Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Имам ли направена магия- н-та част
TT:
Здравейте, от както се помня все има проблем около мен.....В последно време е ужасно....Само лошо, лошо....навсякъде....изгубих светлината в живата си, отчаяна съм! Защо в нищо не ми върви? Карма, магия или просто късмет вече незнам....Може ли някой да ми помогне? Аз съм родена на 24/09/1981г., детето ми на 20/11/2009, а мъжът до мен на 19/02/66г.
theshadow:
TT, не съм от маговете, за които датите имат значение. Моля да ми напишеш подробности, т.е. сподели онова, което те притеснява, тъй като "не ми върви" е твърде общо казано.
TT:
Ами.....първо родителите ми винаги са били студени към мен...като дете ги питах да ли са ме осиновили...никога не се празваше рожденият ми ден, не ме гушкаха и тем подобни мили неща, БЛААААА....после като тинейджър имах проблем със сърцето и без малко да приключа, но ме спасиха с цената на много борба и белези по тялото и в душата ми....на много хора съм помогнала, а аз съм все сама в мойта борба....когато се разболях останах без приятели и сега имам двама, но я са тук или ги няма.....изведнъж семейството ми се обърна със страшна злоба срещу мен....обидиха ме, нагрубиха ме и всичко това след като давах всичко за тях и децата на брат ми....от една година майка ми не ме е потърсила....баща ми ми ми звани от време на време и ми говори, че на тех не им пука за мен да си живея живота....и между другото да си знам, че той не ми е истински баща, но пак ме обичал...БЛАААААААААААААА....но това там е една голяма Лайнарска драма.....с една дума ми ебаха майката...единственото в което вярвах и ме крепеш СЕМЕЙСТВОТО ме предадед....после в този период се ражда синът ми...преждевременн едва 1,200кг. и така една годена борба да проходи и тн., ходех на терапий, плачех и незнаех къде съм и междувреммено му откриха киста на малки мозък, която се оказа микро инфаркт, после му правихме операця от хидроцеле...още не е проговорил хубаво а вече почти на 4г. ходи на логопет....той е едно прекрастно дете...което за съжаление си го отнася когато ми пречернее.... в цялата ми трагедия съм сама...човекът до мен е пълен егоист с две деца който по никакъв начин не ми помага и не ми е опора, но много съм го обичала, сега изведнъж всичко пропадна и само сканадали....преди месец ми се обаждат, че ми е ипотекират и апартамента, който имам и сега банката иска да се плаща пак след 10 години....иде ми да се гръмна....има и хиляди дребни неща, като катастрофи, счупена кола, счупени хиляди неща....но аз умрях и изчезнах в тези проблеми...гледам образа в огледалото и не виждам и помен от онова лъчезарно мило, оптимистично момиче...светлината в очите ми огасна и нищо не може да ме накара пак да заблестя, както преди....изгубих вярата си в каквото и да било...вярвах в бог,молех се сега всичко е празно, пусто, няма никакво чуство.......
Цеци_Вихронрав:
TT, ти си силна и борбена натура, но по някога и силните имат нужда от помощ. Първо потърси помощта на психолог, за да си върнеш душевното спокойствие. Не е хубаво детето да го отнася заради твоите проблеми. След това вече ще можеш да метнеш проблемите един по един и да ги решиш подобаващо. И ще намериш и поводи за радост, и ще видиш, че живота е хубав. Наистина най-лошо е когато ни предадат близките ни, но пък старите хора казват, че семейството си не избираме, но избираме приятелите си. Моите най-близки приятели също са на далеч, но дали по телефон или мейл винаги получавам подкрепата им, а и те моята... Радвай се, че имаш приятели, макар и двама. И никога не е късно да намериш още. Хората не са толкова лоши колкото си мислим. Все още има добри и те биха те подкрепили, ти само ги намери. И помощта от психолог не е за подценяване - казвам го от личен опит.
TT:
Благодаря, само да намеря някой добър....може да ми препоръчате..
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия