Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Случи ми се нещо странно, моля за съвет
Delta:
Права си Татул
А на Шадоу писаното ми хареса. Защото е вярно. Всеки ден виждам около себе си родители, които допускат една или няколко от грешките, посочени в поста. Аз самата отдавна съм отчела като допуснати от мен и мъжа ми някои по отношение на децата ни... стараем се да се коригираме ан време и да не допускаме други.
Едно дете според мен трябва винаги да усеща, че има кой да го контролира, да му забранява, да го предпазва... така някакси докато е малко, то се чувства сигурно. Този контрол обаче, не трябва да става по начина, описан от Шадоу.
dia-devi:
аз съм на принцип/а...можеш,..опитай :),..аз ти давам моят опит,..ти търси своят,..и с котлона бяхме така,..:)
dia-devi:
естествено за някои неща обяснявам защо е не-препоръчително,..без да убеждавам,..просто информативно казвам как ще постъпя,..ако нещата се изпедепцат,..евентуално
dia-devi:
не знам,..може би е по-лесно,..когато нямаш емо/та
theshadow:
Quote (Delta) ТТози контрол обаче, не трябва да става по начина, описан от Шадоу.
Начинът е детето да бъде подкрепяно да се учи да взема решения и на отговорност. Под подкрепяно не се разбира "оставяно на произвола", а да има водене на диалог между детето и възрастния- да се обяснява от страна на възрастния търпеливо и разбираемо, без опити за манипулация или налагане. Това е и с което аз процедирам. През ръцете ми се е случило да минат доста деца. С нито едно не е имало провал в този метод. Включително върши работа при блокирали деца, т.е. такива, изпаднали в истерия, които на пръв поглед ни приемат, ни предават.
Но има една малка особеност- методът действа само тогава, когато детето има доверие на възрастния, т.е. не е изловявало възрастния в лъжа ... Възрастните често лъжат децата, считайки, че това са невинни лъжи, а не е точно така... Примерно: "Само за малко те оставям в детската градина", е една такава невинна лъжа, която детето ще запомни като усещане за недоверие към родителя. И като се навържат няколко такива "невинни" лъжи... Се стига до: "А защо детето не спира сутрин да плаче, а защо то не ме слуша и ми къса нервите, а то защо така, то защо иначе..."
Когато има доверие, нещата стоят на друга основа. Детето е част от процеса на вземане на решение. Чувства се значим участник и иска да се представи добре, да се справи с вземането на важното решение, дори това решение да е ще ли си носи шапката в студеното време. И като се обясни какви са плюсовете и минусите, детето се консултира, взема решение и носи отговорност да го спази. Т.е. примерно знае защо си носи шапката и няма да я зареже по средата на пътя, понеже не е натрапено, а е лично решение. В процеса на израстване, се научава да взема самостоятелно все по и по-сложни решения.
Защо считаш, че подхода ми е грешен?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия