.Всеки има две възможности за избор:1) Да изпрати тази история на своите приятели или2) Просто да я изтрие и забрави, все едно не е докоснала сърцето му.Както виждате, аз избрах първият вариант.Приятелите са онези, които ни изправят на крака, когато сме забравили, че можем да летим.Няма начало и край.Вчерашният ден е история.Утрешният ден е загадка.Днешният ден е подарък.

 копирах я от тук:http://blogatstvo.com/blogatstvo/spiritual/friendship/
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #4 -: 22 Септември 2013 08:51:22, Неделя »
Quote (cecivalchanova)
Добри и помагащи на другите хора стават тези деца които в детството си са били обградени, не от материални блага, а с много любов и добрина.

 На логика би трябвало да е така, но на действителност...

 Според мен... Възпитанието си е възпитание, но изглежда накрая всичко е в ръцете на самия човек...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #5 -: 22 Септември 2013 10:25:18, Неделя »
Баба ми казваше:"ако човек не обича животните - той не обича и хората." Ти си обичаш животните и въпреки недобрият пример в семейството си станал добър човек. А си получил и не-малък подарък от живота... една продавачка на книги. Предполагам тя и книгите които ти е давала също са помогнали да си това което си.
 Аз също не съм имала прекрасно детство. Т.е. до 12-тата ми година беше направо мечта. Бях момчето (колкото и странно да звучи) на тате. Той ме мъкнеше на всякъде със себе си и ме учеше на всичко. През уйкендите ходехме на пикници цялото семейство и все се връщахме с някое животинче (гущер, прилеп, змия) което на следващия уйкенд връщахме в природата. Разполагах с джобни които ми позволяваха да черпя повечето си приятели през междучасията. И на 12-тата ми година приказката свърши. Баща ми се удави един ден преди да навърши 40 години. От там нататък вече нямах джобни като на Рокфелер внучката, а разполагах със стотинки. Естествено многото ми "приятели" ме зарязаха. Останаха най-истинските. Учители, познати и съученици говореха за мен с пренебрежение и често чувах зад гърба си:" Тя е без баща - от нея човек няма да стане." Аз се озлобих, станах агресивна и вечно бях на ръба да ме изключат. И тогава получих моите подаръци от живота. Първо се появи приятелката ми (тази която сега живее във Франция), после директора на училището който винаги ровеше до дъно да разбере защо съм набила тоя или ония и когато съм права заставаше плътно зад гърбът ми. Когато съм виновна получавах най-строгите наказания, но като се замисля сега е било за добро. И на 15 се запознах с Атанас Ганев (артист в нашият театър който за съжаление вече не е между живите). Той ме научи да ходя на театър, да ценя изкуството, подбираше книгите които да чета. Той ме научи да съм това което съм. Имам още много приятели които са помогнали да стана себе си и съм благодарна на всеки един. Аз рядко излизам от финансовия батак. Много често се чудя след като платим сметките какво аджиба ще ядем?! И въпреки всичко съм на мнение, че съм една много, ама много богата вещица... на приятели.
 Та мисълта ми беше, че не само семейството възпитава, а и околните. Но е важен и темперамента и психиката на човек. Ти по-добре от мен ще обясниш как една и съща ситуация влияе по различен начин на човек със силна воля и на някой мекушав, чувствителен и лабилен психически. А колкото до родителите ти... Ами те са живели бедно(а и едва ли са учили психология) и техният начин да ти покажат колко много те обичат е бил да ти дават материални блага- още и още. Ти пък им кажи, че ги обичаш.
 Пак се увлякох... Ама ти, си виновен като слагаш такива вълнуващи ме теми. Веднага застани в ъгъла с вдигнати ръце за 5 минути. wink
 И все пак има добри хора и като ги търсиш намираш още от тази порода. Би трябвало някой научен институт да се заеме с проучване и да разбере как щастието, любовта и добрината да станат заразни и да ги разпространи.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #6 -: 22 Септември 2013 15:33:00, Неделя »
Quote (cecivalchanova)
Пак се увлякох... Ама ти, си виновен като слагаш такива вълнуващи ме теми. Веднага застани в ъгъла с вдигнати ръце за 5 минути.

 Издебна ме, не успях да се справя достатъчно бързо с триенето на написаното от мен и ето сега- пак наказание!  Не ми върви! Отивам в ъгъла... smile

 Идеята ми беше, че от личния избор зависи какъв да си. Че ние избираме и можем да бъдем всеотдайни без значение колко лоша може да е околната среда...

 По това-

 
Quote
И все пак има добри хора и като ги търсиш намираш още от тази порода. Би трябвало някой научен институт да се заеме с проучване и да разбере как щастието, любовта и добрината да станат заразни и да ги разпространи.


 Ти обърна внимание на нещо- то е т.нар. феномен "Предай нататък". По филма "Предай нататък", в който учител дава на учениците си задачата да измислят начин да променят света и да го осъществят, а едно от децата дава идеята за "Предай нататък". Според детето всеки трябва да намери трима души, за които да направи по едно добро дело и то такова, което да е нещо, отнемащо време и усилия. После трябва да помоли хората, на които е помогнал, „да предадат нататък”, да помогнат безкористно на трима други нуждаещи се.

 Според мен "Предай нататък" обаче изисква по-специфично разбиране. Да разбере чуждата болка може само този, който сам е изпитвал болка.

 Допадна ми, че на клипа са уловили и този момент... Момчето пораства, става лекар и видно от снимките, помага и на обикновените хора, които не могат да си позволят огромната сума, нужна за лечението... Но всичко е започнало от това, че като майката е била болна, това дете е срещнало един човек, който не само му плаща лекарствата, които е задигнало, а и му дава храна да занесе у дома си. Т.е. малкият първо е имал собствена болка.

 Бащата казва на дъщеря си да донесе храната... Момиченцето не е накарано от правилите клипа усмихнато да носи супата на баща си. То е показано като неразбиращо същността на жеста на баща си и даже леко ядосано, че му се налага да отиде за храната и все пак отива. Един вид, дъщерята не схваща какво прави нейният баща. Тя просто го приема, че той е такъв.

 Момичето пораства и осъзнава какво е правил нейният баща едва тогава, когато попада в тежка ситуация- когато баща и пада покосен... И е стигнала до момента да продава бизнеса на баща си, за да му плати лечението- но вижда платената сметка за лечението му с описание как сметката е платена преди 30 години с лекарствата и супата...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #7 -: 22 Септември 2013 23:04:35, Неделя »
Quote (theshadow)
Да разбере чуждата болка може само този, който сам е изпитвал болка.
Не съм много съгласна. Познавам хора които са били облагодетелствани от живота и никога не са изпитвали кой знае какви страдания и пак са добри, отзивчиви и щедри. По-скоро е въпрос на личен избор. Или на нещо заложено вътре в човека от самото му раждане.
 Наблюдавал ли си малки деца (от 1 до 3 год.) в компанията на куче или котка? Някои са толкова нежни с животните, други се плашат от тях, а накои са направо жестоки. От тея последните не вярвам да станат добри хора.
 И... Сянка имам едни 2 въпроса, ама ще ти ги пратя на лични.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #8 -: 24 Юли 2014 16:00:48, Четвъртък »
Седим в един вътрешен, селски двор, където има две хапещи кучета. Стопанинът предвидливо ги е затворил в две различни ... външни мазички да ги наречем. По едно време забеляза как една лястовичка тревожно прехвърча над главите ни и се опитва да влезе в едното мазе, където е кучето. Човекът каза "Яяя, май имат гнездо вътре" (помещението по принцип стои отворено денонощно. И стана. Единият му приятел отвърна " Бе стой тука сега, птицата да си прави гнездо другаде". Стопанинът нищо не каза, просто отвори, взе кучето и го върза в по-отдалечената част на двора ( да не лае като побъркано и да не го жули слънцето). Лястовичката влезе, а друга излезе от там. 

 На пръв поглед нищо особено. Но на мен ми направи впечатление. Прави ми впечатление и когато вървя с някой, който яде закуска примерно. Не му се яде повече или не я харесва и вместо да я хвърли в първия кош си я носи, докато срещнем някое бездомно куче и котка. А кучетат във Варна колкото щеш.
 Нищо особено на пръв поглед. Но показателно. Особено отношението към животните.

 Съвсем прясна случка от рпеди седмица и нещо. Бяхме на плаж: аз, дъщеря ми ( на 11) и моя приятелка с дъщеря си. Двете малки кокошки се разпищяха от медузите в морето (бяха много големи) и по едно време ги гледам как ги носят в някакъв парцал и ги хвърлят на пясъка. Изкараха 3-4, а едно друго хлапенце взе да ги дупчи с пръчка. Побеснях. Но докато сваря да отида... Поскарах и се на мойта пикла и се опитах да и внуша, че постъпката и е жестока, нищо, че са някакви си медузи (не е куче или котка или друго по-висшо според нея създание). Целта ми не беше детето да се почувства виновно, зле и т.н., а да я накарам да разбере, че просто не бива да прави повече така. А другата пикла се изцепи, че им прчели медузите. Викам като ти пречат иди по-настрани или излез, морето е тяхно, не е твое.

 Та така. Не че не убих най-безцеремонно един огрмен плъх, влязъл незнайно как в детската стая. Опитахме се да го изгоним, но не стана. И просто го застрелях. Но се възмущавам, когато познати гълъбари изхвърлят в казана живи, новоизлюпени гълъбчета, просто защото не им трябват. И като им се развикам, ме гледат неразбиращо.

Неактивен posleden

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2695
  • Total likes: 115
  • Karma: +85/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #9 -: 25 Юли 2014 01:08:00, Петък »
Имам приятел - Антон.  Занимава със строителни ремонти и аз му помагам понякога.  Все е с едни  маскировъчни дрехи. Така си ходи из града, с дрехите за работа.                                             Стоим пред едно заведение зимата, минава  възрастен мъж, а Тони отдалеч го поздравява. Човекът го позна, идва и се заговаря. Колегата се усмихва, обяснява внимателно - че не е негово заведението, че е строителен работник, с какво точно се занимава и че ще се радва, ако може да бъде полезен. Странна работа!  Той работи по големите сгради в близките курортни комплекси. Един ремонт там трае месеци, а понякога и години.  Това заведение е на негов приятел. Бях там като Тони му отказа работата и прати друг колега. Момчето дойде и каза, че не знае как да го направи, а Тони му вика - " ти ще водиш монтажа, каквото не знаеш ще го направим заедно". Започнахме, след два дни Съби пада от една стълба и влезе в реанимация. И ние довършихме работата. Един ден собственика вика на Тони, че е идвал човек да го търси за някаква баня, имало проблем и поискал телефона.                                                                                  Тази пролет беше много дъждовна, тъкмо да започнем по-сериозен ремонт и Тони ми казва, че трябва да видим една баня. Банята малка, с вана. Ваната тясна, омазана със силикон по ъглите. Зад нея стена с прозорец и завеса от найлон. Пред нея също завеса - дърпаш ги двете, пускаш ги вътре и се къпеш. Това е системата! На тоалетната чиния, меката връзка скъсана и тече зад плочките, които не са фугирани. Горе кранчето за казанчето - същата работа. Казваме им, че трябва да се махне ваната, да се направи  хидроизолация , да се сложат нови плочки на пода. Домакинята кърши ръце, ''не може ли да не се сменят плочките, да не се вади ваната....". Антон гледа, гледа пода,  обърна към мен и  каза тихо - "остави ме, сам ще я оправя". След една седмица се върна, започнахме работа. Звъни му телефона,  и той вика - "... да, да можете да се къпете, има още работа, но нека да завали, тогава ще дойда ... . Не, не съм писал никаква сметка, не мога да я напиша ... , добре ... ще напиша сметка за материалите... " Попитах го защо не може, а той ми вика: "как да я напиша, като човекочасовете там станаха повече от стойността на нова баня. И двамата са пенсионери. А това е Марин Господинов."  После ходи да довърши работата и ми се обади да свалим инструментите. Тръгваме, а домакинята иска сметката. Нали я оправихме, смее се Тони. "Но това беше сметката за материалите... труда къде е ... не можем да не го платим." Изчака ги да се наговорят и им каза съвсем сериозно - " Плати го  Марин. Кога го е платил "-недоумяваше домакинята. "Преди тридесет години Марин  ми помогна. Пое риск, а не беше длъжен. Сега мога да му върна жеста. Аз не си спомням това "- каза домакинът." А аз няма да ти го припомня "- отвърна му Антон.                                                              Аз много рядко пиша. Забравил съм  правилата, простете ми. Ще ги науча отново.                                            Историята е истинска. Не мога да  кажа  много за Антон,  мога да  Ви разкажа за Марин Господинов.
Не нося броня.
Не всеки, който скита, е изгубен.
Не съм магьосник - тук съм само за цвят.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #10 -: 25 Юли 2014 01:44:22, Петък »
posleden, разказваш интересно и за хубави хора. Разкажи и за Марин Господинов. smile
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен posleden

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2695
  • Total likes: 115
  • Karma: +85/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #11 -: 25 Юли 2014 12:07:18, Петък »
Да, ще трябва да го подредя, че там са две истории ... ама и ако ме извините за правописа! sad
Не нося броня.
Не всеки, който скита, е изгубен.
Не съм магьосник - тук съм само за цвят.

Неактивен LyLyth

  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4515
  • Total likes: 0
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #12 -: 25 Юли 2014 14:18:59, Петък »
posleden, правописът ти е добре. "Историята" познава тежки случаи. smile
 Хубав разказ. Понякога, в днешно време, когато човек за човека е вълк, а може би винаги е било така, особено много ме впечатлява нежността, вниманието към другия, уважението, алтруизмът.. Толкова рядко се среща...
 Хубава история, прекрасен човек, нека животът му дарява от всичко добро по три!
"Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата." - Е. Шафак

Неактивен posleden

  • Практици
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2695
  • Total likes: 115
  • Karma: +85/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #13 -: 28 Август 2014 22:54:37, Четвъртък »
Благодаря, LyLyth !
Не нося броня.
Не всеки, който скита, е изгубен.
Не съм магьосник - тук съм само за цвят.

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Умението да се помага на хората
« Отговор #14 -: 7 Септември 2014 10:47:50, Неделя »
Чакаме си историята за г-н Господинов smile