Отворена дискусия > МАГИЯ

Духовност

<< < (2/2)

tattul:
Преди означаваше много неща. Сега ..онзи ден попаднах пак на молитвата на Св. Франциск

 Господи, направи ме инструмент
 на своя мир, където има омраза,
 нека сея любов;
 където има рана – милост;
 където има съмнение – вяра,
 където има отчаяние – надежда,
 където има тъма – светлина,
 където има тъга – радост.
 О, Боже Всемогъщи, дари ме
 Да не търся утеха, а да утешавам,
 да не търся разбиране, а да разбирам,
 да не търся обич, а да обичам,
 защото когато даваме, получаваме,
 и в прошката ни прощават,
 и в смъртта се раждаме
 за вечен живот.

 Всичко това ме вълнуваше, но сега правя стъпки да следвам този път и то не от куртоазия ...някак вътрешна потребност е. Дори не подозирм как понякога се откриват разни неща през мен, които не само ме трогват, но и започвам да ги правя без дори да си давам сметка как се получва....но все още съм си егоист. Духовноста е лесна, докато я четеш. Като фетиш е, ако нямаш цел. Началото се определя с търсене, после идва реалноста - изоставяш духовностаа и започваш да живееш и наученото го практикуваш всеки ден с близките например Със всичко, което те заобикая. Тогава забравяш за духовността и се учиш на ново да живееш))

tattul:
myself,  духовното его е доста ....самодоволно и арогантно. Висша форма на "еволюция" - тоест аз или ние сме най-висши.  Това е до момента, в който не те подкара живота, както той си знае. Въздушните кули падат и ужасноо боли)) Минах такъв период. Добре, че беше в лека форма.

Aton:
myself, не мисля ,че "вярването" и духовноста вървят ръка за ръка.Точно за това не ми харесва думата "духовенство". Нищо духовно не виждам в даването на благословия седнал в луксозна лимузина на подтичкващите около нея "миряни" или пък "духовници" застанали като
 на пиаца на входа на централните софииски гробища и чакащи нетърпеливо някои да ги наеме и да им плати за "духовноста".

Навигация

[0] Списък на темите

[*] Предходна страница