Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Забърках се в поредната каша
myself:
cecivalchanova, научи се да казваш "не" и то не така, че да те разберат, а така, че да е невъзможно да не те разберат.
В някакъв момент всеки бива използван за кошче. Въпросът е, в кой момент ще се запиташ, към кого носиш отговорност най-напред - към себе си и своя живот, или ще повлечеш на гръб животите и проблемите на всякаква измет. Второто не е съчувствие, нито помощ. За да израстне човек, трябва да му се позволи да допусне своите грешки - така се научават житейските уроци. Поемайки чужд емоционален багаж, никому не помагаш. И вредиш на себе си...
А твоята отговорност е на първо място към теб самата. И никой няма по-добре от теб да те предпази от тоя тип хора - свикналите не да търсят решение на проблемите си, а да оревават света и тежко му, който поспре да ги заслуша... Няма да станеш нито по-добра, нито по-значима, нито по-добър човек, подавайки рамото си на всеки ревльо и бършейки чуждите сополи...
Връщам се пак към началото - научи се да казваш "Не" ("марш в друга ревалня" ми звучи още по-добре).
Цеци_Вихронрав:
myself, ей-това: "марш в друга ревалня", ме изкефи. Ще го приложа още утре, че много ми станаха ревльовците напоследък. И не стига, че хленчат, ами като се опитам да им помогна отговарят, че видиш ли, не мога да ги разбера защото съм щастлива. Ами щастлива съм, защото като се появи проблем нямам време да го оплаквам, а го решавам преди да е дошъл друг проблем и да се натрупат. Ама иди обяснявай...
Та, благодаря ти много! От утре ще ги пращам да се нареват другаде.
tattul:
А пък смятам, че е прекрасно да има такива хора около теб)) И всякакви други досадници - всеки с номерата си. На някакъв предишен етап и ние по-малко или повече сме имали такива проблеми, полягвали сме и сме приревавали. В момента обаче правиш разлика - този е досадник, вампир, изсмукваме, исмуква всички - режеш го. Този наистина има нужда от помощ - търси, да кажем последвал е или е послушал твоъ съвет или пък се е напънал и започва да търси, да напъва да се промени, опитва, опитва и не казва "не мога"или пък другия рефрен, който много обичам - " не, при мен нищо не става, не мога , ти знаеш ли ...само на мен така ми се случва, ..и завърта разговора отново в същата тема, същия разговор , същите думи и ти виждаш, че този човек не просто не може, той не иска да се промени. Едно е да изслушаш някого и заедно да потърсите ешение поне в началото, едно е да ти се забие кърлеж и да почне да те смуче хленчейки...
Тук всеки може да сподели проблемите си, това е чудесно. Всеки може да получи помощ - тоест съвет и по този начин да свериш това, което и си разбрал и проумял. Това те успокоява и те тласка да вървиш напред и да преодоляваш трудностите, в които си в момента. Идва момент, в който този модел вече го пренасяш в живота и учиш хората по същия начин да действат и да мислят, но ако не се получава няма смисъл да изтърпяваш такива ситуации, да си губиш времето, по -скоро, защото твоят живот си тече ъс всичките му там проблеми и отговорности. В тяхно лице ти си щастлив, радосттен човек, но никой несе интересува как го постигаш, а просто иска някой да му го направи и поднесе на тепсия. А дори и да беше възможно, пак по някакъв начин ще го опорочи, просто защото е даденост. Та "цената на успеха" е труд и мислене", съсредоточаваш се в ситуацията, търсиш изход, пробваш, блъскаш се, не се блъскаш))), опитваш , питаш, експериментираш и после хоп намираш решение ....иска се постоянство. Само че това постоянство изисква време и усилие, а никой не е пита колко ти е отнело всичко това. Понякога ми се струва, че самата аз едва си държа главата над водата. И скачам....на дълбоко , опитвам се да стигна дъното, за да видя къде е почвата под краката ми)), намирам я и продължавам....Пробвам го в живота, пробвам го и в морето))))В началото се ошашавах като не можех да стигна до дъното, после си намислих и намерих техника да се задържам права във водата, а под мен да е дълбоко)))), та май взех щуротии да ви разправям, но си е така.....
tattul:
cecivalchanova, за възпитанието съм съгласна само на половина . ....Важно е как са те възпитава ли, но много често това възпитание води до примирение и потъпкване на собственото Аз. Така те възпитават, че смазват всяко желание за самоизява, самостоятелност индивидуалност...тоест възпитание, което е свързано на по-късен етап с подчинение и обезличаване. Хубаво е нещата да са балансирани и когато те възпитават да ти обяснят, че трябва и да драпаш в живота, като дойде определен момент, да знаеш, че не винаги си длъжен, на който и да било и че така понякога вървиш против себе си....Та после като пораснеш, може сам да довършиш възпитанието си и да станеш добър човек, да си човечен. Но това не включва всеки, който се зададе от някъде си или му скимне ей така, да ти се качи на главата и да се мята върху нея, щото имал проблеми или пък е решил, че така му е угодно или има право на това.
Цеци_Вихронрав:
tattul, нас ни възпитаваха с народни приказки, а те учеха и да драпаме и да се борим освен да сме добри. Друг е въпроса, че аз просто на моменти поддавам на манипулация. Е, после бързо се съвземам и оправям нещата. Общо взето не се оставям дълго да ме използват, но понякога и аз имам нужда от съвет и от това някой да ми даде кураж. Затова се радвам, че го има тоя форум и всички вас. Много ви обичам всички и съм ви благодарна за съветите и за подадената ръка при нужда. След това се чувствам силна и успявам да се справя с проблемите които ме нападат.
И понеже днес нещо ме е избило на поезия искам да споделя с всички любимото си стихотворение на Димитър Методиев:
МОЛИТВА
Умните хора трупат имоти:
имотът не щял ни хляб, ни сол.
Умните хора живеят самотни.
А на мен -
дай ми, господи, бол
верни приятели, хляб и сол,
сърце широко, широки пръсти,
сили на моята булка чевръста,
турни ме, господи, на кръстопът,
та който мине, при мен да влезе,
да раздели с мене мойта трапеза,
нещо да вземе за из по път
и щедро в къщи да ми остави
свойто „Сполай ти!”, свойто „Със здраве!”.
Времето бяга, дните се нижат.
Дари ме, боже, с хорската грижа -
всичко, що имам, да го раздам.
А там -
в земята -
ще поживея и сам…
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия