Отворена дискусия > МАГИЯ
Смъртта едно ново начало или трагичен край?
Цеци_Вихронрав:
На това ниво на интелект животните са по-добри от хората. Те нападат само ако са гладни, застрашени или... абе винаги с причина - за разлика от човека. И колкото по-интелигентно става едно животно толкова повече заприличва на нас хората. Например маймуната от клипа. А котките са по- интелигентни от останалите животни, но в същото време за сега са и единствените които убиват за удоволствие (също като хората), а не от глад.
theshadow:
Появата на разума, като всяко нещо, е в графата "нож с две остриета". Някои ги облагородява, а други- не...
Така е и при животните...
По едно време имах следните домашни любимци накуп- котка, змия и мишка. По всякакви сметки мишката би трябвало да е най-прецаканата от всички... Тя е най-глупава и в менюто на останалите две, които пък от своя страна в природата също са врагове... В дадения случай змията губи битка от опитна котка... А моята котка е от тези, които са имали възможност да си развият бойните умения... Не винаги е била домашна... Както и змията впрочем... На първо мислене, би следвало да се изтрепят помежду си...
Реално обаче трите си съжителстваха по техен си странен начин. Котката беше решила, че ще е много забавно, ако ползва змията като един вид въже за игра, но осъзнаваше, че е живо същество и я дърмелеше с прибрани нокти, за да не я нарани... А змията явно нямаше против това, защото не отвръщаше с атака, докато котката я размотаваше по този невъзможен начин из целия апартамент... Що се отнася до мишката... Тя чакаше котката да легне и се настаняваше отгоре и... Беше спряла да изпитва страх и от змията... Никое от двете хищни животни не и посягаше на мишката, без значение, че по някое време те огладняват... Имаха я за специална неприкосновена мишка...
Така че... Разумът като такъв не е нито добро, нито лошо... Зависи за какво го ползваме... Може много да съградим... Или много да разрушим... От нас зависи за какво ще го използваме...
Цеци_Вихронрав:
Нормално е да не закачат мишката -тя си е тяхната, но всички други... са плячка.
Преди 7-8 г. поживях известно време в Маджарово (Източни Родопи) и там имаше голям проблем с Шаро. (красива каракачанска овчарка). Понеже извършваха селекция на късорогото родопско говедо и постоянно се отделяха изчистените от примеси на др. породи индивиди, стадото вечно се променяше. А Шаро (още не ми е ясно защо бяха кръстили женска кучка -Шаро???), нали си знае, че "тези" говеда са наши, а "онези" - не. Все гонеше новите и обикаляше по другите стада да си прибере старите. Горката постоянно беше ступвана от чобанина и не можеше да разбере защо я бият като си върши съвестно работата.
theshadow:
Таковата... Не разказах цялата история...
Змиите ядат мишки, за да живеят. Природа.
Така... Мишката беше купена за храна на змията и първоначалният ми замисъл въобще не беше да си увеличавам броя на домашните любимци...
Мишката сама си го постигна това специално положение да стане третият по ред домашен любимец... Си беше съвсем обикновена мишка- бяла, с червени очи, каквито змията не е имала проблем да изяде... А защо с тази мишка се спря... Не схванах точно поради каква причина реши да постъпи така... Котката също не и посегна... А както писах- котката не винаги е била домашна и мишките не са и непознато ядене... Нещо, идващо като поведение от мишката ще да е- предполагам... За друго логично обяснение не се сещам...
Намерих в нета мишка-коткоукротител...
Таковата... И с кучето- вероятно... Може би... То си е направило избор на говеда и... Вероятно говедата са замесени в този кучешки избор... Замесени по някакъв начин, разбираем само от животните, участващи в избора... Просто изборът не е съвпадал с представите на хората... Но Шаро си е отстоявала избора по сърцето си, щом е търпяла на бой и не е променяла поведението си... Така мисля...
Цеци_Вихронрав:
Сянка, предлагам ти от време на време в/о на логиката да се доверяваш на фантазията примерно... Представи си, че тази малка бяла мишка владее магията и просто я е използвала, за да спечели приятелството на котката и змията. Аз като дете (по времето на филма "Арабела") мечтаех да и имам пръстена и, не за да получавам дрънкулки както мечтаеха приятелките ми, а за да мога да разговарям с животните. После пораснах и се научих да ги наблюдавам. В момента се справям доста добре, но искам още.
А колкото до Шаро. Ами в Родопите отглеждат и възпитават каракачанките по един много стар и крайно варварски начин. Малкото куче на около 2 месеца се пуска с големите и със стадото да се учи. Ако в следващие 2 месеца не се е научило да води и пази стадото го убиват. А в едното стадо женсака имала глупостта да се заплоди от кангала на другото стадо. Убиха и кученцата защото не били чиста порода. Успях да придумам чобанина да остави поне едно, за да го взема за брат си. Сега е голям пес и също дели животните на "нашите" и "чуждите". "Нашите" са тези които брат ми е докарал на вилата, а "чуждите" са тея които са имали глупостта сами да влязат в двора и са зверски гонени и изяждани ако ги докопа. Тъй, че при кучетата си е заложено това поведение. Може би затова предпочитам котките пред кучетата. Защото на кучето му е заложено да обича и пази стопанина си, а котката решава сама.
И за последно, любимата ми приказка:
Кучето разсъждава така: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи той е Бог."
А котката: "Моят стопанин ме храни, грижи се за мен и ме обича - значи аз съм Богиня."
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия