ОБСЪЖДАНЕ > СВОБОДНА ЗОНА
Умението да се помага на хората
Цеци_Вихронрав:
Баба ми казваше:"ако човек не обича животните - той не обича и хората." Ти си обичаш животните и въпреки недобрият пример в семейството си станал добър човек. А си получил и не-малък подарък от живота... една продавачка на книги. Предполагам тя и книгите които ти е давала също са помогнали да си това което си.
Аз също не съм имала прекрасно детство. Т.е. до 12-тата ми година беше направо мечта. Бях момчето (колкото и странно да звучи) на тате. Той ме мъкнеше на всякъде със себе си и ме учеше на всичко. През уйкендите ходехме на пикници цялото семейство и все се връщахме с някое животинче (гущер, прилеп, змия) което на следващия уйкенд връщахме в природата. Разполагах с джобни които ми позволяваха да черпя повечето си приятели през междучасията. И на 12-тата ми година приказката свърши. Баща ми се удави един ден преди да навърши 40 години. От там нататък вече нямах джобни като на Рокфелер внучката, а разполагах със стотинки. Естествено многото ми "приятели" ме зарязаха. Останаха най-истинските. Учители, познати и съученици говореха за мен с пренебрежение и често чувах зад гърба си:" Тя е без баща - от нея човек няма да стане." Аз се озлобих, станах агресивна и вечно бях на ръба да ме изключат. И тогава получих моите подаръци от живота. Първо се появи приятелката ми (тази която сега живее във Франция), после директора на училището който винаги ровеше до дъно да разбере защо съм набила тоя или ония и когато съм права заставаше плътно зад гърбът ми. Когато съм виновна получавах най-строгите наказания, но като се замисля сега е било за добро. И на 15 се запознах с Атанас Ганев (артист в нашият театър който за съжаление вече не е между живите). Той ме научи да ходя на театър, да ценя изкуството, подбираше книгите които да чета. Той ме научи да съм това което съм. Имам още много приятели които са помогнали да стана себе си и съм благодарна на всеки един. Аз рядко излизам от финансовия батак. Много често се чудя след като платим сметките какво аджиба ще ядем?! И въпреки всичко съм на мнение, че съм една много, ама много богата вещица... на приятели.
Та мисълта ми беше, че не само семейството възпитава, а и околните. Но е важен и темперамента и психиката на човек. Ти по-добре от мен ще обясниш как една и съща ситуация влияе по различен начин на човек със силна воля и на някой мекушав, чувствителен и лабилен психически. А колкото до родителите ти... Ами те са живели бедно(а и едва ли са учили психология) и техният начин да ти покажат колко много те обичат е бил да ти дават материални блага- още и още. Ти пък им кажи, че ги обичаш.
Пак се увлякох... Ама ти, си виновен като слагаш такива вълнуващи ме теми. Веднага застани в ъгъла с вдигнати ръце за 5 минути.
И все пак има добри хора и като ги търсиш намираш още от тази порода. Би трябвало някой научен институт да се заеме с проучване и да разбере как щастието, любовта и добрината да станат заразни и да ги разпространи.
theshadow:
Quote (cecivalchanova)Пак се увлякох... Ама ти, си виновен като слагаш такива вълнуващи ме теми. Веднага застани в ъгъла с вдигнати ръце за 5 минути.
Издебна ме, не успях да се справя достатъчно бързо с триенето на написаното от мен и ето сега- пак наказание! Не ми върви! Отивам в ъгъла...
Идеята ми беше, че от личния избор зависи какъв да си. Че ние избираме и можем да бъдем всеотдайни без значение колко лоша може да е околната среда...
По това-
QuoteИ все пак има добри хора и като ги търсиш намираш още от тази порода. Би трябвало някой научен институт да се заеме с проучване и да разбере как щастието, любовта и добрината да станат заразни и да ги разпространи.
Ти обърна внимание на нещо- то е т.нар. феномен "Предай нататък". По филма "Предай нататък", в който учител дава на учениците си задачата да измислят начин да променят света и да го осъществят, а едно от децата дава идеята за "Предай нататък". Според детето всеки трябва да намери трима души, за които да направи по едно добро дело и то такова, което да е нещо, отнемащо време и усилия. После трябва да помоли хората, на които е помогнал, „да предадат нататък”, да помогнат безкористно на трима други нуждаещи се.
Според мен "Предай нататък" обаче изисква по-специфично разбиране. Да разбере чуждата болка може само този, който сам е изпитвал болка.
Допадна ми, че на клипа са уловили и този момент... Момчето пораства, става лекар и видно от снимките, помага и на обикновените хора, които не могат да си позволят огромната сума, нужна за лечението... Но всичко е започнало от това, че като майката е била болна, това дете е срещнало един човек, който не само му плаща лекарствата, които е задигнало, а и му дава храна да занесе у дома си. Т.е. малкият първо е имал собствена болка.
Бащата казва на дъщеря си да донесе храната... Момиченцето не е накарано от правилите клипа усмихнато да носи супата на баща си. То е показано като неразбиращо същността на жеста на баща си и даже леко ядосано, че му се налага да отиде за храната и все пак отива. Един вид, дъщерята не схваща какво прави нейният баща. Тя просто го приема, че той е такъв.
Момичето пораства и осъзнава какво е правил нейният баща едва тогава, когато попада в тежка ситуация- когато баща и пада покосен... И е стигнала до момента да продава бизнеса на баща си, за да му плати лечението- но вижда платената сметка за лечението му с описание как сметката е платена преди 30 години с лекарствата и супата...
Цеци_Вихронрав:
Quote (theshadow)Да разбере чуждата болка може само този, който сам е изпитвал болка. Не съм много съгласна. Познавам хора които са били облагодетелствани от живота и никога не са изпитвали кой знае какви страдания и пак са добри, отзивчиви и щедри. По-скоро е въпрос на личен избор. Или на нещо заложено вътре в човека от самото му раждане.
Наблюдавал ли си малки деца (от 1 до 3 год.) в компанията на куче или котка? Някои са толкова нежни с животните, други се плашат от тях, а накои са направо жестоки. От тея последните не вярвам да станат добри хора.
И... Сянка имам едни 2 въпроса, ама ще ти ги пратя на лични.
Delta:
Седим в един вътрешен, селски двор, където има две хапещи кучета. Стопанинът предвидливо ги е затворил в две различни ... външни мазички да ги наречем. По едно време забеляза как една лястовичка тревожно прехвърча над главите ни и се опитва да влезе в едното мазе, където е кучето. Човекът каза "Яяя, май имат гнездо вътре" (помещението по принцип стои отворено денонощно. И стана. Единият му приятел отвърна " Бе стой тука сега, птицата да си прави гнездо другаде". Стопанинът нищо не каза, просто отвори, взе кучето и го върза в по-отдалечената част на двора ( да не лае като побъркано и да не го жули слънцето). Лястовичката влезе, а друга излезе от там.
На пръв поглед нищо особено. Но на мен ми направи впечатление. Прави ми впечатление и когато вървя с някой, който яде закуска примерно. Не му се яде повече или не я харесва и вместо да я хвърли в първия кош си я носи, докато срещнем някое бездомно куче и котка. А кучетат във Варна колкото щеш.
Нищо особено на пръв поглед. Но показателно. Особено отношението към животните.
Съвсем прясна случка от рпеди седмица и нещо. Бяхме на плаж: аз, дъщеря ми ( на 11) и моя приятелка с дъщеря си. Двете малки кокошки се разпищяха от медузите в морето (бяха много големи) и по едно време ги гледам как ги носят в някакъв парцал и ги хвърлят на пясъка. Изкараха 3-4, а едно друго хлапенце взе да ги дупчи с пръчка. Побеснях. Но докато сваря да отида... Поскарах и се на мойта пикла и се опитах да и внуша, че постъпката и е жестока, нищо, че са някакви си медузи (не е куче или котка или друго по-висшо според нея създание). Целта ми не беше детето да се почувства виновно, зле и т.н., а да я накарам да разбере, че просто не бива да прави повече така. А другата пикла се изцепи, че им прчели медузите. Викам като ти пречат иди по-настрани или излез, морето е тяхно, не е твое.
Та така. Не че не убих най-безцеремонно един огрмен плъх, влязъл незнайно как в детската стая. Опитахме се да го изгоним, но не стана. И просто го застрелях. Но се възмущавам, когато познати гълъбари изхвърлят в казана живи, новоизлюпени гълъбчета, просто защото не им трябват. И като им се развикам, ме гледат неразбиращо.
posleden:
Имам приятел - Антон. Занимава със строителни ремонти и аз му помагам понякога. Все е с едни маскировъчни дрехи. Така си ходи из града, с дрехите за работа. Стоим пред едно заведение зимата, минава възрастен мъж, а Тони отдалеч го поздравява. Човекът го позна, идва и се заговаря. Колегата се усмихва, обяснява внимателно - че не е негово заведението, че е строителен работник, с какво точно се занимава и че ще се радва, ако може да бъде полезен. Странна работа! Той работи по големите сгради в близките курортни комплекси. Един ремонт там трае месеци, а понякога и години. Това заведение е на негов приятел. Бях там като Тони му отказа работата и прати друг колега. Момчето дойде и каза, че не знае как да го направи, а Тони му вика - " ти ще водиш монтажа, каквото не знаеш ще го направим заедно". Започнахме, след два дни Съби пада от една стълба и влезе в реанимация. И ние довършихме работата. Един ден собственика вика на Тони, че е идвал човек да го търси за някаква баня, имало проблем и поискал телефона. Тази пролет беше много дъждовна, тъкмо да започнем по-сериозен ремонт и Тони ми казва, че трябва да видим една баня. Банята малка, с вана. Ваната тясна, омазана със силикон по ъглите. Зад нея стена с прозорец и завеса от найлон. Пред нея също завеса - дърпаш ги двете, пускаш ги вътре и се къпеш. Това е системата! На тоалетната чиния, меката връзка скъсана и тече зад плочките, които не са фугирани. Горе кранчето за казанчето - същата работа. Казваме им, че трябва да се махне ваната, да се направи хидроизолация , да се сложат нови плочки на пода. Домакинята кърши ръце, ''не може ли да не се сменят плочките, да не се вади ваната....". Антон гледа, гледа пода, обърна към мен и каза тихо - "остави ме, сам ще я оправя". След една седмица се върна, започнахме работа. Звъни му телефона, и той вика - "... да, да можете да се къпете, има още работа, но нека да завали, тогава ще дойда ... . Не, не съм писал никаква сметка, не мога да я напиша ... , добре ... ще напиша сметка за материалите... " Попитах го защо не може, а той ми вика: "как да я напиша, като човекочасовете там станаха повече от стойността на нова баня. И двамата са пенсионери. А това е Марин Господинов." После ходи да довърши работата и ми се обади да свалим инструментите. Тръгваме, а домакинята иска сметката. Нали я оправихме, смее се Тони. "Но това беше сметката за материалите... труда къде е ... не можем да не го платим." Изчака ги да се наговорят и им каза съвсем сериозно - " Плати го Марин. Кога го е платил "-недоумяваше домакинята. "Преди тридесет години Марин ми помогна. Пое риск, а не беше длъжен. Сега мога да му върна жеста. Аз не си спомням това "- каза домакинът." А аз няма да ти го припомня "- отвърна му Антон. Аз много рядко пиша. Забравил съм правилата, простете ми. Ще ги науча отново. Историята е истинска. Не мога да кажа много за Антон, мога да Ви разкажа за Марин Господинов.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия