Автор Тема: Смъртта едно ново начало или трагичен край?  (Прочетена 36643 пъти)

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #15 -: 26 Април 2013 09:51:33, Петък »
Одавна не ме е занимавал въпроса за смъртта. Последно беше миналата есен. Нямаше повод просто ме беше обхванала необяснима тъга...Понякога изплуват образи на приятели и близки, които вече ги няма. Идват ти всякъш всички накуп в мислите и така.... Започваш да се чудиш защо, започваш да се чудиш да не би да са тук ....Миналата година почина приятел от студенстските ми години. Можех да ида на погребението , но нещо ме спираше. Казах си ще го почета,  ще отида в църквата там ще запаля свещичка поне.. Направо краката ми се оплетоха и камък се стовари върху мен.  -  тоест отговора беше не. Пък и не ходя вече отдавна в църква, тогава къде се ръгах? Колебаех се и се лутах между общоприетото и объркването си и реших, че приятеля ми заслужава почит, такава какъвто го познавам него - готин пич и купонджия. Помня как бяхме тръгнали на някъде и докато пием едно кафе за почивка,  някой измъкна китарата от колата и я забрави на покрива отгоре й. Дадохме "мръсна газ" и китарата се търколи на асфалта....е, вечерта бяхме без китара))). Стоях на терасата  - пих, пуших, спомнях си, плаках и се смях, прегърнах го и му казах, че го обичам и че вярвам в това, че вече е свободен и мъките му свършиха - почина от рак за няколко месеца. Ще го помня ли - докато съм жива. Обичам ли го- да с много топлота. И не само него.  За мен този човек е жив))) По моя си начин, както и много други.....Така се научих да приемам смъртта за себе си. Като малка баба ми ме мъкнеше все по погребения на село, щото нямаше кой да ме гледа. Та гледах хората какво правят...нагледах се на сълзите им, на болката и така. Що мъртъвци съм целувала за сбогом...Дори възрастните спираха да реват да ме похваят "Бре това  дете как знае да прави"... На мен ми беше забавно...Разбира се болката , когато загубих баба си беше голяма, но я загубих някак осъзнато....Вече знаех , че това е краят. Но вътре в мен е жива. Знам ли може и другаде да я има... някак, но това няма голямо значение или има не знам. Във всеки случай човек трябва да се изправи пред този факт и да го приеме.
 Всеки избира в какво да вярва или да не вярва. Шадоу е изхвърлил думата вярва, предполагам, че я е заменил с думата приемам. Но със сигурност не е лишен от чувства. Други вярват  "горещо"...във всичко, тогава както твърди той, могът да бъдат успешно манипулирани.
 Аз също вярвам, но вярата е  процес при мен...Вярата включва желание, чувство, приемане, осъзнаване....Просто при всеки е различно. Всеки за свое успокоение може да вярва в  каквото си иска. Но дали е истина? Но съм виждала, хора които не са преодолели болката лично за себе си и когато дойде например Задушница се юрват ...започват да готвят и да слагат софри.. за мен е излишно....Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а  просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза. Помага само това, че хората съществуват  под друга форма - енергия например , която е някъде там.....
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #16 -: 26 Април 2013 21:48:00, Петък »
Quote (tattul)
Човек вярва в живота след смърта, не заради църквата Шадоу, а  просто защото не може да приеме болката , липста, страданието си остават някъде там като трън и този тън никога не излиза.

 Не... Всяко нещо си има начало и край... И ако се говори откровено за смъртта и някой бъде попитан след като умре какво иска от близките му... Надали някой ще иска да види близките си побъркани от сълзи... Надали някой ще иска близките му от целия му живот, от всичко, което е направил, да го запомнят точно с датата на смъртта му... Надали някой ще иска... 

 А сигурно хората масово биха искали, като си отидат, да бъдат запомнени с нещо хубаво от живота им... Сигурно биха искали да се помни и празнува примерно рождения им ден, а не денят на смъртта им... 

 Замислям се и каква реакция от околните биха искали... Примерно- аз като си представя края си, като ми дойде смъртта и веднага не искам да си представя близките ми същества във визия- ред сълзи, ред сополи... Не... Такава визия означава, че те страдат, а кой нормален човек иска да види най-близките си нещастни? Ще ми се просто да приемат, че смъртта е част от реда на нещата и че най-доброто, което могат да направят за себе си и за мен, това е да ме запомнят с каквото хубаво ги влече и да продължат да живеят. Ако може понякога да се сещат за мен- добре. Ако не се сещат за мен- пак добре, понеже животът трябва да продължи и ще продължава без мен. Но не искам да си представям страдащи. И само някой да е посмял да запомни датата на смъртта ми- ей тази мисъл ме убива...

 Така че, за мен всяка реакция вън от тази, е неестествена и привнесена в психиката като готов продукт на религията, целящ манипулация...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #17 -: 26 Април 2013 22:51:19, Петък »
theshadow, няма да споря с теб.  Дреме ми какво си има!!! Дадено ми беше да преживея страховете от загубата на любими хора...е, промених се аз! Осъзнах, че всеки ден е от значение и реших, че всеки миг, в който мога да обичам хората, които обичам ще го правя.
 Сега сме 21 век, живота има повече стойност. Преди хората са мрели във войни, кланета, болести..живота е имал толкова ниска стойност и продължителност....оставало е само заслужената награда -  Отвъдното... В какво вярвам аз!? Няма значение, моя си работа. Смъртта -  предизвиквала съм я, когато не вярвах себе си и в Живота.  Виждала съм я по много начини,не я прави по малко - не страшна, а просто тъжна...човек не знам дали свиква, но знам, че така отминава и човек изгражда пантеон на хората които ги няма  и обича и ....празнува с тях! Сега? Болка в сърцето си нямам, напротив...който и от мъртвите да поискам да видя - тук е . Изваждам веселите неща на показ...Лесно ви се струва....така на думи да! Смъртта и Живота са две неща основни от житейския план на човек  тук на Земята. Хич не ми пука какво има или няма - за мен има, така ми харесва, така избирам. В случая дали ще излезнат фалшиви предположенията и вярванията ми, на кой му пука. Най-малко на мен, след като вече съм мъртва. Искам само да ме изгорят, ....погребения с  духова музика отдавна няма)) жалко...Постепенно, се научих да живея тук и сега, да оставям малко неща недовършени( мога според Радичков в Тенец да се превърна), да пощавам на себе си и на другите, да се променя максимално към по-човешки изглед)))И да споделям приятелството и любовта си с хорта около мен. И в двата случая  - дори да няма живот след смъртта и прераждане, а ако пък вземе да има - това е единствения правилен ход!
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #18 -: 26 Април 2013 22:54:08, Петък »
Кой от вас се страхува от Смъртта!?
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен bigbooss

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #19 -: 26 Април 2013 23:16:46, Петък »
Quote (theshadow)
bigbooss, тази част вече я минах.


 Ако си я минал, нямаше да пишеш във форума. cool
 Това, че си преживял подобие на смърт не значи нищо. wink

Неактивен Цеци_Вихронрав

  • Обсебена
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 10106
  • Total likes: 199
  • Karma: +97/-0
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #20 -: 27 Април 2013 07:31:23, Събота »
Има ли човек който да не се страхува малко или много от смъртта? Аз лично се страхувам. И не от собствената си смърт (когато и да настъпи), а от тая на близък. И като се замисля се страхувам не от самата смърт като такава, а от загубата. Миналата година погребах четирима близки за мен хора и още не мога да стигна до момента когато ще си спомням за тях с усмивка за всичко хубаво което сме преживели. Зная, че след 2, 3, 5г. ще се получи, но сега болката е толкова силна, че...
 А редките случаи когато се случи да сънувам кошмар свързан със заплаха за някой от най-близките ми направо изпадам в ужас. Трябват ми часове да се успокоя, че всичко е на ред. И не зная кое боли повече - това, че въпросния (син, брат, любим и т.н.) още е млад или егоистичния страх: "Какво ще правя аз без тоя човек?".
 През последните години се научих да ценя настоящия момент и се постарах да кажа на всичките си приятели и роднини колко ги обичам (не спирам да го правя). За щото като се замисля... когато загубим близък най-много ни боли от това, че приживе сме влизали в конфликти с него и така и не сме намерили време да му кажем колко е ценен за нас.
 От тая тема нещо ме изби на рев. Отивам да медитирам.
 Най странното е, че само когато съм разстроена ми се получава медитацията - иначе неизменно заспивам. Някой има ли обяснение на това?
"Кат тасманийски дявол си в устата."
 Последен

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #21 -: 27 Април 2013 08:05:53, Събота »
bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #22 -: 27 Април 2013 08:39:41, Събота »
Quote (tattul)
Кой от вас се страхува от Смъртта!?

 Като дете се страхувах от смъртта. После... Като всеки човек- преживях погребения на близки, също и на приятели... (всякакви, на хора със всякакви убеждения). Най-тегаво ми е било на християнски погребения- самата религия, създава много болна атмосфера. И платен свещеник, платено погребално бюро... Се възползват от това...

 Тъй като в моя род християни няма, при нас погребенията не протичат в такава тежка и отровена на психично ниво атмосфера. Сбогуваме с човека по начини, които определям като по-правилните... Всеки сам си преценява как иска да се сбогува. Ако иска да каже нещо на починалия, го казва. Ако иска да сподели нещо с околните за починалия, го прави. Погребението по-скоро се доближава до езическото такова- вкл. в рода ми са съхранени някои езически погребални традиции, които правим, не от вяра в някое езическо божество, а от защото така сме приели... Погребваме с любими лични вещи (обикновено не са ценни, а просто са любимите).  Палим върху гроба на заровения вече човек, както е погребан вече- палим огън... Стоим толкова, колкото преценим и от колкото имаме нужда, за да пуснем починалия в смъртта му... От погребението по такъв начин човек не си тръгва с чувството, че все едно е паднала планина отгоре му... Тръгва с чувството, че животът ще продължи напред...

 И други работи, лични, преживях...

 Опитвах се да я разбера смъртта. След като я разбрах, спрях да се страхувам от смъртта като такава. Повече ме е страх от реакциите на хората...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен bigbooss

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #23 -: 27 Април 2013 21:25:27, Събота »
Quote (theshadow)
bigbooss, знаеш ли какво е клиничната смърт? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.

 Знам какво е клинична смърт, а ти знаеш ли какво е смърт ? Ако желаеш, прочети повече по въпроса.

 П.С Нищо лично, просто не съм съгласен с твоето мнение. Извинявам се предварително ако съм бил груб smile

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #24 -: 27 Април 2013 23:42:48, Събота »
Ако е за скокове с бънджи, там може по-голям и достоверен опит да се сподели. Може и да се поспори доста....Има неща, които няма как да бъдат проверени, за това са поверени като теми  на философията. Тя ги разнищва....Страхът и суеверията са част от Смъртта. Неприятната част, с който човек трудно приема, но трябва да се научи да се справя. Тук и друг път си разисквахме тази тема, пак със Сянката))))...Не сме постигнали консенсус и едва ли ще, но пък хората споделят покрай всичко това - това е важното. Пък bigbooss, дай малко разсъждения и факти...Хубаво е човек да се обосновава как и защо. Тук 80 процента, всичко е на базата на личния опит. Философията ни, опитността ни се обогатяват с нови възприятия, разбирания и осъзнавания само след лично преживяно....и отработено. Е, смъртта трудно се отработва??)))) Понятие си нямам какво се случва по време на клинична смърт -  има ли тунели няма ли. Едни викат има, други няма...все ми е тая. Такива прежвявания отключват разни неща в човек, той се съвзема и си дава сметка, че нещо не е живял както трябва,чи живоъте крехък и че е изпуснал много. Тогава се фокусира върху него и някак изпада в разни ситуации, които му носят откровения и се чувства по-щастив...Та една клинична смърт, ако човек се измъкне от нея  , действа ободрително. Сигурно си мислите, че съм гадна..., но понякога съм такава... Аз съм до тук - мойто мнение, ако е от значение - има всичко...на този свят, вярвам  във всичко... крайна метка и да няма нищо - ще съм се прецакала, че съм изтървала шоуто, което съм могла да си създам. Живее ми се, вече да! Смъртта, ако не за мен поставя начало за някой друг и така.....Оле!
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #25 -: 28 Април 2013 00:03:44, Неделя »
bigbooss,

 Познанието не е сляпа вяра в това, което МНОГО ни се иска да е истина... Познанието е факти, а фактите си имат начини, по които се установяват и стабилни, проверими доказателства, на които се базират...

 Нека да ти демонстрирам нещо...

 Това е откъс от текст.

 "При входяща сигнализация 2х2000 за неврони 1 и 9 и 1х600 за неврон 2, сумацията в аксонното хълмче създава изходяща сигнализация с честота 990 Hz"

 Надявам се да ти звучи много научно...

 Да? Разпознаваш го като научен текст, нали?

 Е, това изречение, което написах по-горе, като понятия е така... Но само като понятия...

 То е абсолютна глупост във всяко друго отношение. То е... Игра с реални понятия от моя страна. И ако ти не знаеш за какво иде реч, а ти не знаеш, то значи аз мога да те преметна в тази област както си искам.

 Ти нямаш опит в сферата на магията... Защо си решил, че си в състояние да прецениш кога те премятат?

 За мнозина една лъжа като се повтори 1000 пъти и те са вече свръх убедени, че лъжата е истина...  А истината... До нея не се стига по пътя на вярата (и аз не случайно пиша, че държа много на доказателствата)...

 Не ти се чете... Респективно на теб не ти се учи... Не ти се търси истината...

 Е, ами добре тогава... Така да е... Ще го имам това предвид като характерно за теб... А останалото - него tattul го е написала...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен zeroon

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #26 -: 28 Април 2013 22:50:59, Неделя »
Ще ви споделя едно моето схващане, сигурно малко гадно може да се стори на някои, но това е реалността.
 Това което хората наричаме Аз, или наше Съзнание, е енергията и матарията, която се държи по даден начин докато сме живи. След смъртта , тази енергия и материя, започва да се държи по друг начин, които вече не представляват Аз или Съзнание или душа или както искате го наречете.
 ОТ гледна точка на един човек, живота е краен. Няма нищо след смъртта, само разложение. От гледна точка обаче на други материи и енергии образували ако не Азове и Съзнания то поне живот /за начало растителен и животински/ разложението на един труп може да бъде начало. /За колония от бели трупни червеи примерно/
 По нататък, следват птици, вълци и лисици, дивеч и в някакъв  момент, тази енергия и мнгократно променяна материя, може да попадне пак в  човек . Така че ако гледаме в по-широк мащаб, енергията и материята, която сме в момента, циркулира от - до + безкрайност под различни живи и неживи форми. Когато след милиярд години, Слънцето избухне и разнесе планетите от Слънчевата система на светлинни години разстояние, безбройните малки атомченца и електрони на които ще се разхвърчат планетите ще останат и вероятно ще влязат в структурата на друга галактика. Тези атоми които ни изграждат в момента,.... ами и те ще са си там, обаче Нас, Съзнателно отдавна няма да ни има.

Неактивен Delta

  • Mockingjay - DSJ
  • Newbie
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4188
  • Total likes: 0
  • Karma: +1/-0
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #27 -: 3 Май 2013 16:27:45, Петък »
Христов Воскресе!
 Воистина Воскресе!

 ... обаче някой, някъде в тази тема написа, че от религията добре се печели ( което аз лично напълно споделям)

 Християнството и мюсюлманството в сегашната си форма са толкова навредили на човечеството, че няма на къде повече

 Въпреки това утре ще си боядисам яйца и вечерта ще отида на църква да си запаля свещичка
 ... много ли е лицемерно от моя страна?

Неактивен theshadow

  • Админ-ДИКТАТОР
  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6192
  • Total likes: 135
  • Karma: +106/-1
    • Профил
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #28 -: 3 Май 2013 18:02:05, Петък »
Пер- бие град, удря гръм. От там- перашка- боядисаното яйце. А богът, на който принадлежи обичаят да се боядисват яйца... Ще го почета бог Перун. Все пак ритуалът с боядисаните яйца си е негов религиозен и не е честно да му го крадат, таковата... И козунаците са езически ритуални като хапване- на Еостре, богиня на пролетта... Ще почета и тази богиня... Пак защото не е честно да и се краде от ритуалите... Ей така- за принципа... Не от религиозност... Ще ги почета...

 Ако ще се почитат измислици, то измислицата Исус ще трябва да се нареди на опашката, че пред нея списъкът е дълъг и, че християнството краде истории, празници и обичаи от предходни религии, по-скоро го издърпва назад в списъка на религиите, които са ми интересни, отколкото да ме води от любопитство в храмовете му...
Познанието е само за тези, които са готови да жертват време и усилия, за да се сдобият с него.

Неактивен tattul

Смъртта едно ново начало или трагичен край?
« Отговор #29 -: 3 Май 2013 18:17:16, Петък »
Ми не е лицемерно - щом ще свъртиш къщата покрай теб)). Пък ако не са християнски пооткраднати са езически , в крайна сметка - аз ги наричам "домашните празници" - каквото и да направиш все хубаво, когото и да поканиш винаги весело.., какво по-хубаво от това.
Време е за приключения, сладки забавления.
 С кучето Джейк, с човека Фин, към непознатото вървим)))))