Автор Тема: Забърках се в поредната каша  (Прочетена 9280 пъти)

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« -: 27 Юли 2013 22:24:25, Събота »
Имам проблем. За пореден път се оказах "кошче за душевни отпадъци" на своя колежка. И то само защото бях достатъчно глупава да съм учтива и да се държа добре с нея. Но да почна отначало. До преди 2 седмици работех на морето в един хотел. Едната колежка ходеше все оклюмана и току ревеше. Попитах я какво става и тя ревна, че гаджето я зарязало, тя му звъняла, то не вдигало и... Абе за 33 годишна се държи като дете. Опитах да я вразумя - ефект никакъв. После напуснах защото си намерих постоянна работа в Добрич, но мацето ми намерило телефона и ми звъни час по час да реве. Днес ми ревна, че гаджето и пуснало жалба в полицията за телефонен тормоз и я обявил за луда. Ами като се замисля - прав е. Обаче колкото и да и обяснявам не поема. Даже в момента ми пише във Фейсбук, а на мен ми е съвестно да я отрежа.
 Сега се чудя кой ми е по- големия проблем. Това, че не зная как да помогна на полудялата си колежка. Или това, че съм като магнит за такива като нея дето все ми реват и очакват аз да им реша проблемите. Пробвах да им обясня, че имат нужда от психолог (какъвто аз не съм), но уви... Телефонът ми понякога загрява, а аз се чувствам ужасно. Хем не искам да съм груба, хем и на мен ми идва на нагорнище вечно да съм ангажирана с нечий проблем. Та кажете ми как да спра да бъда "кошче за душевни отпадъци", без да съм груба и да наранявам допълнително хора които и така са зле. Не ми тежи да се нагърбя с проблемите на приятелите си, но случайните ми познати и техните проблеми ми идват в повече.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Jokera

Забърках се в поредната каша
« Отговор #1 -: 28 Юли 2013 07:27:39, Неделя »
Здравей!
 Казваш: " ...Имам проблем. За пореден път се оказах "кошче за душевни отпадъци" на своя колежка. И то само защото бях достатъчно глупава да съм учтива и да се държа добре с нея..."
 Единият отговор както често се получава, може би се съдържа във въпроса. Не бъди глупава и учтива и я отрежи. Тя си мисли, че има проблем или наистина има проблем и делегира разрешаването на проблема на друг. Можеш да помогнеш или поне да се опиташ да помогнеш но човек който желае да си помогне. Като не желае и не се вслуша в това което и казваш просто я зарежи.
 Когато нещата понякога са много обострени, лекарства и билки не вършат работа, необходима е хирургическа намеса.:)
 Предлагам ти няколко варианта. Е може би са малко крайни, но тук и случая е такъв щом се е стигнало до полиция.
 Първи: Кажи й, че звездите, слънцето и луната предсказват гооолеми неприятности ако продължи връзката си с него. И трябва веднага да го зареже за да не си навлече огрооомни неприятности. И в случая май ще си права. 
 Второ: Пусни и ти жалба за телефонен, скайп и фейсбук тормоз. 
 Трети: Кажи й, че и ти си спала с гаджето и. Кажи и, че за нищо не става и да го зареже.
 Каква ли би била реакцията в този сценарии.:)
 Четвърти : Когато видиш, че тя ти звъни отговаряй като, че ли се е включил секретар. Знаеш там…“ Вие се свързахте с телефона….оставете съобщение!“
 Пето: Кажи й, че случая е мнооого сложен и не е в твоята компенция и, че в североизточна България няма човек който може да се справи адекватно с проблема й като ще се наложи да търси помощ в София или Букурещ. Или Истанбул май ще звучи по добре.
 Шесто: Обещай и ново гадже до няколко месеца. Мноого по-добро от това.:)
 Абе с две думи…Забавлявай се. Обърни ситуацията. Приемаш го като проблем и се превръща в проблем. Приеми го в шеговита му страна и нещата ще се променят.
 Може и да не ги правиш наистина сценариите, а визуализирай. Хубав ден!
Магията не е нещо което правиш, магията е нещо, което си ти.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #2 -: 28 Юли 2013 20:45:12, Неделя »
liaJokera, благодаря и на двама ви за съветите. Ще пробвам няколко от предложените варианти. Наистина в последно време ми дойде нанагорнище от хора които не искат да си решат проблемите, а само да реват и да се жалват. Преди около 5 год. направих "чистка" на такива хора около мен... май пак трябва да разчистя...
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен Aton

Забърках се в поредната каша
« Отговор #3 -: 29 Юли 2013 02:22:16, Понеделник »
cecivalchanova, с риск да ми се обидиш ще бъда напълно откровен защото съм минал по този път.
 За всичко е виновно нашето его.Никой не идва да се жалва просто така.Ние самите даваме индикации ,че сме готови да бъдем "кошче за душевни отпадъци", да даваме съвети , да направляваме нечия съдба....Защо???   Защото така се чувстваме значими и това гъделичка приятно нашето его.
 Тоест ,ти самата можеш да спреш да бъдеш "кошче за душевни отпадъци", ...........стига да искаш!
Най-същественото е невидимо за очите...

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #4 -: 29 Юли 2013 07:14:43, Понеделник »
Aton, прав си за егото. Аз се боря с моето отдавна. Има обаче и един друг фактор - възпитанието. Когато цял живот са те учили, че трябва да си добър, да помагаш, да внимаваш да не засегнеш някого и т.н. в един момент неминуемо изпадаш в ситуация в която някой злоупотребява с добрината ти. Било да си му "кошче за душевни отпадъци" или пък те използва да му помагаш още и още на принципа "Подай му пръст - ще ти отхапе ръката". И точно в такива моменти, когато търпението ми свърши на помощ идва егото. Писва ми и режа. Вярно, че след това се чувствам виновна, че съм засегнала човек който разчита на мен, но... се уча.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен myself

  • Админ - Серсем
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1340
  • Total likes: 17
  • Karma: +52/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #5 -: 30 Юли 2013 16:05:43, Вторник »
cecivalchanova, научи се да казваш "не" и то не така, че да те разберат, а така, че да е невъзможно да не те разберат.
 В някакъв момент всеки бива използван за кошче. Въпросът е, в кой момент ще се запиташ, към кого носиш отговорност най-напред - към себе си и своя живот, или ще повлечеш на гръб животите и проблемите на всякаква измет. Второто не е съчувствие, нито помощ. За да израстне човек, трябва да му се позволи да допусне своите грешки - така се научават житейските уроци. Поемайки чужд емоционален багаж, никому не помагаш. И вредиш на себе си...
 А твоята отговорност е на първо място към теб самата. И никой няма по-добре от теб да те предпази от тоя тип хора - свикналите не да търсят решение на проблемите си, а да оревават света и тежко му, който поспре да ги заслуша... Няма да станеш нито по-добра, нито по-значима, нито по-добър човек, подавайки рамото си на всеки ревльо и бършейки чуждите сополи...
 Връщам се пак към началото -  научи се да казваш "Не" ("марш в друга ревалня" ми звучи още по-добре).
Мога да ви кажа истини, не мога да ви дам разбиране.
Това, което не ме убива, по-добре да бяга дяволски бързо.

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #6 -: 30 Юли 2013 23:05:14, Вторник »
myself, ей-това: "марш в друга ревалня", ме изкефи. Ще го приложа още утре, че много ми станаха ревльовците напоследък. И не стига, че хленчат, ами като се опитам да им помогна отговарят, че видиш ли, не мога да ги разбера защото съм щастлива. Ами щастлива съм, защото като се появи проблем нямам време да го оплаквам, а го решавам преди да е дошъл друг проблем и да се натрупат. Ама иди обяснявай...
 Та, благодаря ти много! От утре ще ги пращам да се нареват другаде.
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен tattul

Забърках се в поредната каша
« Отговор #7 -: 31 Юли 2013 11:37:33, Сряда »
А пък смятам, че е прекрасно да има такива хора около теб)) И всякакви други досадници - всеки с номерата си. На някакъв предишен етап и ние по-малко или повече сме имали такива проблеми, полягвали сме и сме приревавали. В момента обаче правиш разлика - този е досадник, вампир, изсмукваме, исмуква всички  - режеш го. Този наистина има нужда от помощ  -  търси, да кажем последвал е или е послушал твоъ съвет или пък се е напънал и започва да търси, да напъва да се промени, опитва, опитва и не казва "не мога"или пък другия рефрен, който много обичам - " не, при мен нищо не става, не мога , ти знаеш ли ...само на мен  така ми се случва, ..и завърта разговора отново в същата тема, същия разговор , същите думи и ти виждаш, че този човек не просто не може, той не иска да се промени. Едно е да изслушаш някого и заедно да потърсите ешение поне в началото, едно е да ти се забие кърлеж и да  почне да те смуче хленчейки...
 Тук всеки може да сподели проблемите си, това е чудесно. Всеки може да получи помощ - тоест съвет и по този начин да свериш това, което и си разбрал и проумял. Това те успокоява и те тласка да вървиш напред и да преодоляваш трудностите, в които си в момента. Идва момент, в който този модел вече го пренасяш в живота и учиш хората по същия начин да действат и да мислят, но ако не се получава няма смисъл да изтърпяваш такива ситуации, да си губиш времето, по -скоро, защото твоят живот си тече ъс всичките му там проблеми и отговорности. В тяхно лице ти си щастлив, радосттен човек, но никой несе интересува как го постигаш, а просто иска някой да му го направи и поднесе на тепсия. А дори и да беше възможно, пак  по някакъв начин ще го опорочи, просто защото е даденост. Та "цената на успеха" е труд и мислене", съсредоточаваш се в ситуацията, търсиш изход, пробваш, блъскаш се, не се блъскаш))), опитваш , питаш, експериментираш и после хоп намираш решение ....иска се постоянство. Само че това постоянство изисква време и усилие, а никой не е пита колко ти е отнело всичко това. Понякога ми се струва, че самата аз едва си държа главата над водата. И скачам....на дълбоко , опитвам се да стигна дъното, за да видя къде е почвата под краката ми)), намирам я и  продължавам....Пробвам го в живота, пробвам го и в морето))))В началото се ошашавах като не можех да стигна до дъното, после си намислих и намерих техника да се задържам права във водата, а  под мен да е дълбоко)))), та май взех щуротии да ви разправям, но си е така.....
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен tattul

Забърках се в поредната каша
« Отговор #8 -: 31 Юли 2013 11:47:34, Сряда »
cecivalchanova, за възпитанието съм съгласна само на половина . ....Важно е как са те възпитава ли, но много често това възпитание води до  примирение и потъпкване на собственото Аз. Така те възпитават, че смазват всяко желание за самоизява, самостоятелност  индивидуалност...тоест възпитание, което е свързано на по-късен етап с подчинение и обезличаване. Хубаво е нещата да са балансирани и когато те възпитават да ти обяснят, че трябва и да драпаш в живота, като дойде определен момент, да знаеш, че не винаги си длъжен, на който и да било и че така понякога вървиш против себе си....Та после като пораснеш, може сам да довършиш възпитанието си и да станеш добър човек, да си човечен. Но това не включва всеки, който се зададе от някъде си или му скимне ей така, да ти се качи на главата и да се мята върху нея, щото имал проблеми или пък е решил, че така му е угодно  или има право на това.
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #9 -: 31 Юли 2013 23:47:44, Сряда »
tattul, нас ни възпитаваха с народни приказки, а те учеха и да драпаме и да се борим освен да сме добри. Друг е въпроса, че аз просто на моменти поддавам на манипулация. Е, после бързо се съвземам и оправям нещата. Общо взето не се оставям дълго да ме използват, но понякога и аз имам нужда от съвет и от това някой да ми даде кураж. Затова се радвам, че го има тоя форум и всички вас. Много ви обичам всички и съм ви благодарна за съветите и за подадената ръка при нужда. След това се чувствам силна и успявам да се справя с проблемите които ме нападат.
 И понеже днес нещо ме е избило на поезия искам да споделя с всички любимото си стихотворение на Димитър Методиев:

 МОЛИТВА
 Умните хора трупат имоти:
 имотът не щял ни хляб, ни сол.
 Умните хора живеят самотни.
 А на мен -
 дай ми, господи, бол
 верни приятели, хляб и сол,
 сърце широко, широки пръсти,
 сили на моята булка чевръста,
 турни ме, господи, на кръстопът,
 та който мине, при мен да влезе,
 да раздели с мене мойта трапеза,
 нещо да вземе за из по път
 и щедро в къщи да ми остави
 свойто „Сполай ти!”, свойто „Със здраве!”.

 Времето бяга, дните се нижат.
 Дари ме, боже, с хорската грижа -
 всичко, що имам, да го раздам.

 А там -
 в земята -
 ще поживея и сам…
 wink
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен myself

  • Админ - Серсем
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1340
  • Total likes: 17
  • Karma: +52/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #10 -: 1 Август 2013 09:55:56, Четвъртък »
Та, ето и от мен едно стихче (т.е. - Б.Брехт го е написал):

 ДОБЪР, НО ЗА КАКВО

 Излез пред строя: Чуваме,
 Че си добър човек. 
 Неподкупен си, но и мълнията,
 Която трясва в дома, също е
 Неподкупна.
 Държиш на думите, които си изрекъл.
 Но какво си изрекъл?
 Честен си, казваш своето мнение.
 Но какво мнение?
 Смел си.
 Но срещу кого?
 Мъдър си.
 Но за кого?
 Не търсиш облаги за себе си.
 А за кого?
 Добър приятел си.
 Приятел ли си на добри хора? 

 Тогава слушай:
 Знаем,
 Че си наш враг.
 Ето защо
 Сега ще те изправим до стената.
 Но предвид на твоите заслуги
 И добри качества
 Стената ще бъде добра и ще те разстреляме
 С добри куршуми от добри пушки и ще те заровим
 С добра лопата в добра земя. 

 Б.Брехт, 1931
Мога да ви кажа истини, не мога да ви дам разбиране.
Това, което не ме убива, по-добре да бяга дяволски бързо.

Неактивен Aton

Забърках се в поредната каша
« Отговор #11 -: 1 Август 2013 10:29:58, Четвъртък »
Това ми хареса....Актуално е било през 1931 г.,актуално е  и сега!
Най-същественото е невидимо за очите...

Неактивен Crystal

Забърках се в поредната каша
« Отговор #12 -: 31 Август 2013 22:54:26, Събота »
И аз съм такава и си се ядосвам,че колкото и да давам акъл,аз ще си остана слаба и вечно твърде учтива.Но както и да е-стани постепенно по-груба и отбягвай да отговаряш на обажданията ѝ.Ако отговориш-кажи,че си заета и ще ходиш някъде без телефона си.Не ѝ отговаряй на съобщенията без да даваш обяснения защо,но ако някой път си задължена кажи,че не си влизала в сайта,или не си ги забелязала.Забрави,че си "задължена" да ѝ помагаш.Грижи се само за себе си и семейството си. smile
Um,hi.

Неактивен myself

  • Админ - Серсем
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1340
  • Total likes: 17
  • Karma: +52/-0
    • Профил
Забърках се в поредната каша
« Отговор #13 -: 31 Август 2013 23:59:00, Събота »
Quote (Crystal)
стани постепенно по-груба и отбягвай да отговаряш на обажданията ѝ.Ако отговориш-кажи,че си заета

 .....
 Тц. Това си е чиста покана, да бъде по-настоятелна - тая, хм, приятелката.
 С такива, обтекаеми за чужди дертове хора, се разговаря само в прав текст. В момента, в който усетят  най-дребно колечанийце, изсипват нова серия свои "неволи" - до тогава, докато изповедникът се пречупи (с голата надежда, че ще спре някак от само себе си, монолога на "приятелката")...
 Едно "Извинявай, но в момента имам по-важна работа от това, да си губя времето да слушам твоите глупости" ще свърши по-добра работа от "Извинявай, ама ме боли главата" (или нещо от сорта).
 Е, поне на мен ми върши работа. И тези, които успяха да оцелеят напреки моята рязкост; тези, отсятите приятели, дето в шепата ми се побират, ми се ще да ги  попитам "А вие, приятели, в мене какво намирате?!"....
 ПП-леко перифразирах едно стихче на Ст.Пенчева
Мога да ви кажа истини, не мога да ви дам разбиране.
Това, което не ме убива, по-добре да бяга дяволски бързо.

Неактивен Crystal

Забърках се в поредната каша
« Отговор #14 -: 1 Септември 2013 00:15:05, Неделя »
То зависи от човека.Аз примерно не бих била дори малко груба,но на нея бих ѝ препоръчала да каже каквото наистина мисли.Ама виждам,че и тя не иска да я засегне колежката си и за това не препоръчвам изказвания,от които може да се обиди досадната колежка.Ако не беше такава,сещаш се,че нямаше да търси помощ от форуми,ами направо щеше да си го каже "Пречиш ми и ме изтощаваш излишно,като ме занимаваш с твоите проблеми.И аз имам проблеми,но да съм тръгнала да се оплаквам по телефона?Остави ме на мира,не искам вече контакт с теб!Намери си някой,който има време за теб!*затваря,преди да е получила отговор * " . (Това в кавичките може и да ти послужи,ако случайно решиш да си излееш душата,без да мислиш дали ще се обижда или не и да се спасиш от нея)
Um,hi.