Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Случи ми се нещо странно, моля за съвет
Delta:
Боже, от къде тръгнахме и къде стигнахме :)))))
Но пък стана интересно.
Гена си е ген. Оказва влияние. Голямо. Средата е другият определящ фактор, който също влияе много. Под среда имам предвид семейната такава, възпитаието, после външната - приятели, училище, работа, улица...
Общо взето смятам, че човек порсто се ражда някакъв. И докато е дете, родителят може само да го насочва, но не и кардинално да го промени. Представям си го като плувен басейн с много коридори. Всеки от нас попада в определен коридор, където има определен набор от: характер, темперамент, заложби и т.н. И родителят може само да "подпира" детето и да го "мести" между границите на коридора, но не и да го измести в съвсем друг коридор.
Примерно ако имаш буйно дете, можеш да го озаптиш до известна степен, но никога няма да стане хрисими и кротко като съседчето примерно, на което и гласа ми не се чува...
МИМ - кой духа, или идва дух... или какво :D (множко ми идва работата напоследък и реотаните ми прегряват нещо :))) )
theshadow:
Именно- генът само оказва влияние, но не е решаващ, когато говорим за здрава личност.
Има такива деца, които са по-буйни. Моето житие и битие е на доста буйно дете, което имаше проблеми с това да завърши основното си образование (не ми се удаваше). Както и при всички деца, които не се вписват в понятия като "кротки и уравновесени", при мен също причината беше в отровна семейна среда. Нямам предвид това, което семейството показва пред околните, а това, което е действителното. Т.е. за здравата личност са открити за плуване всички възможни коридори, но често пъти родителите не осъзнават в какъв коридор на плуване тласкат детето си... И после то я се научило, че има и други коридори за плуване, а не се научило...
theshadow:
Цитирам нещо, което илюстрира как родител може да зададе коридор за плуване, без да се усети, че го прави... Разбира се, има и по-груби установки от тези, които ще цитирам, т.е. това по-долу е доста малка част и не изчерпва всичко, което един родител може несъзнавано да вмени на детето си...
Автор: http://psychology-bg.ucoz.com :
В тези изследвания специалистите са открили кодови фрази, които родителите са слушали , когато са били малки (до 6 г. възраст) и на свой ред несъзнателно предават на децата си. Фразите са залегнали като установки и затова са наречени "родителски директиви" или "родителски установки". Много от по-осъзнатите родители се оплакват, че възпроизвеждат тези установки несъзнавано и чак после се усещат какво се е случило.
Установка "Не живей"
Тази установка звучи доста страшно. Дава се всеки път, когато родителят каже на детето си нещо от типа на: "Махни ми се от очите, че не искам да те виждам", "Не ми е нужно такова лошо дете", а също и когато на детето му се обяснява колко е трудно да бъде отглеждано, колко лишения преживяват родителите, за да осигурят материално детето. Правените изследвания са категорични, че има много деца, които са подсигурени материално, но израстват с вменено огромно чувство за вина и в стрес, за дето са материално подсигурени от родителите си.
Скритият смисъл на установката е манипулация на детето с внушаване на постоянната вина пред родителите. По-натам тази вина прераства в чувството, че детето е длъжник на родителите си. Всъщност не е точно така. Един родител знае, че отглеждането на дете е сложна и нелека задача. Ако не го знае, то няма право да прехвърля отговорността за незнанието си върху детето.
Всяко дете, което чуе тази установка, на съзнавано или на неосъзнато равнище, прави следния извод: "На родителите ми ще им е по-добре, ако мен ме няма на този свят". Не се чувстват безусловно обичани. В по-късна възраст една част от децата, получавали такива установки, често се самонараняват, стремят се да се саморазрушат, прибягват към противообществени деяния, алкохол, наркотици. Отдръпват се от родителите си.
Разновидност на установката е, когато детето е нарочено, че прави пакости и израства в страх, че каквото и да направи, все е грешно и все не е достатъчно добре направено.
Установка "Не се дръж като дете"
Въпросната установка се дава с репликите: "Не се дръж като малък (респ. като бебе)", "Време ти е да пораснеш", "Вече не си малък, че да правиш такива работи" и подобно. Несъзнателно посланието, което се залага е: "Това да си дете е нещо много лошо". Попиването на това послание в последствие прави така, че вече порасналото дете не умее да общува на свой ред със собственото си дете. Не знае как да го насочи към правилно поведение, без да му вмени поведение като възрастен, лишавайки го от детство. Не може да се отпусне и да поиграе с детето си, забравяйки реалната си възраст и да схване детските му интереси.
Преди навършването на 10-тата година, тази установка е крайно вредна, а и след 10г. на детето не е препоръчително да се дава.
Установка "Не трябва да порастваш"
За да избегнат едната крайност (прекалено бързото порастване), много родители внушават на детето си другата крайност. Заключава се в: "Ти винаги ще бъдеш моето малко детенце", а посланието, което детето попива е: "Ако порасна и имам самостоятелност, то вече няма да съм център на родителската вселена и ще се лиша от най-главното в живота си- родителската поддръжка". Детето се вкопчва в родителите си и се стреми да им е предано. В последствие има проблеми с това да се отдели от родителите си и да създаде собствено семейство.
Най-крайният вариант на вменяване на тази установка, който, за съжаление, е реален случай: около 80 годишна майка води около 60 годишния си син на лекар и отказва да го пусне сам в лекарския кабинет да се прегледа, независимо от протестите на лекаря да работи по такъв начин. Практически синът е изцяло лишен от самостоятелен живот и никога няма да има такъв. Той не умее да се грижи сам за себе си и му е доста късно да се научи на това. Майка му се е постарала той да не е в състояние да има семейство и да е независим, а и никоя жена не би търпяла мъж, зашит за полата на майка си.
Установка "Не мисли"
Задава се с изрази като: "Ти пък много знаеш", "Престани да мислиш, а действай", "Аз съм по-голям/а, аз зная повече, ще ме слушаш и точка по въпроса". Действително възрастните имат повече опит. Обаче такива установки детето не ги разбира по същия начин, по който възрастния. То получава сигнал, че не трябва да разсъждава. А разсъждението е това, на базата на което детето трупа опит. Като детето спре да разсъждава, опитът почва да му идва трудно.
И не е само това. Децата, получавали такива установки, може да развият неувереност. Тази неувереност да не я преодолеят и като вече възрастни хора. Така, когато вече пораснали, се изправят пред някакъв проблем, те, без да са наясно от къде им е дошло, започват да изпитват безпомощност да се справят, не им идват никакви идеи, почват да се притесняват. Може и направо да им блокира мисленето и да направят от притеснение, че са блокирали нещо толкова необмислено, че после, когато се поуспокоят и все пак осмислят ситуацията, да се питат: "Е, добре де, това глупаво нещо как успях да го направя?"
Установка "Не чувствай"
Натрапва се с изрази като: "Такова голямо момче/момиче, а се бои от ...", "Как не те е срам да плачеш за такова нещо", "Какво си се разкрещял/а от радост, веднага спри", "Потърпи и ще ти мине", "Не си от захар, няма да се разтопиш". Детето го възприема като: не е хубаво да се показва изпитването на болка и не е хубаво да има емоции. Накрая израства студен човек, често пъти със страх да отиде на лекар, дори когато е крайно наложително да се погрижи за здравето си (защото нали не е от захар, та няма да се разтопи). Подтискането на емоции може да избие и във вариант на непредсказуема избухливост. Развива се неумение за общуване с околните. Основа е за всякакви психосоматични заболявания. Предпоставка е за развиване на астма, алергии, мигрена, необясними болки.
Установка "Провали се"
Задава се с изказвания от типа на: "Ти си длъжен/а да цениш нашия труд, ние толкова много правим за теб, да ходиш на тези курсове, на онези уроци и т.н.". Осъзнатото желание на такива родители е детето им да постигне повече от тях. Всяко дете се стреми да стане себе си, а не това, което родителите му искат, затова такава реплика за него означава провал. Последиците са, че вече порасналият човек влага много старание да направи нещо и накрая всичко се срива поради "странични независещи причини". Всъщност виновно е несъзнаваното, което създава условията за провала. Правилното е детето да участва във вземането на решенията и да има дадена с тактични насоки от родителите си личната си мотивация да се справя, а не задължението да се справя.
Установка "Не бъди лидер"
Репликите са: "Не се хвали", "Бъди като останалите деца, които еди какво си (правят, имат)", "Какво по-различно от другите пък искаш". Родителите го разбират като учене на детето да не изпитва завист, но детето не го разбира така. То решава, че от него лидер не става. В последствие като порасне, никога не се стреми да прави кариера в работата си, а е вечният подчинен. Ако все пак достигне висока позиция, то това е съпроводено със страх от публична изява (трудности при говоренето пред много хора), а също и страх от всяка отговорност, която поема.
Установка "Не се присламчвай към другите"
В желанието си да се изтъкне уникалността на детето, родителите задават тази установка с: "Няма друг като теб, ти си единственият / единствената ми", "Единствената радост на живота ми", "Роднините са си единствените". Това обикновено казват на децата си родители, които на свой ред също имат проблеми със социалните контакти. Резултатът е, че още от детството се заучава странене от другите и детето привиква да се чувства само. В последствие пораства и не може да се впише в екипна работа, няма умението да изгради задълбочено приятелство и създава само повърхностни познанства с околните. С времето това започва силно да пречи, а причините за нелепото положение повечето такива хора не са в състояние да определят сами.
Установка "Не прави"
Детето я възприема, когато му се казва: "Не прави това, опасно е, аз ще го направя вместо теб" (примерно за изрязване на фигурки от хартия, но не само), "Остави всичко на мама/тати, че сам/а няма да се справиш". Като се повтаря достатъчно често и се усвои, след това вече възрастният човек се бори зверски със себе си, за да се насили да започне каквото и да е ново и различно. Не успяват да си планират нещата. Не успяват да се впишат в срокове, дори когато имат предостатъчно време.
Установка "Не искай"
"Какво пък отново искаш (или ти трябва)?", "Колко още искаш, не ти ли стигна?"- такива думи внушават на малкото дете, че да искаш и да се стремиш към постигане на целите си, е нещо лошо. Тези, които усвоят установката "Не искай", не се научават да си отстояват интересите дори тогава, когато са много засегнати. Безкрайно отстъпват.
Установка "Не бъди себе си"
"Прави като ... (брата, сестрата, еди кое си друго дете, еди кой си)", "Твоят ... (брат, сестра, друго дете) може, а ти- не", "А защо ти не като другите ... (еди какво си)" - са сравнения, които тласкат детето към обезличаване. Усвоилият ги вече възрастен човек никога не е удовлетворен от себе си, живее в мъчителни конфликти "Какво ще си кажат другите" всеки път, когато му мине през ума да прояви индивидуалност. Предпоставка е за развиване на депресивни състояния.
Установка "Не се наслаждавай на здравето"
Някои родители правят грешката да не отчитат болестите на детето, ако са по-леки. Детето, отишло с температура на училище, получава поощрение. Същото е и що се отнася до преумората. Дори при преумора да се свърши започнатото и това да води до поощрение. Репликите са от типа: "Какво като си се разболял/а, има ти еди какво си, уморен/а си, на теб никой не ти е отменил задълженията!". Детето се научава, че ако му е лошо, а свърши нещо, това автоматично повишава ценността на свършеното. Пораствайки, като се разболеят не си вземат болнични, а остават да работят и след това се чувстват много обидени, че никой не ги потупва по рамото за "подвига". Започват да се чувстват недооценени и на тази база развиват ниско самочувствие.
theshadow:
А, таквоз, пропусната е най-често срещаната установка, така като гледам. Тя гласи "Не мога". И блокира мисленето. Обикновено родителите я вменяват на децата си, всеки път, когато не им помагат на малките да могат, когато не ги подкрепят. А някои са директни и казват на мъника: "Ти не можеш" и "Пак ли не се справяш". Те градят неуверен в себе си и в способностите си човек.
Детето започва да употребява "Не мога" към доста широк кръг дейности. Случвало ми се е да реша да правя проективен тест на дете, "Моето семейство". Тестът изисква детето да рисува. Детето отговаря: "Не мога". После се разговорихме- казвано му от най-висше ниво (родители), че не рисува хубаво. И то детето вече "Не Може" да рисува. По същия начин и други неща му бяха блокирани с "Не може, не мога, не знам". За цяла поредица от неща детето блокира и или въобще не ги подхваща, или така ги подхваща, че нито е с желание, нито е с гонене на качество в крайния резултат- детето е обезверено, смачкано.
Много е трудно да се отблокира дете, спиращо да върши каквото и да било, с репликата: "Не мога". Целият му мотивационен процес е насочен да го провали в това, което прави. То върши насила- примерно, рисува на сила. И понеже се чувства неможещо, постоянно се оплаква от рисунката (това не е станало добре, онова не е станало добре и не знам, та не мога, та една къща и три човешки фигурки дойдоха голямо мъчение да се нарисуват). Освен собствената си работа, детенце омаловажаваше и себе си.
Та... Гените са си гени... Но...
tattul:
theshadow, "Не мога ", е и извинене. Особено, когато много те мързи. Мързи те толкова, че родителското "Не можеш" бива интерпретирано по доста удобен начин.
"Не мога" е много удобно извинение, защото може да му се дреме пред телевизора, трябва да поеме някаква друга отговорност според възможностите си или пък иска да гризе килима точно в момента, щото и това съм го виждала.... Децата са малки дяволи. И когато започнат да стават самостоятелни в действия и мисъл, стават много по-добри манипулатори от родителите и лъжци същевременно. На една моя позната дъщеря и поговори на 3, преди това мълчеше и само се похилваше. В момента, в който реши, че трябва да си отвори устата, започна да лъже както и падне. Смени мълчанието с лъжи. Побърка ги, щото си е и проклето сладко човече. За това дете , нямаше не мога, не пипай. Намирах ме го на невероятни места в къщата. Напаст. При това опасна напаст, за себе си. Брат и на тази Напаст, е коренна нейна противоположност още от малък. Той е Батко, но тя го третира като пудел. Майка си и баща си също. Е, Шадоу, какво ще с тане ако тази Напаст превземе къщата? Ако бъда поощрявана във всичко? Ако бъде изпълнен всеки нейн каприз? Брат и е мълчалив , кротък. Той не присъства тук. Никой не знае къде е. Него го мислеха за аутист даже по едно време. Викам на майката " бе нормално ти е детето", ма майката откача ,щото тоз ни приема, ни предава само ръмжи по два три часа, все едно пали камион и после почне да рисува хиксове и тирета. И мълчи и не говори. Гледа три педи някъде нагоре в пространството и така ден след ден. Оказа се че това не е камион, а така зарежда компютъра. Игрите му са такива. Къщата беше зарината с играчки, но той играеше само с дистанционни, играчки с механизъм - чоплеше, пипаше и на две или на три се оправяше със всякакви копчета , после подкара компа - на 4 си сваляше игри, записваше, бърникаше в нета и в пощата на баща си... Не ме трябва да чете, той си знае какво прави.АКо нещо закъса, пита само един път и после всичко е ок. Вобще това, което на нас ни е непонятно за Мрежата, на него му е в главата. Вуйчо му е компютърен гений , работи като програмист в щатите. Майка му е техничар също. Той е следващия. Сестра му обаче е "земна" , тя е чудовището с красивата усмивка и невинните сини очи, които пуска в действие винаги, когато не и отърва...и осъзнава силата си. Да имаш такива деца си е предизвикателство и не знам дали ще си готов за такова предизвикателство , особено когато ги гледаш сам и работиш и насреща си имаш не обикновенни деца , а нещо, което те изучава и после действа както реши. Много родители споделят точно това - чувстват се като в клетка, поставена от собствените им деца и биват наблюдавани и дресирани. Обучението е взаимно.
За мен остава факт неоспорим, че всеки притежава определени заложби и знания. И те в даден момент се проявяват. Родителите трябва се съобразят с това, но същевременно да поощряват децата си да опитват, пробват да насочва вниманието си детето и към други неща. И когато родител казва не, винаги трябва да се обосновава защо, дадено нещо не може , не трябва да се прави или пък на този етап е забранено. Едно дете може да иска всичко , но не може всичко. Не може, дори само, защото, ръчичките са му малки, а чука дето иска да вдигне, тежи една трета от неговото тегло например. Та нещата не са толкоз елеметарни и не винаги родителите са "виновни" за всичко. Защото има деца, на които са удовлетворявали тези капризи и после са се превръщали в разлигавени, глупави и мързеливи създания, но има и деца, които са оценяваи тази свобода и са ставали способни и отговорни...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия