Отворена дискусия > ТЪРСЯ ПОМОЩ
Случи ми се нещо странно, моля за съвет
theshadow:
tattul, имам котка. Не е първата котка, която имам. И по принцип имам навика да наблюдавам котките в цялата им коткост, т.е. това са любимите ми животинки.
Котките, израстнали на воля сред други котки, не са като котките, израснали сред хора. Първите са усвоили всичката коткост, а вторите са придобили характеристики, неприсъщи на първите- такива неща, които не се включват в коткостта- например галенето. Пробвай да погалиш дива котка, невиждала хора и ще получиш цял набор от зъби и нокти по себе си. А домашната котка ще се изгърчи в теб само и само да се добере до заветното намачкване на козината. Не е само до казването на "Мау". Дива змия ще те нахапе, ако се пробваш да я вземеш. Домашната- моите змии не са ме хапали нито веднъж и то е защото ме знаят (преди това са били диви). Има огромни разлики между дивите селски кучета и градските им събратя (домашни и улични градски). Дивото селско куче е на една хапка от вълк, а градските са едни лигави такива, в огромна част от случаите. Една част от градските кучета са откровено побъркани и нищо кучешко не е останало в тях. Но това е друга тема. Широка тема. Има даден отговор на въпроса защо никое животно не развива същите възможности като човека, а важи само обратното- човекът, отгледан от животни добива техните характеристики. Но и това е обширна тема.
За много хора е неразбираемо как децата от някаква малка възраст стават умни. Всъщност... Познавам такива хора и зная механизма на поумняването им още от деца. Няма такова нещо като талантите им да са си били извечно и изначално там у тях. Тяхното развиване на тези таланти и заложби... Нарича се ограбено детство. Докато другите деца играят, вундеркиндът учи. Учи с часове и нищо друго не прави, освен да учи. Понякога по собствена инициатива (причините могат да са различни и не става въпрос за вроденост), понякога заради непреценено амбициозни родители. Но в крайна сметка това е по същество лишаване от право на детство. И е жестоко.
"Аш сам" при обуването на панталоните- не е самостоятелна проява на детето. Ти сама ли се обличаш или някой те облича? Кое вижда детенце? "Аш сам" е подражание. В крайна сметка детето ще започне и да разсъждава над това, което прави и защо всъщност държи да е "Аш сам". Но и ти разсъждаваш. Вижда всеки около себе си да разсъждава и да взема решение. Ще подражава на разсъждението. Ще подражава на самостоятелното вземане на решението. Накрая ще стане нещо уникално- уникална компилация от целия си опит, пречупена през уникални лични разсъждения и уникални самостоятелно взети решения.
Не само майката учи детето. То се учи от целия свят около себе си. Веднъж попаднала у него, тази способност за разсъждения се развива. Изследванията показват, че от векове децата задават въпроси, за да се учат- броени са и дете може да зададе хиляди въпроси на ден. На тези въпроси трябва да се отговаря, тъй като част от естествения процес на учене на детето. Дори тези въпроси да изглеждат глупави или елементарни.
Тези неща, които сега загатвам тук, са по-подробно описани в учебниците по детска и юношеска психология.
tattul:
dia-devi, мда вътре в нас е, но докато стигнеш до себе си, ще е наложи да минеш през доста неща. Съществуването на Бог е като помощните колелета, въпроса е кога ще се отървеш от тях. ...
tattul:
theshadow, задължително условие ли е да съм дипломиран психолог, за да се интересувам от психология?. Чела съм. Но не е достатъчно. Когато ми потрябва книга по психология, намирам си , отварям я и чета това, което ме интересува. За отглеждане и развитие на детето не се позовавам на съветите на Доктор Спок. B), такива четива ме ужасяват. Аз гледам и осмислям, след това отварям съответната литература и чета. Полагала съм и изпити, част от образованието ми е. Стига толкоз по официалната Част.
За диви или по-правилно, подивели котки - галила съм. От едно известно време все на таквиз попадам и странно от де се появяват и започва едно натискане и мяукане, направо досадни стават. Една от последните котки, дето се завъртя покрай мен , направи едночасова разходка , придружавайки ме все едно ми е домашен любимец. Появи се от нейде и се разхождахме по плажа, завира се в ръцете и краката ми и така до края. Още съжалявам, че не я прибрах Онзи ден пак в трънаците се завирах, пак котка и тя същата....
Градските кучета могат да си изпросят баничка.... , това си е занаят....сега газих из полето в тъмницата и на кучета попаднах, ....щом ти пиша и от там суха излезнах.
Змиите ме привличат, но още не ги разбирам.
theshadow:
tattul, не написах това като забележка, а ако указание къде да четеш, ако ти е интересна тематиката. Не ми се сърди. Не исках да прозвуча грубо.
Нямам предвид котки, живеещи в град сред хора. Такива котки- уличните- имат как да придобият привичката галене, ако и да са по-трудно доверчиви понякога към хората. Същото е и за кучетата.
Змиите са приятни създания... Скоро ще пиша по-подробно по тази тема и във връзка с магическите аспекти...
tattul:
theshadow, не се сърдя. Такава съм - проклета изначално . Надявам се към края да съм мила, за кротка не знам. Тренирам. За сега напразно. Понякога съм рязка, но съм обичлива и оценявам хората. Благодарна съм също - за учтивостта и за това, че отсреща има мислещ човек, който провокира същото в мен. Но пак си оставам проклета.
......разговора не тече само на едно ниво
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия